NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас
Статията разглежда различните модуси на вещите в социалния контекст у Маркс – като предмети и оръдия на труда, като средства за производство, детерминиращи социалния процес, и като стоки фетиши. В първия модус вещите у Маркс са изцяло подвластни на човешката воля. В останалите два те придобиват самостоятелна сила и дори господстват над хората, но това е свързано с конкретни, исторически преходни социални условия. Марксовият идеал е пълното покоряване на вещите в едно бъдещо рационално организирано общество. В този контекст се разглежда и Марксовия възглед за природата и възможността за екологична интерпретация на негови текстове. Накрая се поставя въпросът за възможността на алтернативна категориална схема на отношението между природа и общество.
Климатичната криза все по-често се превръща в предмет на различни спекулации, което не допринася за разрешаване на проблемите с ерозията на околната среда. Статията разглежда корпоративните интереси и лобистките практики, стоящи “зад завесата” на Рамковата конвенция за изменението на климата и “Зелената сделка” на Европа.
Статията разглежда грижата за земята и призивите към осъзнаване тежестта на екологичната криза като основни елементи в мисията на папа Франциск от началото на понтификата му. Екологичното учение на Франциск, което е част от социалното му учение, се анализира в два аспекта. Първо, търси се отговор на въпроса как се е формирал начинът на мислене на папа Берголио, кои са били големите интелектуални влияния, които е получил. Проследява се връзката на учението му с духовната традиция на Йезуитския орден и с южноамериканската традиция в теологията. Второ, като пример за отзвука, който намира учението, изложено в екоенцикликата “Laudato si’”, се вземат Синодът за Амазония, проведен неотдавна в Рим, и документите, публикувани от Отците, участвали в него.
Статията изследва започналото след периода на държавния социализъм ретроактивно конструиране на историята на изкуството в България като “съвременно изкуство”. Очертани са базисните конструкти, чрез които българските изследователи в областта на теория и история на изкуството осъществяват това начинание.
Изследването анализира дискурсивната теория на популизма на Ернесто Лаклау в качеството й на социална онтология, разкривайки нейната методологическа ограниченост и неспособност да изобличи властовите практики на популизма. Особено важни за този подход са паралелите с Жак Рансиер.
Хвърляйки панорамен поглед над творчеството на Фридрих Ницше, няма как да не се съгласим, че един от неизменните мотиви на мисленето му се изразява в разколебаване на положения, приемани за даденост от съвременниците му. Този дестабилизиращ патос обаче не е самоцелен – той само разчиства пътя пред трансформацията на стойности от всякакво естество. Интересен е въпросът доколко тази преоценка успява да отговори на условията на създателя си и дали не изпада в същите заблуди, от които се опитва да избяга. В опит да си даде сметка за някои пунктове на напрежение във въпросната преоценка, статията ще проследи описания от немския философ преход към ценностите на бъдещето във фокуса на понятието за воля.
The phenomenon of leadership has been observed and researched for roughly 100 years and various scholars have tried to explain its development as well as examine the tools that enable its advancement. This article provides a comprehensive overview and explanation of the leading approaches to leadership research today and covers the Personality Researches and the Trait Approach to Leadership, the Behavioral Approach and Leadership Development, Blake and Mouton’s Managerial Grid, the Situational Approach in Exploring Leadership, Reddin’s Four Style Model, Fiedler’s LPC Situational Dependence Model, Formative Leadership – Leadership’s Full Range Model.