NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас
Предвиждането и предсказването са движещата сила на древните цивилизации. От Неолита в Древен Китай скапулимантията се е установила като водещ метод за гадаене. Бъдещето се е определяло от „пътя“, който пукнатината избира да начертае в безкрайната геометрична матрица на пространство-времето, представена от нагрятата кост или панцера на костенурката, а още по-точно от пресичането на вертикала с хоризонтала на тази пукнатина, създаващо противоположните двойки от понятия: Субект–Обект; Вътре–Вън; Аз–Другите, и т.н. На базата на тези понятия и на пространственото разположение и насочеността на пукнатините, е можело да се изкажат различни съждения относно събитията, които предстоят да се случат. По всичко изглежда, древните хора много добре са разбирали нишката самоподобност, преминаваща през явленията на микро- и макрокосмоса, както и потенциала ѝ да флуидизира времето в хибрида минало–настояще–бъдеще. Първоначално фракталните канали на многоизмерна комуникация са били възприемани геометрично, но по закономерен път са еволюирали в алгебрични методи, защото числата са носители на понятна и леснопроследима мрежа на самоподобност (какъвто е случаят с „Книга на промените“). През късния период на дин. Шан и през дин. Западна Джоу и двата метода са използвани наравно, като за по-важни неща се е гадаело с по-древния метод. Целта на тази статия е да направи сравнение на езика на дивинационните текстове на дин. Шан и този в Отсъжданията за 64-те хексаграми, основавайки се на тематичната им конвергенция, напр.: жертвоприношения; метеорологически явления; войни и нападения; лов; реколта; раждане на наследник; болести и злополуки, дори сънища и делюзии, и т.н. Вземайки предвид, че езикът е еволюирал в продължение на няколко столетия, лексикалните, семантични и графични скокове не са изненадващи. По-интересни са случаите на приемственост в гадателските „клишета“ или тяхното запазване с определени семантични преходи. Коментираме и някои синтактични особености на двата изворови материала.
Ключови думи: „Книга на промените“; гадателски надписи дзягу-уън; знак; древна екзегеза; гадателство
Статията разглежда възлови моменти от предфилософията на Шумер в областта на религията, митологията и космологията, подчертавайки тяхното значение за културата на Средиземноморието. Като първа от цивилизациите на Древния Близък изток, шумерската стои в началото на много начала и елементи от нейните схващания за устройството на мирозданието се открояват в митологиите и религиите на редица средиземноморски народи, сред които акадците, финикийците, елините и евреите. Статията подчертава един важен момент от предфилософията на шумерите, който впоследствие се утвърждава в натурфилософията, и това е представата за деленето на мирозданието на първоелементи, наричани още първопричини, (водата, Първичния океан) и първотопоси (Небе, Земя, Море, Подземен свят). Редом с тези представи, шумерите издигат идеята за творческата сила на божието слово, която е възприета от редица религии на Средиземноморието. В текста също така е поставен акцент върху такъв ключов момент от космологията на шумерите, съгласно който Вселената не е творение на боговете и не е съществувала винаги, а е възникнала в определен момент от космическа първопричина, която поражда мирозданието и божествата.
Ключови думи: предфилософия, митология, космос, религия, архе, първопричина, първовещество, сътворение.
Настоящият текст разглежда взаимовръзката между понятието „карма“ и традицията на джьотиша (астрологията) в контекста на философското и религиозно развитие на древноиндийското общество. Проследено е еволюирането на понятието „карма“ от конкретно ритуално действие в ранната ведическа епоха до абстрактен философски закон за причинност в по-късните упанишади и Бхагавадгита. Изяснена е ключовата роля на джьотиша за разкриване на кармичните последици и за ориентиране на човека в неговия житейски и духовен път. Представени са и основните типове карма според джьотиша — санчита, прарабдха, криямана и агама — и тяхното значение за разбирането на индивидуалната съдба. Текстът подчертава тясната връзка между философия, ритуал и астрология в индийската културна традиция.
Ключови думи: карма, астрология, ритуал, джьотиша, веди, индуизъм, философия, съдба, действие, веданта, планети, бхакти, джнана, йога
Статията разглежда значението на намерението през призмата на две будистки сутти, като поставя акцент върху неговата централна роля в етичната система и кармичната логика на будизма. Подчертава се ролята на умствената воля като основа за кармата и съществуването. Намерението е разгледано като волево, ментално действие, което поражда следствия и определя посоката на съществуването. Паралелно се съпоставя с теория в социалната психология, където се подчертава ролята на намерението като медиатор между убеждения и действия. Статията изследва и ролята на емоциите и желанията, като движещи сили зад формирането на намеренията. Целта на анализа е да покаже как будистката мисъл представя намерението не просто като момент от вътрешния живот, а като основополагаща категория в изграждането на етична позиция, поведение и път към освобождение. Намерението е мислено като онтологично значимо – то не само съпътства действието, а го сътворява.
Ключови думи: будизъм, намерение, cetanā, kusala, akusala, карма, поведение, воля
Статията разглежда някои ранни будистки сутти (сутри на санскрит) в които присъства и е споменато сънуването като феномен. Разглеждат се примери за сънуване в рамките на Сутта Питака, една от трите кошници на палийския канон, както и дискусия за сънищата в неканоничното, но влиятелно произведение Милинда Панха, също екземпляр на ранната будистка литература. Чрез анализ на казаното в тези текстове стигаме до основните позиции на ранната фаза на будисткото учение относно сънищата и тяхната роля, съдържание и значение.
Ключови думи: Будизъм, сънища, Милинда Панха, ранен будизъм, сутта питака, палийска литература
Статията изследва онтологичните основания на картезианския дуализъм с цел да покаже защо самата структура на Декартовата система поражда проблема ум-тяло. Предлага системна реконструкция на декартовите аргументи, представена в логически подредена схема, която изяснява скритите предпоставки на дуализма. Първата част реконструира ключовите определения за субстанция, атрибут и модус и проследява критерия за ясно и отчетливо възприятие, чрез който Декарт обосновава независимостта на мислещата субстанция (res cogitans) спрямо протяжната (res extensa). Анализира тезата cogito ergo sum и направения опит за локализиране на психофизическото взаимодействие в епифизната жлеза.
Втората част разглежда основни възражения: (1) писмата на принцеса Елизабет, които подчертават, че душа без пространствени свойства не може да причинява физически промени; (2) принципа за физическа каузална затвореност, изискващ всяко физическо събитие да има чисто физическо обяснение; (3) аргумента на Гилбърт Райл, че дуализмът допуска категориална грешка и създава образа на „духа в машината“, водещ до допълнителни проблеми около свободната воля и критерия за рационалност.
Заключението е, че въпреки концептуалната стройност на Декартовата онтология, тя не предоставя удовлетворителен модел за психофизическо взаимодействие, но оставя отворени въпроси, към които трябва да се отнесат последващите теории за съзнанието.
Ключови думи: картезиански дуализъм, проблемът ум-тяло, субстанция
В този дълбоко личен разказ авторката споделя преживяване, белязано от физическа уязвимост, емоционален смут и труден житейски избор. Изправена пред неочаквана бременност на фона на медицински риск, тя преминава през страх, вина и самосъжаление, за да достигне до осъзнаване, прошка и вътрешен мир. Чрез юнгианската психология се анализират архетипите на Майката, Героя, Сянката и Мъдреца, които дават смислови измерения на личната трансформация. Това е история за избора да се избереш – не от егоизъм, а от мъдрост.
Ключови думи: личен избор, юнгианска психология, архетипи, бременност, здравен риск, самосъхранение, самосъжаление, вътрешна борба, женска сила, прошка, символи, несъзнавано, емоционална трансформация, вътрешен мир, майчинство, страх, трудност
След двата най-ранни екзегетични текстове към „Книга на промените“ – „Коментар към Отсъждането“ („Туанджуан“) 《彖傳》 (в 2 части) и „Коментар към „Изложението за образите“ („Сянджуан“) 《象傳》 (в 2 части) – продукти на конфуцианската школа на Дзъсъ 子思 (483–402 г. пр.н.е.) и Мъндзъ 孟子 (372–289 г. пр.н.е.), „Коментарът към добавения текст“ (в 2 части) е следващият от най-фундаментална важност. Заедно с „Извайване с думи“ („Уън-йенджуан“) 《文言傳》, „Обяснения на триграмите и хексаграмите“ („Шуогуаджуан“) 《說卦傳》, „Последователност на хексаграмите“ („Сюгуаджуан“) 《序卦傳》 и „Смесени хексаграми“ („Дзагуаджуан“) 《雜卦傳》, те сформират коментаторска традиция, известна като „Десетте крила“ (Шъ-и) 《十翼》 (IV–III в. пр.н.е.).
Тази статия защитава тезата, че социалната философия е ключова за учителите. Тя им помага да създадат приобщаващи класове и да развият силна професионална идентичност. Като държат сметка за социалната справедливост и културните перспективи, учителите могат да усъвършенстват своите практики и да вземат етични решения. Статията също така изследва как социалната философия може да подготви бъдещите учители и как социалните фактори оформят тяхната идентичност. Накрая се подчертава значението на силната професионална идентичност за учителите и ролята на социалната философия в програмите за обучение.
Ключови думи: учител, образование, идентичност, социална философия.
В дигиталната епоха изкуството играе ключова роля в адаптацията на човечеството към новите технологии и социални предизвикателства. Образователните практики в изобразителното изкуство насърчават творчеството и баланса между човешката креативност и алгоритмичната обработка. Графичните техники като монотипия, колография и фротаж предлагат достъпен и ефективен метод за художествено изразяване. Монотипията, използвана от Едгар Дега и Марк Шагал, позволява създаване на уникални отпечатъци. Колографията стимулира експерименталното мислене чрез текстурирани колажи. Фротажът, популяризиран от Макс Ернст, развива наблюдателността и тактилното възприятие. Тези техники подпомагат развитието на креативността, фината моторика и емоционалната интелигентност, като намират приложение и в арт-терапията.
Ключови думи: графични техники, монотипия, колография, фротаж, арт-терапия
АНТОАНЕТА БОГОЕВА е родена на 27.05.1947 г. в с. Скриняно, област Кюстендилска. Средното си образование завършва в Кюстендил. Учи в СУ "Свети Климент Охридски". Поезия пише от ранно детство. Публикува в централния и местния литературен печат, участва в конкурси и печели национални литературни награди. След 1989 г. започва да издава своето творчество. Излизат стихосбирките "Между две слънца", "Парче от слънце", поемата "О,…" на български и френски език , "Острови в съня", "Предчувствие", "Така видях земята", „Спри до вятъра”, „Дни и нощи“, както и романите и сборниците с разкази и пиеси "Тучница, "Пространства", "Речка, или направо през времето”, "По оградата на светлината" „Голямото време“. Живее в Кюстендил.
Веска Гювийска е родена в гр. Дупница. Дългогодишен преподавател в катедра "Педагогика" на ЮЗУ "Н. Рилски" - Благоевград. Нейни стихове са превеждани на сърбохърватски, руски и английски. През 2004-2005 г. печели номинация "Кой кой е в човешкото различие" на Американския биографичен институт. Издала е стихосбирките: "Реквием за едно глухарче" (1994), "Перото бяло, перото черно" (1999), "И други тихи неща" (2004), "Трепти, захожда" (2008), "Бог е винаги другаде" (2014).
Поздравителен адрес от доайена на философската гилдия проф. Генчо Дончев, поднесен на 18.12.2024 г. по време на представянето на юбилейния сборник „Форми на духа” (съст. С.Кръстева и А.Николова, издателство Изток-Запад ) в Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий”.
Рецензия на проф. д.ф.н. Нонка Богомилова за новата книга на Пламен Антов „Нагоре по реката назад”(издание на Жанет-45, 2024 г.)
Рецензия от проф. д.ф.н. Нонка Богомилова за монографията на д-р Росица Обрешкова „IMAGINATRIX” (Университетско издателство „Неофит Рилски”, Благоевград, 2025)