Глобализация, трансформация и устойчиво развитие на съвременното общество – предимства и недостатъци

Елена Иванова Чурукова

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при министъра на правосъдието, гр. София, България

e-mail: elena_churukova@abv.bg

 

Глобализацията по света има различни проявления. В зависимост от това тя може да бъде икономическа, политическа, социална, културна, екологична, военна, научно-техническа и да обхваща целия свят със своята псевдокултура и начин на живот. Към настоящия момент се наблюдава тенденция на доминация на една държава над друга, все повече хората търсят съдействие и подкрепа от органите на държавните власти и неразбирането на техните проблеми поражда масови безредици. Наблюдава се свръхпроизводство при икономиките на отделни държави и дефицит на финансови средства за задоволяване на нужди от първа необходимост, намалена покупателна способност и демографски спад на населението на планетата. До голяма степен някои от причините за това са застаряването на населението, начина на провеждане на вътрешната и външната политика на отделните държави – субектите на международното право, ролята и въздействието на транснационалните корпорации, културата, управлението, начина на живот, народопсихологията и появилата се наскоро пандемия от COVID-19. Диапазонът на комуникации е постоянно променяща се величина при различните държави. Вътрешно-националното и международно общуване дава отражение върху нееднаквата степен на социално-икономическо развитие. Многообразието е фундаментална черта на живота на човечеството и е ключов фактор на трансформацията и постигането на устойчиво развитие на съвременното общество. Изискват се много познания в най-различни области, формулиране на собствени тези и изводи с цел повишаване на информираността за настоящата ситуация по света.

Понякога глобализацията се отъждествява с „балканизацията“. Тук на преден план излиза противопоставянето между Балканския полуостров и Европейския континент. Макар Балканите да са част от Европа, те се възприемат като различно от нея духовно и културно пространство. Желанието за приравняване към Европа остава основен мотив за търсене на нови предизвикателства и постигане на висок икономически стандарт. За едни хора чрез нея се разширява обхватът на Интернет и се постига контрол над тази територия, докато за други това се превръща в загуба на лична свобода.

Балканският полуостров е кръстопът, който определя богатството от антропологически и етнически характеристики, а оттук се оказва решаващ и за разнообразието на културните модели. (Petkova 2004: 54)

Най-голямата информационна мрежа на планетата Интернет, свързваща милиони компютри и техните потребители, е връхно постижение на човешкия гений. Всепоглъщащото ѝ въздействие носи интелектуален благодат на всички хора по земята.  (Mihaylov 1998: 147) Дигиталната технология разграничава твореца, зрителя и слушателя, както дигиталният от аналоговия образ. Дигиталният образ може да се променя не само от творците, но и от зрителите. В бъдеще филмите не само няма да изглеждат като днешните, но и създателите им няма да имат пълна свобода да творят от свое име. (Mihaylov 1998: 25) Осмислянето на дигиталната епоха изисква и съответната подготовка. Колкото повече сме медийно грамотни, толкова и досега ни с дигиталната култура ще бъде по-успешен. (Mihaylov 1998: 94)

Използването на националните богатства се проявява при навлизане на стоки от страни с непродуктивни култури в полза на страните с модерни и постмодерни култури. (Semov 2004: 28) В качеството си на природен обект земното кълбо си има определено място в астрономията, геологията или биологичните науки. В географията и екологията неговите характеристики са по-малко определени. Но ако говорим за полето на човешкото действие и на идеите, където намира своето приложение и идеята за глобализацията, тогава се натъкваме на принципни ограничения да приемаме земното кълбо в какъвто ѝ да било буквален смисъл. Дискусиите за глобализацията рядко са центрирани около някакъв буквален смисъл на земното кълбо.                 (Albrow 2001: 142)  

 

Въпреки нарастващото признаване на възможностите за реализиране на синергии между устойчивото развитие и програми за климатичните промени, много държави съобщават, че връзката между тях е предизвикателство, защото всеки дневен ред има своя собствена история, общност от участници и политическа динамика. Прилагането на национално ниво на Програмата до 2030 г. се осъществява чрез институционални, политически и мониторингови рамки. Намалената координация сред институциите намалява способността на политиците да идентифицират връзките и възможностите за съвместно преследване на действия на национално ниво, свързани с климатичните промени и устойчивото развитие. (Globalization conference on strengthening synergies between the Paris Agreement on Climate Change and the 2030 Agenda for Sustainable Development 2019: 26)

Интересен е въпросът по отношение на биомимикрията. Тя е свързана с моделирането, креативните подходи, начините на функциониране на процесите в природата и пренасянето им в други сфери. Това е сравнително нова парадигма, чиято цел е да търси отговори и решения, идеи за иновации и устойчивост. Някои изследователи използват вдъхновението в природата, за да подобрят производството, да създадат нови лекарства, да променят начините, по които хората отглеждат храна или овладяват енергии.   

Дияна Петкова определя глобализацията като съвкупност от „процеси,  трансформиращи радикално съвременната жизнена среда. Ако нацията-държава, националната идентичност и глобализацията сами по себе си се превръщат в предмет на многообразни проучвания, то проблемът за взаимовръзката идентичност – глобализация, макар и да е поставян често в социалните науки, до този момент не е подлаган на специална систематична проблематизация“. (Petkova, Natsionalnata identichnost i globalizatsiya 2000: 3)

В определени моменти глобализацията се свързва с регионализацията и мондиализацията. Тук няма ограничения при развитието на капиталовия пазар и световната икономика. Достъпът до енергийни ресурси заедно с усъвършенстването на информационното общество са едни от основните движещи сили на глобализацията. Мощните транснационални корпорации на САЩ, Япония, Канада, Европейския съюз разгръщат производствени мощности в Азия, Африка и Латинска Америка. Глобализацията предполага влияние върху страните с по-мощни и динамично развиващи се икономики, които разполагат със заводи, поддържат огромни логистични бази и изнасят своята продукция на световните пазари.

Глобализацията също така има и идеологическо измерение. То представлява система от широко споделяни идеи, общоприети вярвания, ръководни норми, ценности и идеали, приети за истини от конкретна група хора. Води се разгорещен публичен дебат дали тя е нещо „добро“ или „лошо“. Глобализмът за разлика от нея е идеология, която придава на концепцията за глобализацията неолиберални ценности и смисъл.  (Steger 2005: 166)

Проявяването на толерантност към особеностите на отделните нации, установяването на партньорства чрез намиране на решения на въпроси от геополитически и стратегически характер ще облекчи междукултурния диалог, ще сближи хората и съвместната им работа ще бъде по-ефективна и ефикасна.

Друг аспект на глобализацията е военният, свързан с опасностите от поява на вражда, междуетнически конфликти и съперничество между отделните субекти на международното право. Той може да бъде разгледан в тесен и широк смисъл. Например, в тесен смисъл – посредничество на лица, които правят опит да създават интриги, конфронтация и напрежение при стабилни човешки отношения, а в широк – създаване на предпоставки за изостряне на междудържавни отношения.

Някои обществени процеси спомагат за усложняване на обстановката като радикализация, екстремизъм и тероризъм. Глобализацията спомага или възпира тяхното развитие в зависимост от статуквото. Радикализацията е деструктивна активност с индивидуален, групов или масов характер. Много често е продукт от агресивни прояви и действия на организирани престъпни групировки в обществото с асоциална и антисоциална насоченост. Екстремизмът е свързан с приемането на конкретна идеология в повечето случаи с елементи на насилие, като средство за постигане на определена цел – „премахване на държавата или управление на структурата и нейните елити“. Конвенцията на Лигата на нациите определя тероризма като „всякакви престъпни дейности, насочени срещу конкретна държава“. Чидиебере Оби описва тероризма като „използване на насилие за създаване на страх поради политически, религиозни или идеологически причини“ (идеологиите са системи от вярвания, произхождащи от светогледа, свързани със социалните човешки и политически условия на живот)“. (Obi 2016: 21-25)

Антъни Марсела определя психологията на глобалната общност като „метадисциплина“ или „свръхординатна дисциплина“, която се описва като набор от предпоставки, методи и практики, базирани на мултикултурен, мултидисциплинарен, мултисекторен и мултинационален подход. (Marsella 2012: 454) Той предлага термина  „глобално-общностна психология“, тъй като включва в себе си съществена промяна на нашия свят, предоставяща на психологията възможност за разширяване на приложното ѝ поле, методи и практики в отговор на нарастващите сложни политически, икономически и социални промени, с които е свързван целия ни живот чрез нови модели на взаимозависимост. (Marsella 2012: 455)

Глобализацията има както положителни, така и отрицателни последици за обществото. Те са посочени в таблицата по-долу.                    

Положителни последици от глобализацията	Отрицателни последици от глобализацията
Подобряване на качеството на живот	Бъдещо сътресение, сблъсък на култури, загуба на идентичност
Международна интеграция	Дезинтеграция, дислокация и  колапс
Достъп до образование, информация и   по-големи възможности за пътуване	Демографски спад на населението в   определени държави и повишена раждаемост в други държави
Разрастване на международната търговия и трансфер на капитали	Непредсказуемост и свръхконтрол при управлението на хора, стоки, услуги и капитали
Обществена мобилност	Разделения между бедни и богати
Вътрешна миграция	Външна миграция
Придаване на нов смисъл на живота, улеснено постигане на целите и разрешаване на проблемите	Полово неравенство в глобалната работна сила и постоянна неудовлетвореност на хората от живота
Бързо нарастване на технологиите по света, в частност, комуникациите	Загуба на човешкия фактор вследствие на нарастване и експлоатация на технологиите
Иновации	Решаване на множество въпроси от правителствата без обществено участие във вземането на решения
	Принуждаване на офшорните предприятия да преместят производствата си в страни с ниска социална защита на работниците и ниски заплати
Повишен брутен вътрешен продукт и брутен национален продукт	Експлоатация на човешки труд, земя, околна среда, култура
	Повишена зависимост от чужди източници
Повишаване на междукултурния диалог	Културна хомогенизация
Водене на природосъобразен начин на живот	Безработица (превключване от земеделска към производствена икономика)

 

Глобализацията е решаващ фактор, определящ масовите политически, икономически и културни промени, случващи се в нашия свят днес. Тези промени могат да бъдат свързани със специфични глобални предизвикателства (например бедност, миграция, демографски данни за населението, войни/насилие), които имат сериозни последици за индивидуалното и колективното оцеляване, приспособяването и благосъстоянието. Поради наличието на социални проблеми психологията трябва да изучава глобализацията като процес и продукт, и да съдейства за оценка на потенциала на глобализацията като източник на полза и вреда.

Усилията за измерване и оценка на глобализацията, устойчивостта, екологията, бедността, както на индивидуално/поведенческо ниво, така и на                          социално-културно/социално-политическо ниво, предлагат на психологията възможност да разшири своята роля и функция при изследването на глобализацията. Положени са много усилия в други дисциплини, които представляват добра отправна точка за психологията. (Marsella 2012: 468)

Много появяващи се прогресивни концептуални възгледи и теоретични насоки призовават за промени (например теория на екологията, теория за справяне със стреса, теория на йерархичните системи, теория на културата, критическа теория, постмодернизъм, феминистка теория, психология на освобождението, социален конструктивизъм).

Към тези теории и концепции се подхожда с повишено внимание и подкрепа поради тяхната приложимост и значение за многостепенните нива на човешко съществуване (например психосоциално, микрониво, макрониво). (Marsella 2012: 469)

Иновациите в сферата на дигитализацията, информационните и комуникационни технологии, роботиката, изкуствения интелект, машиностроенето и инженеринга придават различен облик на света. Използването им се превръща в едно от най-големите предизвикателства за човечеството и предлага разнообразни форми и методи за взаимодействие между хората. От една страна води до сближаване на различни култури и етноси, а от друга създава бариера поради липсата на финансови средства, опит и желание да променят стереотипите и начина си на живот. Устойчивост може да бъде постигната при наличие на яснота у хората относно техните цели, желания и мотивация, съобразяване с околния свят, уважение, зачитане на основните права и свободи на човека, стремеж към личностно усъвършенстване и формиране на екзистенциално-ценностна система.              

               

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1.                    Albrow, Martin. 2001. Globalnata epoha – darjavata i obshtestvoto otvan modernostta, Sofia: Izdatelstvo „Obsidian“.  

2.                    Marsella, Anthony. 2012. Psychology and Globalization: Understanding a Complex Relationship, Journal of Social Issues, Vol. 68, No. 3, pp. 454-472.

3.                    Mihaylov, Vladimir. 1998. Mediyna pertseptsiya (studii), Sofia: Nov Balgarski Universitet.

4.                    Miteva, Kameliya. 2014. Biomimikriya: vdahnovenie ot prirodata. Kak da se vazpolzvame ot 3,85 mln. godini opit i greshki?, Updated 28 March 2021. Available at: <https://www.spisanie8.bg/рубрики/наука/2043-биомимикрия-вдъхновение-от-природата.html> .      

5.                    Obi, C. & Ukaulor, C. The moral questions on the religious basis for terrorism. International Journal of Humanities and Social Science Invention, 2016, pp. 21-25.  

6.                    Petkova, Diyana. 2004. Balkanizatsiyata – drugoto litse na globalizatsiyata, Sofia: IK „КАМА“.

7.                    Petkova, Diyana. 2000. Natsionalnata identichnost i globalizatsiya, Plovdiv: Izdatelstvo „Kompas II“. 

8.                    Semov, Marko. 2004. Globalizatsiyata i natsionalnata sadba. Sblasakat interesi – razum, Sofia:  Izdatelstvo „Makedoniya pres“.

9.                    Steger, Manfred. 2005. Globalizatsiya (savsem kratko vavedenie): Izdatelstvo „Zahariy Stoyanov“.

10.                Department of Economic and Social Affairs, 2019. Globalization conference on strengthening synergies between the Paris Agreement on Climate Change and the 2030 Agenda for Sustainable Development, Updated 28 March 2021. Available at:  <https://sustainabledevelopment.un.org/content/documents/25236un_bookletsynergies_v2.pdf>.