Списание NotaBene - Брой № 7-8 (2009): КЪСНАТА МОДЕРНОСТ

Трансформация на времето в условията на късната модерност

Концепцията за „късната модерност” става популярна като реакция на постмодернизма преди всичко чрез работите на Антъни Гидънс и Улрих Бек. Те които разгръщат идеи, характеризиращи настоящата епоха с понятия като “късна”, “рефлексивна”, “развита”, “втора”, „рефлективна”, “висока” (“висша”) или “глобална” модерност, “рисково общество” и “рефлексивна модерност”. Опитват се да отговорят на много от въпросите за особеностите на сегашната епоха, които стоят и пред постмодернистите като нарастващата несигурност и случайност, отслабването на бинарните противопоставяния, фрагментизацията на социалния живот и дори акумулират редица постмодернистки аргументи, имплантирайки ги в своите теоретични модели. Това, което ги отличава е, че отхвърлят тезата, че се светът се намира в постмодерна ситуация и утвърждават, че става дума за определен период на модерността, свързан с глобализацията, реконструиране на традицията и явлението индивидуализация. Този период става възможен с развитието на електронните медии и комуникационните технологии, които от своя страна подпомагат мобилността на капитала, глобализацията и следващите от това промени в политиката, основните институции, човешкото поведение и в останалите сфери на живот.
Анализът на късната модерност може да засегне различни характеристики. В този текст искам да обърна внимание на характерната за нея трансформация на времето. Начинът, по който тече и се възприема времето в традиционното общество е различен от този на ранната модерност, особено от ХVІІІ век насам. Сега наблюдаваме радикални промени в неговото социално функциониране, свързани с особеностите на маркетизираната ситуация, резултат на третата нидустриална революция и глобализацията.

Към публикацията »

Отворено писмо на Бъртранд Ръсел до Президента на САЩ Удроу Уилсън, пролетта на 1917 г.

Към публикацията »

Няколко думи за Езра Паунд

Към публикацията »

Canto XLIX: за седемте езера

Към публикацията »

Тяло и девиантност

В това изследване (с отворен край) човешкото тяло се разбира като отправна точка на всякакви не-телесности, чрез които образуваме социокултурното пространство, живеещо сякаш „свой собствен” живот през различни телесни практики. Това, което се има предвид е, че културата, най-общо разбрана, може да съществува единствено през телесности. Културата обаче е и нещо повече: въпреки че има началото си в локалните телесни практики на група индивиди, тя има претенцията да се издига до ранга на едно универсално смислово поле, изразяващо „човешкото”; до оптика, през която светът да бъде наблюдаван; и следователно до „нещо”, с което самите тела да се съобразяват. Затова културата и тялото общ-уват, маркирайки се взаимно, удържайки се в сравнително строги определености. Обаче основният патос на изследването си остава девиантното тяло, отдалечаващо се от нормативните очертания, въвеждайки множество проблеми около „идентичността”.

Ключови думи: Тяло, Девиантност, Култура, Морал, Идентичности

Към публикацията »

В този брой

Списание NotaBene Брой № 7-8 (2009)

Тема на броя: КЪСНАТА МОДЕРНОСТ

Трансформация на времето в условията на късната модерност

Рисковото общество: културни основания и прояви

Превъплъщения на късната модерност. Опит върху “Разследване на Вашия случай...”

Подиум

Глобалните проекти на XXI век. Смяна на парадигмите

«Гумена луна», или социални основания на съвременния фолк рок

Minima moralia

Пацифизмът на Бъртранд Ръсел и отвореното писмо до Удроу Уилсън

Отворено писмо на Бъртранд Ръсел до Президента на САЩ Удроу Уилсън, пролетта на 1917 г.

Вавилон

Няколко думи за Езра Паунд

Canto XLIX: за седемте езера

Анонс

Тяло и девиантност

Poiesis

Поезия

Модерно и удвоено

Ресурси

L'expression des emotions et la societe