Студенти (1)

Джорджо Агамбен

 

Изминаха сто години, откакто, в едно запомнящо се есе, Бенямин осъди духовната мизерия на студентския живот в Берлин и точно половин век, откакто анонимна брошура, разпространена в Страсбургския университет, формулира темата си под заглавието Мизерията в студентската среда, разгледана в нейните икономически, политически, психологически, сексуални и по-конкретно интелектуални аспекти. Оттогава, безмилостната диагноза, не само не е загубила своята значимост, но може без страх от преувеличение да се твърди, че мизерията на студентската ситуация – едновременно икономическа и духовна – е нараснала неконтролируемо. И за един проницателен наблюдател този упадък е толкова по-очевиден, колкото повече се правят опити за нейното прикриване чрез разработването на ad hoc речник, разположен между фирмения жаргон и номенклатурата на научната лаборатория.

Доказателство за тази терминологична измама е повсеместната подмяна с думата „изследване“ („ricerca“) на  очевидно изглеждащото по-малко престижно „изучаване“/ "учене" (“studio”). И тази подмяна  е толкова цялостна, че може да се запитаме дали думата, която  практически е изчезнала от академичните документи, в крайна сметка ще бъде изтрита и от словесната формула "Общност на изучаващите" (Universita degli studi), която вече  звучи като историческа реликва. Вместо това ще се опитам да покажa не само че изучаването (lo studio) е познавателна парадигма, превъзхождаща във всяко отношение изследването (la ricerca), но и че в контекста на хуманитарните науки неговият епистемологичeски статус е много по-малко противоречив от този на преподаването и изследванията.

Именно при термина "изследване" ("ricercа") стават особенно очевидни недостатъците, произтичащи от небрежното пренасяне на едно понятие от сферата на природните науки към тази на хуманитарните науки. Самият термин всъщност се отнася до двете области с напълно различни перспективи, структури и методологии. Изследванията в областта на точните науки, на първо място, включват използването на оборудване, толкова сложно и скъпо, че дори не е възможно някой изследовател да го направи сам; те също така включват насоки, директиви, изследователски програми, произтичащи от конюнктурата на обективни обстоятелства – например разпространението на туморите, развитието на нова технология или военните нужди – и съответните интереси в химическата, компютърната или военната индустрия. Нищо подобно не се случва в хуманитарните науки. Тук „изследователят“ – който по-правилно би могъл да се нарече „учен“ - има нужда само от библиотеки и архиви, достъпът до които обикновено е лесен и безплатен (когато се изисква такса за регистрация, тя е смехотворна).

В този смисъл, повтарящите се протести срещу недостига на средства за научни изследвания (наистина оскъдни) са лишени от всякаква основа. Въпросните средства всъщност се използват не за научни изследвания в точния смисъл, а за участие в конференции и семинари, които по същността си нямат база за сравнение с техните еквиваленти в естествените науки: докато при тях става въпрос за съобщаване на най-спешни новини, не само в теоретичен план, но и преди всичко при експериментални изпитания, нищо подобно не може да се случи в сферата на хуманистаристиката, при която тълкуването на пасаж от Плотин или Леопарди не е свързано с каквато и да е неотложна необходимост. От тези структурни различия също така следва, че докато в естествените науки най-прогресивните изследвания обичайно се провеждат от научни колективи, работещи в групи, в хуманитарните науки най-иновативните резултати обикновено се получават от самотни учени, които прекарват времето си в библиотеки и не обичат да участват в конференции. 

Ако тази съществена хетерогенност на двете сфери вече би предположила запазването на термина изследване за природните науки, други аргументи също предполагат завръщане на хуманитарните науки към този за изучаване (studio), характеризиращ ги от векове. За разлика от термина "изследване" (ricerca), който препраща към едно въртене в кръг, все още не намерило своя обект (circare), изучаването, етимологически означаващо крайната степен на едно желание (studium), винаги вече е намерило своя обект.

В хуманитарните науки изследването е само временна фаза на изучаването, която престава веднъж идентифицирала обекта си. Изучаването (lo studio), от друга страна, е постоянно състояние. Всъщност то може да се определи като точката, в която желанието за знание достига максималния си интензитет и се превръща в жизнена форма (2): живота на ученика – или по-скоро на учения. Затова, противно на подсказваното ни от академичната терминология, при която студентът е по-ниска степен от тази на изследователя,  изучаването е познавателна парадигма, йерархично превъзхождаща изследването, в смисъл такъв, че не може да достигне целта си, ако не е подтиквано от едно желание и веднъж достигнато, то може единствено усърдно да съжителства с него, превръщайки се в изучаване. 

На тези съображения може да се възрази, че докато изследванията винаги са насочени към конкретна полза, същото не може да се каже за изучаването, което, тъй като представлява постоянно състояние и почти форма на живот, трудно може да претендира за непосредствена полезност. Тук е нужно да се отмени клишето, че всички човешки дейности се определят от тяхната полезност. По силата на този принцип днес най-очевидно излишните неща са вписани в утилитарна парадигма, прекодираща като нужди човешки дейности, извършвани винаги само за чисто удоволствие. Всъщност трябва да е ясно, че в общество, доминирано от полезността, именно безполезните неща се превръщат в актив, който трябва да бъде защитаван. Към тази категория принадлежи изучаването.

Студентската ситуация днес е всъщност за мнозина единствената възможност за все по-рядко срещания жизнен опит, свободен от утилитарни цели. Поради тази причина, за студентите превръщането на хуманитарните факултети в професионални школи е едновременно измама и безобразие: измама, защото нито съществува, нито може да съществува професия, съответстваща на изучаването (такава със сигурност не е все по-оскъдната и дискредитирана дидактика); безобразие, защото лишава студентите от това, което конституира най-точния смисъл на тяхната ситуация, оставяйки ги, още преди да бъдат уловени в пазара на труда, живота и мисълта, обединени в изучаването, да се разделят с тях безвъзвратно.  

 

Джорджо Агамбен 

15 май 2017

 

Бележки на преводача:

1.      Етимологията на думата студент (studente) в италианския идва от глагола studio – изучавам, чрез което в хода на текста Агамбен установява връзката между опозицията  изучавам - изследвам и състоянието на студента.

2.      Ключовият за мисленето на Агамбен термин forma di vita е вече преведен в специализираната литература на български език като жизнена форма от преводача на „Homo sacer. Суверенната власт и оголеният живот“ – Вл. Калинов. За целите на настоящия превод използвам жизнена форма и форма на живот като синоними. 

 

 

Превод от италиански език: Нора Голешевска

Редакция: Диана Върголомова