NotaBene

NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Лицата на утопията

В този брой

Списание NotaBene Брой 40 (2018) Водещ броя: Гергана Попова

Тема на броя: Лицата на утопията

Гносис, утопия, революция – руският мистичен анархизъм

Предмет на текста е революционната нагласа на руското социално-духовно движение, наречено мистичен анархизъм. Статията описва неговите специфични герои, обединени главно от идеята за неприемане на света. Направена е аналогия между древния гностицизъм и мистичния анархизъм. Статията се фокусира върху възгледите на Василий Налимов и Алексей Синягин, разгръщащи дейността си в контекста на съветската действителност. Показани са приликите между гностическата същност на мистичния анархизъм и идеите на българските богомили, които са високо оценени от Синягин. Накрая се извежда заключението, че гностическата същност на мистико-анархистките идеи определя техния разрушителен характер.
Ключови думи: мистичен анархизъм, богомили, гностицизъм, утопия, Съветска революция

Към публикацията »

Технологията, материализмът и бъдещето на Марксовия възглед за историята

Статията разглежда някои аспекти на историческия материализъм на Маркс в светлината на бележките на Хайдегер в "Писмо за хуманизма", засягащи възгледа на Маркс за историята и технологиите като същност на материализма. Текстът прави опит да оцени наследството на Маркс двеста години след неговото раждане - във време, когато все повече технологичният капитализъм заплашва да измести работната ръка от процеса на производство. Статията прокарва тезата, че въпросът за собствеността и демократичния контрол върху знанието през последните години стават все по-жизненоважни за политиката на еманципацията.
Ключови думи: исторически материализъм, Писмо за хуманизма, технология, технологичен капитализъм

Към публикацията »

За Маркс и марксизма през погледа на Карл Попър

Статията се съсредоточава най-вече върху основната критика на сър Карл Попър към марксизма, а именно, неговия историцизъм. В интерпретацията на Попър Марксовият стремеж да превърне утопичния социализъм в наука довежда до създаване на доминирано от Лапласов детерминизъм схващане за историята като подчинена на „неумолими” закони, чрез които бъдещето може да се предвиди. Предложен е обзор на основните критически аргументи на Попър против Маркс развити във втория тома на „Отвореното общество и неговите врагове”.
Ключови думи: Маркс, Попър, марксизъм, детерминизъм, историцизъм

Към публикацията »

Модерност и Холокост – предмодерни предпоставки за холокоста. Част 1.

Този текст има задачата да разгледа един основен проблем: връзката – доколкото, ако и както я има – между модерността и холокоста. За тази цел като отправна точка се вземат възгледите на Зигмунт Бауман и се прави опит да се провери тяхната валидност. В този смисъл, от самото название на събитието, което той разглежда, на първо място се поставя темата за модерността – какво е тя, защо я има, до какво водят нейните позиции. Но по-важният въпрос, на който следва да се търси първоначално отговор, е има ли основание Бауман да я разглежда като явление, обявило „война на страстите", като период, превърнал разума във „върховна“ и „единствена“ ценност? Да се отговори на този въпрос, означава всъщност да се отговори и едновременно на въпроса представлява ли холокостът наистина продукт на модерния свят, или – обратното – неговата причина се намира наистина както в него, но така и отвъд него – в цялата човешка история, а следователно и в самата човешка природа.

Към публикацията »

Модерност и Холокост – предмодерни предпоставки за холокоста. Част 2

Към публикацията »

Подиум

Случаят Шейлок: справедливостта над правото или правото на справедливостта

Tекстът е центриран около проблема за отношенията и и границите между правото и справедливостта. Шейлок е изразител на отношението на правото в субективен смисъл към правото в обективен, според което законите и законността не зависят и не се нуждаят от критерий за справедливост. Освобождаването от представата и изискването за необходима връзка между право и справедливост в свят, построен върху псевдоценности, погубва и представата за действително реалния свят. Човек не е в състояние да оцени действително случващото се, което го дели една крачка от „баналността на злото“.
Ключови думи: самоценност, автономна личност, справедливост, смисъл, доб-ро, духовност

Към публикацията »

Медии и гражданска образованост – перспективи и актуални проблеми

Статията разкрива взаимовръзките между медиите, гражданското общество и гражданската образованост през призмата на функциите на медиите и актуалното им състояние. Анализира ролята на медийната грамотност като част от програмата по Гражданско образование в България. В този смисъл, статията цели да изведе някои теоретични ракурси в осмислянето на обществената отговорност на медиите за гражданска образованост на младите хора.
Ключови думи: медии, медийна свобода, гражданско образование, гражданска журналистика, граждански медии, комуникации

Към публикацията »

Културно-антропологичен прочит на феномена „тероризъм“

Статията има за цел да разгледа „тероризма“ не само като политическо или правно явление, но и като социо-културен резултат на кризата на идентичността, породена от взаимодействието между личността и "другия", държавата или международната политика. Наред с това тук са анализирани някои проблемни тълкувания на термина тероризъм, както и влиянието на средствата за масова информация върху представянето на тероризма.
Ключови думи: тероризъм, насилие, криза на идентичността

Към публикацията »

Minima moralia

Превод на културата и културата на превода

В статията се разгледани двата начина да се превежда едно литературно произведение. Единият търси пренасянето на една културна реалност в друга при който перифразата е неизбежна, вторият търси дословната вярност към оригинала и неговия автор. Анализирани са примери за културното въздействие на преводи на значими произведения, при които са приложени споменатите два начина да се превежда. Във връзка с първия начин са обсъдени преводите на библията, на свети Йероним, на свети Константин Кирил Философ и на Мартин Лутер, всички те разширяват границата на превода като културно явление и дават начало на нови културни реалности и процеси. Дадени са примери и за втория начин да се превежда при които, въпреки големите усиля и литературния авторитет на преводачите Франсис Нюман и Владимир Набоков, резултатът е скептично приет от публиката. Накрая се застъпва идеята, че художественият превод трябва да се стреми да адаптира една културна реалност към друга и че в този процес на адаптиране преводът няма защо да е по-лош от оригинала, а в определени случаи и по-добър от него.

Към публикацията »

Възможностите на наука и биотехнологии – среща с бъдещето. Провокацията на хуманистичната традиция

В статията поставям етични и социо-политически проблеми, свързани с развитието на биотехнологиите. Възможностите на технологиите и науката много бързо се развиват, и възникват нови и нови ситуации, непознати преди, които провокират човешките ценности, традиции и основополагащи принципи.”Какъв път ще избере човека” е един въпрос, поставянето на който е изключително важно, преди да продължим да се стремим да организираме реалността си в съответствие с вече установени (но не избрани) практики, които променят нас и света ни.
Ключови думи: биотехнологии, хуманизъм, трансхуманизъм

Към публикацията »

Разказ на един българин за обучението по философия като модул на когнитивната наука в Германия

Настоящата статия изхожда от предпоставката, че академичното знание се обогатява, не само чрез собствени изследвания, но и чрез поглед към и разбиране на работата и постиженията на останалите изследователи в дадена област на познанието. В текста се набляга върху личния опит от първо лице в срещата с друг тип изследователски методи, като този личен опит не се предава чрез стандартните научни статии и студии, но пък неговите прозрения са от изключителна стойност, а херменевтичните му тълкувания са безкрайни. От подобна гледна точка текстът описва и дискутира личния опит на един български студент по преподаването по философия в Германия като модул на когнитивната наука, която впоследствие се подлага на историко-философски анализ.

Към публикацията »

Вавилон

Раждането на таблоидния човек.

Текстът разглежда оттеглянето на публичния човек от обществената сцена и замяната му с т.нар. таблоиден човек. Авторът разглежда тази промяна като резултат от въвеждането на интимното в публичното пространство, установяването на зрелището като основна форма на комуникация и забавлението като върховна ценност, което пък е резултат от маргинализацията на високата култура и ролята на средната класа в обществото.
Представеният текст е в превод на Соня Андонова

Към публикацията »

Анонс

Еврейският въпрос, модерността и човешките взаимоотношения у Зигмунт Бауман

Резюме: Настоящата статия разглежда модерния феномен на Холокоста. Това изследване показва ефектът на унищожение по време на Немският Трети Райх, различните причини за създаването на тоталитарната система на управление, и някои лекове, които целят превенцията на човешка опресия и подръжката на дълбоко щастлива среда.
Ключови думи: геноцид, студен интелектуализъм, евгеника, империализъм, анти-семитизъм, тоталитаризъм, колективно мислене – масова безотговорност – простолюдност, нравственост, нужда за вечни ценности.

Към публикацията »

Между лично и фикционално: знаци-символи в интертекстуалната и наративната равнина на романа „Весел дом” на Алисън Бекдел

Статията изследва една от петте основни теми в графичния роман „Fun Home“ на Алисън Бечдел - темата за смъртта. Текстът разглежда всички свързани с романа интертекстуални връзки, а именно препратката към екзистенциализма, към Камю, към Уолъс Стивънс, към мита за Икар. Той също така разкрива и ролята на основните наративни събития, които биха могли да се тълкуват като знаци-символи, хвърлящи светлина върху смъртта на главния герой. Това се постига чрез словесни и графични фигури, чието взаимодействие е част от изследването.
Ключови думи: графичен роман, интертекстуалност, разказ, знак, екзистенциализъм, автентичност, фактичност, абсурд, смърт

Към публикацията »

Poiesis

Стихове от Людмила Миндова

Людмила Миндова е родена през 1974 г. в Русе. Автор е на поетичните книги „Блус по никое време“ (2009), „Тамбос“ (2014) и „Животът без музика“ (2016), на литературоведските „Гласът на барока. Иван Гундулич и хърватската барокова норма“ (2011) и „Другата Итака. За дома на литературата“ (2016), както и на „Роман за името“ (2017). Нейни стихотворения са превеждани на различни езици и са включвани в няколко антологии на световната поезия. Преводач на художествена литература от бившето югославско пространство, досега в неин превод са публикувани над петнайсет книги на известни съвременни творци, сред които Данило Киш, Дубравка Угрешич, Йосип Ости, Алеш Дебеляк, Томаж Шаламун...

Към публикацията »

Синьо. Фотографии от Яна Панева, Светослав Коев, Веселина Лозанова

Към публикацията »