NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Morality and ethics in the research fields today

Issue
49 (2020) Editor: Kamen Lozev
Section
Рецензии
Author
Nonka Bogomilova, Institute of Philosophy and Sociology at BAS, nonka_bogomilova@mail.bg

Morality and ethics in the research fields today

Nonka Bogomilova

 

Institute of Philosophy and Sociology at BAS, nonka_bogomilova@mail.bg

 

               ORCID    0000-0001-7808-5575

 

Новата монография на проф. Емилия Маринова, издадена от издателство „Фабер” през 2019 г., носи интересното заглавие „Обективното изследване на морала и съвременната етика”. Утвърден учен в сферата на етическите изследвания, авторката се доказа и като добър организатор на ежегодни национални конференции по теоретични и актуални проблеми на етиката и морала, които обединяват усилията на множество изследователи от различни области на знанието: философи, психолози, социолози, политолози, икономисти, медици, етнолози и др. Този вкус към изследванията на морала чрез различни научни дисциплини и методи, който проф. Маринова проявява и в качеството си на издател на сериозно списание в тази сфера, тя показва и в настоящата монография. Основните питания в нея са свързани с познавателната ценност и граници на обективните изследвания на морала и тяхната връзка с етиката като философска дисциплина ( с.11 ).

Сред тези обективни изследвания и методи авторката поставя и разисква социалнопсихологическите, психологическите, социологическите, като специално теоретично внимание посвещава на психологическото изследване, отдавна обект на изследователски интерес от нейна страна и в редица други публикации. В страниците, посветени на този подход, проф. Маринова го разглежда не само откъм обект и метод, но също така и в контекста на отношението му с другите обективни методи, с познавателния хоризонт на етиката, от гледна точка на неговата еволюция в отговор и на социалните предизвикателства, на основните му представители, организационни форми и др. Концептуално и стегнато представена, информацията относно най-известните обективни изследвания на морала с техните представители като Пиаже, Колберг, Милграм, Бъс, Бандура, Якобсон и др. дава ясна представа за еволюцията и съвременното състояние на тези научни дисциплини.  Така авторката рисува една комплексна и многоаспектна картина, богата откъм информация,  будеща размисъл и отворена към нови когнитивни инвенции.

Втората глава на монографията, озаглавена „Обективните изследвания на морала и тяхната етическа рамка”, разисква въпроса за регулативите, за рамкирането на обективните методи за изследване на морала от страна на етиката като философска дисциплина. Тук се открояват въпросите за спазването на етическите стандарти, на етическите норми в процеса на приложение на тези методи като: принципът на уважение на личното достойнство и на правата на личността, на конфиденциалност, принципът на  предпазливостта, на информираното съгласие и др. Те са представени не само като етическа рамка, но и като важна страна на професионализма при практикуването на обективните методи на изследването на морала. При обсъждането на тези въпроси специален  акцент проф. Емилия Маринова поставя върху особената значимост на етическата регулация при приложението на обективните методи към изследвания на деца. Проблемите на равнопоставеността, на колективното обшуване, на значимостта на реалния vs виртуалния свят в живото на детето, на училищното образование и др. експонират анализа върху един съвременен, особено актуален социалнопсихологически фон. Страниците, посветени на тези въпроси са изпълнени с много етическа прецизност и са пронизани от емпатия, емоционалност и човечност. Този интерес към детската психика и към морала на детето тя засвидетелства и в други свои сериозни публикации, демонстрирайки тук изследователски континуитет и значими концептуални натрупвания.

Особено важна в информационно и в професионално отношение е трета глава на монографията, назована „Обективните изследвания на морала и българската етика”. В нея авторката разглежда отразения в заглавието проблем в рамките на два важни периода: от 60-те до 90-те години на миналия век и след 1990 г. На основата на анализ на множество монографии, сборници и периодични издания от изследваните периоди,  авторката представя една богата и цялостна картина на формирането и утвърждаването на теоретичния алианс на българската етика с обективните изследвания на морала и по-специално с приложната етика и със социологията на морала. Разискването на подобен проблем в рамките на близо половинвековен период, при това засягащ процесите и в редица други науки като психология, социология, социална психология, културология и др. изисква не само сериозно познаване на изследваните проблеми, процеси и автори, но и научна обективност, професионална коректност, изследователска етичност. В тази глава авторката демонстрира познаване и уважение към редица проблеми и автори от анализирания период, откроявайки приемственост и  континуитет в еволюиращите отношения на етиката с другите науки, изследващи морала. Проблемите на идентичността, на социалната психология на българина, изследвани чрез социологически проучвания, чрез теоретично фокусиране върху етническата и националната идентичност, оцветяват многоаспектно и добавят нови контексти в изследванията на морала. В собствено етическите проекти авторката обобщава три тенденции, визиращи и етическото „гостоприемство” по отношение на обективните изследвания и методи. Трета глава завършва с консистентно изложение на утвърждаването и съвременното състояние на българската приложна етика, които авторката изследва в многопластов и многоизмерен  професионален смисъл и в широк социален  хоризонт. Така етическата гилдия у нас, фигуративно казано, получава солиден вариант на една своя информативна и достойна „биография”, която конкретизира, специализира и нюансира редица други изследвания на най-новата история на идеите в българската хуманитаристика, появили се у нас в последните години.

Четвърта глава „Моралът и социалната психика” представлява своеобразен теоретичен фундамент, обосноваващ необходимостта и значимостта на връзката между етиката и обективните изследвания на морала. Нейният смисъл и изследователска плодотворност се извеждат от „органичната обвързаност на явленията, които са естествен предмет на етиката и социалната психология – на морала и социалната психика” ( с.20 ). След като разглежда различни аспекти на тази органична обвързаност, използвайки и  подходящи илюстрации от литературния жанр или от реалния живот,  проф. Емилия Маринова формулира важното послание за моралния субект като „отворен проект”. Това понятие имплицира едно балансирано и евристично разбиране на авторката за сложните отношения между контрола и свободата, хетерономията и автономията, разбрани във взаимодействие и крехък баланс. Същевременно в това нейно мъдро разбиране, основано върху редица класически и съвременни изследвания, отсъства било дидактично-възпитателният, било песимистично-нихилистичният акцент, характерен за немалко други интерпретации от близкото минало или от други мисловни традиции.

С разнообразието от теми и проблеми, с мултидисциплинарния теоретичен хоризонт, който отваря, с богатата информативност и балансирания подход, новата монография на проф. Емилия Маринова ще бъде полезна както за специализираната аудитория в сферата на етиката, философията, психологията, социологията и др., така и за широк кръг любознателни читатели.