NotaBene

NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Естетиката - източни въпроси, западни решения

В този брой

Списание NotaBene Брой 50 (2020) Водещи броя: Антоанета Николова, Гергана Попова

Тема на броя: Естетиката - източни въпроси, западни решения

Метафоричната природа на езика, или езикът между поезията и истината (с поглед на Изток)

Статията разисква гносеологическия въпрос за истината като проекция на езика и за езика като знак на реалността в широкия смисъл на западната менталност, включително и частните науки и философската метафизика, разбирани като език. На това се противопоставя източната представа за езика в неговото абсолютно състояние, т. е. езикът като слял се със самата реалност (вещ, жест, явление), а не като неин знак или име. Този западно-източен гносеологически сюжет е организиран около философските фигури на ранния Хегел и късния Хайдегер със средищната, превключваща роля на Ницше.
Но цялата философска постановка на казуса води към един разказ на българския писател Емилиян Станев (1907–1979) – „Смъртта на една птица” (1942), в който тезата е представена по един спонтанен начин: централна в него е фигурата на животното като философска фигура, синтезираща Хайдегеровата идея за Sein-zum-Tode, от една страна, и източната идея за слятост на език и ‘свят’.
Език – реалност; Хегел–Ницше–Хайдегер; Sein-zum-Tode, Weltbild; Емилиян Станев, „Смъртта на една птица”

Към публикацията »

Кейпопъри в България: страсти и предизвикателства в глобалния свят

Явлението к-поп/кейпоп има вече глобално разпространение. Създадено и развито в регионален южнокорейски контекст, то придобива световно значение. За около две десетилетия к-поп успява да се утвърди във всички континенти, да увлече милиони последователи и да очертае нови предизвикателства. Благодарение на определени модели, културна политика и стратегии, на социално общуване и психологическо въздействие к-поп намира все по-голямо място в културните индустрии. Реализира се успешно на световните пазари като част от корейската вълна (халю). Става емблема за творческо развитие на сегмент от младежката култура и бизнес, свързан с нея. Така възниква нова общност и в България – на последователите на к-поп, за название на която се използва хибриден неологизъм „кейпопър“ (фен на к-поп/кейпоп). Настоящото изследване продължава мои многогодишни анализи върху различни аспекти в музикалната култура на Република Корея/Южна Корея, нейното развитие и културните индустрии. Акцентът в този текст е върху рефлексиите на к-поп и конкретно върху битието на общността на кейпопъри в България. Целта ми е да се проследи нарасналия интерес на българските фенове на този феномен, техните изяви, възприятие и емоции, съпътстващи моделирането на тази общност, както и ролята на новите технологии и средства за комуникация. Фокусирам се върху ново явление в българската култура – общност на кейпопъри в условията на глобализация, като анализирам предпоставките за разпространението му, формите на изява, някои социални и психологически предизвикателства. Опирам се върху широк културологичен контекст и мои конкретни емпирични наблюдения. Систематизирам процесите и явленията, които стимулират създаването на интерес към културата на Корея. Коментирам и извеждам характеристиките на кейпоприте и тяхната общност в България. Така продължавам мои по-ранни изследвания по тази тема.
Ключови думи: к-поп/кейпоп, кейпопъри, предизвикателства, България, Южна Корея/Република Корея

Към публикацията »

Танидзаки в дан на естетическото битие на сенките

Статията представлява негативно-естетически прочит на есето на японския писател Джуничиро Танидзаки „Възхвала на сенките“, публикувано през 1933 г., артикулиращ срещата на пропитата от най-тихото, глъбинно и непроницаемо красиво, „юген“, автентична японска естетика, с експанзията на западната естетика и идея за красивото на Изток. С оглед на това да станат обозрими и по-фините нюанси, разграничаващи източната от западната идея за красивото, структурата на текста е кръгова: (1) началото разказва за сенките – сърцето на японската естетика („Сенките и мястото под слънцето“); (2) разделът „Мястото под слънцето и домът“ се вдълбочава в специфичната процесуална онтология на извеждане на японското естетическо битие през индивидуалния естетически опит; раздел (3) „Ако не бяха сенките, нямаше да има красота“… е посветен на иманентен прочит на разказа на Танидзаки за мрака, фактурата на светлосенките и тишината като дом за японския Homo aestheticus; „Сърцето на Япония“ (4) обосновава изконната идея за естетическото единство в японското светоусещане, без която не би могло да бъде разбрано в неговата всецялост битието на сенките в контекста на японската естетика.
Ключови думи: японска естетика, негативна естетика, естетическа форма, тъмнина, тишина, „укеиреру“, „юген“, Танидзаки

Към публикацията »

“Няма бъдеще за теб“ – пънк контракултурата в България в периода на прехода – сцени, публики, идеологии

Задачата на тази публикация е да разгледа една част от контракултурната музикална сцена (пънк сцената) и нейната идеология в България в контекста на промените и периода на прехода в края на ХХ век. Пънк сцената и контракултурата „пънк“ се появяват в условията на почти пълна нелегалност в края на 70-те години у нас, като пънк публиката има своите специфични идеи, облекло и външен вид. В контекста на световната пънк вълна българските пънкове едновременно се отличават и приличат на западните. Как пънк контракултурата влияе на официалната култура, какви са идеите на пънк движението у нас в политически смисъл и какви са разликите със световното пънк движение – това са още въпроси, на които изследването се опитва да отговори. Ще проследим и как се развиват тези идеи през годините, как част от пънк групите от ъндърграунд се превръщат в мейнстрийм и как идейно пънк движението губи своята масовост, но продължава да съществува и днес, доближавайки се в максимална степен до западния си първообраз. Статията е базирана на дисертацията на автора, посветена на музикалните контракултурни публики в България в периода на прехода. Заглавието „Няма бъдеще за теб“ е взето от една от най-известните пънк песни – „God save the Queen” на „Sex Pistols“ – може би най-емблематичната пънк група в света.
Ключови думи: пънк контракултура, България, сцена, публика, идеология

Към публикацията »

Подходи към визуалната култура в съвременните културологични изследвания: Хорст Бредекамп и Питър Бърк

Резюме: Статията е посветена на влиянието, което т. нар. визуален/иконичен/ изобразителен обрат (Martin Jay, W. J. T. Mitchell и Gottfried Boehm) оказва върху социалните и хуманитарни науки. Тя анализира в сравнителна перспектива два подхода към визуалността, предложени в началото на XXI век. в англосаксонския и немскоговорeщия академичен свят. Изследването разглежда идеята на Питър Бърк за „историческата антропология на образите“ и „теорията на емблематичните действия“ на Хорст Бредекамп, за да покаже техния потенциал за дефиниране на два иновативни модела на културната история и социалната критика.
Ключови думи: визуален обрат, културна теория, културна история, визуална култура

Към публикацията »

Подиум

ФИЛОСОФИЯ ПОДХОДА К ВЗАИМОДЕЙСТВИЮ КУЛЬТУР

Статията разглежда методологическите проблеми на взаимодействието на културите и тяхното влияние върху разбирането за формирането на съвременната национална култура. Този подход не отрича уникалността и оригиналността на културите, а помага да се разбере логиката на тяхното развитие. Конкретният опит на Азербайджан и някои други страни е пример, който води до извеждането на общи изводи за формирането на съвременните култури. В контекста на глобализацията, взаимодействието на културите се превръща в особено актуален въпрос, като тук трябва да се добави, че и известната работа на С. Хънтингтън поставя темата за сблъсъка на културите/цивилизациите във фокуса на научните дискусии. В света безспорно има много сблъсъци и войни, наред с тях които е налично и желанието за сътрудничество, взаимодействие и стремеж към интеграция. Един такъв проект е „новият път на коприната“, чието успешно осъществяване зависи от това как ще се разбира културата. Изчерпването на международния ред, основан на господството, налага търсенето на алтернативи. Именно такава алтернатива представлява проектът „един колан, един път“. Той трябва да бъде ефективен и в същото време отворен и приобщаващ проект, твърде различен от създаването на империи като САЩ или СССР. За да стане такъв, трябва да се предложи нова концепция за взаимодействието на културите. Настоящата статия формулира няколко основни принципа на това взаимодействие.
Ключови думи: взаимодействие на културите, национална култура, сблъсък на цивилизациите, „един пояс, един път“

Към публикацията »

Развитие на лидерството: предистория и триизмерен модел

Статията прави преглед на водещите подходи в развитието на лидерството днес (Nissan, 2000), (Rosenstein, Chen и Pressburg, 1999), (Saar, 1999). Наред с това, тя предлага програма за развитие на лидерството, базирана върху изследователски проект, изследващ демографската информация на избрани израелски лидери и нейната роля при избора и развитието на бъдещо лидерство. Текстът завършва с хипотезата за необходимостта от въвеждане на триизмерен модел за развитие на лидерството.
Ключови думи: лидерство, развитие на лидерство, теории в лидерството, подходи в развитието на лидерството

Към публикацията »

Мотивы махдистских верований в ранних племенных религиях

В статье рассматриваются мотивы махдистских верований в ранних племенных религиях и проблемы, связанные с причинами возникновения этой веры. Ранние племенные религии были у небольших групп людей, которые существовали до недавнего времени, жили простой жизнью и занимались такими профессиями, как охота и рыболовство. Подобные религии в настоящее время встречаются в таких материках как Африка, Австралия и Америка. Одним из наиболее актуальных вопросов для них является тот факт, что человек инстинктивно ждал спасителя во время политических и экономических трудностей, вызванных стихийными бедствиями, катаклизмами и войнами. Махдистские верования являются одним из общих свойств религий, и такие убеждения, как вера в спасителя, можно обнаружить у большинства религий. Следует отметить, что, хотя махдистское верование является поверхностной в одних религиях и идеологических течениях, тем не менее оно очень сильно в других. Махдистское верование стало одним из основных принципов некоторых религий и утвердилось в качестве источника, где они черпают энергию. В статье со ссылкой на достоверные источники представлены взгляды, связанные с махдистскими верованиями, которые наблюдаются в ранних племенных религиях в контексте сравнительного критического анализа веры в спасителя в других религиях. Кроме того, в статье затрагиваются вопросы, связанные с происхождением махдистских верований в ранних племенных религиях и рассматриваются теории, выдвинутые на эту тему.
Ключевые слова: спасение, Махди, вера, психология, политика, религиозные течении

Към публикацията »

Поглед към характеристиките на мрежите в изкуствата

Какво всьщност е мрежата, какво представлява тя в областта на изкуствата и културния сектор? Бидейки едно от най-значимите явления в съвременната технологична култура, мрежата по различен начин е предмет на интерес от страна различни автори. (Mangset 1997, Madden 2009, Bagdadli 2003, Yogev, Grund 2012). А хората на изкуството сами често коментират участието си в артистични мрежи, особеностите от техните участия и техните изказвания хвърлят донякъде светлина върху това, какво представлява този вид сътрудничество и взаимодействие и как се работи в международна среда.

Към публикацията »

Minima moralia

Елизабет Стреб и “увреденото тяло”

Статията поставя творчеството на американската хореографка и танцьорка Елизабет Стреб в контекста на изследванията на живота с увреждания. Анализирайки “концептуалния гръбнак” и своеобразния каскадьорски реквизит на нейните пърформанси през призмата на творческия танцов опит на хора с увреждания, на преден план изплуват нормативни метафизични клишета за тялото, смъртта и живота, които творбите ѝ неволно реифицират. Търси се възможност да се изгради продуктивен диалог между маргинализираното и често невидимо “увредено тяло” и своеобразните “провали” на Стреб да произведе универсален екзистенциален субект от своите акробати/танцьори чрез кинетичните метафори за полета/себенадмогването и падането/смъртта. Танцьорите с увреждания се оказват много по-близо до по-традиционните идеали на американката, въпреки че, осъществявайки ги от позицията на слабост и уязвимост вместо на сила и “способност”, те постоянно предизвикват и преосмислят тяхното значение в рамките на ежедневното тук и сега, вместо на мнимото “другаде” на метафизичната представя за смъртта. “Увреденият” като вече “мъртъв” (undead) за света на “нормалните” взривява бинарната, вертикална логика на живота и смъртта и с всяко свое движение извършва един “хоризонтален полет” иначе непостижим в рамките на творчеството на Стреб само по себе си.
Ключови думи: Елизабет Стреб, съвременен танц, хореография, увреждания, смърт, критика

Към публикацията »

Към културата на лъжата в масовизираното общество

Статията е фокусирана върху културата на лъжата като социално явление. Изследвана е връзката между нея и релативизма, в неговата крайна съвременна форма. Текстът акцентира върху „прозореца на Овертон“, чиято цел е превръщането на немислимото във възможно, актуално и общовалидно. Проследени са стъпките при отварянето на този „прозорец на възможностите“: толерантност, създаване на евфемизми за немислимото, принадлежност към стадото, илюзията на авторитета, законовата легитимацията. Представени са и други техники на лъжата, сред които основните са: терорът със забрава и терорът върху паметта.
Ключови думи: култура на лъжата, истина, релативизъм, техники на лъжата

Към публикацията »

Да открием красотата на несъвършенството: декоративни червени разкъсани керамични глазури

Настоящият изследователски материал засяга създаването на червени декоративни керамични глазури със специфична повърхностна визия и температури на изпичане в интервала 970оС – 1020оС. Глазурите, които са обект на това изследване, имат ясно изразена текстура, характеризираща се със събиране на глазурата в сегменти с различна форма и големина, при което се получава оголване на долния слой (череп или ангоба). Трябва да се има в предвид, че декоративните глазури са специфичен клас глазури. Те представляват комбинацията от технически параметри и художествени похвати, чиято съвкупност влияе върху оригиналната им визия.
Особено силно въздействие се постига, когато формата на изделието, визията на глазурата и цвета са в неразривна цялост, обособена от естетически и философски критерии.

Към публикацията »

Вавилон

СТУДЕНТИ

Превод на български на краткия текст на Джорджо Агамбен, публикуван под заглавието "Studenti" в рубриката му „Una voce“ на сайта на издателство Quodlibet, през май 2017 г.

Към публикацията »

РЕКВИЕМ ЗА СТУДЕНТИТЕ

Български превод на текстa от Джорджо Агамбен, публикуван с оригиналното заглавие „Requiem per gli studenti“, в блога „Дневник на кризата“ („Diario della crisi“) на страницата на Италианския институт за философски изследвания на 23 май 2020 г.

Към публикацията »

Анонс

Хуморът и сатирата през социализма: между отричането и утвърждаването на режима

Хуморът и сатирата в рамките на социалистическия режим в България представляват голяма и много слабо изследвана тема, за която може да се приеме, че донякъде се вмества в проблематиката за изкуството през социализма изобщо, но и надхвърля това поле със специфичните характеристики на това изкуство. Този текст цели да проследи конфликтното съществуване на хумора и сатирата през комунистическото минало на страната, различните им употреби от властта, но и критичния им потенциал. Статията прокарва хипотезата, че амбивалентната ситуация на хумора и сатирата по време на комунистическия решим се дължи на същността и целите на този тип творчество, които се възприемат по сходен начин както от самите автори, така и от държавното ръководство – а именно като критика. Подобна критика, дори и да не е пряко насочена към политиката, обикновено е свързана с определени обществени недъзи и някои човешки пороци. Тези характеристики на хумора и сатирата правят адаптирането им към режима особено интересна тема.
За да се анализира как хумористичното творчество се повлиява от различните процеси, които засягат държавата през периода, за обекти на изследването са подбрани вестник „Стършел“ и Домът на хумора и сатирата в Габрово, които ще бъдат разглеждани като специфични пространства за хумор и сатира, свидетелстващи за отношението на властта към хумористичното творчество в различните периоди на режима. Изборът на обекти на изследването предполага съсредоточаване върху две направления на хумористичното творчество: литературата и най-вече жанровете на хумористичните епиграми и фейлетони, както и изобразителното изкуство – основно карикатурите, но и някои пластични произведения.
Ключови думи: хумор, сатира, социализъм в България, критика на властта, осмиване, утвърждаване, отхвърляне

Към публикацията »

Poiesis

Хайга от български автори

В рамките на 31-те Дни на японската култура в зала „София“ към Столичната библиотека бе представена изложбата „Хайга – Есенни прелюди“, организирана от Българския хайку съюз. В този брой ви представяме част от творбите на български автори, творящи в този интересен японски жанр, съчетаващ алюзивната недоизказаност на рисунка и стих.

Към публикацията »

Из "Стиховете на Капитана". Превод от испански: Калин Коев

ОБЯСНЕНИЕ
Много е разисквана анонимността на тази книга. Това, което междувременно разисквах в себе си, бе дали трябва или не да я извадя от интимността на нейното начало: да разкрия произхода бе да разсъблека интимността на нейното раждане. И ми се струваше, че такова действие не би било почтено към изблиците на любов и лудост, към отчаяните и парещи обстоятелства на изгнанието, което я породи.
От друга страна, мисля, че всички книги трябва да са анонимни. Но пред това да премахна името си от всички мои книги или да използвам друго по-загадъчно, отстъпих в крайна сметка, макар без голямо желание.
Защо запазих тайната толкова време? Заради нищо и заради всичко, заради това, което е тук и което е оттатък, заради неподходящи радости, заради чужди страдания. Когато Пауло Ричи, светъл приятел, я отпечата за първи път в Неапол през 1952 г., мислехме, че онези няколко екземпляра, които той се погрижи да подготви отлично, щяха да изчезнат в южните пясъци, без да оставят следа.
Но не това се случи. И животът, който някога пожела нейната тайна експлозия, днес ми я налага като присъствие на една непоклатима любов.
Предоставям тази книга без повече обяснения, като че ли е моя или като че ли не е моя: достатъчно е, ако може да броди сама по света и да расте сама по себе си. Сага, когато я припознавам, надявам се, че нейната яростна кръв също ще ме разпознае.
Пабло Неруда
Исла Негра, ноември 1963 година

Към публикацията »

Плисък. Интервю с арменския дзен художник Григор Микайелян Кики

„Когато всичко е неубедително и не знаеш какво означава това всичкото. Спри се. Остави. Остава само едното творчество. Чисто. Творчество. И уж не е съвсем важно какво е това или как изглежда. Тишината се настанява в теб, като че ли като единствен изход и смисъл.“

Към публикацията »

Рецензии

Антропология на пътуващия човек

Актуален прочит на книгата на проф. Лазар Копринаров "Mobilis in Mobili. Опити върху подвижния човек" (Изток-Запад”, 2013)

Към публикацията »