NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Да открием красотата на несъвършенството: декоративни червени разкъсани керамични глазури

Брой
50 (2020) Водещи броя: Антоанета Николова, Гергана Попова
Рубрика
Minima moralia
Автор
д-р инж. Васил Харизанов, НХА – София
PDF формат
Свали статията в PDF формат

 

ДА ОТКРИЕМ КРАСОТАТА НА НЕСЪВЪРШЕНСТВОТО:

ДЕКОРАТИВНИ ЧЕРВЕНИ РАЗКЪСАНИ КЕРАМИЧНИ ГЛАЗУРИ

д-р инж. Васил Харизанов, НХА – София

Цвят и форма

Цветът има съществен ефект върху хората. Възприемането му може да повиши вълнението и настроението ни, да ни успокои или да ни накара да се почувстваме леко напрегнати. Цветовете могат да ни пренесат в спомен и да предизвикат асоциации от нашия опит1. Как да внушим своето усещане за света на човек, който вижда наше керамично изделие? Разбира се, можем да се осланяме на фундаменталните трудове на Йоханес Итен „The Art of Color“ и „Interaction of Color“ на Джозеф Алберс или, както често се случва, теорията на цветовете да не е съзнателна част от вземането на дадено художествено решение. Именно тук е пресечната точка на техническата тренираност, научната компетентност и духовната опитност. Във всеки момент, в зависимост от това какво искаме да внушим, една или друга наша страна взима надмощие.

Ако разгледаме естетическия аспект на възникване на разкъсаните глазури, то в исторически план този тип глазури се явяват естествено продължение на някои традиционни японски естетически категории, на които са подвластни художествените критерии на японската керамика – т.нар. философски тандем уаби-саби ( 侘寂 ), с който се описва най-общо красотата, която е несъвършена, непостоянна и непълна2.

Андрю Хунипер3 отбелязва: „Ако един предмет или израз може да породи в нас усещане за спокойна меланхолия и духовен копнеж, тогава този обект може да се нарече уаби-саби. За Ричард Пауъл4уаби-саби подхранва всичко, което е автентично, като признава три прости реалности: „нищо не трае вечно, нищо не е завършено и нищо не е перфектно”.

С естетическата категория уаби преди всичко се обозначава красотата на провинциалната простота, на грубото, на пръв поглед недодяланото, асиметричното и нерафинираното като визия и може да се прилага както за естествени, така и за направени от човек обекти със съзнателно търсена занижена елегантност. Тя се отнася и за особености и аномалии, произтичащи от процеса на изграждане, които придават неповторимост и оригиналност на обекта. Саби олицетворява идеята за нещо, което носи отпечатъка на отминалото време, красотата и спокойствието, идващи с възрастта, когато животът на обекта и непреходността му се доказват в неговата патина и износване.

С други думи докато уаби се отнася до красотата, открита в асиметрични и неуравновесени предмети, саби описва красотата на стареенето и непреходността през вековете.

Добра илюстрация на тези два естетически термина представляват използваните керамични предмети за японската чаена церемония. Те са непретенциозно изглеждащи, с форми, които не са съвсем симетрични, и цветове или текстури, които подчертават нерафинираната визия (фиг. 1).

 

Фиг.1 Чаша за чай, направена от Накахара Кунисуке5

 

В същото време именно това ги прави толкова сетивни, че въпреки своята ненатрапчивост, те стоят като ярък акцент, където и да са поставени. Този ефект върху зрителя се дължи на два фактора. Първият е самото възприятие за цвят, което не е само физически параметър, а по-скоро контекст, в който се вижда даден цвят и променя нашето впечатление за него. Вторият фактор е контрастът.

Йоханес Итен в „The Art of Color“ обособява седем вида цветен контраст, като в този тип глазури доминиращите са: светло-тъмният и контрастът на насищане. Първият се забелязва най-добре в черно-бели снимки. Те имат диапазон на стойност от тъмно до светло и градиенти между тях. Тъмните тонове карат светлите тонове да напредват, а светлите тонове карат тъмните тонове да отстъпват. Когато става въпрос за цвят, присвиването на очи, докато гледате дадена композиция, дава по-ясна представа за диапазона от стойности.

От друга страна, при контраста на насищане се подчертава жизнеността на даден цвят, когато се вижда цвят редом до неговата ненаситена версия. Оттенъци, тонове и нюанси цвят, смесен съответно с бяло, сиво или черно намаляват наситеността му.

Красотата на тези керамични изделия е в дуализма на форма и цвят нито едно от тях не преобладава, а само допълва другото.

 

Физическа същност на разкъсаните глазури и избор на базисните компоненти

Този тип глазури притежават високо повърхностно напрежение. Благодарение на него в процеса на стапяне те имат склонност да се разкъсат на сектори, които да се събират повече или по-малко. Завишената стойност на повърхностно напрежение се постига най-често посредством въвеждането на Al2O3, ZnO, MgO, ZrO2 или SnO2.6 Получената текстура (като дебелина на формираните участъци и отстояния между тях) е във функция и от дебелината на нанасяне. Получава се визуално оголване на местата, от които глазурата се е отдръпнала. Реално оголените сектори са също с глазурен филм, но той е толкова тънък, че остава почти незабележим.

От направения първоначален анализ за влияние на компонентите върху повърхностното напражение на стопения глазурен филм може да се заключи, че потенциално най-подходящи за получаване на разкъсани глазури с ниска температура на изпичане е циркониевият оксид – ZrO2.

Именно поради тази причина в тази разработка съм избрал циркониевия силикат – ZrSiO4. Чрез него в глазурата се въвежда циркониев оксид и силициев оксид. Използвам търговските марки Ultrox или Zircopax. Те са предварително микронизирани. Важно е да се отбележи, че циркониевият силикат е огнеупорен и колкото повече се добавя, толкова повече ще бъде засегната степента на топене на глазурата и вискозитета на стопилката. Следователно с него може да се контролира стапянето. Той търпи частично разтваряне в глазурата и може да се разглежда като източник на SiO2.

При избора на базисна глазура съм се спрял на оловните глазури. Те са нискотопими и притежават нисък вискозитет. Това ще спомогне за въвеждането на по-голямо количество разкъсващ агент (с цел получаване на по-ясно изразена текстура).

Също така поради ниския вискозитет и широк температурен интервал на изпичане на глазурата, циркониевият силикат ще се разтвори частично в нея това ще понижи общия й коефициент на термично разширение (КТР), тъй като циркониевият силикат има нисък коефициент (КТР 42.10-7С-1). По този начин крайната глазура ще стане подходяща за червена керамика и креден фаянс. От друга страна, разтваряйки се в глазурната стопилка, ZrSiO4 няма да я замътни до такава висока степен, както ако остане изцяло фино диспергиран в нея. Следователно цветовете, които ще се получат, няма да са толкова пастелни. 7

Ниско повърхностно напрежение на PbO е свойството, което допринася оловните глазури да придават заобленост на получените сегменти от напукването. То е свързано и с ниско междуфазово напрежение, което е отговорно за доброто омокряне и прилепване на глазурата към тялото.

В оловните глазури много добре се проявява йонното оцветяване, а освен това, единствено при тях може да се постигне червено оцветяване посредством хромов оксид.

В глазурите се въвежда посредством своята оксидна форма – Cr2O3. В алкалоземните и оловно-алкалоземните глазури оцветяването е тревистозелено. Използваната концентрация на хромовия оксид е 1 –1,5%. В глазурите за порцелан и каменина, които съдържат и цинков окис, хромовият оксид дава жълто оцветяване. А добавки на бариев или магнезиев оксид променят цвета в сив или кафяв. В оловните глазури с високо съдържание на PbO и ниско съдържание на Al2O3, хромовият оксид придава червено оцветяване, омрежено със златисти кристали. Този тип глазури са нискотопими, като основният стъклообразовател е оловен оксид (фиг. 2)

 

 

Фиг. 2 Кристална керамични глазури с PbCrO4

 

Процедурата за приготвяне на глазурните образци

– Изходните суровини се претеглят на аналитична везна с точност 0,1 г. Смесването и мокрото хомогенизиране на компонентите се извършва в топкова мелница от планетарен тип. Използваната среда е вода с твърдост 50  70 мг./л. (2,8  4оDh), стойности съответстващи на мека вода. Изпичането на пробните образци е проведено в лабораторна, камерна, електросъпротивителна пещ при температури 990º със скорост на нагряване 150º/час. (съответстващи на Orton пирометричен конус Regular – SSB – 07)8 и изотермична задръжка на максимална температура 30 мин.

– Глазурните проби са нанесени с мека, гъста четка. Нанасят се три слоя. Дебелината на глазурата е 1,3мм. ± 0,2.

– Керамичният череп е фаянсов с водопоглъщаемост 20–22%.

 

Създаване на разкъсана оловна глазура

От евтектиките в тройната система PbO–Al2O3–SiO2 е избран следният състав: PbO–93,1%; Al2O3–1,1%; SiO2– 5,8%.9 Към него се добавят 30 тегловни части ZrSiO4. Използван е Ultrox 1000W със среден размер на частиците 0,65 – 0,95 µm.

Al2O3 се въвежда посредством калциниран каолин, като по този начин се елиминира влиянието на пластичността на каолина върху реологията и поведението на глазурата в сурово състояние. Използван GlomaxTM LL на Imerys Kaolin10 с d50=1,5µm.

След преизчисляване на състава на глазурата и превръщайки тегловното отношение в масови проценти се получава следното количествено отношение:

Глазура 1

Оловен оксид

71.6

Силициев диоксид

3,4

Ultrox 1000W

23,1

GlomaxTM LL

1,9

 

 

 

 

 

На така изпечената проба ясно се забелязват зони на разкъсване. С цел по-добре изразена структура и поради факта, че част от циркониевият силикат се разтваря в процеса на стапяне, като реално се превръща в донор на силициев диоксид, може силициевият диоксид да се замени с циркониев силикат, при което окончателният състав на глазурата ще е следният:

Глазура 2

Оловен оксид

71,6

Ultrox 1000W

26,5

GlomaxTM LL

1,9

 

 

 

 

 

 

 

Получената текстура отговаря на търсената декоративна визия. При намалявяне на  температурата на изпичане на 970оС и съответно увеличаването й на 1020оС визията на глазурата не търпи изменение, което отговаря на технологично подходящ термичен интервал за червена керамика и креден фаянс.

 

Създаване на червена разкъсана глазура

Изследването е проведено в следната методологична последователност. Към базисната глазура e въведен хромов оксид Cr2O3 със среднен размер на частиците 3 µm. Той е добавен съответно в количества: 1%, 3% и 5% към 100 грама глазура (за по-лесна съпоставка на цветните проби така получената глазура не е преизчислена отново в проценти).

Температурата на изпичане на пробните образци е 990оС с изотермична задръжка на максимална температура 30 мин.

 

Пуснати са три проби.

 

Глазура 1/Cr2O3

Глазура 3/Cr2O3

Глазура 5/Cr2O3

Оловен оксид

71,6

71,6

71,6

Ultrox 1000W

26,5

26,5

26,5

GlomaxTM LL

1,9

1,9

1,9

Cr2O3

1,0

3,0

5,0

 

 

От така получените проби се потвърждава предварителното становище, че в глазури с високо съдържание на оловен оксид и ниско съдържание на алуминиев оксид се получават червено оцветени глазури. Впечатление прави интензивното червено оцветяване на проба 5/Cr2O3. При нея също така се забелязва по-слабо затапяне на повърхността, което е индикация, че е достигнат максимумът на дотация с хромофорния елемент. Изменението на цвета е във функция от добавения хромов оксид, като при проба 1/Cr2O3 червеното е със значителен оранжев оттенък. Това е резултантен цвят на червеното оцветяване, получаващо се от хромовия оксид и жълтеникавия оттенък на недотираната базисна глазура.

Извод:

– Хромовият оксид оцветява базисната глазура в червен цвят и влияе върху процеса на стапяне.

– Интензивността на оцветяване и тоналността му зависи от количеството хромофор, като най-наситен цвят се получава при 5% хромов оксид.

 

Литература 

1 Fielding M., Contextualizing Ceramic Color, Ceramics Monthly September 2018 vol. 66, number 7 ISSN 0009-0328

2 https://en.wikipedia.org/wiki/Wabi-sabi#cite_note-2

3 Juniper A., Wabi Sabi: The Japanese Art of Impermanence, Tuttle Publishing, 2003, ISBN 0-8048-3482-2.

4 Powell R. R., Wabi Sabi Simple. Adams Media, 2004. ISBN 1-59337-178-0.

https://www.thes-du-japon.com/index.php?main_page=product_info&cPath=2_127_11&products_id=106

6 Бъчваров С., Стефанов С., Глазури за керамични изделия, Техника, София, стр. 235-237, 1985

7. https://digitalfire.com/4sight/material/ultrox_1665.html

8. http://www.overglazes.com/PDF/Orton-Cone-Chart-C.pdf

9. Parmelee C., Ceramic Glaze, Third Edition, Cahners Books, p. 370, 1975

10. https://www.ulprospector.com/en/na/Coatings/Suppliers/1643/Imerys-Performance-Additives?st=1