NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Нов философски ред в Южен Кавказ – от „култура на войната“ към „култура на мира“

Брой
51 (2021) Водещ броя: Гергана Попова
Рубрика
Тема на броя
Автор
Богдана Йорданова Тодорова, Институт по философия и социология, БАН, bonytodorova@gmail.com
PDF формат
Свали статията в PDF формат

Нов философски ред в Южен Кавказ –

от „култура на войната“ към „култура на мира“ [1]

Богдана Йорданова Тодорова

Когато говорим за Южен Кавказ, става въпрос за три държави, които са част и от новия икономически път на коприната – Азербайджан, Грузия и Армения.

Азербайджан е най-стабилната държава, най-силната икономика на Закавказието, привлекателна за чуждестранни инвеститори, с многовекторна външна политика и способност да балансира между интересите на САЩ, Европейския съюз, Русия, Турция, Иран, Израел и страните от арабския свят”, докато Армения е изправена пред сериозни политически рискове. Тези заключения произтичат от доклада Оценка на политическите рискове в региона на Кавказ” (Южен Кавказ), изготвен от комуникационния холдинг Minchenko Consulting [2]. Сред причините за нестабилност авторите на доклада посочват нарастващия хаос на юг от старата съветска граница по цялата ѝ дължина, по-специално се визира укрепването на терористичната група Ислямска държава(ИД).

Положението в Грузия също е сложно. Грузия остава държава със значителен брой политически рискове, твърдят авторите на доклада. В документа се споменава грузинският поход към Запада, който досега според авторите на изследването не е превърнат в конкретни резултати. Външнополитическият избор на Грузия, статутът на Абхазия и Южна Осетия остават, както преди, три червени линии, които и двете страни не са готови да преминат, се посочва в документа. Ситуацията се изостря, нарастват ислямистките настроения, както и участието на значителен брой бойци в редиците на ИД” [3].

Днес на мястото на старите неразрешени конфликти възникват нови рискове – ескалация на насилие в зоната на конфликта в Нагорни Карабах и на арменско-азербайджанската граница извън линията на контакт, засилване на евроатлантическите стремежи на Грузия, несигурното политическо бъдеще на Турция, което може да бъде застрашено от дестабилизация по подобие на страните, в които се  случи арабската пролет и политическото бъдеще на Иран, с възможността да стане жертва на политическа перестройка и да не успее да устои на рязка промяна в идеологическия курс, според авторите на доклада. Свидетели сме в последните месеци на протести в Армения и Грузия. Всичко това създава значителни бариери пред по-големи инвестиции, задълбочава бедността и създава опасност от размразяване на замразени конфликти.

Нагорни Карабах е един от четирите замразени конфликти, възникнали след разпадането на Съветския съюз. На 27 септември 2020 г. в Нагорни Карабах и прилежащите територии избухна нова война, в резултат на което въоръжените сили на Азербайджан и Армения съобщиха за жертви сред военното и цивилното население. Азербайджан направи значителен напредък по време на войната, връщайки си повечето окупирани територии около Нагорни Карабах и голяма част от Нагорни Карабах, включително културно значимия град Шуша. Войната приключи на 10 ноември 2020 г., когато между Азербайджан, Армения и Русия беше подписано тристранно споразумение за прекратяване на огъня, което принуди Армения да върне всички останали окупирани територии около Нагорни Карабах.

Регионът е изправен пред необходимостта от радикална ревизия на философията, идеологията и логиката на войната. Културата на войната, която е сложно и противоречиво явление, може да бъде разгледана като нова философска категория, основана на цял комплекс от социални, политически, икономически, морални и правни фактори. За целта е удачно да се приложи концептуалната парадигма на прехода от  култура на войната към култура на мира”, разработена от E. Тагиров [4] (Тагиров, 2006:175). Регионът на Южен Кавказ остро се нуждае от подобен преход и от нов философски ред. При употреба на понятието култура, е необходимо да се вземе предвид не толкова културното, колкото антропологичното и социологическо измерение.

Етнорелигиозните войни са опит за прекодиране на възникващите социално-културни проблеми и конфликти. При етническите конфликти водеща необходимост от съхранение имат идентичността, социалната принадлежност и сигурността. Докато не бъдат разработени мерки по задоволяване на тези потребности, осигуряващи обективна основа за анализ на социалните конфликти и преодоляване на локалните политически и културни различия, не е възможно намиране решение на проблема и проектиране на процеси за разрешаване на конфликта. Намесата в един дълготраен конфликт има смисъл тогава,<