NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Равенство по пол в академична среда

Брой
52 (2021) Водещ броя: Антоанета Николова
Рубрика
Подиум
Автор
Валентина Миленкова, Югозападен университет "Неофит Рилски"

Равенство по пол в академична среда

Валентина Миленкова

 

1.      Въведение

Равенството по пол е ключова категория в съвременната система от ценности и е важен индикатор за напредъка на университетските образователни институции. Разнообразието от публикации по темата за равенство на пола бележи голяма динамика и в последните години се превърна във водеща тема на изследователското пространство. Реализираните изследвания акцентират върху дисбаланса по пол при:

- студентите - бакалаври, магистри и докторанти в университетските специалности;

- преподавателите, осъществяващи изследователски и научни дейности;

- управлението на академичните и изследователски институции.

Нещо повече, разпределенията по пол се променят както във времеви (отчитайки различните периоди и години), така и в пространствен (визирайки отделните държави и региони) аспект. Безспорно, правейки сравнения с миналото се забелязва ръст на жените, участващи в научни изследвания и в научен мениджмънт, но има различия между отделните държави, както и в начина, по който се поставя и разглежда самата тема. В европейски контекст има много инициативи, програми и мерки, които са насочени към постигане на равенство по пол в различни социални сфери, но не навсякъде са постигнати значими резултати. Затова от голямо значение е имплементирането на политиките, които се приемат, както и популяризиране на самите инициативи и резултати, представляващи положителни примери за равенство на половете .

Настоящата статия е насочена към това да покаже как се позиционира равенството на половете в български контекст и по-специално в Югозападен университет „Неофит Рилски“, който е пример за един класически университет, включващ специалности както от природните, така и от хуманитарните и социалните науки. В статията се проследяват различни данни по пол, отнасящи се до: студентите в университета – бакалаври, магистри и докторанти; до преподавателския състав, до ръководствата на факултети и ректорско ниво. Целта на статията е да представи профила по пол на учащите, преподавателите и структурите на академично управление и да се очертаят конкретни  изводи относно характера и състоянието на профила по пол на разглежданите нива и визии.

Основните изследователски въпроси, които статията поставя са: Кои са основните носители на равенството по пол? Кои са факторите, които определят равенството по пол? Може ли да се говори за равенство по пол в университета и как да продължи неговото поддържане и стимулиране?

2.      Очертаване на проблема

Във всекидневното съзнание, се е наложило разбирането, че съществуват университетски специалности, които са по-подходящи за мъже; най-често като пример се посочват техническите, компютърните и специалностите свързани с природните науки. От друга страна, като по-подходящи за жени се оценяват специалностите, свързани с хуманитарните и социалните науки. Това разделение десетилетия наред характеризира структурата на българското образование и студентските предпочитания. Утвърдените стереотипи, наложени в обвързването на пола с вида на университетското обучение, дава своето отражение и върху професиите, като такива, които са подходящи повече за мъже или респективно за жени. Самата изследователска и академична работа в български условия не е непременно свързана с полови диспропорции, защото има  утвърдена традиция за насочване на жените към преподавателската работа и изследвания. Днес сме свидетели на сериозно навлизане на жените в науката – както в изследователските институти на БАН, така и в университетите и в академичните ръководства.

Ако се обърнем към данните на Евростат, установяваме че през 2019г. около „210,4 хил. души в страната ни са работели в сферите на науката и инженерството. От тях 105,5 хил. са жени, а 104,9 хил. – мъже, което представлява дял от малко над 50% за дамите. За сравнение, средният за Европейския съюз (ЕС) дял на жените в науката и инженерството е 41% от всички заети в сектора (съответно 6,3 млн. жени и 9,1 млн. мъже). Най-голям е делът на жените в науката и инженерството в Литва – 54,9%, Латвия – 52,7%, и Дания – 51,7%“ https://www.investor.bg/evropa/334/a/bylgariia-e-sred-stranite-v-es-s-nai-visok-dial-na-jenite-v-naukata-i-injenerstvoto--321693/

Посочените цифри са индикативни за това, че жените са много добре позиционирани в науката и научните дейности в български условия. Подобна е картината и в университетите. Като цяло научната и преподавателската дейности осигуряват по-ниски заплати в сравнение с тези в бизнеса и политиката, но университетът и академичната среда са предпочитани като институции, изискващи творчески подход, екипност и активност, като в същото време са социално стабилни и привлекателни за жените.

Има различни изследвания, които се фокусират върху това – защо е важно жените да са част от професионалните структури в науката. Според Zaleniene (Zaleniene et al., 2016: 238), жените в науката допринасят за “справедливост, надеждност на демокрацията, както и значимост и качество на научните изследвания”. Основните акценти, свързани с участието на жените в науката имат психологически и социални изражения:

- допринасят за колективния диалог, вземането на решения, налагане на състезателен дух (Apostoaie et al.)

- стимулират справедливост, демократичност, отвореност (Kifinfo, 2018)

- налагат нови теми в изследователската проблематика и нейната релевантност, като етични теми, околна среда, социални теми (Nielsen and Huse, 2010);

- променят модела на комуникация и лидерския стил.

Участието на жените в науката е стимулирано на различни нива: европейско, национално, регионално и се отразява в прилагането на поредица от действия и проекти, насочени към разширяване на женското включване.

 

3.      SPEAR  -  едно възможно решение

Проектът  „СПЕАР“ „Подкрепа за въвеждане на планове за равнопоставеност между жените и мъжете в академичните среди и научноизследователската дейност“ по Програма „Хоризонт 2020“ на ЕС представлява един конкретен подход и решение, свързан с увеличаване на женското участие в науката. В проекта са включени университети и неправителствени организации от Дания, Германия, Унгария, Швеция, Австрия, Хърватия, Португалия, Литва и България. От българска страна участват два университета: ЮЗУ „Неофит Рилски“ и ПУ „Паисий Хилендарски“.

Основните цели на проекта са свързани с:

- активизиране участието на жените в академичните и изследователските среди;

- повишаване на информираността на различните общности по проблемите за равенството на половете;

- преоценка на ценностите и извеждане на равенството на половете като водеща в разбиранията на хората;

- промяна на мисленето и изживяване на различните предразсъдъци свързани с баланса на половете;

- въвеждане на добри практики от други европейски университети и научни институции, отнасящи се до женското участие в научните изследвания;

- подобряване на перспективите на жените и тяхното участие в управлението на университета;

- динамизиране на репертоара от изследователски теми в рамките на университетските общности и привличане на вниманието към проблемите на равенството на половете;

- разработване на план за равенство на половете, с оглед неговото имплементиране в университетските структури.

Като един от партньорите по международния проект, екипът от ЮЗУ проведе поредица от изследователски дейности насочени към анализиране равенството по пол в университетската среда, очертаване на проблема и набелязване на мерки за подобряване на равенството по пол.

 

4.      Равенство по пол в структурата на Югозападния университет (1)

Една от първите задачи в рамките на проектните дейности е установяване на структурата по пол в университета, което означава да се проследи какъв е съставът по пол на:

- студенти – бакалаври, магистри и докторанти;

- преподаватели;

- управленски академични структури.

Може да се каже, че и в трите категории в Югозападния университет се поддържа едно стабилно равновесие по пол, като в определени случаи се наблюдават отчетливо по-високи проценти при участието и представянето на жените. Приведените резултати  се отнасят до един конкретен отрязък от време – 2020/2021 учебна година, но данните са показателни за наличието на една позитивна тенденция по включване на жени в различни аспекти на академичното пространство: обучение, преподаване, научни изследвания, научно и академично управление.

 

4.1. Студенти

В таблица 1 са представени данни за половата структура на студентите по факултети и в обобщен вид за университета.

Таблица 1 Разпределение по пол при студенти: бакалаври и магистри по факултети                              

Факултет

Бакалаври Мъже

Магистри Мъже

Общо Мъже

Бакалаври Жени

Магистри Жени

Общо Жени

Правно-исторически

290

336

626

261

443

704

Природо-математически

258

23

281

217

52

269

Стопански

292

120

412

411

232

643

Технически

269

26

295

124

12

136

Обществ.здраве, здравни грижи и спорт

153

10

163

334

33

367

Ф-т по изкуства

164

19

183

206

17

223

Педагогически

184

106

290

1151

660

1811

Филологически

127

9

136

271

43

314

Философски

94

42

136

256

136

392

Общо

1831

398

2522

3231

1253

4859

 

От данните в представената таблица за разпределението по пол при студентите се забелязват няколко неща:

-          Жените студенти доминират като брой над мъжете, като при повечето факултети разликата е почти два пъти: „Обществено здраве, здравни грижи и спорт“, Стопански, Филологически, Философски факултети;

-          При Педагогически факултет е най-голяма разликата между жените и мъжете студенти.

-          При други факултети: Правно-исторически, Факултет по изкуства, разликата отново е в полза на жените, но не е толкова голяма;

-          При трети тип факултети, се забелязва равенство в броя на мъжете и жените студенти: Природо-математически.

-          Единственият факултет, в който мъжете са повече от жените е Технически.

В обобщен вид в университета броят на мъжете студенти е 2522, което е 34,17%; жените студенти са 4852 или 65,83% (Графика 1)

 

Графика 1 Процентно разпределение на студентите по пол в ЮЗУ

 

4.2. Докторанти

За учебната 2020/2021 година разпределението по пол при докторантите  е следното:

-         226  жени, което е 63,13% от всички докторанти;

-         132 мъже, което е 36, 87% от всички докторанти.

Отново се забелязва ясна доминация в половата структура в полза на жените докторанти.

 

4.3. Преподаватели

В Таблица 2 са представени данни за половата структура на преподавателите по факултети и общо за целия университет.

          Таблица 2 Разпределение по пол при преподаватели

Факултет

Жени Брой

Жени %

Мъже Брой

Мъже %

Общо

Правно-исторически

65

59.1

45

40.9

110

Природо-математически

51

49.0

53

51.0

104

Стопански

38

64.4

21

35.6

59

Технически

29

49.2

30

50.8

59

Обществ.здраве, здравни грижи и спорт

77

70.0

33

30.0

110

Ф-т по изкуства

58

47.5

64

52.5

122

Педагогически

58

70.7

24

29.3

82

Филологически

48

73.8

17

26.2

65

Философски

34

60.7

22

39.3

56

Общо

458

59.7

309

40.3

767

Базирайки се на представените в таблицата данни, могат да се изведат поне три тенденции:

-         Факултети, в които има почти идентично разпределение по пол на преподавателите, такива са: Правно-исторически, Природо-математически, Технически факултети. При тях разликата е от порядъка на 1% до 2% в полза на жените или на мъжете преподаватели.

-         Факултети, в които има ясно изразено доминиране на жените преподаватели в сравнение с мъжете. Такива са: Педагогически, Филологически, Философски факултети.

-         При Факултета по изкуства разликата в разпределението по пол при преподавателите е 5% в полза на мъжете.

В обобщен вид жените преподаватели в Югозападния университет са 59.7% в сравнение  40.3% мъже преподаватели (Графика 2).

Графика 2 Разпределение по пол на преподавателите

 

4.4. Ръководни структури в университета

Освен разпределението по пол за студенти и преподаватели, важна тема е и половата структура на различните нива в управлението на научните и академичните дейности. В Таблица 3 са представени разпределенията по пол в ръководните структури в университета.

Таблица 3 Разпределение по пол в ръководните структури

Ректор,  заместник ректори

Данни в %

Ректор

Мъж

 

Заместник-ректори

 

 

Общо

3

 

Жени

2

66,7

Мъже

1

33,3

Декани

Данни в %

Общо

9

 

Жени

5

55, 56

Мъже

4

44, 44

Заместник декани

Данни в %

Общо

15

 

Жени

13

86, 67

Мъже

2

13, 33

Ръководители на катедри

Данни в %

Общо

42

 

Жени

25

59, 52

Мъже

17

40, 48

 

 

 

Ръководители на научноизследователски центрове и лаборатории

Данни в %

Общ брой ръководители

31

 

Жени

18

58, 06

Мъже

13

41, 94

             

 

От данните в представената таблица могат да се изведат следните акценти:

-         Най-голям е делът на жените при заместник деканите на факултети в университета: 86.67% към 13.33% мъже.

-         При ръководителите на катедри и при ръководителите на научно-изследователски центрове и лаборатории процентното разпределение на жените доближава 60%, което също е една внушителна цифра в полза на присъствието на жени.

-         При деканите също забелязваме процентно разпределение над 50% и по-точно 55, 56% от деканите са от женски пол, а 44,44% са мъже.

-         При ректорското ръководство – разпределението по пол е по равно, т.е. 50% са жени и 50% са мъже (тук се визира ректорът и тримата заместник ректори).

В обобщение на представените данни, описващи различни разпределения по пол при студенти, преподаватели и академични ръководства, може да се каже, че жените са представени много добре. Това е индикатор, че принципът за равенство на половете е успешно интегриран в стратегията на университета, а целите за активно участие на жените в образованието и научната дейност са реална практика.

 

5.      Управленски подходи към равенството по пол

Посочените данни са показателни за това, че в половата структура на Югозападния университет определено се поддържа не само равенство на половете, а има изявена доминация на женското присъствие в повечето факултети по отношение на:

-         Студенти

-         Преподаватели

-         Ръководители на катедри

-         Ръководители на научни центрове

-         Декани и заместник декани

Тази тенденция разбира се не е даденост, тя е резултат от съвременното разбиране на проблемите за участието на жените в науката и от осъзнаване ролята на жените в академичната работа и изследователската дейност. В този контекст бяха проведени онлайн интервюта с деканските и ректорското ръководства на университета, за да се очертаят основни теми и подходи към темата за равенството на половете и за участието на жените в научната дейност. Във всички проведени интервюта се подчертава, че

участието на жените в университетските структури е безспорно. Те имат голям принос за развитието на проектната дейност, на публикациите, на преподавателската работа“ (мъж).

Ясно бе изразено схващането, че жените имат своя принос в поддържането на лидерски стил и в управленската дейност, но също така жените в процентно отношение имат „повече публикации, участват в повече проекти, в повече форуми в сравнение с мъжете преподаватели“ (жена). На практика се оказва, че приносът на жените в научен и управленски план се забелязва и извежда отчетливо на преден план.

В проведените интервюта бе показан и сравнителният контекст на Югозападния университет по отношение на другите университети и сродни факултети. Подчертава се, че деканските ръководства познават структурата по пол в други академични институции и позиционирането на Югозападния университет от гледна точка на равенството по пол, е на високо ниво.  

Всичко това показва, че в академичното пространство са утвърдени важни принципи и подходи свързани с равенството по пол, но от голямо значение е това да продължи и в бъдеще, като ценността и разбирането на половото равенство и мястото на жените в научните изследвания и университетското управление да продължи да бъде важен принцип. Разбира се, необходимо е да се разработят нови мерки, с които да се улесни работата на жените в университета – като преподаватели и изследователи, да се намират начини за подпомагане активността на жените и участието им в различни научни дейности, да се задълбочава колаборацията с европейските университети, с оглед създаване на среда, в която доминират ценностите за равните права и недискриминация, за осигуряване на шансове за израстване и развитие, свободно от предразсъдъци по отношение на пола.

Бележки:

1. Цялостната изследователска работа е дело на екипа по проекта от ЮЗУ и неговият р-л доц. дн Петя Пачкова.

 

Позовавания

Apostoaie, C.M., A. Prodan, I.T.Manolescu et al. R&D Projects As Instruments For Enhancing Gender Equality In Universities.  file:///C:/Users/Valia/Downloads/Gender%20equality%20in%20university.pdf

Kifinfo (2018). Committee for Gender Balance and Diversity in Research (KIF) 2018-2021. Retrieved from http://kifinfo.no/en/content/ committee-gender-balance-and-diversity-research-kif-0

Nielsen, S., & Huse, M. (2010). The Contribution of Women on Boards of Directors: Going Beyond the Surface. Corporate Governance: An International Review, 18 (2), pp.136-148

Žalėnienė, I., Krinickiene, E., Tvaronaviciene, A., & Lobacevskyte, A. (2016). Gender equality and its implementation in universities of Lithuania. Economics and Sociology, 9 (1), pp. 237-251.

Интернет източници

Жените в науката по данни на Евростат https://www.investor.bg/evropa/334/a/bylgariia-e-sred-stranite-v-es-s-nai-visok-dial-na-jenite-v-naukata-i-injenerstvoto--321693/.

 

 



Всички представени данни са за учебната 2020/2021 година