Капитализъм – непредвидени последствия

Николай Уков

 

Човекът е социално ,,животно“. В първобитното стадо от хора съществували различни роли, всяка от които имала своите функции. Тези роли обособявали сами себе си, според личните общо повтарящи се качества, които човешкото животно притежава. Така например определен процент от хората притежават повече на брой вкусови рецептори от останалите. В резултат при хранене, те долавят по детайлно различните съставки в храната и начина, по който образуват крайния вкус. Поради тази си способност – качество, те естествено биват избирани за готвачите в стадото. Ловецът, след като цял ден тичал да улови дивеч, едва ли би дал втори път на музиканта да го сготви. По същия този принцип, готвачът, който обича да си похапва, следствие на чисто физическата си особеност, не би бил добър ловец, първо, защото вниманието му би било насочено към това вкусно ли ще е прасето и второ, защото вероятно би бил с наднормено тегло. Поради социалната структура на стадото обаче и поради вродената ценност за ,,качество“, ловците с охота се съгласявали да се разделят с една част от дивеча, в замяна на по-добрия вкус. Разбира се, във всяко правило има изключения, но тук става въпрос за ,,ролите“, които обособяват сами себе си поради разнообразните физиологически особености, които природата ни дава. По същия начин, този, който има по-сложна нервна връзка ухо-мозък, познава по-добре музиката и може да я възпроизведе по начин, който останалите ще харесат. Когато цял ден си тичал из саваната в опит да хванеш дивеч и се върнеш вкъщи на предела на силите си, песента на дъщерята на знахаря с нейния меден глас, освен, че ще прогони умората ти, ще те накара и да се чувстваш добре. Предполагам на всички е ясно, че в първобитното стадо, колкото и добър певец да си, никой не би вършил твоята работа само за да те слуша как по цял ден пееш. Точно тогава обаче, в онова ранно време, въз основа на чисто физически дадености, фундаменталните принципи на човешката култура се оформили. Днес един певец може не само да живее посредством пеене, но и много повече. 

Ролите, колкото и разнообразни да са, поставени една до друга, образуват йерархична структура. Най важната от всички е ,,Главната Фигура“. През времето белезите, посочващи главната фигура, са били най-различни, променящи и видоизменящи се, но предимствата и отговорностите, идващи с нея са едни и същи! 

Предимствата на главната фигура са: Той винаги яде пръв, взима най-красивата мома за жена, разполага с всички други ,,роли“ в стадото. Като тръгнем от вожда на племето и стигнем до императора на империята, и единият, и другият се разпореждат с всичко, никой с тях. Ето защо да бъдеш главна фигура е толкова привлекателно и желано. Разбира се, главната фигура има и отговорности, а те са: да ръководи, съблюдава, коригира, да бъде модела на подражание, да определя посоката и политиката, която останалите да следват. Някак си безгласно се съгласяваме да следваме най-добрите сред нас и тогава, когато това се съзнава, цивилизацията ни се надгражда, а не се руши.

Технологичният процес и увеличаващото се производство на труда водят до постоянно нарастване на количеството и качеството на ролите в обществото. Вследствие на това и политическите системи се променяли. Последната и до момента най-справедлива от всички тях е демокрацията. 

Общо казано, съвсем доскоро демокрацията предпоставяше всеки да получи ролята, която желае, тази, за която е готов да се труди. Така например, посредством всеобщото право на образование, синът на фермера може да стане мозъчен хирург, синът на миньора – футболист, а синът на емигранта – президент. И когато готвачът е готвач, защото го желае, той е добър готвач. Когато докторът е доктор заради същото и той е добър доктор. И така чрез стотиците фини професии и роли, които изпълняваме според желанието си, произтичащо от предимствата и качествата, които притежаваме, даваме най-доброто от себе си в общия обем от продукти, които съвкупно произвеждаме и консумираме. Добавете капиталистическата Икономическа система, чийто основен принцип е – колкото повече произвеждаш, толкова повече консумираш – и ще получите прогреса на деветнадесети и двадесети век.

С капиталистическата Политическа система обаче нещата започват да се променят. Както казахме, чрез ролите в голямото вече стадо, произвеждаме обем продукти, които всички консумираме. Поради различното естество на различните професии някои работят повече от други, учат повече от други, произвеждат повече от други. В опит за справедливо разпределение на благата, всеки да консумира толкова, колкото е произвел, ние сме създали едно универсално средство, ключ, чрез което получаваме достъпа до тях. Това са парите. Всички сме се съгласили, че добрият доктор заслужава повече от немарливия. Все пак, за да си добър доктор, трябва да имаш знания, които придобиваш, когато четеш, което пък е процес, отнемащ част от времето и труда ти. И щом всички искаме да имаме знаещи доктори, за да може утре, като отидем при тях с ударен крак, да не го отрежат, а да го излекуват, сме се съгласили, че тези хора заслужават да консумират повече, което е своевременен стимул за тях да продължат да бъдат добри доктори, готвачи, шивачи и всички други обществени професии. И така, като следвайме тази идея, когато някой непознат дойде при нас и поиска част от продукта, който произвеждаме предлагайки в замяна пари – ключ, ние с охота разменяме продукта си за този ключ, защото знаем, че този човек също като нас е произвел продукт, който ще можем да консумираме. Затова става въпрос всички да произвеждаме нещо. Продуктът е важен, а не парите. Парите са само идея, фикция. Ето защо, когато банката даде пари на някого, тя прави всичко възможно той да й ги върне, което простичко казано означава, че той ще продължи да работи и ще произведе продукт-аналог на взетото плюс една част отгоре – лихвата, която ще му се начисли. По този начин се стимулира ,,общопроизведеното“ постоянно да нараства. Не разбирайте погрешно, и в моя ум както и в ума на всички други, освен вероятно в този на банкерите, думата банка носи негативна конотация. Това е така, защото наследствените банкери са забравили основната причина поради която банката съществува – да съблюдава и разпределя общопроизведеното по начин, по който справедливо да има за всички и целесъобразно да се дава на предприемчивите. Ние живеем в две реалности. Едната е емпирична – физическа, другата фантастична – измислена. Втората ни позволява да градим цивилизация. Банките може да имат физически офиси, но в самата си тъкан те са идея, също както останалите институции. А когато забравим защо институциите съществуват, превръщаме реда в хаос!

Сега, по същество. Колкото по добър си в нещо, толкова повече пари получаваш, което ти дава по-голям достъп до ,,общопроизведеното“, което пък по привилегии копира тези, полагащи се на главната фигура. И точно тук тежи проблемът! Ако до вчера белезите на главна фигура били силата, бързината, смелостта, интелектът, мъдростта, знанието и все подобни биологични предимства, капиталът предоставяйки привилегиите на главната фигура и на индивиди без такива, обръща цивилизацията ни срещу самите нас, отхвърляйки основните принципи на природата. Наличието на пари/богатство те превръща в Главна Фигура и те прави също и модел на подражание. ,,Ей, виж, този е добър доктор, виж колко пари има, и аз ще стана добър като него, и аз ще имам много пари.“ Това е мисълта която формира амбицията в стажанта да се усъвършенства, когато види доктора в новото му ферари.

 

Първи недостатък на Капитализма.

Капиталът се запазва. Ако аз съм добър в нещо, получавам много пари, които ми дават достъп до общопроизведеното, което от своя страна е стимул да продължа да бъда добър, и всичко е наред. Ако наследникът ми обаче не притежава добър набор от качества или, както често се случва, не отделя време да ги развива и усъвършенства, но в същото време продължи да има същия достъп до общопроизведеното какъвто имам аз, системата страда. Той ще взема, без да дава.

 

Втори недостатък на Капитализма.

Наследникът ми, син на богат татко, който има големия достъп до общопроизведеното, без да върши нищо с което да допринася за него, става и лош модел за подражание. Спомняме си как младия стажант, учещ медицина, срещайки добрия доктор с ферарито, формира у себе си амбицията и той да стане добър доктор, и той да кара същото ферари, спасявайки безброй животи като последствие. Сега обаче стажантът, виждайки неговия наследник, който роден богат е Главна Фигура, без да е заслужил, се изправя пред парадоксалния момент, в който иска и той да бъде син на богаташ. Да стане добър доктор е нещо, което младият човек може да направи, защото има реален логически път до него. Записва медицина, учи усърдно, започва работа в болница, върши работата си старателно и готово, той е добър доктор. Как обаче може този млад човек да стане син на богаташ? Никак! Но въпреки парадоксалната структура на ситуацията, поради склонността на мозъка несъзнателно да превръща сложни логически размишления в прости заключения, за младия човек да бъде син на богаташ става реален модел на подражание. И той, без да осъзнава абсурдността на ситуацията, е недоволен, неудоволетворен, стресиран, депресиран, трупа взривоопасно недоволство и също като богаташа спира да произвежда. А да не забравяме, че общопроизведеното е общо произведено и без значение дали ще дойде ден в който машини ще произвеждат физически консумируемите продукти, то съдържа елементи, които запомнете! само човек може да произведе. И ако не се възвърне справедливостта на системата, в нея ще се надигнат недоволства, които ще разрушат познатия ни свят. Сещам се за трагичния пример на тунизиеца, който точно преди десет години се самозапали, предизвиквайки Арабската пролет, която разруши устоите на едни привидно стабилни държави. Същото напрежение се трупа и днес в така наречените Милениалс, които растат без ясната представа как да получат това, което искат.

 

Трети недостатък на Капитализма.

Помним как колкото повече пари притежаваш, толкова по-голям достъп имаш до ,,общопроизведеното“. А за да имаш повече пари, трябва да печелиш повече. В икономиката има една стойност, която се нарича печалба. Това е разликата между стойността, която влагаш, за да произведеш продукта и стойността, на която го продаваш. Продажната стойност се определя най-общо от търсенето и предлагането и качеството на продукта. Качество, запомнете този термин. В един свободен пазар, изхождайки от тези параметри – търсене-предлагане и качество, логично е производителят да се стреми да произвежда най-доброто качество, защото иска, когато един клиент потреби неговия продукт и конкурентния, да предпочете неговия. Така той ще продаде повече, ще реализира повече печалба, следователно ще има по-голям достъп до общопроизведеното и ще бъде по-значима Главна Фигура. Обаче с развитието на технологиите и рекламната индустрия, и с придобиването на колосални количества капитал, стана така, че големите корпорации изкупиха по-малките, завзеха цялото рекламно време на масмедиите и се превърнаха в монополисти на цели отрасли в икономиката. Така например маратонките Найк и Адидас, превръщайки се в единствените високо рекламирани марки без реална конкуренция, осезаемо понижиха качеството на продуктите, които произвеждат, повишавайки печалбите – т.е. разликата от производната и продажната стойност. Същото се случи и с марките Кока Кола и Пепси. Но ако некачествените анцузи и маратонки могат да бъдат преглътнати като малко неудобство, това, в което се превръща здравеопазването става страшно. Висококачествени медицински продукти – лекарства биват смъквани от пазара само защото помагат да се излекуват заболявания. Здравеопазването, погледнато през ,,печалбарската“ призма на капитализма, си противоречи с лекуващата етика. Всеки излекуван пациент е един клиент по-малко! 

 

Четвърти недостатък на капитализма.

Демокрацията, политическа система, която позволява всеки пожелателно да заема своята роля в обществото, бавно, но сигурно се измества от икономополитическата система, в която се превръща капитализма. Би трябвало глобалните въпроси, засягащи цялата ни цивилизация да се решават в Генералната асамблея на ООН, където избрани и утвърдени лидери на отделните държави да се събират – и като спазват общоприети правила и норми, наложени от опита на предходната генерация, видяла ужасите на последната голяма война – да решават кое е добре за света и кое не. Също така наследствената политическа система, като всяка друга система съдържа своите традиции, придобити въз основа на опита. Така, както леяря знае от каква сплав да направи зъбното колело, основавайки се на личен и наследствен професионален опит, също така политиката има своите знания и традиции, основаващи се на личния и наследствен професионален опит. С две думи политиците знаят как да ръководят, така както докторите знаят как да лекуват. Какво се случва обаче, когато капиталистически обособилата се фигура на милиардер ,,Ентерпренур“ поиска да бъде доктор? Тежко и горко на пациента! Тръмп е кулминацията на тази ракова тенденция, която превръща демокрацията в тимокрация, поставяйки на ключови ръководни позиции хора, неразбиращи същността на управността и държавността, които главоломно нарушават фундаменталните принципи поддържащи системата, позволила им да станат милиардери първоначално. Вследствие вече не ООН решава кое е добре и кое не. Вече решават милиардерите в Давос.   

Човешкото стадо притежава много роли. Една от тях е философът. Във времена леки и стабилни, той е творец, творящ в пределите на непознатото. Но във времена тежки и опасни, той е заставен да бъде страж на човешките познанията, на устоите на цивилизацията. Задава се буря невиждана преди и само чрез всеобща справедливост можем да й устоим. 

 Добре звучи нали?, почти като в приказка. Но за съжаление реалността е друга. 

Умът е нещо ново за природата, неусъвършенствано все още, неспособно да замени инстинктивността на действията. И причина да се сърдим няма; така, както на зелената, неузряла още ягода й липсва хубавият сладък вкус, така и на човечеството липсва разум. А да искаш е инстинкт. И ние ще искаме, още и още, докато вече няма, докато се разрушим. И тогава, когато инстинктът да искаш отстъпи пред инстинкта да си жив, ние ще се променим и ще надградим, така както нашите предци след Голямата война. А дотогава, без да чакаме, ще продължим, всеки според природата си.