NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Импровизация в дантелата

Бистра Писанчева,

Докторант, Софийски Университет „Св. Климент Охридски“

 

Правенето на дантела на совалки е процес, при който от нишка се изгражда материя. При правенето на дантела във всеки момент може да се смени посоката на движение на изтъкавания участък и в сравнение с тъкачния стан това дава безкрайни възможности за изграждане на разнообразни фигури. При запълването на всеки конкретен модел се спазват изисквания за осъществяване на сложна технология, при съблюдаване на редица и строги правила. Въпреки общите движения при правенето на дантела, има много особености в конкретните приложения, на които се дължат разликите в начините на правене.

Това е съзидателна дейност, при която, както при всяка друга човешка активност, се практикува едновременно и спазване, и нарушаване на реда. Актуализирането на технологията за развитие на нейните възможности и правила е естествен процес и е невъзможно той нито да се ускори, нито да се спре.

 За импровизация и правене на свободни модели е необходимо въображение, особено мислене, излизащо извън предписанията при обучение. Добре е да бъдат забравени установените употреби, възпроизвеждани със столетия и умишлено да се обърне гръб на общоприетите навици и обичаи.  Тук изниква въпросът, подсказан от Тодор Христов: „дали човек е свободен, ако действията му са ограничени и се страхува от наказания?“ (Христов, 2013: 218). Новаторите също очакват одобрението на публиката.

Често хората правят нови модели и смятат, че създават уникати, а всъщност променят само рисунката или стила на изображението и дори не забелязват повторението в своите творби. Според Тодор Христов това е „увереност, че са потискани винаги другите, че независимо колко сме потиснати, ние за щастие сме свободни“ (Христов, 2013: 216). Сътворяването на нови начини за плетене се случва, когато се променят правилата, наред с доброто им познаване.

Позицията на повечето съвременни дантелиери е, че наред със съхраняването на традицията трябва да се допуска новото. Развитието се случва, и в дантелата не може да се стои на едно и също място.  

Нормата е нужна, спазването ѝ подготвя и успокоява очакването на зрителя.  Класическата дантела се харесва. Създават се, търсят се, изработват се и се съзерцават с естетическа наслада модели с авторско изображение, но без да се излиза от общоприетото. С „копиране” и „поставяне” на едни и същи елементи, запазващи траекторията на обичайната употреба, изпълнени по един и същи начин без промяна, се правят изделия, които изключват активното участие на минимално въображение както при изработването, така и при възприемането им. Обратно, изобретеното със свободно комбиниране изисква повишено внимание, поддържа интереса на наблюдателя, провокира го да подозира неочакваното, да очаква риска. Това изморява и отблъсква този зрител, който очаква повторението на познатото от класическите образци.

Всеки новатор се сблъсква с неодобрението на част публиката и анализаторите, и въпреки това е готов да поеме този риск. Това поражда още въпроси, на които няма как да се отговори еднозначно. Защо до момента има толкова различни реализации? Може ли да има край изобретателността? В какво се състои развитието? Как нещата се движат напред? Защо винаги се търси ново? Кои са тези, които не стоят на едно място? Кога идва новото хрумване? При всеки ли идва ново техническо решение? Как се намира особено приложение, трябва ли да се унищожава като плевел, или да се цени като рядкост? Как се зараждат идеите, кое прави реализирането им деликатно, стремително или проблемно? Как се улавя новото?

Отклонение, грешка, неспазване на установеното – това ли е изобретяването с живото, спонтанно правене на дантела? В дисертационния си труд, който подготвям в момента, обобщавам и представям отговорите на своите събеседници - хора, правещи дантела днес. Разговорите са продължителни,  наситени, както ги представя в своята практика Люс Жиар: „Разговори със свобода, богати на неочаквана информация” (Серто, 2002: 28). Мнението на повечето дантелиери е, че импровизацията е индивидуален процес, в който се изразява личната свобода на човек и за всеки творец е присъща своя различна реализация.

Как успяваш да налучкаш находката? Усещаш ли какво става, или след това си даваш сметка? Как разбираш дали откритието е продуктивно? Страх или възторг усещаш? А дали изобщо помниш?  Как го осъзнаваш, отведнъж или постепенно? Имаш ли съзнанието, че това е ценно, или просто ти е интересно? Как напипваш верния отговор, верния тон? Блуждаейки около него или веднага затискайки го с пръст? Можеш ли да отгледаш идеята си, да я култивираш, да я изпипаш, или я оставяш да се въплъти сама? Ако можеш да танцуваш, следваш ли стъпките на танца, ходейки по улицата? Как усещаш хармонията?

Как решаваш какво да се случи в бъдеще? Къде е границата между свободата и принадлежността, между несигурността и абсолютната увереност, че си прав? Помага ли ти съперничеството, конкуренцията? Съревнованието или сътрудничеството са по-полезни за теб? Кое те изстрелва в едни други, високи пространства? Кое те прави необикновен, изключителен? Талантът? Смелостта? Характерът? Кое те прави силен?

Има ли моменти на неувереност и кога идва колебанието, стресът, съмнението? Съмнението – дали е лесно да се спреш именно на това решение? Кое ти подсказва правилно ли е, достатъчно ли е? Иска ли ти се да направиш едно и също нещо по различен начин, с вариант на материал, цвят, рисунка? Правиш ли поредици, цикли, които се допълват, подсказват едно на друго пропуснати детайли? Как разбираш кое е ценно? Кое те привлича? На какво държиш? Кое те кара да търсиш съвършенство, да усложняваш моделите, да видиш – а така какво ли ще се получи? Всеки ли би могъл да го направи?

Ще пренеса тези въпроси, които могат да се отнасят за всеки аспект на човешката дейност, в правенето на дантела на совалки. Може ли лошото качество на работа да бъде оправдано с желание да се работи свободно? Как може да се прецени кои ограничения и правила трябва да се запазят и кои могат да се променят? Къде е границата между позволеното и недопустимото? До какви интерпретации води промяната на правилата? Как се гледа и какво се вижда в дантелата?  Как се случва  сътворяването на винаги различно изделие? Когато няма отговор, или отговорът е невъзможен, това е загадка. И тогава какво може да задоволи любопитството ти? Въпроси, отговори, въпроси с отговори и с невъзможни отговори... кратки, лесни, сложни или всеки път различни... Това ни помага да се опознаем, но всъщност има ли значение? След като резултатът остава след нас, така, както е оставал столетия преди ние да се появим и с надеждата, че и след нас ще има подобни на нас – неспокойни, търсещи. Някои гордо заявяват, че през живота си не са променили нито една фигура, нито едно движение от наследените в тяхната традиция! А другите,  които няма как да работят, повтаряйки измисленото преди тях, не могат да бъдат закотвени на спокойно, сигурно и доказано красиво място.

Това богатство на варианти породи моето очарование от теорията на Мишел дьо Серто „Изобретяване на всекидневието“, която аз чета през импровизирането при правенето на дантела, откривам своите мотивации и решения в  изкуството на правене, „изкуство на комбиниране, неотделимо от изкуството на ползване...” (Серто, 2002: 44).

Френският философ намира общо между говоренето и ходенето в града. Аз откривам маршрутите на плетенето, описани в маршрутите на ходенето: „Измества ги, и чрез това изобретява други, като преминаванията напряко ... отклоненията и импровизациите в ходенето привилегироват, променят или изоставят пространствени елементи... ” (Серто, 2002: 184).

            Правенето на дантела може да се види като изграждане на път, заобикалящ въображаеми препятствия, с „прехвърляне на границите“ (Серто, 2002: 184), описващ и опасващ определена фигура, обграждащ пространства, останали вътре и отвън. Когато работата е завършена, оставената следа подмамва погледа да я проследява отново и отново, да търси начините за доближаване и разделяне, за да види местата на свързване и откъсване. Това е измайсторяване на комбинация от конкретни места, които пречат да се види очевидното, изместват очакваното, издърпват изобразеното в зависимост от фона – контрастен или хармоничен. И тук се сочи затруднението от неочакваното възприятие: „Пътищата, които си отговарят в това преплитане, непозната поезия, в която всяко тяло е елемент, подписан от много други, убягват на четливостта.“ (Серто, 2002: 177).

            Примерите за интересни хрумвания, които Мишел дьо Серто би нарекъл  „бракониерства и хитрости” (Серто, 2002: 52), се откриват в практиките и от миналото, и днес. Например при работа на зиг-заг се постига еднообразие и равномерност, като при движението на махало.  Когато аз нарушавам правилността на стъпката, постигам подобие на естествената неравномерност на живото движение, което е непредвидимо. Робуването на симетрията и правилността на техниката я прави механична, прекалено близка до изработената от машина, лишава я от разнообразие и изненада.

            Със свободно комбиниране на различни техники се получава трудна за проследяване графична диря, като от „брауново движение” (Серто, 2002: 50) на частици, застинало в очертанията на конеца. Рисуването по този начин доближава дантелата до графична скица, като я освобождава от спазването на порядък. При този начин на плетене процесът на правене не подлежи на управление и е непредвидим, защото е резултат от интересни и находчиви хрумвания на всеки от практикуващите.

            Погледната като процес на промяна на техниката, историята на дантелата е поредица от практически откривателства. Винаги има търсачи на новото, които намират пътища за развитие в непознати посоки. Както ги нарича Мишел дьо Серто в „Изобретяване на всекидневието”: „опипвания, прагматични хитрости и последователни тактики...”, прилагащи „...мрежата на антидисциплината” (Серто, 2002: 43).

 Ако написаното за правенето на дантела се извади от контекста и се въобрази, че става дума за ходене, говорене, писане, рисуване, композиране и изпълняване на музика, могат отново да се намерят общи тези. За някои творци е забавление да се импровизира, да се провокира. Едновременно си създават препятствия и се справят с реалните разрешения на ситуацията, като откриват изход от проблем, който е значим само за тях. Подбират последователност на действията и мислят логично с логика, която важи само за момента, за да се излезе от заплетена ситуация, съобразяват се с диктата на правилата и овладяват бунта си на творци.  Дребните проблеми в детайла налагат преодоляване с „процедури на всекидневната креативност“ (Серто, 2002: 42).

Когато се разгледат проблемите при работа и справянето с тях при различните практикуващи, се откриват много общи точки. Съвсем естествено „... културата артикулира конфликти и последователно легитимира, измества и контролира основанието на по-силния. Тя се развива в елемента на напрежения и често насилия, на който предоставя символични равновесия, споразумения за съвместимост и повече или по-малко временни компромиси.” (Серто, 2002: 47).

Креативността може да доведе до неочаквани резултати, с които да се разширят възможностите за реализиране на първоначалната идея.

Употребата на нетрадиционни материали в непривична реализация е свързана с преодоляване на редица неочаквани проблеми от практическо естество. Трудно е да се определи предварително дали ще е рационално или непрактично, дали провокативната материя ще подхожда или ще пречи, дали е хармонична или дразнеща, дали си струва трудът и времето да се търсят, събират, обработват и след това подчиняват на извънредни усилия тези материали, след като за желания ефект има само несигурна представа.

Всички практикуващи имат своите малки открития, хитростите, с които изпълняват стъпка по стъпка своята дейност. „Оставяйки настрана хилядолетната история на хитростите, както и възможността за тяхното мравешко бъдеще, изследването на някои всекидневни тактики при все това не трябва да забравя хоризонта, откъдето те идват, нито на другия полюс хоризонта, до който те могат да стигнат.“ (Серто, 2002: 110).

Съвместяването на всевъзможни практични похвати, които се натрупват с опита и с работата, могат да доведат до несъзнателни рационални решения, които са различни при всеки. При срещите между хората, които правят дантела, се споделят такива „хитрини“, неосъзнати и привични за един, изглеждащи като гениално откритие за друг. Нормално е проблемите и грешките да провокират търсене на начини за справянето с тях, и начинът на организация за извършването на работата за всеки да е особен.

„... до каква степен интелигентността е неотделима от всекидневните битки и удоволствия”? (Серто, 2002: 50). Интересно е взаимодействието на работещия с изискванията, които налага техниката. Добре запознат с някои традиционни начини за практикуване, творецът търси и намира как да реализира нови употреби.  В тази посока разглеждам, описвам, разгадавам причините и подтика за работа на новаторите, като се водя от любопитството на Серто да се анализират „отношенията, които рационалността поддържа с въображаемото” (Серто, 2002: 54). 

Изолираността на отделните райони с практикуващи в миналото създава условия за зараждане на разлики. Препредавани в поколенията, тези разлики се задълбочават и дори в някои случаи общото е трудно откриваемо. По-скоро заради обективната невъзможност за комуникация и споделяне на информация се  задълбочават различията в начините за работа. Сред хората на изкуството пламват спорове кое е правилно, кое е недопустимо, кое е идентично с оригинала, как да се съхрани традицията, как да се поощри новото, как да се отдели стойностното от кича. Но за практическите приложения обикновено се демонстрира възхищение от непознатите идеи, от особените начини – тези, които изобретява всеки, който работи с ръцете си и прави своите малки рационализации. Родени в практиката, създадени от желанието да се преодолее проблем, начините предлагат различни решения. 

Погледнато през теорията на Серто, правенето на дантела се представя със следните стратегии и тактики:

            Стратегическите представи се формират от добро познаване на технологичния процес, избор на стил, материал, цвят, ясна логика за постигането на крайния резултат. Тактиката е в конкретното изпълнение на разместването на совалките, чието движение води до трайно преплитане на нишките, намотани върху тях. Последователността на движенията на ръцете управлява последователността на появата на нишката отгоре или отдолу на другата нишка, с която размества позицията си. По този начин се изтъкава ивица. Смисълът на движенията на ръцете, когато местят совалките, е да се спазва ред, при който се постига конкретна желана плътност или ефирност на изработвания участък. Освен описаните действия, които дават конкретен материален резултат, развитие и изграждане се наблюдава при натрупването на множество преплитания, когато ивицата расте и се разполага в пространството.

            Дантелата се гледа дълго. Всеки път се забелязват нови аспекти, откриват се други детайли, изпъкват плътни или безплътни фигури, не е възможно всичко да се възприеме от пръв поглед. Дантелата се разполага в пространството, заема пространство и изгражда пространство.

            Така създаването на късовете дантела може да се представи като „практика, изобретяващи пространства”, това е „разместване на пластове, игра на пространства” (Серто, 2002: 195). Следата от движението на ръцете, совалките и нишките, изчезва, както при ходенето, следата се заменя. Но докато изплетеното от движенията пространство е запълнено, то следите от стъпките, кръжащи или прекосяващи, остават въображаеми след пристигането в края на маршрута. Дантелата е импровизация с конкретен материализиран резултат, а ходенето е изгубено в преминаването. Изместванията на самия изплетен участък се определят от карфиците, които се забождат в края на всеки изплетен ред. Двойката совалки, която извършва активното движение, заобикаля последната карфица и продължава да работи в обратната посока, преплитайки пасивно участващите совалки, когато нейното движение е последователно наляво и надясно.

            Така за всяка необходимост се открива техническо решение, продиктувано от практиката, за улеснение и скъсяване на времето на изработване или създаване на търсен ефект. Серто нарича тези „продукти на занаятите ...усукани знания, режещи извъртания, пробиващи хитрости, прорязващи завивания...”, които дават възможност за „безкрайно комбиниране” (Серто, 2002: 243). Освен за плетенето и разполагането върху модела, тактики са необходими при взимането на решение кои конкретни нишки да напуснат мястото, да извършат свързвания и запълвания в съседен участък и как да се върнат отново в действие на първоначалното си място. За тези действия се изисква находчивост и особена логика, които понякога се придобиват с обучението и опита, но има и такива, които новаторите изобретяват самостоятелно и за пръв път, с което откриват нови възможности за реализация.

            Стратегията на работата е да се предвиди как се започва изделието, откъде се влиза във фигурата, какъв маршрут за изпълнение се избира за следване при физическото движение на совалките, как се излиза от работа и при необходимост как се връща.

            В правенето на дантела няма ограничения, стига въображението и техническата подготовка на създаващите да имат силата да изобретят нови приложения. Импровизацията при работа и интерпретацията на теми са за дантелиерите, вече овладели необходимите умения и придобили изразни средства, за техните периоди на зрялост, когато развитието се търси целенасочено и се откриват нови практически решения.

При няколко пъти последователно прекъсване на работата преди края на реда се постига пролука, която увеличава прозрачността на този участък. Това би могло да бъде случайно допускане на грешка поради незнание или недоглеждане. Но когато се правят елементи от природата, в които няма симетрия, умишлената употреба на подобна „грешка” води до сполучливо избягване на привичното, подменя неволното следване на подреденост и  изважда движенията от ритмичност.

            Няма преграда за човешката изобретателност, когато се действа в конкретна ситуация. Работата без предварителен план носи загадки и в движение се решава какво е необходимо да се направи. Смелото и свободно импровизиране води до индивидуални реализации, които няма начин да бъдат точно повторени от същия или от някой друг автор. В това се крие очарованието на откритието, изненадата, новото, това е изкуството.

            Отхвърлянето на особеното, нестандартното се наблюдава във всички области на човешката дейност.  Защо въпреки това хората продължават да търсят изключението, различното, оригиналното? Всеки има своя мотивация, свой двигател, свои критерии, своя причина. Какво означава за един автор да бъде свободен? Да бъде господар на себе си, на мислите и решенията, на изборите си и никой друг да не може да решава вместо него.

             При промяната на начина на работа резултатът е повече емоционален, отколкото практически. Хората споделят, че придобиват нови усещания за лекота -  забавление от възможността да избереш, чувството за независимост, необвързаност, непринадлежност. Необходима е смелост да избереш или да вземеш решението сам или да понесеш последствията от своите решения, въпреки налаганата с десетилетия лоялност и принадлежност към региона, школата или майстора, които са силно обвързващи.

            Това, което за един е естествено, привично и лесно, на друг изглежда недостижимо, загадъчно или невъзможно.

Има ли начин да се научим да бъдем свободни? Към свобода се стреми само човек, осъзнаващ ситуацията, в която се намира, като недостатъчна, който иска това да се промени.

Как плета аз:

Да плета за мен е игра на любопитството, в която се пренасям в друг свят, различен от обитаемия. Правя нещо съвсем конкретно, подчиняващо се на строги правила, но ако искам да играя както ми харесва, запомнящо се – хитрувам и играя по своите правила, правя го така, както го виждам добре изиграно.  

 Когато правя пейзажи по своя начин, търся как да употребя недопустимото, забраненото. Води ме загадката, умишлено търся грешката. За да изплета това, което е немислимо и невъобразимо, и на никого не би хрумнало да направи в дантелата, трябва добре да познавам нормите и да открия начин да не ги спазя.  Готова съм за негативната реакция на традиционно настроените бранители на старото. Не съм сама, и други изобретателни колеги откриват различни, находчиви употреби, разширяват приложенията и намират нов тип логика.

Аз правя свободни изпълнения. Но техниката има свои правила. Изучавам класическите начини на работа и търся начини да трансформирам получените фигури. Добрата информираност и новите умения помагат на спонтанността, като ѝ дават изразни средства. Старая се да имам яснота къде какъв елемент с коя техника ще направя, но не винаги спазвам своите предварителни решения. Често променям в процеса на работа начините за конкретната реализация и имам доверие сама на себе си, че това е за по-добри и по-интересни резултати. Предпочитам да смесвам противоположности от различно естество едновременно – тънко и дебело като материали, тъмно и светло като цветове, плътно и прозрачно като текстура. Свободно, импулсивно решавам дали да преливам плавно нюансите или да ги разменям рязко и внезапно.

Ценя въпроса „Защо не?” Как да се направи нещо от дантела, което на никого досега не е хрумнало? Понякога правя своето откритие неволно, без да си давам сметка. Понякога опитвам да повторя движенията извън ситуацията и се оказва невъзможно.

За цветните интерпретации в дантела на пейзажите на Пол Сезан аз се подчинявам на авторовите форма и цвят, следвам точно конкретната картина. Имам пълна свобода само при избора на начин как да намеря сполучлив подход, да реша кое да пренебрегна и кое – да засиля. Моите отговорности са дантелени: текстура, релеф, натрупвания на нишки, промеждутъци от плътно и празно. Трансформацията на масло и акварел в конци, изплитащи дантела, за мен е като писането: как да разкажа една история, кое да е първото изречение? Как да прокарам първата линия, къде да е, каква да е? Знам историята, но трябва да я поднеса на части, да я накъсам на моменти, основни или незначителни, да ги събера един до друг. Край основната линия да наредя подробностите, разясненията, да подмамя погледа да проследи прекъсванията или непрекъснатите запълвания. Прилича ми на четене.  Четене с нетърпение, с прескачане от любопитство, когато ми е интересно и увлекателно, търся любими моменти, изрази, пряка реч, описания, наситени сцени, напрежение, на един дъх за една нощ. Ако всичко ми е ясно, става скучно и прекъсвам на второто изречение. Като започвам нова картина, не знам какво ме чака след всеки завой; къде ще сменя активната с пасивната и това ще промени виждането ми и материята; като свърши конец, кога да го сменя с друг цвят. Изяснява ми се после, когато вече е направено, прочетено, подредено, всеки елемент е изиграл ролята си, фигурите са изпълнени от материя и цвят, и нямам търпение отново да ми остане време да се върна към плетенето, за да видя какво ще стане по-нататък.

Фонът, на който ще поставя дантелата, е още една загадка – неизбежно видим, променящ и определящ кои ефекти да доминират.

 

Literature:

Certeau, M. 2002The Practice of Everyday Life. Sofia: Lik.

 

Hristov, T. 2013. Freedom and sovereignty in the April UprisingSofia: Iztok-Zapad.

 

 

Сезан

Пол Сезан

 

Дуранкулак

Дуранкулак

 

Зряло жито

Зряло жито

 

Младо жито

Младо жито

 

Незабравки

Незабравки

 

 

Текстура