NotaBene

NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Западни прочити на Изтока

В този брой

Списание NotaBene Брой 46 (2019) Водещ броя: Антоанета Николова; Специален брой по проект № 753561, MSCA, EC, H2020

Тема на броя: Западни прочити на Изтока

Дни на Източното изкуство и духовност

На 7-9 юни в Центъра за Източни езици и култури към Софийския университет се състояха Дни на Източното изкуство и духовност.

Събитието бе организирано по проект № 753561 «Възприемане на Източната духовност в Европа», финансиран по Програма Мария Склодовска-Кюри, Хоризонт 2020, Европейска комисия. Организатори бяха доц. д-р Антоанета Николова, Лайпцигски университет, Германия/ Югозападен университет, България, ръководител на проекта, а също така катедри "Китаистика», «Класически Изток», «Японистика», междукатедрена специалност «Южна, Източна и Югоизточна Азия» при Центъра за източни езици и култури, СУ «Св. Кл. Охридски» и Хайку клуб «София»
Събитието бе богато и интересно.То включваше семинари, уъркшопи, сценични изпълнения, както и научна конференция върху хайку.
В този брой Ви предлагаме материали от конференцията, както и докосване до някои от художествените изпълнения на Дните на източното изкуство и духовност. Част от материалите са съвместна публикация със списание „Хайку свят“, брой 5 (2019).

Към публикацията »

Да се сприятелим с нещата около нас. Уважението към световната душа

Резюме: Обичайно неглижирана причина за настоящата ни екологична ситуация е дълбоко дисфункционалната връзка с нещата около нас, не само с природата, но и с направените от човека неща. Тази дисфункция се дължи на представата за неодушевени, безжизнени, мъртви предмети. Това пост-картезианско схващане изглежда очевидно за повечето хора в днешно време, но всъщност е много необичайно, когато се разглежда в контекста на историята на човешките култури. За разлика от нашето съвременно разбиране за "анимизъм" (че "примитивните" народи проектират собствената си психология върху неодушевения свят, така че той да изглежда одушевен), повечето култури смятат, че светът е проникнат от душата още от самото начало (както в платоническата anima mundi). Отдавайки дължимото на философската дълбочина на идеята за световната душа - или света на ци-енергиите в китайската традиция - биваме насърчени да се сприятелим с нещата около нас и да се отнасяме към световната душа (и тялото на земята) с по-голямо уважение.

Към публикацията »

Хайку, чистият деиктизъм: опитът на Хайдегер за езика, първа част

В тесен смисъл статията разглежда една характерна черта на хайку – да е „чист деиктизъм” (Р. Барт). Прави го през Хайдегеровото схващане за езика, развито в есето „Из един диалог за езика. Между един японец и един питащ” (1953/54), едно от немногото места в творчеството на философа, където той сам признава и разкрива специалната близост на късната си философия до източното мислене и единственото, доколкото ми е известно, където пряко говори за хайку. Философски фокус на статита е една базисна, субстанциална апория: отношението между тайнствеността като диференциално качество на японския ‘образ на свят’, езиково форматиран, и пределната близост до конкретния природен нáглед/Anschauung („Това!”) – апория, максимално съдържаща се в езиковата природа на хайку. – В по-широк план статията, глава от монографично изследване, дискутира „източния” компонент изобщо у Хайдегер.

Към публикацията »

Хайку, чистият деиктизъм: опитът на Хайдегер за езика, втора част

В тесен смисъл статията разглежда една характерна черта на хайку – да е „чист деиктизъм” (Р. Барт). Прави го през Хайдегеровото схващане за езика, развито в есето „Из един диалог за езика. Между един японец и един питащ” (1953/54), едно от немногото места в творчеството на философа, където той сам признава и разкрива специалната близост на късната си философия до източното мислене и единственото, доколкото ми е известно, където пряко говори за хайку. Философски фокус на статита е една базисна, субстанциална апория: отношението между тайнствеността като диференциално качество на японския ‘образ на свят’, езиково форматиран, и пределната близост до конкретния природен нáглед/Anschauung („Това!”) – апория, максимално съдържаща се в езиковата природа на хайку. – В по-широк план статията, глава от монографично изследване, дискутира „източния” компонент изобщо у Хайдегер.

Към публикацията »

„Да запалиш една свещ от друга”: далекоизточни вдъхновения

Далекоизточната култура е интегрирана и обединена около една сърцевина, която има мистичен характер. Западният подход се характеризира с диференциация и анализ. Затова хайку не винаги се разглежда като неразделна част от култура, в която определен тип духовност играе основна роля. Това изследване се фокусира върху задачата да се проследи рецепцията на философската мисъл от Далечния Изток и в частност на хайку в западния свят. Въпросът се разглежда в контекста на динамичната картина на дълбоките промени, които трансформират самата западна цивилизация през 19, 20 и началото на 21 век.

Към публикацията »

Типологическото родство на хайку с коаните в дзенбудистката философия

Този текст анализира както формалното, така и съдържателното сходство между хайку, като един от поджанровете на вака, от една страна, и коаните, от друга. Възможността за подобно типологизиране се базира на будистките основи на старояпонската естетика. Това е един специфичен светоглед, синтезиращ представите за ефимерната красота на преходността, на недоизречената фраза и подстъпите към битийната пълнота, които се откриват във внезапното просветление (озарението на мига).

Към публикацията »

Подиум

Ренку, хайку и будизъм

Много хора знаят, че хайку произхожда от японските свързани стихове (renga), но повечето хора не осъзнават, че ренга е будистки ритуал по време на средновековието. В правилата и структурата на ренга са вградени духовни идеи. Въпреки че Шики се е опитал да отдели началния стих на ренга и да му придаде светски характер, будистките идеи за осъзнаване на преходността и постигане на просветление продължават да съществуват в добре направеното хайку. Този доклад проследява историята на будизма в ренга и хайку и предлага извода, че поетите днес не трябва да губят връзка с духовното измерение на хайку.
This essay first appeared in David G. Lanoue, My Journal with Haiku Sprinkled in (HaikuGuy.com, 2019).
Съвместна публикация на сп. Nota Bene и сп. Хайку свят, бр.5, 2019

Към публикацията »

Развитието на хайку в Германия от началото на 20 век до днес

Въз основа на пробуждащия се интерес към Източната култура след световния панаир в Париж през 1896 г., в Германия започва възприемането на хайку като специален и отделен литературен жанр. Въпреки културните и езикови бариери, и още повече политическото развитие по време на двете световни войни, хайку остава във фокуса на една малка, но много интересна литературна публика. Тази публичност се разширява през 60-те и 70-те години чрез разпространението на Далекоизточната мисъл и специално на дзен, във връзка с духовните практики в западните култури, включително и в Германия. В резултат на това през 80-те и 90-те години в цяла Европа се появяват хайку сдружения. През 1988 г. се създава и Германското хайку дружество. От края на 90-те години хайку поезията извън Япония е силно повлияна от глобализацията на интернет комуникациите. Обменът на хайку през езиковите бариери и култури придава на този жанр нова динамика и смисъл.

Към публикацията »

Хайку в Румъния, от Ориента към Ориента в съзнанието

Нашите контакти с Ориента датират от древни времена: първо с персите, монголо-татарите, тюрките, след това с Китай, Япония и др. Има интересни различни подходи към двете области на Ориента. При татаро-тюрската, въпреки общата история, с изключение на няколко ежедневно употребявани думи, този контакт не оставя следи в литературата. От друга страна, контактът с Япония, свързан с хайку, породи значително нюансиран подход и разбиране, което доведе до нов тип отношение към културата и духовността на японския архипелаг. Нашата преса предоставя информация за Япония от 1841 г. насам. Спорид Б. П. Хасдеу началото на жанра хайку в Румъния може да бъде отнесено към средата на 19 век. Важни стъпки са направени след 1930 г., когато – като се започне с хайку антологиите на Траян Келариу и Ал. Т. Стаматиад – интересът към японската история и духовност започва да нараства, особено след 1989 г., благодарение на достъпа до множество източници на информация. Хайку допринася по своеобразен начин за любовта на хората към Япония и нейната духовност и, от тази гледна точка, към това, което за нас е Ориентът с неговото разнообразие и сложност.

Към публикацията »

Minima moralia

Пътят на Танеда Сантока

Това есе е един поглед към Даото на Сантока, който, уверен в безцелността на съществуването и отчаян от личната си вина и безполезност, се опитва да преодолее пропастта, докато смъртта не го настигне, като създава хайку.
Така думите, смисълът и звуците се преплитат и извайват, докато не започнат да искрят ярко, което води до неговия уникален хайку стил.
В крайна сметка и без да го цели, Сантока влиза славно в пантеона на майсторите на хайку и се превръща в един от най-четените поети на 20 век.

Съвместна публикация на сп. Nota Bene и сп. Хайку свят, бр.5, 2019

Към публикацията »

Хайку: да влезеш в пълнотата на мига

В доклада се представя една от особеностите на Източното светоусещане, намерило израз в хайку, а именно съчетанието от усещане за пълнота на мига и преходност. Корените на това усещане ще бъдат потърсени във философията на даоизма и по-специално в разбирането за постигане на оста на дао или извора на пустотата в сърцевината на всеки процес, откъдето са възможни всякакви превръщания.

This research is funded by the European Union’s Horizon 2020 research and innovation programme through the Marie Sklodowska-Curie Action, grant No 753561.

Съвместна публикация с "Хайку свят" , бр. 5, 2019

Към публикацията »

Традиционната японска естетика в съвременната керамика: декоративни разкъсани керамични глазури, базирани на циркониев силикат с температура на изпичане 980°C - 1050°C

Настоящият изследователски материал засяга създаването на декоративни керамични глазури със специфична повърхностна визия и температури на изпичане в интервала 980оС - 1050оС. Глазурите, които са обект на това изследване, имат ясно изразена текстура, характеризираща се със събиране на глазурата в сегменти с различна форма и големина, при което се получава оголване на долния слой (череп или ангоба).
Целта на изследването е: (1) Да се създадат разкъсани глазури чрез използване на микронизиран циркониев силикат, които могат да се използват в температурния диапазон 980оС - 1050оС, подходящи за червено изпичаща се керамика и креден фаянс; (2) Така създадените глазури да притежават ясно изразена текстура и възможност за оцветяване в различни цветове.

Това е една актуална тема, тъй като глазури за керамика с подобна структура, разработени на база циркониев силикат за червено изпичаща се керамика и креден фаянс, до момента няма. Акцентът e поставен изцяло върху декоративните глазури, които представляват комбинацията от технически параметри и художествени похвати, чиято съвкупност влияе върху специфичната им визия.

Ключови думи: декоративни керамични глазури, разкъсани глазури, разнообразие от суровини, технологичен процес, технология за производство на глазура, Васил Харизанов

Към публикацията »

Poiesis

„На един дъх“: Детелина Тихолова

Картини, представени от Детелина Тихолова на Дните на Източната духовност и култура

Към публикацията »

Хайку

Призьори от Единадесетия национален конкурс за хайку на свободна тема

Към публикацията »

Рецензии

Свободата може да се постигне с острието на меча, но мирът винаги се пази с върха на четката

В това интервю Зорница Харизанова, секретар на Българския хайку съюз, разговаря със Силви Велев, художник, който работи в традиционния китайски стил, преподава китайски бойни изкуства и е основател на Академията на Небесния дракон, където организира и провежда курсове и семинари по Тай Чи, китайски език, китайска калиграфия и китайска живопис. Силви Велев участва със свои картини в Дните на източното изкуство и духовност в София.

Ключови думи: китайска живопис, Силви Велев, китайска философия

Съвместна публикация на сп. Nota Bene и сп. Хайку свят, бр.5, 2019

Към публикацията »

Експозиция на традиционна керамика за икебана в Дните на източното изкуство и духовност в София

Преглед на някои от дейностите, осъществени в рамките на Дните на източното изкуство и духовност, проведени в София

Ключови думи: Дни на източното изкуство и духовност, икебана, традиционна керамика, Програма Мария Склодовска-Кюри

Към публикацията »

По следите на вятъра

Размисли върху философията и поетиката на хайку въз основа на книгата „Следи от вятър“ с автори Александра Ивойлова и Златка Тименова

Към публикацията »