Лицата на смъртта

NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Брой: № 10 (2009)
Рубрика: Poiesis
Автор: Светла Енчева

"Вдовица"

"Дрешка на стрелушка"

Криле

Тялото на артиста - мъртво

Снимки: Клео Юбелман. Всички права запазени.

Имаме много евфемизми за смъртта. Не е проява на добър вкус да кажеш: "той умря". Вместо това използваме заместители като: "почина", "спомина се", "отиде си", "напусна ни". Или - ако смъртта е била неестествена - "загина". И все пак, когато ставаме свидетели на нечия смърт, в преживяването ни няма нищо евфемистично. Усещането да видиш недвусмислено мъртъв някой, който преди това е бил жив, е осезателно и ужасяващо метафизично.

Този път колонката за фотография на NotaBene е посветена на смъртта и е в памет на Иван Пунчев. Познавах го, макар и не отблизо - беше ми преподавател в университета. От онези, за които няма как да не забележите, че обитават духовната вселена на това, което преподават. Трудно ми е да повярвам, че вече "го няма" (ето още един евфемизъм). Вярвам, че изкуството е по-удачен начин да приемем смъртта от евфемизмите. Защото евфемизмите я прикриват, а изкуството я приема, но я издига на по-високо равнище на възприятие.

Снимките са на Клео Юбелман, която беше представена в колонката, посветена на отражението. Благодаря й за съгласието да сътрудничи за втори път на NotaBene съвсем безплатно (тя е фотограф, който взима доста пари за снимките си). Редом с това, предавам молбата й фотографиите да не се копират, да не се свалят и да не се пре-публикуват никъде.

Снимките са подредени в определена градация.

Автопортретът, поставен на първо място, представя смъртта посредством преживяванията на живите. Ефектът, постигнат с помощта на двете използвани огледала, е, че успява да пресъздаде мъката заедно с рефлексивно-отстраненото й осъзнаване.

Абстрактно поднесена змийска кожа. Змийската кожа препраща към нещо като "малка смърт" - "дрехата" е мъртва, но се предполага, че собственикът й е още жив.

Третата снимка е, в известен смисъл, обратното на втората - вместо излишната външност се явява оголената вътрешност, не оставяйки и сянка на съмнение в смъртта. Мухата придава определена натуралистична нотка на иначе абстрактната композиция.

В последната снимка вече можем да видим конкретна, недвусмислена, не-евфемистична смърт. И все пак, извисена до ранга на изкуство благодарение на човешкото присъствие, на човешкия поглед, на фона на човешкото битие.

Но да не забравяме - всички тези тълкувания на фотографиите не изразяват непременно идеята на автора, а са единствено интерпретация с оглед концепцията на това издание на колонката. По същия начин, по който никое от лицата на смъртта не е самата смърт.