NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас
В този брой
Тема на броя: Ценностите като код
Нова пространствена етика
- Автор: Владимир Николов Караджов, Природо-математически факултет, ЮЗУ „Неофит Рилски“, karadzhov@swu.bg; Румяна Атанасова Попова, Философски факултет, ЮЗУ „Неофит Рилски“, r.popova@swu.bg
- Рубрика: Тема на броя
- Брой: Ценностите като код
Настоящата статия изследва понятието „пространствена етика“ като обединяващ подход, който свързва философията, географията, политическите науки и технологиите на бъдещето. В исторически план притежаването на земя винаги е било в центъра на човешките конфликти и войни, на управлението и властовите отношения – териториалната експанзия и контролът върху ресурсите са били основни фактори за оцеляване и власт, тъй като способността за осигуряване и управление на пространството и ресурсите пряко определя политическата власт, процесите на формиране на държавата и възникването на социални йерархии. В съвременната епоха, наред с процесите на дигитализация и променящите се възприятия за собственост и социална справедливост, нараства необходимостта правото на достъп до земя да бъде съотнесено към основните човешки права, заложени в уставите на международни организации като Организацията на обединените нации. „Пространствената етика“ обхваща не само физическите граници на Земята, но и потенциални колонии на Марс, Луната и други небесни тела, където следва да бъдат прилагани същите етични принципи на разпределение и управление. Изследването прилага интердисциплинарна методология, съчетаваща исторически анализ, философско изследване и политическа теория, с цел да бъдат разгледани наземните, дигиталните и извънземните контексти на използване и управление на пространството. Неговият оригинален принос се състои в разработването на цялостна етична рамка, която разширява традиционните морални теории към нови хоризонти и предлага практически насоки за справедливо разпределение на ресурсите и устойчиво управление. В този смисъл статията изследва основните философски, социални, политически и исторически предпоставки, които могат да насочат към по-етично „обитаване“ на пространството – физическо и виртуално, земно и космическо.
Ключови думи: пространствена етика; териториално разпределение; човешки права; глобална солидарност; собственост и управление на ресурси; дигитализация; извънземни колонизации; екологична етика; философия на пространството
Консервативният светоглед на Стоян Михайловски
- Автор: Атанас Бориславов Ждребев, Институт за исторически изследвания, Българска академия на науките, atanas.zhdrebev@ihist.bas.bg
- Рубрика: Тема на броя
- Брой: Ценностите като код
Статията поставя проблема за консервативния светоглед на Стоян Михайловски посредством критичен анализ на основните му политически идеи. Това са идеите за човешкото несъвършенство и божествения провиденциализъм, за реда и закона, за свободата и ограниченията пред нея, за революцията и еволюцията, за социалните неравенства. Изследването целеполага споменатия проблем в теоретична перспектива, като се абстрахира от онези тривиални историографски схващания за консерватизъм, чието основно предназначение е да приравнят европейския феномен към нещо, което е собствено присъщо на българската действителност.
Ключови думи: Стоян Михайловски, консервативен светоглед, човешко несъвършенство и божествен провиденциализъм, ред и закон, свобода, революция и еволюция, социални неравенства
Екзистенциално тълкуване на човешката личност и духовното творчество в религиозната философия на Николай Бердяев
- Автор: Диана Александрова Христова, Докторант, ЮЗУ „Неофит Рилски“, diana_tr@abv.bg
- Рубрика: Тема на броя
- Брой: Ценностите като код
Настоящата статия изследва екзистенциалната антропология на Николай Бердяев, като поставя в центъра разбирането за личността като духовна реалност, несводима до природни и социални детерминации. Анализът проследява ключовите теми в неговата философия: персонализма като фундаментална парадигма, концепцията за несътворената свобода, творчеството като онтологичен акт, драмата на обективизацията, библейската антропология и христологията, както и идеята за есхатологичен хуманизъм. Показано е, че свободата при Бердяев не представлява само морална категория, а метафизичен принцип, който структурира човешкото битие и обуславя неговата трагичност и величие. Творческият акт се интерпретира като форма на богочовешко сътрудничество и като път към преодоляване на обективираните форми на света. В заключение се защитава тезата, че личността в Бердяевата философия може да бъде разбрана като динамичен процес на духовно ставане, насочен към бъдещото преображение на човека и света. Така философията на Бердяев се очертава като последователна концепция за човека като свободно, отговорно и творческо същество.
Ключови думи: Екзистенциална антропология; Николай Бердяев; личност; свобода; творчество; обективизация; персонализъм; есхатологичен хуманизъм; христология; духовна свобода
Ценностни дилеми на транс- и пост-хуманизма
- Автор: Николина Димитрова Делева, Институт по философия и социология, Българска академия на науките, nikideleva@ips.bas.bg
- Рубрика: Тема на броя
- Брой: Ценностите като код
Статията засяга възникването и същността на идеите на транс- и пост-хуманизма. Обсъждат се възможните ценностни дилеми, произтичащи от прилагането им с цел постигане на безсмъртие чрез генни манипулации и сливане между човек и машина. Разглеждат се процесите на дехуманизация, свързани с промяната на понятията „човек“, „личност“, „субект“. Анализират се евентуалните социални, политически и икономически следствия от тези процеси. Разгледани са възможни сценарии, произтичащи от промяната на биологичната природа на човека чрез използване на най-новите технологии и открития в сферата на медицината, роботиката, генетиката и др. Обсъждат се въпросите за етиката и законовите регулации на експериментите по промяна на човешката същност. Търси се отговор на въпросът дали хората като общество и вид са подготвени да се справят с променящите се под влияние на научните открития и развитието на технологиите физическа и социална реалност. Фокусът е върху ценностите, които се променят, трансформират и заличават.
Ключови думи: трансхуманизъм, постхуманизъм, технологии, генетика, ценности, етика
Въображението и естетическата свобода в ценността на образа
- Автор: Юлиана Дафинова Хичева, докторант, Институт по философия и социология, Българска академия на науките, julyanahicheva@gmail.com
- Рубрика: Тема на броя
- Брой: Ценностите като код
Статията предлага философско-естетически прочит на функцията на рисуването през концепцията на Жан-Люк Нанси в диалог с теориите за въображението на Гастон Башлар и Жан-Пол Сартр. Аргументира се, че разбирането за рисуването като акт, който „отваря формата, за да я остави свободна“, насочва вниманието към динамичната природа на художествения образ и утвърждава въображението като основен носител на естетическа свобода. В перспектива, очертана от философията на Башлар, ценността на образа се мисли чрез „широтата на неговия ореол“ – понятие, което разширява класическото разбиране за мимезиса и въвежда образа като подвижна, процесуална структура. Това разширено поле на образното, както и необходимостта от неговата постоянна трансформация, се разглеждат като ключови характеристики на модерното и съвременното изкуство.
В диалог с концепцията за аурата на художественото произведение при Валтер Бенямин, статията проследява начина, по който образът престава да функционира като фиксирано отражение и се утвърждава като енергийно и смислообразуващо поле. В този контекст динамиката на въображението, разбрана като творческа сила в мисълта на Башлар, се разкрива като фундаментална ценност за поетиката и визуалния език на съвременното изкуство.
Ключови думи: въображение; разширен мимезис; поетика на образа; модернизъм и съвременно изкуство
Съвременното образование като ценност през призмата на онтологическия прагматизъм
- Автор: Кирил Атанасов Темелков, Медицински университет – Пловдив, Kiril.Temelkov@mu-plovdiv.bg
- Рубрика: Тема на броя
- Брой: Ценностите като код
В този текст ще разгледам съвременното образование като ценност и влиянието, което онтологическият прагматизъм му оказва. Анализът започва с разглеждането на понятийната дефиниция „онтологически прагматизъм“ и нейната приложимост по отношение на съвременното образование. Обект на разглеждане ще бъдат причините и валидността за достигането до тази категоризация. След това ще се проследи връзката „образование – ценност“ и как тя в своята съвременна фаза започва постепенно да променя своята онтологическа валидност. Целта е да се предоставят реалистични перспективи за това до каква степен би могла актуалността на съвременното образованието да отговаря или НЕ на понятието за ценност.
Ключови думи: онтология, ценности, прагматизъм, образование
Подиум
Времето срещу тоталността: темпоралната логика на субектността при Кожев и Лакан
- Автор: Боян Веселинов Дафов, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, boyandafov1998@gmail.com
- Рубрика: Подиум
- Брой: Ценностите като код
Настоящата статия изследва темпоралната структура на субктността в мисълта на Александър Кожев и Жак Лакан, разглеждайки времето като логическо условие, което прави невъзможна всяка форма на завършена тотализация. Стъпвайки върху спекулативната логика на Хегел, статията разглежда текста на Кожев Бележка за вечността, времето и понятието и лаканианската психоаналитична логика, предлагайки една не-вечна и нетотализираща темпорална логика на субектността, в която понятието престава да бъде разглеждано като „застинала“ вечна абстракция, а като динамично движение на самоосъществяване и различие . Понятието в спекулативната логика на Хегел се стреми към самосъвпадение в Абсолюта, но самият този стремеж го темпорализира. Кожев използва това прозрение и разкрива проблемите и парадоксите, които произтичат от разглеждането на понятието като едновременно темпорално разгръщащо се от една страна, и стремящо се към тоталност и завършеност от друга. При Кожев отношението между времето и понятието възниква чрез негативната, трансформираща дейност на човека – трудът, желанието и смъртността произвеждат историчността като модус на самото понятие. В психоаналитичната логика на Жак Лакан, идеята за futur antérieur („ще бъде било“) разкрива, че темпоралността на субекта е винаги ретроактивно конституирана. Лакан разкрива субекта като ефект на означаващото – като разцепен и структурно непълен. Времето при Лакан е формата на невъзможността за самотъждествено присъствие, мястото, където Реалното „прекъсва“ логиката на Символното. И при Кожев, и при Лакан, темпоралността не е емпирично „проявление“ на вечността, а структурна необходимост на субекта като нетотализиращ се. Така логиката на субектността се разкрива като логика на негативност, липса и не-вечност, която продължава, трансформира и проблематизира спекулативното наследство на Хегел.
Ключови думи: темпоралност, субектност, Кожев, Лакан, не-вечност, понятие, негативност, отрицателност, нетотализация, ретроактивност, психоаналитична логика.
Изкуственият интелект като социален филтър за подбор: NEETs младежите на пазара на труда
- Автор: Владислава Георгиева Ленджова, Югозападен Университет “Неофит Рилски”, vlendzhova@swu.bg
- Рубрика: Подиум
- Брой: Ценностите като код
Статията разглежда ролята на изкуствения интелект като социален механизъм на селекция в достъпа на NEETs (младежи, които са извън системите на образование, заетост или обучение) младежите до пазара на труда, със специфичен акцент върху цифровите публични услуги и политиките за заетост. С разширяването на AI-базираните механизми за подбор и управление на трудови ресурси, включително автоматизирани системи за подбор, алгоритми за профилно съвпадение и цифрови платформи за наемане – процесите на трудова интеграция на NEETs групата се пренасочват към дигитализирани институционални полета. Анализира се как тези технологии функционират като социални филтри, които могат да усилват съществуващи неравенства чрез селекция, зависеща от налични данни, дигитални профили и дигитален капитал. Изследването прилага качествен контент анализ на 32 стратегически и регулаторни документа (2015–2025), за да реконструира институционалните и технологичните механизми, чрез които европейските и националните политики адресират младежката заетост, дигитализацията на пазара на труда и внедряването на изкуствен интелект в процесите на подбор. Резултатите показват преход от активационни към инфраструктурно и алгоритмично медиирани режими на достъп до труд, при които NEETs младежите се оказват уязвими поради липса на данни и инфраструктурна съвместимост с технологично организираните механизми за селекция.
Ключови думи: изкуствен интелект (AI),публични политики, дигитализация на труда, NEETs, институционални рамки; активни социално включване политики на пазара на труда (ALMP), мека инфраструктура
Minima moralia
Осцилация между крайностите на апатия до емпатия: нови творчески рефлексии
- Автор: Росица Обрешкова, Югозападен университет „Неофит Рилски“, frosinta@yahoo.com
- Рубрика: Minima moralia
- Брой: Ценностите като код
Глобално общество, глобален град – възприятието на света е разтеглено до краен предел, до възможност за видимост, но дали и за познаваемост. Светът се развива в несъответстващи скорости. Разделяни от ограда държави сякаш обитават различни епохи. Тревожността се наслагва неконтролирано, безпрепятствено. Информираността измества познанието. Мисълта е абстрактна, плоска, лишена от цветове. Обществата се разчленяват, разслояват се, отговарят на ризомно разпростиращия се глобален свят с нео-националистични нагласи, с гневни прояви на ксенофобия и страх. Индивидът е разпънат в своя опит да се идентифицира, предлага се фрагментирана таксономия, с крайни самоопределения по полов, религиозен, етносен и други принципи.
С какво изкуството ще отговори на нагнетените крайности, на разединението, на гнева и тревогата? Дали пост-модернизмът не е изчерпил в академични дебати за изкуство и култура своя потенциал и възможност за адекватна рефлексия върху промените и нуждите на съвременния човек? В разпукването на новата зора се манифестират нови течения като метамодернизмът, например. Хвърлена е ръкавица към преосмислянето на нагласите към действителността, към обновено светочувстване и светослушане. Може би решението е в интензивността на трептение между крайностите от апатията до емпатията.
Ключови думи: глобално общество, изкуство, емпатия, метамодернизъм
Франц Кафка – замисълът на „Замъкът“ с фокус върху семата „власт“
- Автор: Невена Николова Лилова, независим изследовател, e-mail:nev1958@abv.bg
- Рубрика: Minima moralia
- Брой: Ценностите като код
„Замъкът“ е интересно написана, четивна книга. Толкова е мрачна по замисъл, а читателят се забавлява, на места дори се смее. В какво е разгадката?
„Замъкът“ е изобличение на тоталитарната лъжа и изобщо на грандиозната лъжливост, въздигната до основен принцип. Когато една власт се гаври с поданиците си и изобщо с хората, без да се счита длъжна да се съобразява с тях, то тя е нагла, безсрамна, безобразна. Драго ѝ е да гази, да унижава, да упражнява произвол. И се наслаждава садистично на всичко това, защото може. Няма кой да ѝ попречи да го практикува. Това е единственото ѝ можене. Неспособна да управлява и да носи отговорност, тя умее само да смазва и унищожава. Или да замрази статуквото, отказвайки на поданиците си правото (и възможността) да се развиват. Да мислят, да чувстват, да се надяват на нещо по-добро или да допуснат мисълта, че такова съществува.
А поданиците – в разрез с всяка логика и нормалност – неуморно възхваляват своята инквизиторка. Дали смятат, че покрай венцехвалението тя ще ги пощади? Че заради фалшивото ѝ превъзнасяне би им отпуснала повече свобода? Или се стараят да ѝ се подмажат, за да не пострадат? Или просто страданието да е по-малко? Не е ли ясно като бял ден, че подобни надежди са безпочвени? Дали жителите на селото не са захвърлили всяка надежда, но се държат робски, тъй като така е прието за пред властите, дето са прави, когато съгрешат дори?
В превода на пълния авторов текст на „Замъкът“ (направен от Ива Иванова и издаден през 2020 г. от Атлантис КЛ) различните герои, преструващи се, че най-ужасното е несравнимо прекрасно, биват движени от различни мотиви. За да ги проследите, трябва да си набавите новото издание на романа и да го прочетете. В статията на Невена Лилова ударението е другаде – върху значенията на денотата „замък“ (хаос, пустота и нищо, гола власт, воля на злия бог, тъждествен с топос, а не със същество, гранична зона между живеенето и смъртта, както и самото „отвъд“ – небитието) и върху причината да му се присмеем не как да е, а с усещане за пълно освобождение, морално превъзходство и естетическа наслада.
Анонс
Философските възгледи на Джон Дюи върху следвоенното образование в Гърция
- Автор: Ирини Цецила, докторант в Югозападния университет, tsetsilaeirini@gmail.com
- Рубрика: Анонс
- Брой: Ценностите като код
Настоящата статия изследва влиянието на философията на Джон Дюи върху следвоенните образователни реформи в Гърция, които са сравнени с образователната система, регистрирана в края на 19-ти и началото на 20-ти век. В изследването се разглежда как идеите на Дюи, който акцентира върху активното учене, критичното мислене и демократизацията на образованието, са довели до значителна модернизация на гръцката образователна система, особено след Втората световна война. В него е проведен сравнителен анализ на образователните практики преди и след войната, като са документирани значимите промени, насочени към една социално отговорна образователна система, основана на участието. Показани са затрудненията при прилагането на образователната философия на Дюи сред консервативните прослойки от обществото, както и постепенното оформяне на образователния пейзаж в Гърция въз основа на неговите възгледи чрез насърчаване на демократичните ценности и социалната справедливост. Методологията на изследването включва качествен анализ на исторически текстове, образователни програми и вторични източници, за да се разбере еволюцията на образованието в Гърция и влиянието на Дюи. Констатациите подчертават трайното въздействие на прогресивното образование в гръцкото общество, като същевременно се открояват и предизвикателствата пред прилагането на тези идеи в исторически консервативен контекст.
Ключови думи: философия на образованието, гръцко образование през 19. век, образователни реформи, следвоенно образование, прогресивно образование, демократизация.
Деликатното изграждане на ценностна система в учебна среда чрез съ-преживяване на творческия акт
- Автор: Ирена Младенова Иванова, Институт по философия и социология към Българска академия на науките, irena.mladenova@ips.bas.bg
- Рубрика: Анонс
- Брой: Ценностите като код
Поглед върху историята на едно „обикновено“ средно училище в малък провинциален град в Южна Испания, което вече 20 години изгражда и изпълнява образователните си практики чрез и благодарения на изкуството в широк смисъл. Външната изява на този процес е превръщането на училище IES José María Infantes в град Утрера в единственото по рода си Училище Музей в Европа и в носител на престижната Национална награда за подобряване на ефективността на образованието, която училището получава през 2016 година. Вътрешните процеси са свързани с нежното и деликатно изграждане на устойчива ценностна система у подрастващите, които заедно творят и пресъздават шедьоври, участват в театрални постановки, правят филми, цветни арки и градини, представят музейната сбирка на различни посетители и споделят с тях въодушевлението си от преживяното и неговия резултат. Фокусът е върху дълбоките процеси, които съпътстват съ-преживяването на творческия акт и чрез него, създаване на лична и социална ценностна система: използване на персоналните способности на всеки участник, постиженията на групата, общият напредък на класа или училището като цяло, позоваването и следването на авторитети, автономност на изразяването, креативност, културна идентичност, личностно развитие в и извън училището, социални взаимоотношения, разнообразие на процесите на учене и възпитание, споделеност на постиженията с общността. Наблюдението е част от работата по дисертация на тема: „Философско-естетически идеи в седемте закона на сугестопедията и тяхното практическо приложение“ в Институт по философия и социология към Българска академия на науките. Фокусът е върху седми закон: Използването на класическото изкуство и естетиката. Той се явява общо поле между прилагането на сугестопедичната методика и работа в учебна среда в училището в Утрера.
Ключови думи: сугестопедия, сугестология, училище-музей
Рокът като идеологическа заплаха в България през социализма
- Автор: Десислава Граховска-Чолакова, ЮЗУ „Неофит Рилски“, desigrahovska_@abv.bg
- Рубрика: Анонс
- Брой: Ценностите като код
Текстът представя съществена за българската музикална култура от близкото минало тема – рок музиката в България в периода на социализма и я разглежда като форма на идеологическа заплаха, според политическите тълкувания на властта. Позовавайки се на написаното от български изследователи, разказите на музиканти и официални документи е направен опит за представяне на идеологическата обстановка между официалната партийна политика и зараждащата се рок музика у нас. Разгледани са произхода и характеристиките на рока като музикално направление с протестна същност и е изследвано развитието му в социалистическа България, появата на първите български групи и работата им в условията на една рестриктивна система.
Ключови думи: рок музика, идеология, социализъм
Poiesis
Перу
- Автор: Калин Коев, knikolovk@gmail.com
- Рубрика: Poiesis
- Брой: Ценностите като код
Цикъл фотографии на Калин Коев