Болестта по вертикалата на света

Гергана Попова

 

През февруари на българския книжен пазар се появи книгата на сръбския писател Светислав Басара „Възход и упадък на Паркинсоновата болест“, издадена от издателство Агата-А. Басара е сред най-известните представители на едно литературно поколение, което набира скорост през 80-те години и включва имена като: Давид Албахари, Михайло Пантич, Владимир Пищало. 

Светислав Басара заема уникално място в сръбската литература. На първо място, той е продуктивен прозаик, автор на над 40 сборника с разкази и романи, някои от които са получили значими литературни награди. С романите си „Възход и упадък на Паркинсоновата болест“ и „Контраендорфин“  той е два пъти носител на най-престижната литературна награда в Сърбия (НИН-овата награда), съответно през 2006 г. и 2020 г., а „Легенда за велосипедистите“ (1987) е избран за роман на десетилетието. Наред с това Басара е и активен колумнист, като вече десетилетия поддържа ежедневна колонка в медиите, където остро критикува сръбските политици, сръбското общество и начин на мислене.

Това обаче, което безспорно отличава Басара особено в последните години, е неговата провокативност, която е причина и за редица литературни скандали. Най-скорошният от тях е свързан с НИН-овата награда за романа „Контраендорфин“, където в характерния си стил Светислав Басара разрушава някои свидни за сръбското мислене митове. В неговата интерпретация класикът Иво Андрич и емблематичната поетеса Десанка Максимович са превърнати в парцалени кукли, обслуждащи определена идеология. Тази своебразна деконструкция на сръбската литературна митология предизвиква множество въпроси относно решението за връчване на държавна награда за подобен роман.

В България Басара е добре познат. На български език са преведени романите му: „Легенда за велосипедистите“, „По следите на Свещения Граал“ и „Ангелът на атентата“, а в периодиката са публикувани негови разкази и есета. Романът „Възход и упадък на Паркинсоновата болест“ е вече петата негова книга, която излиза на български език.

Каквито и да са предварителните очаквания, свързани със заглавието на книгата, те най-вероятно няма да бъдат оправдани. Безспорно темата на романа е Паркинсоновата болест, но тази болест не е позната в патологията. Тя е лична собственост на героя Демян Лаврентиевич Паркинсон, който пък не е онзи Паркинсон, на когото е наречена известната от областта на медицината "профанна" болест на Паркинсон, така че книгата не разказва за пораженията от нея, а по-скоро представя персонификация на болестта в най-широкия смисъл на думата. Демян Лаврентиевич проповядва, че здравето е вредно, а болестта е полезна и това е една от типичните провокативни тези на Басара – фактът, че здравето е безспорно приятно и удобно не означава, че то е нещо безусловно добро. Макар и да борави с постмодерните теми за социалното конструиране на болестта и за превръщането ѝ в метафора като израз на социален остракизъм, прокараната в романа парадоксална идея, че здравето е болест, а болестта ­– здраве има по-скоро метафизични измерения. Слабостта на тялото, болестта поставят граници на злото и водят до смирение. В този смисъл, особено в контекста на съвременната обсесия от здравето и здравословния начин на живот, чрез трактатите, приписвани на героя му, Басара поставя далеч не маловажния въпрос: какъв би бил свят от неуязвими човешки същества, които живеят с векове, не боледуват, които са надарени с безгранична сила или са устойчиви на куршуми. Дори несъвършени, каквито са сега, хората са в състояние да извършват много злини – намеква книгата – и неслучайно доктрини като фашизма и комунизма са завладяни от култа към здравето. Също така неслучайно Паркинсон прогнозира бъдещата връзка между тези режими и манията по спорта, туризма, балнеолечението в съвременността: „Туризмът е истински нацизъм без оръжие“ (с. 200).

В други свои произведения Басара художествено изследва темата за цяла една държава, организирана като болница. Това, което го привлича в подобна визия, е фактът, че болниците са най-спокойните, подредени и организирани места на този свят и затова е почти невероятно в болница да избухнат безредици или пък идеята за революция да се роди в клиника. Във „Възход и падение…“ метафората за болестта обаче e разгърната в далеч по-широка културна рамка, в която диагностицирането и лечението на болести е представено не като следствие от развитието на науки като анатомия, физиология, медицина, а като израз на един радикален исторически обрат. Чрез писмата и трактатите-мистификации на героите „Възход и упадък на Паркинсовата болест“ разказва алтернативна история за победата на Ренесансовите идеи и модерния проект. Не прогресът в рационалното мислене и науката унищожават суеверията и преднаучните вярвания на Средновековието, а чисто „геометричната“ промяна в „проекцията и перцепцията“ променя траекторията на европейските общества. За Демян Лаврентиевич християнският свят е организиран вертикално, той се издига над емпирията, като неговата крайна цел е извън пространството и времето; обратно: модерният свят е изграден по хоризонталата, той експанзира в пространството и заменя качеството с количество, дълбочината с широчина. В подобен план хелиоцентричната теория е поврат не в астрономията, а в психологията, като, парадоксално, тя не просто не освобождава човека, а обратно – връща го към детерминизма на соларните култове, маскирани като науки.  

Но не само своеобразната интерпретация на тази смяна на културната парадигма е единственото постижение на романа. Книгата, чието действие се развива основно в Русия от края на ХІХ-ти и началото на ХХ-ти век, но и в средновековна Германия и в Турция от времето на Мустафа Кемал Ататюрк, предлага оригинално тълкуване на множество ключови моменти от историята на Европа. Една от темите е развитието и упадъкът на европейския град, друга е астрономията, трета тема иронизира хорските заблуди и лова на вещици, но и намеква за евентуалната им валидност, четвърта тема е войната, пета – литературата. Тази книга е роман, който от време на време е история, и история, която от време на време е роман, където се преплитат реални и фиктивни образи, а историческите факти са ловко размесени с фикция. И наред с измислените герои в романа присъстват и действителни личности – писателите Достоевски и Набоков, философът Павел Флоренски, мистикът Якоб Бьоме, Кемал Ататюрк, като добре познатите факти от биографиите им са пренаредени така, че едновременно разрушават митовете около тях, но и удържат границата между иронията и  дребнавата подигравка.

Повествователните похвати, използвани от Светислав Басара в романа, са няколко. На първо място, това е методът, присъщ на много съвременни автори, при който разказвачът разказва за друг разказвач, който пък разказва за основния герой и историята на героите се разроява, давайки началото на нови истории. Особено характерни за „Възход и падение...“ са мистификациите и техниката на колажа, смесващ исторически реалии с въображаеми събития, научни открития с фиктивните им откриватели, основания и следствия. С оглед на реконструкцията на идеологията на Паркинсоновата болест авторът привежда научни доказателства от различни области и прави многопластов колаж от богословие, астрономия, философия, урбанистика и мистицизъм. Наред с това романът умело пресъздава генеалогичните търсения и методи, характерни за съвременните хуманитарни изследвания – търсене на извори, записване на спомени, привеждане на свиделства от очевидци, откриване на забравени факти и свързването им, за да изгради цялостна и хомогенна, макар и фантастична, теория и да преподреди световните събития от гледната точка на една сякаш възможна версия на миналото. В подобен смисъл произведенията на Басара, и в частност този роман, изискват определен тип читатели, които имат известна подготовка интереси в областта на литературата, културата, философията и богословието. Най-вероятно, именно те биха разпознали действителните от фиктивните герои и биха оценили както огромната ерудиция на Светислав Басара, така и хумора и иронията на автора, с които развенчава митовете около Бьоме, Достоевски, Набоков.

За възприемането на романа на български език огромно значение има и работата на преводача Соня Андонова, известна с преводите си на други текстове на Басара, на Данило Киш, Давид Албахари и др (1). Този труден текст, който борави с реалиите от живота в Русия от края на 19. и началото на 20. век, от средновековна Германия и от периода на залеза на Османската империя и комбинира лексика от областта на историята, философията, военното дело, медицината, богословието и астрономия е предаден със забележителна лекота от преводача. Като друго основно негово постижение трябва да се отбележи балансът и чувството за мярка, с които са са представени на български автентичната ирония и ерудирания хумор, отличаващи стила на Басара.      

 

Бележки:

1.      За повече виж:

-          „Най-неясните неща са онези, които изглеждат най-ясни“, интервю на Соня Андонова със Светислав Басара, в. „Литературен вестник“, бр. 5/2021 г. https://litvestnik.wordpress.com/tag/%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2-%D0%B1%D0%B0%D1%81%D0%B0%D1%80%D0%B0/

-          Откъс от романа „Възход и упадък на Паркинсоновата болест“, в. „ Литературен вестник“, бр. 42/2020 https://litvestnik.files.wordpress.com/2020/12/lv_42.pdf

-          „Писмо от ада“ (разказ), превод от сръбски език Соня Андонова: „Литературен вестник“, бр. 2/2016, https://litvestnik.com/2016/01/26/%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%BE-%D0%BE%D1%82-%D0%B0%D0%B4%D0%B0/

-          „Обучение“ (разказ), превод от сръбски език Соня Андонова, http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=194

-          „Гъзиян, кралят на Жарково и Железник“ (разказ), превод от сръбски Соня Андонова. – В: „Литературен вестник“, бр. 9/2021 7 – 13.03.2012 с.9, 12 – 13. http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1266.pdf

-          „Чудесният свят на Агата Кристи“ (разказ), превод от сръбски език Соня Андонова, електронна публикация на 18 юни 2001 в grosni-pelikani1.hit.bg (оригинална публикация „Литературен форум“, 1999) https://web.archive.org/web/20080514193209/http://grosni-pelikani1.hit.bg/kide/srabska/basara1.htm

-          Разкази на Светислав Басара в Литернет, превод от сръбски език https://liternet.bg/publish24/sv_basara/index.html