NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Стихове от Чарлз Симик. Превод от английски език: Соня Андонова

Брой
51 (2021) Водещ броя: Гергана Попова
Рубрика
Poiesis
Автор
Чарлз Симик

НАШАТА БАНДА

Като пеперуди

Около улична лампа

В ада

Ние бяхме.

 

Изгубени души,

Всеки един от нас.

Ако ни намерите,

Върнете ни на подателя.

 

РАЗПИТ КЪСНО НОЩЕМ

Представяли ли сте се сами на себе си

Така както би направил посетител на вратата ви?

 

Намирали ли сте стол в стаята си

За всяко едно от вашите своенравни лица

 

За да се ​​оттеглят в собствените си мисли

Или да се взират в празното, все едно е огледало?

 

Имате ли кибрит, който да запалите

За да накарате сенките им да танцуват на стената

 

Или да се носят насън по тавана

Така както правят листата през летните следобеди,

 

Преди да се поклонят и завесата да падне

А кибритът да опари върха на пръстите ви?

 

ДА БЪДЕМ ВНИМАТЕЛНИ 

Може да говорим още много

За мъртвата муха

На прозореца

На малкото бунгало

И за желязната пишеща машина

Чийто клавиши

Не бяха натискани от години,

Както с наслада

Така и с мрачно отчаяние.

 

КОГАТО ДОЙДЕ ДЕКЕМВРИ

Има друг вид небе,

Един друг вид светлина

Над мразовитите полета

И един друг вид тъмнина,

Който я следва по петите

Търсеща нашата компания

В попарените от слана къщурки

Изправили се храбро

Без никакво куче наоколо.

 

Днешното меню

Всичко, което имаме, господине,

Е една празна купа и една лъжица,

За да сърбаме

На големи глътки едно нищо,

 

И да звучим така все едно

Ядем гъста и тъмна супа,

Вдигаща пара

От празната купа.