Списание NotaBene - Брой № 5 (2009): EUROPA, QUO VADIS

“Единни в многообразието”: културно-специфичното и универсалното в дискурса за европейските ценности

Важен момент при прочита на европейските ценности, на който следва да се обърне внимание, е свързан със статута им - те феномени на Общността ли са или има основания да се търсят корените им и в по-ранни епохи? Възприема се гледната точка, че общоевропейските ценности, подобно на конструиращата се европейска идентичност, такива, каквито ще бъдат изследвани в настоящата работа, стават факт едва в рамките на ЕС. В същото време философската им деконструкция показва, че появата им е била подготвяна в продължение на столетия.

Към публикацията »

Европейският съюз на глобалната сцена: великан или пигмей?

Автор: Камен Лозев
Рубрика: Тема на броя
Брой: EUROPA, QUO VADIS

„Глобалната сцена" обикновено асоциираме с мощни играчи - отделни големи държави или група държави, които непрестанно мерят силите си и като оказват влияние върху по-малките играчи, във всеки момент конфигурират света на сфери на влияние. Глобалната сцена е място за гиганти; в нея място за джуджета няма, което не значи, че те нямат право да съществуват - просто влиянието им върху света и събитията в него е нищожно, гласът им е немощен и никой не го чува. Колкото и интересни да са обръщенията и предложенията, които правят - най-често към гигантите, - те по правило са обречени, ако не са съгласувани с интересите на големите.

С провокативната формулировка на заглавието по-горе обобщавам проблем, пред който днес и несъмнено в бъдеще Европейският съюз ще бъде изправен. В случая се интересувам от ролята на ЕС като глобален фактор, като глобален актьор на международната сцена. И, естествено, откривам - заедно с други критици, коментатори и наблюдатели - едно дълбоко, ако не противоречие, то поне разминаване, несъответствие, което създава на ЕС най-малкото неудобства и препятства развитието на външната му политика и дипломация. Очевидно става дума, от една страна, за икономическия ръст на ЕС - и в това отношение той действително е исполин, и, от друга страна, за неговия военен потенциал - в това отношение ЕС с право е наричан лилипут, пигмей, джудже.

Към публикацията »

Европейският съюз и правата на човека

Автор: Борис Манов
Рубрика: Тема на броя
Брой: EUROPA, QUO VADIS

В статията се очертават най-важните исторически етапи в развитието на идеята за зачитането на човешките права и се разкрива тяхното значение за изработването на основните концепции и документи за правата на човека в Европейския съюз. Показва се как с разработването и приемането на Хартата за основните права в Съюза и подписването на Договора за реформи от Лисабон, не само се осъществява най-пълното обхващане на човешките права и свободи, но същевременно се гарантира тяхното интернационално юридическо упражняване и защита.

Към публикацията »

Европа в световния пазар на произведения на изобразителното изкуство

Автор: Димитър Банков
Рубрика: Подиум
Брой: EUROPA, QUO VADIS

През последните години почти няма пазарен сектор в глобален мащаб, който да е така еуфорично-динамичен, както световният пазар на произведения на изобразителното изкуство. Това е един хетерогенен пазар с трудно-определими граници, тъй като включва освен произведения на изкуството и такива, които са движими паметници на културата, както и collectibles - разни вещи за колекциониране.

Никога досега не са печелени толкова много пари от изкуство, както през 2006 г. и оттогава до началото на сегашната световна финансова криза. Отделни творби достигнаха цената на авиолайнер „Боинг". Гладът за красота изглежда неуталожен от Шанхай до Ню Йорк, но доминиращият център на тази търговия си остава Европа.

Защо съществува очевидна, трайна и устойчива тенденция на „евроцентризъм" в контекста на световния арт-пазар на творби на изобразителните изкуства, чийто годишен обем през последните години е от около 20 милиарда евро?

Към публикацията »

В хода на историята на философията редица мислители са се опитвали да осмислят социалното битие на индивида и неговото вписване в културния социум. Това обаче, което Бурдийо прави в своята книга “Практическият разум”, не е дефиниране на същността на човека и изследване на структурата на отношението човек – свят, визирайки активното изграждане на света от субекта и адекватното му наместване в него. Френският философ се занимава с вече изградения социален свят и това доколко отделният индивид успешно съумява да се причисли и идентифицира към налично-конструираните смисли в света. Бурдийо разглежда „ролята” в обществото като цяло и влизането в отделни групи - сферите на изкуството, военното дело, правосъдието и дори най-обикновени професии като инженери и лекари, т.е. - онези социални отношения, "които не могат нито да бъдат показани, нито докоснати с ръка, и които трябва да бъдат овладени, конструирани и валидизирани чрез научния труд."

Към публикацията »