ДА ОТКРИЕМ КРАСОТАТА НА НЕСЪВЪРШЕНСТВОТО:

ДЕКОРАТИВНИ ЧЕРВЕНИ РАЗКЪСАНИ КЕРАМИЧНИ ГЛАЗУРИ

д-р инж. Васил Харизанов, НХА – София

Цвят и форма

Цветът има съществен ефект върху хората. Възприемането му може да повиши вълнението и настроението ни, да ни успокои или да ни накара да се почувстваме леко напрегнати. Цветовете могат да ни пренесат в спомен и да предизвикат асоциации от нашия опит¹. Как да внушим своето усещане за света на човек, който вижда наше керамично изделие? Разбира се, можем да се осланяме на фундаменталните трудове на Йоханес Итен „The Art of Color“ и „Interaction of Color“ на Джозеф Алберс или, както често се случва, теорията на цветовете да не е съзнателна част от вземането на дадено художествено решение. Именно тук е пресечната точка на техническата тренираност, научната компетентност и духовната опитност. Във всеки момент, в зависимост от това какво искаме да внушим, една или друга наша страна взима надмощие.

Ако разгледаме естетическия аспект на възникване на разкъсаните глазури, то в исторически план този тип глазури се явяват естествено продължение на някои традиционни японски естетически категории, на които са подвластни художествените критерии на японската керамика – т.нар. философски тандем уаби-саби ( 侘寂 ), с който се описва най-общо красотата, която е несъвършена, непостоянна и непълна².

Андрю Хунипер³ отбелязва: „Ако един предмет или израз може да породи в нас усещане за спокойна меланхолия и духовен копнеж, тогава този обект може да се нарече уаби-саби. За Ричард Пауъл⁴ „уаби-саби подхранва всичко, което е автентично, като признава три прости реалности: „нищо не трае вечно, нищо не е завършено и нищо не е перфектно”.

С естетическата категория уаби преди всичко се обозначава красотата на провинциалната простота, на грубото, на пръв поглед недодяланото, асиметричното и нерафинираното като визия и може да се прилага както за естествени, така и за направени от човек обекти със съзнателно търсена занижена елегантност. Тя се отнася и за особености и аномалии, произтичащи от процеса на изграждане, които придават неповторимост и оригиналност на обекта. Саби олицетворява идеята за нещо, което носи отпечатъка на отминалото време, красотата и спокойствието, идващи с възрастта, когато животът на обекта и непреходността му се доказват в неговата патина и износване.

С други думи докато уаби се отнася до красотата, открита в асиметрични и неуравновесени предмети, саби описва красотата на стареенето и непреходността през вековете.

Добра илюстрация на тези два естетически термина представляват използваните керамични предмети за японската чаена церемония. Те са непретенциозно изглеждащи, с форми, които не са съвсем симетрични, и цветове или текстури, които подчертават нерафинираната визия (фиг. 1).

 

Фиг.1 Чаша за чай, направена от Накахара Кунисуке⁵

 

В същото време именно това ги прави толкова сетивни, че въпреки своята ненатрапчивост, те стоят като ярък акцент, където и да са поставени. Този ефект върху зрителя се дължи на два фактора. Първият е самото възприятие за цвят, което не е само физически параметър, а по-скоро контекст, в който се вижда даден цвят и променя нашето впечатление за него. Вторият фактор е контрастът.

Йоханес Итен в „The Art of Color“ обособява седем вида цветен контраст, като в този тип глазури доминиращите са: светло-тъмният и контрастът на насищане. Първият се забелязва най-добре в черно-бели снимки. Те имат диапазон на стойност от тъмно до светло и градиенти между тях. Тъмните тонове карат светлите тонове да напредват, а светлите тонове карат тъмните тонове да отстъпват. Когато става въпрос за цвят, присвиването на очи, докато гледате дадена композиция, дава по-ясна представа за диапазона от стойности.

От друга страна, при контраста на насищане се подчертава жизнеността на даден цвят, когато се вижда цвят редом до неговата ненаситена версия. Оттенъци, тонове и нюанси – цвят, смесен съответно с бяло, сиво или черно – намаляват наситеността му.

Красотата на тези керамични изделия е в дуализма на форма и цвят – нито едно от тях не преобладава, а само допълва другото.

 

Физическа същност на разкъсаните глазури и избор на базисните компоненти

Този тип глазури притежават високо повърхностно напрежение. Благодарение на него в процеса на стапяне те имат склонност да се разкъсат на сектори, които да се събират повече или по-малко. Завишената стойност на повърхностно напрежение се постига най-често посредством въвеждането на Al₂O₃, ZnO, MgO, ZrO₂ или SnO₂.⁶ Получената текстура (като дебелина на формираните участъци и отстояния между тях) е във функция и от дебелината на нанасяне. Получава се визуално оголване на местата, от които глазурата се е отдръпнала. Реално оголените сектори са също с глазурен филм, но той е толкова тънък, че остава почти незабележим.

От направения първоначален анализ за влияние на компонентите върху повърхностното напражение на стопения глазурен филм може да се заключи, че потенциално най-подходящи за получаване на разкъсани глазури с ниска температура на изпичане е циркониевият оксид – ZrO₂.

Именно поради тази причина в тази разработка съм избрал циркониевия силикат – ZrSiO₄. Чрез него в глазурата се въвежда циркониев оксид и силициев оксид. Използвам търговските марки Ultrox или Zircopax. Те са предварително микронизирани. Важно е да се отбележи, че циркониевият силикат е огнеупорен и колкото повече се добавя, толкова повече ще бъде засегната степента на топене на глазурата и вискозитета на стопилката. Следователно с него може да се контролира стапянето. Той търпи частично разтваряне в глазурата и може да се разглежда като източник на SiO₂.

При избора на базисна глазура съм се спрял на оловните глазури. Те са нискотопими и притежават нисък вискозитет. Това ще спомогне за въвеждането на по-голямо количество разкъсващ агент (с цел получаване на по-ясно изразена текстура).

Също така поради ниския вискозитет и широк температурен интервал на изпичане на глазурата, циркониевият силикат ще се разтвори частично в нея – това ще понижи общия й коефициент на термично разширение (КТР), тъй като циркониевият силикат има нисък коефициент (КТР 42.10^-7С^-1). По този начин крайната глазура ще стане подходяща за червена керамика и креден фаянс. От друга страна, разтваряйки се в глазурната стопилка, ZrSiO₄ няма да я замътни до такава висока степен, както ако остане изцяло фино диспергиран в нея. Следователно цветовете, които ще се получат, няма да са толкова пастелни. ⁷

Ниско повърхностно напрежение на PbO е свойството, което допринася оловните глазури да придават заобленост на получените сегменти от напукването. То е свързано и с ниско междуфазово напрежение, което е отговорно за доброто омокряне и прилепване на глазурата към тялото.

В оловните глазури много добре се проявява йонното оцветяване, а освен това, единствено при тях може да се постигне червено оцветяване посредством хромов оксид.

В глазурите се въвежда посредством своята оксидна форма – Cr₂O₃. В алкалоземните и оловно-алкалоземните глазури оцветяването е тревистозелено. Използваната концентрация на хромовия оксид е 1 –1,5%. В глазурите за порцелан и каменина, които съдържат и цинков окис, хромовият оксид дава жълто оцветяване. А добавки на бариев или магнезиев оксид променят цвета в сив или кафяв. В оловните глазури с високо съдържание на PbO и ниско съдържание на Al₂O₃, хромовият оксид придава червено оцветяване, омрежено със златисти кристали. Този тип глазури са нискотопими, като основният стъклообразовател е оловен оксид (фиг. 2)

 

 

Фиг. 2 Кристална керамични глазури с PbCrO₄

 

Процедурата за приготвяне на глазурните образци

– Изходните суровини се претеглят на аналитична везна с точност 0,1 г. Смесването и мокрото хомогенизиране на компонентите се извършва в топкова мелница от планетарен тип. Използваната среда е вода с твърдост 50 – 70 мг./л. (2,8 – 4^оDh), стойности съответстващи на мека вода. Изпичането на пробните образци е проведено в лабораторна, камерна, електросъпротивителна пещ при температури 990º със скорост на нагряване 150º/час. (съответстващи на Orton пирометричен конус Regular – SSB – 07)⁸ и изотермична задръжка на максимална температура 30 мин.

– Глазурните проби са нанесени с мека, гъста четка. Нанасят се три слоя. Дебелината на глазурата е 1,3мм. ± 0,2.

– Керамичният череп е фаянсов с водопоглъщаемост 20–22%.

 

Създаване на разкъсана оловна глазура

От евтектиките в тройната система PbO–Al₂O₃–SiO₂ е избран следният състав: PbO–93,1%; Al₂O₃–1,1%; SiO₂– 5,8%.⁹ Към него се добавят 30 тегловни части ZrSiO₄. Използван е Ultrox 1000W със среден размер на частиците 0,65 – 0,95 µm.

Al₂O₃ се въвежда посредством калциниран каолин, като по този начин се елиминира влиянието на пластичността на каолина върху реологията и поведението на глазурата в сурово състояние. Използван Glomax^TM LL на Imerys Kaolin¹⁰ с d₅₀=1,5µm.

След преизчисляване на състава на глазурата и превръщайки тегловното отношение в масови проценти се получава следното количествено отношение:

Глазура 1
Оловен оксид	71.6
Силициев диоксид	3,4
Ultrox 1000W	23,1
GlomaxTM LL	1,9

 

На така изпечената проба ясно се забелязват зони на разкъсване. С цел по-добре изразена структура и поради факта, че част от циркониевият силикат се разтваря в процеса на стапяне, като реално се превръща в донор на силициев диоксид, може силициевият диоксид да се замени с циркониев силикат, при което окончателният състав на глазурата ще е следният:

Глазура 2
Оловен оксид	71,6
Ultrox 1000W	26,5
GlomaxTM LL	1,9

 

Получената текстура отговаря на търсената декоративна визия. При намалявяне на  температурата на изпичане на 970^оС и съответно увеличаването й на 1020^оС визията на глазурата не търпи изменение, което отговаря на технологично подходящ термичен интервал за червена керамика и креден фаянс.

 

Създаване на червена разкъсана глазура

Изследването е проведено в следната методологична последователност. Към базисната глазура e въведен хромов оксид Cr₂O₃ със среднен размер на частиците 3 µm. Той е добавен съответно в количества: 1%, 3% и 5% към 100 грама глазура (за по-лесна съпоставка на цветните проби така получената глазура не е преизчислена отново в проценти).

Температурата на изпичане на пробните образци е 990^оС с изотермична задръжка на максимална температура 30 мин.

 

Пуснати са три проби.

	Глазура 1/Cr2O3	Глазура 3/Cr2O3	Глазура 5/Cr2O3
Оловен оксид	71,6	71,6	71,6
Ultrox 1000W	26,5	26,5	26,5
GlomaxTM LL	1,9	1,9	1,9
Cr2O3	1,0	3,0	5,0

 

От така получените проби се потвърждава предварителното становище, че в глазури с високо съдържание на оловен оксид и ниско съдържание на алуминиев оксид се получават червено оцветени глазури. Впечатление прави интензивното червено оцветяване на проба 5/Cr₂O₃. При нея също така се забелязва по-слабо затапяне на повърхността, което е индикация, че е достигнат максимумът на дотация с хромофорния елемент. Изменението на цвета е във функция от добавения хромов оксид, като при проба 1/Cr₂O₃ червеното е със значителен оранжев оттенък. Това е резултантен цвят на червеното оцветяване, получаващо се от хромовия оксид и жълтеникавия оттенък на недотираната базисна глазура.

Извод:

– Хромовият оксид оцветява базисната глазура в червен цвят и влияе върху процеса на стапяне.

– Интензивността на оцветяване и тоналността му зависи от количеството хромофор, като най-наситен цвят се получава при 5% хромов оксид.

 

Литература 

1 Fielding M., Contextualizing Ceramic Color, Ceramics Monthly September 2018 vol. 66, number 7 ISSN 0009-0328

2 https://en.wikipedia.org/wiki/Wabi-sabi#cite_note-2

3 Juniper A., Wabi Sabi: The Japanese Art of Impermanence, Tuttle Publishing, 2003, ISBN 0-8048-3482-2.

4 Powell R. R., Wabi Sabi Simple. Adams Media, 2004. ISBN 1-59337-178-0.

5 https://www.thes-du-japon.com/index.php?main_page=product_info&cPath=2_127_11&products_id=106

6 Бъчваров С., Стефанов С., Глазури за керамични изделия, Техника, София, стр. 235-237, 1985

7. https://digitalfire.com/4sight/material/ultrox_1665.html

8. http://www.overglazes.com/PDF/Orton-Cone-Chart-C.pdf

9. Parmelee C., Ceramic Glaze, Third Edition, Cahners Books, p. 370, 1975

10. https://www.ulprospector.com/en/na/Coatings/Suppliers/1643/Imerys-Performance-Additives?st=1