K-poppers in Bulgaria: passions and challenges in the global world

 

Ivanka Asparuhova Vlaeva,

Professor, PhD, Faculty of Arts, South-West University "Neofit Rilski"

vlaeva@swu.bg

 

Явлението к-поп/кейпоп в глобален контекст

Явлението к-поп/кейпоп (k-pop - англ.) има вече глобално разпространение. Буквално означава корейска попмузика. Създадено и развито в Южна Корея, то придобива световно разпространение и значение. Абревиатурата к-поп е символ на магнетични танци в синтез със завладяваща музика, красива визия и ярка театралност както за тийнейджъри и за младежи с близка до тяхната възраст по света, така и за фенове в България. В графичния знак на к-поп се съдържат значения и послания, които се разчитат и предават от многобройни последователи в глобалния свят. За около две десетилетия това културно-музикално явление успя да запали страсти, да се утвърди във всички континенти, да увлече милиони фенове и да очертае нови предизвикателства в попкултурата.

Благодарение на определени модели, културна политика, социално общуване и психологическо въздействие к-поп намира все по-голямо място в културните индустрии в световен мащаб и се реализира много успешно на световните пазари. Става емблема за успешно развитие на сегмент от младежката култура и печеливш бизнес, свързан с нея. Така възниква нова общност на последователите на кейпоп - кейпопъри. За названието ѝ се използва хибриден неологизъм „кейпопър" (фен на к-поп/кейпоп) [1]. Според наблюденията ми последователите на кейпоп се множат и в България през последните няколко години. Това е предпоставка за анализи и изводи. Те очертават променяща се конфигурация в субкултурните групи у нас, свързани с попкултурата.

Настоящото изследване [2] продължава моя многогодишна работа и анализи върху различни аспекти в музикалната култура на Република Корея, както и в областта на културните индустрии. Акцентът тук е върху рефлексиите на к-поп. Специално е вглеждането в битието на общността на кейпопъри в България. Целта ми е да проследя нарасналия интерес на българските последователи на този феномен, техните изяви, възприятие и емоции, съпътстващи моделирането на общността им, както и ролята на новите технологии и средства за комуникация. Фокусирам се върху това ново явление в българската култура в условията на глобализация, като анализирам предпоставките за разпространението му, формите на изява, някои социални и психологически предизвикателства. Опирам се върху широк културологичен контекст и конкретни мои емпирични наблюдения.

 

Характеристики на к-поп/кейпоп

Продуктите на к-поп стават факт и се реализират в условията на глобализация. Попкултурата активно използва модели от англоезичната традиция в масовата култура. Това често е свързано с американизация. Тя се изразява в подражания на музикални стандарти, изпълнителски имидж, сценично поведение, използване на английски заглавия и текстове в песните, атрактивна визуализация на цялостния продукт. В Източна Азия през последното столетие много влияния от САЩ водят до обновяване и трансформации в културата ѝ, включително в попмузиката. Така се осъществява „премливо приемане" на западната попмузика (Sutton 2011: 6). От 90-те години на ХХ век Южна Корея започва да утвърждава свой модел на попмузика като част от т.нар. корейска вълна (hallyu). Резултатът е експанзия на корейска попмузика в региона на Източна Азия, а през последното десетилетие и в много други части на света като резултат на глобализация.

В к-поп се търси перфекционизъм във всички нива при създаването на визуалния музикално-танцов продукт. Целта е да се изгради тотален спектакъл с комплексен характер. Той е продукт на специално отработени стратегии и многогодишен гигантски труд. Търси се многофункционалност на музикантите и многостранност в емоционално-физическите им послания към публиката. Успехът на всяка звезда се подготвя от големи колективи от професионалисти. Често появата и славата на изпълнител или група се създава дълго, системно и целенасочено. За откриването на таланти се използват различни реалити формати, но тяхната многостранна подготовка се поема от различни звукозаписни компании, които сключват дългосрочни договори с потенциалните звезди. В Южна Корея най-влиятелни музикални компании за 2019 година са SM Entertainment, JYP Entertainment, YG Entertainment и Big Hit Entertainment (Won 2020). Според статистически данни тези лейбъли контролират три-четвърти от пазара на к-поп продукти и съответно имат най-голям дял печалби от тях.

Част от успешната корейска стратегия в попиндустрията е да се работи и с чужденци - творци, които не са корейци (американци, британци, шведи, датчани, японци) (Oh, Lee 2013: 47). Такъв аутсорсинг се оказва печеливш, защото чрез него се използват много по-широк творчески потенциал и ресурси, както и световно утвърдени стандарти. Търси се интернационализация на крайния продукт. Това е предпоставка за разпространението на к-поп в нови географски ареали и завоюване на нови публики и фенове.

Некоректно е к-поп да се определя като стил или жанр, защото представлява сложна амалгама от различни стилистични и жанрови модели. Неговите музикално-танцови продукти следват световни поптенденции и образци, които се адаптират и трансформират. Попстиловете, които използват южнокорейските певци, са много разнообразни. С тях те се харесват на публика с различни интереси и вкусове, с разнороден бекграунд и социално място. Преди и след началото на двайсет и първото столетие принадлежността на изпълнителите към конкретна музикална стилистика е много по-ясно изразена, докато в последните години е характерно стилистично смесване - както в репертоара на един изпълнител (група), така и в една песен. За тази цел в състава на к-поп групите от последното десетилетие се включват изпълнители с талант в различен стил и натюрел. Подобна хибридност, смесване на жанрови форми се отбелязва и в съвременното корейско кино (Мартонова 2020: 14). Вече е утвърдена практиката, според която в една к-поп група често се събират музиканти с изявени възможности за рап, и други със специфични вокални способности. Привличат се също изпълнители с ярки качества на танцьори. Ето няколко примера за стилистичното многообразие на к-поп. В пъстрата музикална мозайка от началото на XXI век се включват: денс музика (с представители Ivy, трио Typhoon, а по-късно Infinite, Miss A), хип-хоп (Rain, MC Sniper, а след това Loco, Zico, G-Dragon, BIGBANG), R&B (SG Wannabe, Girls' Generation, SHINee, Zion.T). Към многоцветната стилистична палитра се добавят диско (Girl's Day), фънк-поп (B1A4), инди (Busker Busker), латино. Проправя си път рокмузика (Seo Taiji, CNBLUE, Transfixion), но и техно. Използва се джаз (TVXQ).

Съставът на к-поп групите е само от момчета или само от момичета. По отношение на комбинирането на музикантите през последните години впечатлява нарастването на количеството изпълнители в една група - събират се заедно между 7 и 12, но понякога и до 21 (APeace). Това е една от спецификите на к-поп, а именно обединяване на средно 7-8 изпълнители в единен организъм. Това нарастване на състава на групите води и до реорганизация и нови възможности в музикално-танцовите им представления. Трябва да отбележа, че групите, а не индивидуалните изпълнители се радват на по-голям интерес сред публиката и са предпочитани в к-поп през последните години. Ще посоча няколко примера от успешните момчешки банди: 2PM (6 изпълнители), Infinite (7), BTS, (7), GOT7 (7), Еxo (първоначално с 12 изпълнители, а от 2015 с 9), Seventeen/SVT (13), както и от момичешките - Apink (6 изпълнителки), Girls' Generation (8), Oh My Girl (8) Momoland (9 в периода 2019 - 2019).

Съвременният шоубизнес има все по-големи изисквания към попизпълнителите. Звезди като Майкъл Джексън, Мадона, Кристина Агилера и Лейди Гага поставят изключително висока мяра пред следващите поколения. Тази практика се следва и от к-поп изпълнителите и това се отнася към групите. За да имат успех днес те трябва да се развият комплексно с много високи способности като певци, танцьори и актьори. В южнокорейски вариант трябва да се отбележи специално тяхната вокална подготовка и реализация. В една и съща група, както и в една и съща песен често през последните години се използва различен тип пеене (от декламационно-речитативно рапиране до певчески сложни, филигранни изработени сола). Разчита се както на солата, така и на ансамбловата многогласна фактура. Включват се многообразие от вокални тембри в различни конфигурации. Танците на певците се превръщат в много атрактивен елемент и се налагат като водещ сегмент във визуалното възприятие на к-поп групите. Може би именно тази увеличаваща се сложност в различните компоненти на музикално-танцовото шоу изисква по-голям изпълнителски състав и води до специализация в ролите на всеки един член от южнокорейските попгрупи (Влаева 2016: 266).

В резултат на мои дългогодишни наблюдения върху развитието на к-поп смятам, че все по-често в медиите се утвърждават групи, които са равнозначни на музикално-хореографски трупи (Влаева 2020: 77). Това е факт, който се потвърждава от проследяваните и анализираните от мен класации на Билборд през последните десетина години. Материал за тези изводи дават също и дискусии в интернет сайтове и блогове.

Стигам до заключение, че най-добрите (често най-популярните) к-поп групи представят музикално-танцов театър (Влаева 2020: 83), който поставя много високи изисквания към цялостната реализация на всяка една песен. В най-добрите си постижения те впечатляват с атрактивни миниспектакли, в които се откроява определена тема и развитие на фабула. Определям ги като минималистични видеоразкази, представени с богата палитра от емоционално-психологически състояния, страст и с определени предизвикателства към феновете им (като образи, съдържание и внушения). Лаконичността се определя от времетраенето. В характерния за попмузиката формат от около три-четири минути много често се разказва цяла история. В нея дори могат да се разграничат отделни обособени сегменти, които представят конкретни звукови образи и съответни структури. Ше изброя някои примери, които са базови за изложените от мен изводи. Такива са видеоклиповете на следните изпълнители и техни песни: „Wolf" и „MAMA" на EXO, „The Chaser" на INFINITE, „Something" на TVXQ!, „Wonderland" на ATEEZ, „Black Swan" на BTS. За мен това са и някои от високите постижения в к-поп, които илюстрират посочените по-горе изводи.

 

Предпоставки за разпространение на к-поп/кейпоп в България

Интензивното разпространение на к-поп в България се случва през последното десетилетие, но основно в последните няколко години. Причините за това по-активно усвояване са многопосочни. Много често интересът към к-поп е свързан с по-общи влияния. Така се осъществява възприемане на различни практики и явления, идващи от Азия. Докато например интересът към Индия е продиктуван от навлизане на философски идеи оттам и разбирания за природосъобразен начин на живот, с търсене на мистичност и практикуване на системата йога, подстъпите към Източна Азия се очертават и с други приоритети. Сред тях са различни бойни изкуства, чайна церемония и културата на самураите, а днес идват и чрез новите технологии, свързани са с попкултурата - киносериали, караоке, аниме, електронни игри, косплей [3]. Така чрез тях достига японската (j-pop) и южнокорейската попмузика (k-pop). Важна предпоставка е и т.нар. корейска вълна (халю), посочена в началото на този текст - голямото влияние, експортът и разпространението на култура на Южна Корея, активно поддържан чрез целенасочени стратегии от правителствени и бизнес институции. Първоначално то се разпростира в Източна Азия и постепенно завладява армии от фенове по цял свят. В края на 2019 година техният брой достига около 89 000 000 (Kwak 2019).

Според икономическите статистики Южна Корея е в челната десятка в света по своя експорт през последните години (Workman 2020). Културните индустрии имат важен дял за този износ, включително и цялата система в създаването, разпространението и възпроизвеждането на к-поп индустрията. „В тази епоха на глобализация Корея се разбира чрез нейната попкултура. Тя трябва внимателно да бъде насърчавана и развивана" - казва изпълнителният директор на южнокорейската Ексимбанк (Eximbank) Йон Хуан Ким. За него, както и за други корейци халю има дългосрочни последици за туризма, културата, образованието и медицинската индустрия на страната, тъй като „служи като катализатор за по-силни дипломатически и икономически отношения между страната и останалия свят". Затова неговата банка избира да финансира до 10 обещаващи фирми, за да ги отгледат като глобално конкурентни играчи - устойчиви и световно приети. Целта е те да се утвърдят в културните индустрии за разпространение на корейската култура. С подобни инициативи в Южна Корея са насърчава износът на нейни културни продукти по света. К-поп е част от тези стратегии. Това определено е добра практика и пример за много други страни при организацията на културни политики и печеливша културна дипломация.

Освен посочения емоционален импулс за усвояване на културни явления и форми на развлекателната индустрия, важен катализатор за интереса към корейската култура са и двустранните дипломатически отношения между България и Република Корея (Южна Корея). От корейска страна те са обусловени именно от посочената й културна политика. Така на междуправителствено ниво се подпомагат множество инициативи в образованието и културата. Като резултат се създават редица институции, които подкрепят разпростанението на корейската култура в България. Сред тях са: специалност „Кореистика" (1995) и катедра „Кореистика" (2010) във ФКНФ на Софийски университет „Св. Климент Охридски", Център по кореистика (2003) и Институт Седжонг (2013). В тях се създават професионални кадри, които също работят за популяризирането на традиционната и съвременната корейската култура.

Други пътища за разпространението на корейската култура в България днес осигуряват съвременните технологии. Медиите са среда, която директно спомага за информиране, осъществяване на влияния, разпространение на явления, диктуване на моди, комуникация. Бизнес средите, които печелят от к-поп, още в началото на XXI век осъзнават преимуществата, които предлага интернет. Затова се възползват успешно от тях чрез сайтове за видеосподеляне (например ютюб/YouTube) и различни социални мрежи. Това им дава преимуществото за директен контакт с потребителите, скъсява времевата дистанция за обратна връзка и анализ на потребителските мнения, реакции и потребности (Oh 2013). Така бързо може да се коригират стратегии или да се изработят нови, да се осъществяват влияния. Изследване на частна изследователска организация за местоположението и предпочитанията на феновете на к-поп (Jung and Lee 2019) става база за изграждане на карта на фенобщностите по света и на предпочитаните южнокорейски попизпълнители [4]. Според това проучване най-много гледания в ютюб имат съответно BTS (20.9%), Blackpink (17.3%), Twice (7.7%), Momoland (4.4%) and Exo (4%). Видеозаписите на тези пет групи съставляват 54.3% от всички гледания на к-поп видеа в сайта от 1 юли 2018 до 30 юни 2019 година. Най-голям интерес към к-поп проявяват потребители от Източна Азия (Виетнам, Индонезия, Тайланд, Япония, Филипините). Мое изследване върху предпочитанията на българските фенове на к-поп към изпълнителите, на базата на коментари в интернет и дискусии, показва следната картина. Най-голям е интересът към момчешките групи BIGBANG, BTS, EXO, TVXQ, следвани от F.T Island, Super Junior, 2PM, Shinee. Именно на тях са отделени най-продължителните дискусии във форумите с многобройни гледания и информация (К-рор профили 2010; Easternspirit 2010).

И за българските почитатели на к-поп, както за милионите фенове по света на това явление, сайтовете за видеосподеляне и социалните мрежи ги приобщават към света на корейската попмузика. Те са основно място както за инфомация, така и за изразяване на отношение, за оценки. Чрез тях пряко се въздейства върху представите за Корея, формира се отношение към нейната култура и в частност към к-поп. Българските фенове използват локални и глобални форуми, блогове, сайтове, мрежи, бази данни, онлайн издания, чийто брой непрекъто се увеличава. Те стават потребители и на допълнителни рекламни и сувенирни продукти.

 

Общността на кейпопъри в България

По данни на Корейската фондация през 2019 година фенове на к-поп има във всички континенти, организирани в 113 държави (Kwak 2019). Пропорционално на количеството население и близостта с културата източник, южнокорейската попмузика има най-много последователи в Азия и Океания (над 70 милиона от общо 89 милиона в цял свят). В България радетелите за разпространение на това харизматично корейско явление също се множат. Те образуват общност, която е сравнително нова за нашата страна. За нея се възприема и привнесена терминология - кейпопъри.

Времето за началното образуване на тази общност се очертава в спомените на някои от активно възприемащите и разпространяващите к-поп фенове. Един от тях твърди, че през 2014 година има максимум 100 кейпопъри в България, докато през 2019 те са повече от 3 000 (Гоцова-Момо 2019). Друг си спомня, че през далечната 2005, когато той започва да следи к-поп у нас, не намира съмишленици, с които да споделя своите интереси, и затова търси онлайн контакти с чуждестранни фенове. Както и при привържениците на други стилове в попмузиката, основната част са в тийнейджърска възраст. За много от българските почитатели к-поп е особено атрактивен с танците и визуалната страна (облекло, прически, поведение). Затова активната част от кейпопърите практикуват к-поп танци. За много от тях к-поп е сложна амалгама, в която музиката и танците са само компонент от по-широко възприемане на корейската и дори като обобщение на азиатската култура. Това вероятно е причина к-поп да се представя активно в ежегодния в България фестивал Анивентшър Комикон (Aniventure Comic Con), в който заедно с него се показват и съпреживяват манга, аниме, комикси, графити, косплей, електронни игри (Aniventure Comic Con 2020) [5].

За феновете на к-поп в България танците, а не любимите песни на корейски попзвезди, се превръщат в модел за подражание. Така наречените кавър групи, практикуващи к-поп танци, се множат. Все по-често могат да се видят техни изяви във фестивални събития, включват ги в концерти и други инициативи, свързани с представяне на различни култури както в посочения Комикон или в Азиатския фестивал, провеждан с няколко издания в София. В конкурсните програми на локални фестивали също се създава категория „кейпоп". Увеличават се и курсовете, в които се учат такива танци за определена възраст, те се включват и в студентски изяви (например в спектакли на студенти от специалност „Съвременна хореография" в Югозападен университет „Неофит Рилски"). Ентусиастите, които организират свои групи, участват в инициативи в София, Варна, Пловдив и в други градове. Минувачите около ЦУМ в София могат да видят някои от тях, които използват пространствата наоколо за свои репетиции. Така ЦУМ става топоним в картата на София, който маркира място за срещи на една сравнително нова общност в България - на кейпопърите.

Страстта към кейпоп танците и модата на к-поп като цяло отприщват нови предизвикателства към творческия потенциал на групи тинейджъри. Привлечени от положителната енергия, специфичния имидж, разнообразието и настроението в танците - като нова другост в български контекст - те със страст започват да усвояват определени модели, Така за около пет години групите от пет нарастват на над 50. Именно в София се концентрират повечето от тях, защото засега в столицата е центърът на к-поп и в нея се организират най-големите събития (Гоцова-Момо 2019).

Едно от съществените събития със състезателен статус за кейпопърите и в България е регионалният кръг на „K-pop World Festival". Това е една от инициативите, организирана от Министерството на външните работи на Южна Корея с подкрепата на множество правителствени институции (Министерството на културата, спорта и туризма, корейските дипломатически мисии по света, южнокорейската радиотелeвизионна система KBS). Конкурсът е предназначен за таланти от цял свят, които обаче представят само песни и танци на любими за тях корейски попизпълнители. Предварително се преминават няколко съзтезателни кръга. Финалистите (те са и фенове на к-поп) получават покана за участие от правителството на Южна Корея в заключителния кръг на конкурса. Той се провежда ежегодно с награди в корейския град Чангуон. С тази огромна по размах инициатива, корейското правителство стимулира разпространението на корейската култура по света и създава условия за все по-широк експорт на корейски културни продукти.

Началото на „K-pop World Festival" е през 2011 година, когато има предварителни състезания в 16 държави с около 30 000 кандидати. Последният фестивал през 2019 има вече предварителни конкурсни кръгове в около 100 региона на света, като се излъчват по 2 изпълнители/състава от държава. Следва селекция в Сеул в KBS. Там се отсяват до 24-28 представители и накрая от тях остават 12-14. На финала при визитата на изпълнителите в Сеул, а след това в Чангуон се определят победителите. Всички нива на конкурсния избор протичат в рамките на 6-7 месеца, което предполага целогодишна организация за събитията. Посочвам сложната многостепенна процедура, за да покажа предизвикателствата пред кавър групите - фенове на к-поп в България, защото през 2018 година една от тях достигна до финала на този световен фестивал. Това е група „Toxic" (Илюстрации № 1 и № 2).

 

Група „Toxic" с изпълнения в регионалния „K-pop World Festival" в София, 13 юли 2019 г., НДК. Фотография Цветан Стоянов.

 

Група „Toxic" с изпълнения в регионалния „K-pop World Festival" в София, 13 юли 2019 г., НДК. Фотография Цветан Стоянов.

 

Фестивалът дава шанс на група или певец да са сред избраните финалисти след дългия и прецизен подбор. Първата стъпка е спечелването на регионалните състезания. Именно такова голямо предизвикателство имат седемте момчета от „Toxic" през 2018 година. Състезават се с най-добрите в света и получават световно признание. Те са сред най-успешните последователи на к-поп. Един от тях - Светлин Вълков си спомня за изключително вълнуващото преживяване на световния фестивал в Корея. Там българските представители заедно с другите участници тренират като корейските звезди и се превъплъщават като техните идоли. Младежът е силно впечатлен, че излизат дори да танцуват на стадион за 35 000 души (Вълчева 2019). Срещата с к-поп мотивира момчето да иска да продължи образованието си в Корея с хореография, а други фенове - да започнат да изучават корейски език и култура като начало в България (в Софийския университет или още като ученици в специализираната паралелка на 18 СУ „Уилям Гладстон" в София).

Посоченият „Световен к-поп фестивал" с неговата организация и функциониране илюстрира само част от успешната културна политика на Южна Корея за популяризиране на нейни продукти по света. Стимулирането, включително и финансово, на регионалните кръгове показва дългосрочна стратегия за приобщаване към културни явления, характерни за Корея. Те имат както културни, така и икономически измерения. Тази успешна културна дипломация спомага за разрастване на инициативи сред младежка аудитория, което е инвестиция в дългосрочен план.

Нарасналият брой кейпопъри в България приемат предизвикателството да общуват, но и да се съизмерват с връстниците си по света. К-поп според тийнейджърите е привлекателен с многото емоции и страст, типични за него, с танците и с характерния стайлинг. Последователите на корейския поп, практикуващи и в България, разбират, че добрите резултати изискват постоянство и дисциплина, което е част от модел за подражание. Тези изисквания са представени и в корейски сериал „Temporary Idol" (2017, драма, реж. Nam TaeJin, SBS Mobidic и YGK Plus). Фабулата в него показва как е организиран пътят на бъдещите к-поп звезди и по какъв начин те се подготвят с изключителен труд и екипност за попрището на корейския поп. Може би затова не изненадва резултатът от последния проведен регионален конкурс на „Световния к-поп фестивал" в София. В него се състезаваха 23 финалисти в категория „танц" и 6 - в категория „песен". Първа награда получи танцовата група „Cypher", което ѝ дава шанс да премери уменията си в к-поп в следващите нива на състезанието (Илюстрации № 3 и № 4) [6].

 

Група „Cypher" с изпълнения в регионалния „K-pop World Festival" в София, 13 юли 2019 г., НДК. Фотография Цветан Стоянов.

 

Група „Cypher" с изпълнения в регионалния „K-pop World Festival" в София, 13 юли 2019 г., НДК. Фотография Цветан Стоянов.

 

Отдаденост и страст към к-поп в България провокира и други стъпки в усвояването и вживяването в съответната култура. Наред с форуми, благове, радиопредавания и бази данни за к-поп идолите [7], на книжния пазар у нас вече са факт книги за к-поп на български език. Едно от изданията е на Кара Дж. Стивънс и е посветено на историята на най-любимата южнокорейска момчешка група не само за българските кейпопъри - BTS. Книгата е озаглавена „BTS: Възходът на Бангтан" (София: Егмонт, 2018, 96 с.). Тя е под формата на справочен албум и информира за основни събития в историята на групата. Интересът и любовта на българските фенове към тези изпълнители отразява тяхната световна слава. Както вече посочих, според изследване, публикувано в korea.net, BTS е сред най-успешните и гледаните групи на к-поп. В бележка към книгата е написано: „Тази книга е задължителен елемент от колекцията на всеки член на ARMY или по-нов фен на бандата ... Ако обичаш BTS и всичко относно кей-поп-а, значи тази книга е точно за теб!" Феновете на всяка к-поп група имат свое название, отличаващо ги от почитателите на други к-поп изпълнители, и ARMY идентифицира именно последователите на BTS.

Друга книга за южнокорейската попмузика с превод на български е „К-поп речникът" на Усун Канг (Locus, 2019, 258 с.), с преводач Теодора Стоянова. Това е амбициозно издание, което се опитва чрез 500 най-важни думи и фрази да осъществи навлизане в психологията на к-поп изпълнителите и феновете. Това е и ръководство за правилно произношение, и наръчник за разговорни фрази в ежедневието чрез жаргона на корейските младежи и техните идоли. Целта на този речник е да изясни значението на думи и фрази в контекста на южнокорейската попкултура. Реализирането на посочените издания на български език може да се възприема многопосочно като: отговор на нарастващ интерес и потребност на феновете, реализация на определена културна и бизнес политика, предизвикателство за възприемане на нещо ново, инициатива на страстни почитатели. Тези книги маркират утвърждаването на нова ниша сред публиките на попкултурата в България и нова общност на кейпопъри.

 

Заключение

В заключение на изследването си ще обобщя някои изводи.

В своя триумфален ход в глобализиращия се свят културата на к-поп намира място и почитатели в България. Много от феновете ѝ усвояват тази попмузика чрез други сродни области на визуална попкултурата и гейминг. В продължение на десетилетия целенасочено се подготвят условия за нейното възприемане. Затова само за незапознатите успехът ѝ изненадва, а за специалистите - това е закономерен успех.

В България вече има създадена и утвърдена нова общност на фенове на к-поп/кейпоп - кейпопъри. За разрастването ѝ и за нейното обединяване въздейства комплекс от различни фактори. В условията на глобализация тя се създава под влияние на световни моди, на бизнес и културни стратегии отвън. Кейпопърите моделират собствено пространство чрез вживяване и подражание. Следват конкретен модел (модели) и най-често това е свързано с визуален образ и танци.

Предпоставки за утвърждаване на к-поп в България са търсене на ново психо-емоционално преживяване от младите хора, себеизразяване чрез музика и танц, намиране на стимул за творчество чрез подражание. Така се активира и изявява творческата енергия на тийнейджърите.

Някои социални и психологически предизвикателства за к-поп феновете са търсене на самоидентификация чрез различие в родна среда, но и принадлежност към глобалния свят. Чрез к-поп се осъществява бунт спрямо познатото и същевременно удовлетвореност от усещане за другост чрез отдалечаване от традиционно конвенционалното. Кейпопърите, както и представители на други субкултурни групи, търсят съпричастност в избора си по интереси, зареждащо с емоции хоби, страстно вживяване в света на к-поп идолите и идентифициране с тях.

Сред формите на изява са: създаване на група от съмишленици, обединени около к-поп, комуникация чрез общи интереси, музика и танц, клубни занимания, страстно вживяване в реалност, конструирана чрез к-поп. Сред дейностите и събитията, съпътстващи моделирането на тази общност и поддържането ѝ, има общи за културата на Азия и конкретни (концерти, Световен к-поп фестивал, Азиатски фестивал, к-поп рендъм, други конкурси в различни градове в България, курсове по к-поп танци, създаване на бази данни за южнокореската култура).

Разпространението на к-поп и активностите на кейпопърите в България вписват страната ни в международната карта на к-поп културата. Те отразяват глобализационни процеси. Посочват предизвикателства. Отразяват взаимоотношения и страсти от страна на културни политики, културни индустрии и общности от фенове.

 

Бележки:

[1] Кейпопър - бълг. ез. ед.ч., k-popper - англ. ез.

[2] Настоящото проучване и анализите са част от изследване на традиционни и нови общности. То се осъществява в рамките на Национална научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие", финансирана от Министерството на образованието и науката.

[3] До подобни изводи стига и познавачът на източноазиатското кино Андроника Мартонова в редица свои изследвания за халю и корейското кино (Мартонова 2016: 204; Мартонова 2020: 80).

[4] Изследването е осъществено чрез анализ на гледанията на видеоклипове на 76 к-поп идоли в ютюб в продължение на една година (1 юли 2018 - 30 юни 2019).

[5] Във фейсбук страницата на Aniventure Comic Con е посочено, че по време на неговото издание през 2017 година има отчетени 21 000 посещения.

[6] За съжаление пандемията с корона вирус през 2020 отложи поредното издание на „Световния к-поп фестивал" за следващата календарна 2021 година.

[7] Тази тема е част от предишни мои изследвания (Влаева 2020).

 

Библиография:

Влаева, Иванка. 2016. K-pop: масова култура, културно-музикални индустрии и политики. // Луна, бамбук и огледало - изтоковедски изследвания. Юбилеен сборник по случай 60-годишнината на проф. дфн Александър Федотов. София: ЦИЕК, с. 261 - 276 [Vlaeva, Ivanka. 2016. K-pop: masova kultura, kulturno-muzikalni industrii i politiki. // Luna, bambuk i ogledalo - iztokovedski izsledvania. Yubileen sbornik po sluchay 60-godishninata na prof. dfn Aleksandar Fedotov. Sofia: TsIEK, 261 - 276].

Влаева, Иванка. 2020. К-поп и кейпопъри: модели и рефлексии в България // Българско музикознание, № 2, 66 - 87 [Vlaeva, Ivanka. 2020. K-pop i keypopari: modeli i refleksii v Bulgaria. // Balgarsko muzikoznanie, 2, 66 - 87].

Вълчева, Тамара. 2019. Army of K-Lovers. // Капитал, 29 ноември 2019 [Valcheva, Tamara. 2019. Army of K-Lovers. // Kapital, 29 noemvri 2019]. Available at: <https://www.capital.bg/moiat_capital/svobodno_vreme/2019/11/29/3998196_army_of_k-lovers> (Accessed: 04.04.2020).

Гоцова-Момо, Симона. 2019. Кейпопърите Nox: буйни сме, но не хапем! // Z Generation, 7 декември 2019 [Gotsova-Momo, Simona. 2019. Keypoparite Nox: buyni sme, no ne hapem! // Z Generation, 7 dekemvri 2019]. Available at: <https://zgenpress.wordpress.com/2019/12/07/kpop-ili-zlatnata-sreda-za-zapoznanstva-zabavlenie-i-tantsi> (Accessed: 04.04.2020).

Мартонова, Андроника. 2016. Азиатското кино в България: поколенчески визии, масови стереотипи и трансформации (от „Шогун" и Хон Гил Дон до отаку и Халлю).// Изкуствоведски четения 2015. София: Институт за изследване на изкуствата - БАН, 202 - 210 [Martonova, Andronika. 2016. Aziatskoto kino v Bulgaria: pokolencheski vizii, masovi stereotipi i transformatsii (ot „Shogun" i Hon Gil Don do otaku i Hallyu).// Izkustvovedski chetenia 2015. Sofia: Institut za izsledvane na izkustvata - BAN, 202 - 210].

Мартонова, Андроника. 2020. Около Пон Чунхо и неговия „Оскар" за „Паразит". // Проблеми на изкуството, 53(2), 13 - 20 [Martonova, Andronika. 2020. Okolo Pon Chunho i negovia „Oskar" za „Parazit". // Problemi na izkustvoto, 53(2), 13 - 20].

Мартонова, Андроника. 2020. Светът на Корея в киното на Яна Лекарска. // Езиков свят - Orbis Linguarum, 18(1), 79 - 85 [Martonova, Andronika. 2020. Svetat na Koreya v kinoto na Yana Lekarska. // Ezikov svyat - Orbis Linguarum, 18(1), 79 - 85].

Aniventure Comic Con 2020. 2020. Comiccon.bg. Available at: <https://www.comiccon.bg> (Accessed: 04.10.2020).

Easternspirit. 2010. Easternspirit.org. Available at: <http://www.easternspirit.org/forum/index.php?/forum/28-южна-корея> (Accessed: 10.10.2020).

Jung, Joo-ri and Lee, Jihae. 2019. Map showing K-pop's popularity by global region released. Korea.net, 27 August 2019. Available at: <http://www.korea.net/NewsFocus/Culture/view?articleId=174587> (Accessed: 04.10.2020).

К-рор профили. 2010. Shineegirlbgprofiles.blogspot.bg. Available at: <http://shineegirlbgprofiles.blogspot.bg/2012/08/boa.html#more> (Accessed: 20.12.2019).

Kwak, Yeon-soo. 2019. 89,000,000 "hallyu" fans worldwide. // Korea Times. 01.11.2019. Available at: <https://www.koreatimes.co.kr/www/art/2019/01/732_261877.html> (Accessed: 04.04.2020).

Na, Jeong-ju. 2013. Eximbank to finance "hallyu" businesses. // Korea Times, 06.02.2013. Available at: <http://www.koreatimes.co.kr/www/news/biz/2013/02/602_130133.html> (Accessed: 04.04.2020).

Oh, Ingyu and Hyo-Jung Lee. 2013. Mass media technologies and popular music genres: k-pop and YouTube. // Korea Journal, 53(4), 34 - 58.

Sutton, R. Anderson. 2011. "Fusion" and questions of Korean cultural identity in music. // Korean Studies, 35, 4 - 24.

Workman, Daniel. World's Top Export Countries. September 17, 2020. http://www.worldstopexports.com/worlds-top-export-countries (10.10.2020).

Won, So. 2020. K-pop and big 4 entertainment agencies in South Korea - Statistics & Facts. // Statista, March 31, 2020. Available at: <https://www.statista.com/topics/5688/k-pop-and-big-4-entertainment-agencies-in-south-korea> (Accessed: 04.04.2020).