NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Изкуство и пандемия-кризата като възможност

Николина Димитрова Делева

Редовен докторант ИФС-БАН, секция „Култура, естетика, ценности“

email: nikideleva@gmail.com

 

Статията е част от колективен фундаментален планов проект „Пандемията като предизвикателство пред естетиката и изкуствата“ на секция „, Култура, естетика, ценности“ в ИФС-БАН

 

Джаред Даймънд (Даймънд 2019:19)  посочва трудността да се дефинира кризата:

„…за кризата може да се мисли като за момент на истината – повратна точка, при която условията преди и след този „момент“ са „много“ по-различни едни от други, отколкото преди и след „повечето“ други моменти. Слагам думите „момент“, „много“ и „повечето“ в кавички, защото е практически проблем да се реши колко кратък да е моментът, колко различни да са променените условия и колко по-рядка от останалите моменти трябва да е повратната точка, за да бъде назована „криза“, а не просто още едно леко смущение или постепенна естествена еволюция на промените.“ По-нататък той посочва още една относителност: „…разликата между успех и провал при преодоляването на криза често не е отчетлива – успехът може да е само частичен, може да не трае вечно и същият проблем може да се завърне.“

Различен вариант за осмисляне на кризата посочва китайската дума за криза, която се изписва с йероглифа „вейжи“, който означава едновременно опасност и възможност. Дори когато нямаш власт над ситуацията, все още можеш да промениш отношението си към нея, и да трансформираш безсилието в мотив за действие и промяна – вътрешна или външна.

Кризата е амбивалентна по своята същност ситуация - от една страна тя налага ограничения и свежда всички усилия до неотложното справяне с нея, но от друга предоставя много по-голяма свобода: старите правила вече не важат, а нови още не са се появили или не са доказали ефективността си. Стресът и опасността активизират творческите и адаптивните способности. Изпитаните методи на действие и отработените емоционални реакции не са релевантни на новите предизвикателства - това изисква проява на творчество и мислене извън рамките на предишното познание, търсене на нови пътища, експерименти, разширяване на старите представи за света и добиване на нов опит. Всяка криза изисква промяна, която е потенциална възможност за постигане на качествени трансформации, както за отделния инидивид, така и за групата или обществото.

Пандемията от Covid-19 се превърна в безпрецедентно по своите мащаби събитие. Улиците по света опустяха, а милиони хора в продължение на месеци се оказаха затворени по домовете си. Индивидуалното време се забави, пространството се стесни до стените на дома, хората осъзнаха своята смъртност и светът се превърна в страшно място. Лишаването от социален живот и нови впечатления направиха културата и изкуствата много по-ценени по време на карантината, предизвикаха глад за забавление, преживявания и комуникация. Връзката с изкуството за много от изолираните хора се превърна в единственият положителен момент от ежедневието сред потока от негативни новини.

Изкуството и културата бяха и продължават да са сред най-засегнатите области от наложените противоепидемични ограничения. Според бюлетин на Юнеско{1} от април 2020г 95% от държавите по света са затворили частично или напълно всички свои културни институции – паметници и музеи на културното наследство, традиционни празници и церемонии, фестивали, културни мероприятия, изложби, театри, кина, опери и т.н. Наложи се културният сектор и изкуството да проявят иновативност и творчество за справяне с новата ситуация, така че да продължат да съществуват както икономически, така и като място в обществото, и да не губят връзката със своята публика. Арт секторът в световен мащаб започна да се пренастройва към новите условия на правене, разпространение и възприемане на изкуство, като използва техническите ресурси на световната интернет мрежа за дигитализация и разпространение. Много световни културни институти позволиха свободния достъп до свои изложби, филми, концерти, представления. Парадоксално в началото на пандемията всички културни центрове бяха затворени, но в същото време хората бяха залети от възможности за свободно, безплатно потребление на култура от цял свят. Многократно се увеличи публиката на всякакви културни прояви – ако на живо публиката на едно представление е ограничена от размера на залата и продадените билети, то интернет излъчването може да събере неограничена в пространството и времето публика. Изкуството се демократизира и достигна до нови аудитории, които преди това не са имали достъп до него, поради финансова недостъпност или географска отдалеченост - хора с ниски доходи, възрастни и хора с увреждания за които не е лесно излизането от къщи или отделянето на пари за култура, и др.

Всеки с достъп до интернет можеше да гледа продукции на най-елитните световни културни центрове. Световно известни певци, музиканти и танцьори излъчваха на живо своите изпълнения от дневните си. Библиотеките осигуриха свободен достъп до своите книги, най-големите световни галерии и музеи направиха видеотурове из своите колекции. Организираха се различни видове творчески предизвикателства, които генерираха огромен отзвук - например хилядите варианти на прочути картини, пресъздадени с подръчни средства в домовете на хората и след това споделени като снимки в интернет.

Досегът с изкуството от преди пандемията се превърна в част от носталгията по изгубената „нормалност“ на миналото: филмите, забавните програми, записите на фестивали и карнавали бяха памет и документ, които показвахя свободни хора, пътуващи, обичащи и общуващи без страх.

Самотата и ограниченията освен негативни ефекти, породиха свободно време и възможност за осъзнаване на истински важните неща. Кризисната ситуация отключи огромна творческа и рефлексивна енергия. Човешката креативност се оказа способна да преодолее всякакви ограничения. Медиите направиха известни италианците с техните колективни концерти по балконите на къщите и апартаментите им. Балерини по цял свят танцуваха по покривите на сградите. Изнасяха се представления и концерти по покриви, улици и в паркове. Художници излагаха картините си по прозорци и балкони, зад стъклените витрини на затворените галерии и магазини. Възроди се традицията на автокиното. В Берлин и Париж {2} се появи нова форма на прожекции върху калкани на сгради, така че хората да могат да гледат кино от балконите си. В САЩ беше проведен рок концерт на живо като всеки от зрителите и изпълнителите е изолиран в прозрачен балон.

снимка 1

Сн.1. Концерт на рок групата Flaming Lips в САЩ {3}

 

Пандемията се превърна във вдъхновение за графити артистите по цял свят, които създаваха актуални, социално ориентирани творби.

снимка2

 

Сн.2. Графит „Безценно мое“ на Еме Франтинклер, Берлин, Германия{4}


снимка 3

Сн.3.Графит на тротоар в Мюнхен{5}

 

Бяха създадени много нови онлайн платформи в които художници излагат творбите си, писатели пускат свободно произведенията си за четене, обикновени хора споделят своите истории и творчество, създадени по време на пандемията.

Смехът е може би най-силното оръжие срещу страха – по време на пандемията много знайни и незнайни автори в интернет развихриха творческия си потенциал, измисляйки мемета, карикатури, колажи, закачки, вицове и нови думи. Така в интернет се създаваха колективния образ и разказ на пандемията, пречупени през индивидуалното виждане и творчество на обикновени хора и професионалисти от сферата на изкуствата.

Появиха се множество песни и клипове в интернет в различни музикални стилове, направени с пропагандна и образователна цел относно правилното изпълняване на мерките за защита от вирусите - миене на ръцете, носене на маска, спазване на социална дистанция и т.н. Други по-скоро използваха глобалната ситуация като повод за сатира. Пандемията като тема или нова реалност на света беше отразена в различни холивудски филми и сериали: филмът „Локдаун“, сериалите „911“, „Специализантът“ и др.

Арт секторът в България също се активизира, за да запази връзката със своите зрители. Изпълнителските изкуства, които се основават на живото присъствие, се превърнаха в дигитални събития. Още в първите дни на затварянето на театралните салони театър „Възраждане“ започна да пуска в интернет записи на свои постановки. Много театри, опери и отделни артисти последваха този пример. Това предизвика огромен положителен отзвук от страна на зрителите и създаде в обществото чувство на солидарност в еднакво трудната за всички ситуация. Много зрители даряваха суми и проявяваха готовност да плащат за онлайн достъп до концерти, филми и театрални постановки. Многобройните положителни коментари след всеки стрийминг провокира много театрални формации да правят дискусии с публиката след края на всяко излъчване. Онлайн дискусиите между изпълнители и зрители създаде нов вид връзка между тях, преодолявайки в някаква степен обичайната дистанция между изпълнители и зрители. Това донякъде компенсира липсата на живо присъствие, при което хората на сцената виждат, чуват и усещат реакциите на публиката в залата.

Пърформанс артистът и музикант Иво Димчев създаде песента „Корона къш, къш“ и изнасяше концерти в домовете на хората или докато ги вози в колата си. Артистите от Музикалния театър създадоха поредицата „Ех, майко, майчице, щастлив/а съм…и по време на карантина!“{6} – излъчваха кратки документални филми с гостувания и интервюта в домовете им, в които разказвха за ежедневието си докато са изолирани по домовете си, споделяха мислите си и даваха надежда на своите зрители. Фестивалът „Варненско лято“ през 2020 г се проведе в интернет. Появиха се и театрални постановки, вдъхновени от пандемията –„Малък градски театър зад канала“ представи „Шекспирин по време на пандемия“ на режисьора Теди Москов, а Нов театър-НДК „1984 от изолатора 2020“ по Дж. Оруел на режисьора Бойко Илиев. Стефан Драгостинов създаде музикалното парче с фолклорна стилистика „Коронавирус, къш!“, „Сдружение за градски читални“ направи сайт „Декамерон 2020“, в който бяха качени за свободно четене 100 разказа на изявени български писатели. Това е само част от произведенията и културните инициативи, провокирани от пандемията.

Дигитализацията промени преживяването на изкуството – преди то беше социално събитие, споделено с други хора, събрани едновременно на едно и също място, докато сега общуването с изкуството е еднолично и интимно в рамките на дома, но едновременно с това е споделено с потребители от различни точки и часови пояси на земята. При онлайн потреблението на изкуството липсва ритуалът на обличането, излизането навън, превръщането на срещата с изкуството в събитие със социална значимост. Липсата на реално споделяне на преживяването с други хора прави ефекта от онлайн възприетото произведение много по-ефимерен, впечатлението избледнява и по-лесно се разтваря в потока на ежедневието, без да се превръща в отличимо събитие. Лесната достъпност и възможността с един клик да се прехвърлиш на нещо друго намаляват ценността на преживяването. Има и друга разлика - когато са дали пари за определено събитие, чисто психологически зрителите са по-склонни да го оценят като ценно заради дадената сума и по-трудно биха си тръгнали или отказали от събитието.

Всеобщата достъпност на  изкуството в интернет изтрива разликата между локално и глобално. Артистите трябва да се съобразяват с различните културни кодове на публиката и това може да доведе до търсене на универсални и лесносмилаеми сюжети по модела на холивудското кино, които да осигуряват максимална разбираемост за аудитории с различен културен и социално-икономически бекграунд.

Провеждането на културни събития със спазване на физическа дистанция и мерки за сигурност също поставя нови предизвикателства пред хората на изкуството. Налага се изпълнителите да настройват още по-фино сетивата си, за да усещат реакциите на публиката, която се състои от отделени едно от друго маскирани лица, заобиколени от зеещи празни столове между тях.

Масовата дигитализация на всички изкуства поставя различни проблеми пред естетиката, философията на изкуствата, художествената теория и критика. Компютърно опосредстваното възприятие е еднакво за различните изкуства: независимо дали става въпрос за видеотур из залите на художествена галерия, запис на театър, танц или опера, на практика винаги това е филм - предварително записан или сниман в момента, но винаги ограничен от рамките на компютърния екран. Живите изкуства се превръщат в оксиморон – например „дигитален театър“. Театърът се основава на живото присъствие, което прави всяко негово случване уникално и неповторимо във времето и пространството, в зависимост от моментното състояние на участниците и конкретните реакции на зрителите. Записът на театрално представление унищожава неговата аура - според термина на В. Бенямин (1936), и уникалност, превръща го в нещо неизменно, запечатано завинаги, което по своята специфика е по-скоро филм, но не и театър.

Компютърните технологии налагат своите ограничения и деформации върху предаваното съдържание. Записът на театрално представление винаги е от статична, фронтално разположена камера, така че да обхваща общият вид на сцената, и това се редува с редки различни ракурси и едри планове на лицата на актьорите. Безкрайно многото гледни точки и прескачанията на зрителския поглед върху различни елементи от действието са невъзможни, защото това което зрителят гледа на екрана е ограничено от гледната точка на оператора зад обектива на камерата. Няма как чрез запис да се получи истинско усещане за мащаба на театралната зала или мащаба на сценографията на сцената.

Компютърният запис е ограничен като технически възможности за цветово и звуково възпроизвеждане. Светът върху двуизмерният плосък екран се възприема само чрез очите и ушите, загубва се пространственото физическо усещане, възприятията за фактурата на материала, ароматите и тактилните усещания, ефекта от присъствието на други хора и груповото съпреживяване. Това пречи на пълноценното вживяване във фикционалната реалност на произведението. Не се получава усещането за „потъване“ в общата енергия и атмосфера на събитието, които се формират от реакциите на физически присъстващите участници и зрители. Каквито и ефекти да има в компютърния запис те не могат да предадат или заменят усещането за истина, физическо присъствие и участие, а зрителят пред екрана остава само страничен наблюдател на изображения. Както отбелязва Макс Фриш{7} още преди разпространението на компютрите: „Технологиите ни водят до това, че ние не присъстваме във времето, в което живеем. Те ни правят зрители, но не и участници в него. Изхитрихме се чрез технологиите да си създаваме свят, който не ни се налага да опознаваме“.

Пандемията постави на преден план въпросът за архивите и съхраняването на културата, осъзна се необходимостта от по-масовото дигитализиране както на новите културни продукти, така и на културното наследство от миналото. Всеки артефакт, качен в мрежата става потенциално достъпен за неограничен брой хора по всяко време и на всяко място по света. А възможността да бъде записван и запазван му създава нещо като дигитално безсмъртие. Качването на дигитализирано изкуство в интернет повдига различни въпроси относно това как да се регламентира заплащането и запазването на авторските права, и как да се установява автентичността и произхода на дигитализиран артефакт сред безкрайно много негови идентични копия. Всяко съдържание качено веднъж в световната мрежа става достъпно за безброй трансформации от страна на другите потребители, което прави трудно и дори невъзможно проследяването до първоизточника и автора му.

Може би решение на този проблем ще даде новата технология NFT – non fungible token{8}, която е пресечна точка на виртуалната реалност, криптовалутите, цифровизацията и уникалността на един артефакт. Незаменим маркер (NFT) е единица данни, съхранявана в цифрова книга, наречена блокчейн (блок-верига), която удостоверява, че цифров актив е уникален и следователно не може да бъде взаимозаменяем. Достъпът до всяко копие на оригиналния файл обаче не е ограничен до купувача на NFT. Докато копия на тези цифрови елементи са достъпни за всеки, NFT се проследяват във блок-вериги, за да предоставят на собственика доказателство за собственост, което е отделно от авторските права.

През 2021 г. има повишен интерес към използването на NFT за кодифициране на цифрови активи в изкуството, музиката, спорта и други популярни развлечения. NFT позволява колекционирането както на реални, така и на виртуални произведения на изкуството. Предполага се, че NFT може в близко бъдеще да промени както пазара на изкуство, така и представите въобще за изкуство. През март 2021г NFT дигитално произведение – цифрова творба във формат JPG, представляваща колаж от изображения, беше продадена на търг от аукционната къща Кристис за 69 милиона долара{9}.

Пандемичната ситуация се превърна в глобален експеримент – репетиция за вариант на бъдещето, когато поради една или друга причина може взаимодействието с компютрите да превземе всички човешки дейности и социални активности. Такъв сценарий би поставил още по-остро въпросът за критическото мислене и разграничаването на истина и реалност от фикция и изображение. Изолацията прави индивидите много по-лесно податливи на манипулация от страна на технологичните устройства, което може  да доведе до живеене в хиперреалността на гигантски симулакрум (Бодрияр 1995), който не се съотнася към реалността, а само към самия себе си. Тогава няма да можем да различим записът на живо от компютърната симулация, живите актьори от компютърните аватари, и няма да е ясно какво гледаме и оценяваме – изпълнението на живи изпълнители или майсторството на програмиста да превръща нулите и единиците в образи, звуци, движения, холограми, виртуална реалност.

Възможните последствия от ситуацията в която сме вече втора година са в противоположни посоки: засилване на човешката зависимост от технологичните устройства, загуба на социални умения и трудно връщане към света извън стените на дома, а от друга самоналагане на дигитална хигиена, ограничаване на зависимостта от техниката, стремеж към реално общуване с живи хора и физически досег до природата.

Бъдещето и дистанцията във времето ще помогнат да се оценят обективно дълготрайните материални и духовни последствия от пандемичната ситуация. Изкуството и културата имат важна роля както за преодоляването на кризи от различно естество, така и като помощ за възстановяване след тях.

В ситуация на извънредно положение, отнемане на свободи и права, увеличаване на правомощията на държавата да контролира хората, поддържането на човешкия дух и развиването на вътрешната свобода са от изключителна важност като средство за противопоставяне на дехуманизацията на човека. Според френския философ Андре Понт-Сконвил {10} обществата са заплашени от панмедикализация: “…идеология, дори цивилизация която превръща здравето във върховна ценност (на мястото, например, на справедливостта, свободата или любовта) и която следователно е склонна да прехвърли на медицината не само управлението на нашите заболявания, което е нормално, но и на нашите живот и общества, което е много по-тревожно!“

Той казва още : „Когато политиката се разтвори в технокрацията, която е царство на експертите, демокрацията умира!“

Пандемията се оказа ситуация, която ограничава всеки до състояние на „оголен живот“ според израза на италианския философ Джорджо Агамбен (Агамбен 2004) - тоест биологичното му съществуване измества на заден план всички други психологически, културни и социални характеристики, които го правят гражданин, морална личност, човек.

 Без изкуството и културата обществата лесно деградират към варварството. Страхът, изолацията,  икономическите последици от локдауна – инфлация, фалити, обедняване на големи маси от хора, могат да доведат до край на толерантността и солидарността между хората, засилване на разделението и дискриминацията не само поради всички досегашни религиозни, полови, расови и т.н. различия, но и поради здравни причини. На много места по света вече се появиха негативни настроения и агресия срещу хората от азиатски произход, както и към всички чужденци, пришълци, емигранти, туристи като потенциални преносители или виновници за заразата. Изкуството като универсално средство за комуникация, споделяне на ценности и преживявания има способността да свързва хората, независимо от различията между тях, да повишава емпатията и толерантността. Културата има важна роля за изграждане на идентичността както на отделния човек, така и на цялата общност, тя сплотява общността, прави я по-организирана, стабилна и способна за бързо възстановяване след кризи.  Нематериалното културно наследство под формата на празници, ритуали и др. може да служи като източник на социална и психологическа устойчивост.

Кризата е възможност за изкуствата да докажат силата си и да участват в изграждането на бъдещо хуманно общество, като се противопоставят на технологизирането и дехуманизацията. Пренареждането на ценностите по време на кризата от Covid -19 може да доведе до промени, които да увеличат финансовата и институционална подкрепа за културата и изкуствата, така че да гарантират оцеляването и функционирането им при бъдещи кризисни ситуации. Изразяването и размяната на идеи с други същества може да предизвиква качествени скокове в развитието на човечеството и да има формираща сила по отношение на бъдещето. Изкуството може да създаде нова перспектива и нови идеи, които да помогнат както за предоляването на кризата, така и за справяне с последиците от нея. Една от основните характеристики на креативността е толерантността към несигурност – несигурността на настоящето позволява свободата да проектираме бъдеще, което да е по-добро както от настоящето, така и от „предишната нормалност“, която идеализираме, сравнявайки я със сегашната ситуация.

{1} https://en.unesco.org/sites/default/files/issue_2_en_culture_covid-19_tracker-4.pdf

{2} https://webcafe.bg/kino/na-kino-ot-terasata-vkashti-da-ako-si-v-berlin-ili-parizh.html

{3}https://nova.bg/news/view/2021/01/26/313045/%D1%80%D0%BE%D0%BA-%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%8F-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B8-%D1%81-%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%B2-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B8-%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%BA%D0%B8/

{4}https://www.teenstation.net/pandemic-street-art/

{5} https://www.svobodnaevropa.bg/a/30534054.html

{6} https://musictheatre.bg/6274/shtastliv-a-sam-i-po-vreme-na-karantina-prodalzhavat-onlajn-sreshtite-s-vas/

{7} https://webstage.bg/li-ri-chni-otkloneniya/3490-povecheto-lyubovni-istorii-izobshto-ne-tryabva-da-se-sluchvat-maks-frish.html

{8} https://en.wikipedia.org/wiki/Non-fungible_token

{9} https://www.segabg.com/category-culture/prodadoha-na-turg-jpeg-za-69-mln-dolara

{10} http://epicenter.bg/article/Frenski-filosof--Da-ne-izpadame-v-zdravna-korektnost-/214155/11/0

Литература

Агамбен, Джорджо, Homo sacer: суверенната власт и оголеният живот, прев. Снежанка Михайлова, София, Издателство Критика и хуманизъм, 2004

Бенямин, Валтер, Художественото произведение в ерата на неговата техническа възпроизводимост, 1936, прев.Венцеслав Константинов

https://liternet.bg/publish18/v_beniamin/hudozhestvenoto.htm

Baudrillard , Jean, Simulacra and simulation, transl. Sheila Glaser, The University of Michigan Press 1994

Даймънд, Джаред, Катаклизъм. Преломни моменти за държавите в криза, прев. Елена Филипова, София, Издателство „Изток-Запад“, 2019

Понт-Сконвил, Андре, „Френски философ: Да не изпадаме в здравна коректност!“ Катрин Голио от „Поан“, прев. Галя Дачкова , 17 април 2020, 13,41ч

http://epicenter.bg/article/Frenski-filosof--Da-ne-izpadame-v-zdravna-korektnost-/214155/11/0

Транслитерирана литература

Agamben, Dzhordzho, Homo sacer: suverennata vlast i ogoleniyat zhivot, prev. Snezhanka Mihaylova, Sofiya, Izdatelstvo Kritika i humanizam, 2004

Benyamin, Valter, Hudozhestvenoto proizvedenie v erata na negovata tehnicheska vazproizvodimost, 1936, prev.Ventseslav Konstantinov

https://liternet.bg/publish18/v_beniamin/hudozhestvenoto.htm

Baudrillard , Jean, Simulacra and simulation, transl. Sheila Glaser, The University of Michigan Press 1994

Daymand, Dzhared, Kataklizam. Prelomni momenti za darzhavite v kriza, prev. Elena Filipova, Sofiya, Izdatelstvo „Iztok-Zapad“, 2019

Pont-Skonvil, Andre, „Frenski filosof: Da ne izpadame v zdravna korektnost!“ Katrin Golio ot „Poan“, prev. Galya Dachkova

http://epicenter.bg/article/Frenski-filosof--Da-ne-izpadame-v-zdravna-korektnost-/214155/11/0