NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Identity in Web 2.0 Era: Notes on the Concept of Lifestyle

Silvia Margaritova Petrova

 

Терминът лайфстайл е широко застъпен в съвременната медийна култура, но значението му често се използва неточно или заблуждаващо. Във всекидневната си употреба думата в повечето случаи отпраща към нещо, което е интересно, модно (например, екзотични дестинации, гурме кулинария, източни практики за поддържане на ума и тялото) или просто се употребява като синоним на популярни,  нискокачествени, жълти медии. Независимо от изобилието от неточни и мъгляви употреби обаче, терминът има богат потенциал за приложение в анализите на съвременната култура. В този текст лайфстайлът се разбира като техника за изграждане на идентичност, в която се отразяват не само модели за поведение и начини за разказване на собствената биография, но и властови механизми.

Епохата на Уеб 2.0 преобръща модела на масовата комуникация. Ако традиционните медии (периодичен печат, радио, телевизия) насочват посланиято си към една огромна нехомогенна аудитория, която разполага с ограничени възможности за обратна връзка, днес, благодарение на социалните мрежи, именно аудиторията (или по-точно, необятен брой аудитории) е основният разпространител на съобщенията, циркулиращи в публичното пространство. Културата на Уеб 2.0 утвърждава като водещо комуникационно средство социалните мрежи (Facebook, Instagram, Twitter, YouTube и др.), чието съдържание се създава, обновява и разпространява от потребителите. Това е култура, в която всеки е творец не само на собственото си комуникационно поле, но на образа на самия себе си. В пространството на социалните мрежи (които се превръщат и в модел за реалния живот) индивидът разполага със свободата да сглоби сам собствената си идентичност. В този контекст лайфстайлът се оказва основна характеристика, чрез която проектът за саморъчно конструиране на идентичността се вписва в общоприетите норми. Лайфстайл моделите за външен вид, поведение, кариера, начини за прекарване на свободното време, предлагани от медиите и популярната култура, са „парчетата", от които днес индивидът може да избере най-подходящите, за да разкаже себе си. Според дефиницията на Антъни Гидънс (Giddens 1991), лайфстайлът е саморъчно направен шаблон от разкази за себе си, който обхваща не само външния вид, но и вярванията, посоката на мислене, убежденията. Трябва да се отбележи, че идентичността и лайфстайлът не съвпадат напълно - лайфстайлът на Аза е неговият избор на модели за изграждане на идентичност. В този смисъл индивидът има повече от един лайфстайл, като всеки е предназначен за определена публика (например на работното място, на почивка, пред семейството, пред приятелите и т.н.).

Постмодерността е белязана от свободата на избора - кризата на институциите и краят на авторитетите прехвърля възможността (но и отговорността) за изграждане на идентичност изцяло върху индивида. Докато преди се е следвал социален ред, базиран твърдо върху традицията, която е осигурявала на личността ясно дефинирани роли, в късната модерност ние трябва сами да изработим своите роли, да си ги набавим отвън. Според сполучливото определение на Улрих Бек от всеки един от нас се очаква да търси биографични решения на социално породени неприятности. Обществото е съставено от индивиди, оставени сами на себе си - което ги принуждава да решават житейските си проблеми със собствени усилия. Днес лайфстайлът е все по-малко обвързан с класова или статусна принадлежност. Но вместо тази демократична промяна, постигната благодарение на глобализацията и високите технологии, да доведе до огромно разнообразие, ефектът е противоположен: доброволното желание да бъдеш „като другите". Свободата на избора на идентичност в ерата на социалните мрежи неусетно се трансформира в самозаробване и хомогенизация.

 

Ранни изследвания на понятието лайфстайл

Първоначалните изследвания на лайфстайла го разглеждат във връзка със социалния статус и класите. Социологическият интерес към понятието, очертан от Макс Вебер и Торстайн Веблен, интерпретира лайфстайла по-скоро като производен, а не като първичен проблем. По-късно фокусът се поставя върху индивидуалните избори, които силно зависят от локалния и времевия контекст, както и от доминиращите медии.

В Class, Status and Party Макс Вебер твърди, че разслояването в обществото възниква не само от класите, които се основават на икономически взаимоотношения, но и от статуса, който се базира на уважението. Статусната група е основана на уважението и доверието, което й се дава от останалата част от обществото, но също така е разпознаваема посредством специфичния си лайфстайл (style of life) (Veber 1948: 187). Така Макс Вебер разглежда лайфстайла като произхождащ от понятията класа и статусна група и го обвързва с категорията на доверието. Тъй като уважението е обвързано с принадлежността към групата и понеже статусът на групата изисква членовете да споделят специфичен стил на живот, лайфстайлът се превръща в описателната, видима проява на тази принадлежност. Влиятелните статусни групи упражняват формален и неформален монопол върху разнообразието от лайфстайл елементи. Стилът на живот, възприет от статусната група, служи за маркиране на границите на групата и за подсилване на системата на уважение, която лежи в основата й. В разбирането на Вебер, най-общо може да се каже, че класите се стратифицират спрямо тяхната връзка с производството и придобиването на стоки, докато статус групите се определят според принципа на тяхната консумация на стоки като репрезентация на специфичен лайфстайл (Veber 1948: 27). В този смисъл, Вебер обръща внимание на лайфстайла основно във връзка с дескриптивното му значение, чрез което статусът може да бъде разграничен от класата. Вероятно поради вторичността на понятието за анализа на Вебер, той не е извежда по-конкретна дефиниция.

Торстайн Веблен (Веблен 2016) изследва лайфстайла като видима проява на престижа и уважението в структурата на индустриалното общество. Аргументът на Веблен е базиран на предположението, че уважението е производно на властта. Ако в предишните общества властта се е доказвала чрез физическа агресивност, например във войни, в индустриалните общества има ограничени възможности за демонстрация и в този смисъл се изискват алтернативни средства за проява на властта. Модата, собствеността, богатството стават основни доказателства за успешна дейност и, следователно, доминираща база за уважение.  Но точно както смелостта, и притежанието на богатство не може да повиши уважението, ако липсва видима активност. Именно лайфстайлът осигурява тази видимост - модната показна консумация, безделието и прахосничество на време и блага са маркерите на престиж.

Вебер и Веблен не са напълно съгласни относно въпроса за структурния източник на престиж, но и двамата виждат лайфстайла като видима проява на този престиж.

Пиер Бурдийо разработва понятието лайфстайл в Distinction: a social critique of the judgement of taste (Bourdieu 1984), където го свързва с хабитус, културен капитал и социална структура. По думите на Бурдийо, условията на съществуване се комбинират с позиции в социалната структура, които след това създават хабитус. Хабитусът поражда система от  практики, възприятия и вкусове, които в последствие водят до начин на живот, система от класифицирани и класифициращи практики. Съвсем обобщено казано, според Бурдийо лайфстайлът отразява, генерира и артикулира диференцирани пространства на потребление, социални позиции на хабитус и индивидуализирани практики. Тези процеси водят до създаването на специфичен лайфстайл, както и до разпространението на общия лайфстайл, чрез който човек може да преследва социална мобилност.

 

Понятието лайфстайл в контекста на проекта за Аза

След Втората световна война се заражда специфична младежка култура, която създава нов набор от модели за лайфстайл, базирани не толкова на класата, колкото на потреблението на стоки, на желанието да се притежава новото и да се отхвърли старото (Gilleard and Higgs, 2005: 152-153). Лайфстайлът в този смисъл остава в полето на консумацията, но вече не е обвързан с ограниченията на класата, възрастта и физическото състояние.

Работата на Антъни Гидънс е от голямо значение за критичното осмисляне на термина лайфстайл. Британският социолог поставя понятието на водещо място в своите теории за избор, идентичност, риск и рефлексивен индивидуализъм в посттрадиционното общество. Според Гидънс културният контекст на късната модерност {1} и идентичността на Аза стават все по-неопределени, ориентирани към бъдещето и рефлексивни. Индивидите реагират на този контекст, като участват в рефлексивен проект на себе си - с непрекъснато подреждане на разкази и практики на начина на живот в рамките на разширяващите се субективни възможности в късномодерното общество.

Днес всеки от нас не само притежава, но и преживява биография, рефлексивно организирана от гледна точка на огромни потоци от информация за възможните начини на живот (Giddens 1991: 14). По този начин лайфстайлът става все по-свободен от външни фактори, свързани с предварително установени връзки с други индивиди и групи (Giddens 1991: 147). Макар че изборът е важен компонент, лайфстайлът зависи все пак от конкретната биография, която не може да бъде напълно измислена. Част от техниките за конструиране на лайфстайла произтичат от това, което Гидънс нарича „колонизация на бъдещето" - днес сме свикнали с идеята, че имаме известен контрол над нашето бъдеще чрез специфични практики, базирани на изчисляване на рисковете и застрахователни логики. Пренасянето на бъдещето в настоящето по познати и изчислими начини е важен аспект от начина, по който моделите за здравословен живот и стареене се възприемат като постижими чрез потреблението и лайфстайла. Така Гидънс твърди,  че посттрадиционното общество освобождава индивидите от предварително установените идентичности на жизнения път и отваря пространство на възможности за нови начини на живот, нови типове лайфстайл (Giddens 1991: 147).

В рефлексивната модерност лайфстайлът непрекъснато се изследва, допълва и редактира в съответствие с входящата информация. Азът, в теорията на Гидънс, се мисли като рефлексивен проект, който трябва да бъде постоянно подобряван. Днес, поради отвореността на социалния живот и многообразието (или липсата) на авторитети, изборът на лайфстайл се оказва все по-важен при конституирането на идентичността и всекидневната дейност (Giddens 1991: 5). Въпреки това в свят, в който всичко е отворено за контрол, усещането за несигурност и риск също се увеличава и в този смисъл изборът на лайфстайл модели може да се използва с терапевтична функция - като реакция в ерата на рисковото общество.

Гидънс разбира под лайфстайл не само фантазиите за работа и показна консумация; терминът се отнася до поведението, начина на мислене и вярванията.  Може да се каже, че лайфстайлът е модел на наративи за себе си. Но изборът на един лайфстайл не означава частен тип житейска история. Лайфстайлът е по-скоро жанр - както филмите биват комедии, уестърни, хоръри, така и в наративите на собствения ни живот можем да избираме традиционен или модерен, градски или провинциален лайфстайл,  фокусиран върху успех в работата, или акцентиращ върху спорта, дискотеките, романтиката или сексуалните завоевания.

Основен резервоар за избор на лайфстайл са медиите, популярната култура и новите технологии. Обхватът на лайфстайла (или идеите за лайфстайл), предлаган от медиите, е ограничен, но обикновено възможностите, с които се сблъскваме в ежедневието, са много. Медиите дават достъп до разнообразни възможности, но в същото време интерпретацията на основните типове лайфстайл е тясна (Петрова 2016).

Днес лайфстайлът не е просто видимата, дескриптивна проява на определени групи в обществото. Шейс (Scheys 1986) твърди, че лайфстайлът е система на набор от символи или символни действия и поведения, свързани с различни престижни групи в обществото. Системите от ценности, които са критериите за преценка на нивата на престиж, се определят от тези личности в обществото, които имат културна власт. Следователно, лайфстайлът, според Шейс, не е просто въпрос на модели на поведение, отразяващи други социални процеси, а самият механизъм, чрез който в обществото се упражнява диференцираща власт.

Доколкото в късната модерност Азът е флуиден, неустойчив, податлив на моделиране, същото се отнася и за тялото. Тялото вече не е просто биологична даденост - то се възприема като външен израз на Аза, поради което е необходимо да бъдат полагани постоянни усилия за усъвършенстването му. По думите на Гидънс, тялото постоянно трябва да бъде „рефлексивно мобилизирано" - захвърлено в разширяващата се сфера на персоналните изисквания, които подлежат на контрол.

 

Лайфстайлът в епохата на Уеб 2.0 и високите технологии

Съвременната лайфстайл идентичност в епохата на Уеб 2.0 и високите технологии  не е свързана с класи, групи, престиж - тя е лична отговорност на индивида; и наред с това е лишена от ясни очертания, доминирана от усещането за свобода, пребиваваща в презентизма - времето, в което, в терминологията на Франсоа Артог миналото и бъдещето са се слели в едно безкрайно настояще (Артог 2007). Наред с това, съвременният лайфстайл е изграден върху консумативни мании (Лозанов 2020: 29) - фитнес, джогинг, диети, медикализация, здравословен живот и т.н.  Консумацията на образи също е техника за конструиране на лайфстайл. Интернет е място на „собственоръчно" конструирани и на приписани идентичности, но и виртуална сцена, на която си едновременно и автор, и герой на себе си (Лозанов 2020: 42).

Моделите на лайфстайл се пораждат, усвояват и представят в медийна среда. Днес лайфстайлът вече се сглобява дори не от самите нас, а от алгоритми, „бисквитки", изкуствен интелект, технологиите на виртуалната и добавена (augmented) реалност. Изискването на рефлексивната модерност за постоянна работа над проекта за Аза е делегирано на технологиите. В резултат от влиянието на технологиите, човешкото тяло днес също е подложено на постоянна рефлексивна мобилизация - чрез диети, физически упражнения, естетическа хирургия, фармацевтични средства, технологични подобрения. Тази „свобода" обаче в крайна сметка се оказва принуда за никога несвършващо усъвършенстване.

В подобна посока Никълас Роуз отбелязва, че в съвременното общество дисциплиниращите практики са се сраснали с практиките на себе си {2}. Ако през XIX в. в Европа и САЩ държавата е въздействала върху гражданите чрез биомедицина, днес самите граждани са станали активни консуматори, които избират и използват високи технологии, фармацевтични продукти, традиционна и алтернативна медицина, за да подобрят телата си, да максимизират и усилят собствената си жизненост (Rose 2007: 23). Наблюдава се нарастващо значение на телесността за практиките на идентичност - новите технологии се намесват в тялото на различни нива - от козметична хирургия до генна терапия (Rose and Novas 2005: 5). Знанието, прогнозите за бъдещето, оценките на риска се предават не на групи от хора, а на индивида, от когото след това се очаква да действа по отговорен начин (Rose 2007: 27).

Дигиталното общество, технологиите, социалните мрежи поставят нов акцент - „различността" от другите може да се постигне единствено чрез пре-повтаряне, чрез деформация, чрез възкресяване на стари форми. Различието е именно в постоянното обновяване, а то се постига чрез нови сглобки от познати парчета. Свободата да бъдеш различен се е превърнала в принуда да бъдеш като другите, постоянно да актуализираш цитати, които да налагаш върху собствения си проект за лайфстайл. Съвременният лайфстайл е свързан с утопиите за изграждане на „идеална", „съвършена" идентичност - фантазията за постоянно подобряваното тяло. Днес лайфстайлът е проект за Аза, които трябва да бъде непрестанно усъвършенстван.

В епохата на Уеб 2.0 всеки е медия, при това медия, която действа като телевизия - в социалните мрежи всеки излъчва образи (включително и на себе си), преследва рейтинг (т.нар. лайкове), съобразява се с прайтайма на публикуваната информация. Селфи културата налага телевизионния принцип при избора и демонстрацията на лайфстайла. Собственото тяло трябва да се променя непрекъснато, да бъде  допълвано  с  информация,  да  бъде  постоянно  превръщано  в  новина  и публикувано, направено видимо за колкото се може повече потребители в социалните мрежи (Петрова 2019).

 

От свободата на рефлексивния проект за Аза към оковите на „прозрачния" лайфстайл

Докато Антъни Гидънс разглежда понятието лайфстайл от позицията на рефлексивния проект зa Аза и свободата на индивида да оформи сам наративите за себе си, в дигиталната ера тази свобода се оказва атрофирана. Днес свободата да изобретяваш и усъвършенстваш идентичността си е трансформирана в нов тип (само)заробване - на конкуренцията на Аза със самия себе си. Такава гледна точка развива философът и теоретик на културата Бюнг-Чул Хан, който в книгата си Psychopolitics: Neoliberalism and New Technologies of Power (2017) твърди, че западната концепция за свобода се е провалила до такава степен, че се е превърнала в робство. Макар че Хан не дефинира конкретно понятието лайфстайл, в работите му може да се проследят ключови анализи на техниките за изграждане на идентичността в съвременната епоха на социалните мрежи и Големите данни. В The Transparency Society (2015b) германският философ от корейски произход описва настоящото преживяване на индивидуалността като поредната фикция: всеки иска да бъде различен точно защото всеки е един и същ. Това желание, в аргументацията на Хан, е доказателство за хомогенността в мисленето на индивидите. Резултатът е радикален конформизъм - хората приемат и се стремят да живеят „като всички". Човек постоянно се върти около наложените (лайфстайл) идеали - модели за успех, които са обратната страна на различните форми на депресия и тревожност.

Хан развива понятието на Фуко за биополитика, говорейки за психополитика. Днес, твърди той, контролът се упражнява без налагане на контрол. Желанието да се представиш, да се покажеш, да бъдеш информиран генерира нов тип контрол, базиран на зависимост. Основна характеристика на обществото на пърформанса е позитивизацията - да бъдеш изложен на показ, да можеш да се справиш без бариери. Позитивизацията на обществото на пърформанса нахлува в сферата на комуникацията благодарение на новите технологии на дигиталната ера. Парадоксалното е, че липсата на бариери, пълната свобода и неограничените възможности за комуникация стават средство за контрол и наблюдение. Технологиите на себе си, които Фуко разбира като определени практики на собствен стил, и ги изучава, отделяйки ги от властта и господството, са се превърнали в средство за господство над собствената психика. Индивидът действа по такъв начин, че сам възпроизвежда за себе си мрежата от господство, която се тълкува като свобода (Han 2017).

Хан изследва ефектите от този тип оформяне на идентичността и в книгата си The Burnout Society (2015a). В резултат от генералното превръщане на живота и разказите за себе си в проект, отговорността за който пада изцяло върху плещите на индивида, идеалният Аз, твърди Хан, започва да експлоатира сам себе си. Така рефлексивният проект за идентичност, който Гидънс определя на първо място като свободата на Аза да твори разказите за себе си, в ерата на социалните мрежи и високите технологии се е модифицирал в своята противоположност: свободата се е трансформирала в самоналожено робство. Макар че днес целта на хипер-активността на индивида е  максимално ефективно, идеално представяне на себе си пред света, в крайна сметка се постига обратното - пълна неефективност: от предварително обречената на неуспех цел да завършиш проекта за идеалния Аз, се раждат неврозите, депресията, прегарянето (burnout).

В обществото на ефективността и само-контрола, индивидите са конкуренти на себе си и доброволно излагат на показ дори най-интимните подробности своя живот, без да е необходим изричен външен контрол. В тази конкуренция със себе си лайфстайлът на непрекъснатото преследване на съвършенство се превръща във водеща характеристика. Единствената постоянна характеристика е императивът е да се подобряваш, да се усилваш, но в предвидими форми - такива, които да те направят „като другите". Лайфстайлът на постоянното доброволно излагане на показ - изисква вписване в разпознаваеми модели, които бързо ще предизвикат харесване (често сведено просто до реакция like в социалните мрежи). Изискването за прозрачност поражда принуда за съответствие - не-вписването в общоприетите стандарти може да означава социална изолация, подигравки, загуба на работа и т.н. Така в „прозрачното общество", за което пише Хан, лайфстайлът се конструира на принципа на постоянната видимост - не само фантазиите за работа и прекарване на свободното време са изложени на показ; същото се отнася и до телесността, която днес се възприема като сбор от реалната и виртуалната си хипостаза, както и като непрекъснато разслояване и циркулиране между физическата и виртуалната реалност.

 

В заключение:    

Ако в ранните изследвания на лайфстайла понятието отпраща към видимите характеристики на определена групова или класова принадлежност - с което става маркер на престиж, уважение и власт, днес лайфстайлът е индивидуален проект на Аза, който трябва да го направи видим, като по този начин го впише в нормите на „обществото на прозрачността". Изискването за прозрачност обаче поражда принуда за съответствие. Работата върху проекта за Аза наподобява подреждане на парчета от пъзел, което трябва да доведе до добре „изглеждащ", идеален краен резултат. Неизменният императив за нещо ново се съчетава с изискването на дигиталната епоха за непрекъснато усъвършенстване, подобряване не само на уменията на работното място и начините за прекарване на свободното време, но и на собственото тяло. Медицината, фармацията, високите технологии създават илюзията, че сме в състояние постоянно да обновяваме Аза, да градим лайфстайл на основата на винаги новото, поддържането на младостта, подобряването на здравето, усъвършенстването на красотата. Постоянното усилване на психическия и физическия Аз обаче ражда един мета-модел на лайфстайл, който осъществява неспираща конкуренция със самия себе си. Безкрайният творчески акт, при който Азът е творец на тялото, на живота, на социалните си контакти, ценностите, вярванията  си, е атрофиран от изискването идентичността да се сглобява от вече познати парчета - защото само така ще бъде разпозната и одобрена в ситуацията на масовата прозрачност.

Бележки:

{1} Тази епоха е наречена по различен начин от различните изследователи - постмодерност (Лиотар), рефлексивна модерност, късна модерност (Гидънс), глобална епоха, хипермодерност (Липовецки).

{2} Според определението на Мишел Фуко, практиките на себе си са „обмислени и спонтанни практики, чрез които хората не само си определят правила на поведение, но се стремят да преобразуват самите себе си" (Фуко 1994: 15).

 

Библиография:                        

Artog, F. 2007. Rezhimi na istorichnost. Sofia: NBU.

Bourdieu, P. 1984. Distinction: a social critique of the judgement of taste. London: Routledge & Kegan Paul.

Fuko, M. 1994. Istoria na seksualnostta, t. 2 Upotrebata na udowolstviata. Pleven: EA.

Giddens A. 1991. Modernity and self-identity. Self and society in the late modern age. Cambridge, UK: Polity Press.

Gilleard, C, Higgs, P. 2005. Contexts of ageing: class, cohort and community. Cambridge: Polity Press.

Han, B. 2015a. The burnout society. Stanford University Press

Han, B. 2015b. The transparency society. Stanford University Press

Han, B. 2017. Psychopolitics: neoliberalism and new technologies of power. Verso.

Lozanov, G. 2020. Zemnoto shtastie. Sofia: Faber.

Petrova, S. 2016. Laifstail presa i zhenstvenost. Blagoevgrad: SWU

Petrova, S. 2019. Usileni tela: savarshenata krasota I tehnologiata na dobavenata realnost. // Piron, 18.  <chrome-extension://oemmndcbldboiebfnladdacbdfmadadm/http://piron.culturecenter-su.org/wp-content/uploads/2019/10/15-petrova-augmented-bodies.pdf>

Rose, N. 2007. The Politics of Life Itself: Biomedicine, Power, and Subjectivity in the Twenty-First Century. Oxford: Prineston University Press.

Rose, N., Novas, C. 2005. Biological Citizenship. https://www.researchgate.net/publication/30528478

Scheys, M. 1986. The power of life style. // Society and Leisure, 10, No. 2, 249-66.

Weber, M. 1948. Class, status and party.  In: Gerth, H. and C.W. Mills (ed.) From Max Weber. New York: Oxford University Press, pp. 180-95.

Veblen, T. 2016. Teoria na bezdelnata klasa. Sofia: Iztok-Zapad.