Петър Чухов – 1961, София. Автор на 13 стихосбирки, 3 книги с проза и книга за деца. Творбите му са преведени на 20 езика и публикувани в над 20 държави. Носител на много награди, сред които Наградата на музея "Башо" в Япония. Участвал на фестивали и четения в Словакия, Македония, Япония, Хърватия, Словения, САЩ, Литва, Швейцария, Румъния, Унгария, Германия, Швеция, Русия, Турция и Албания. Пише музика и текстове, свирил в различни рок-групи (“Субдибула”, „Стенли”, „Гологан”, Par Avion Band), а с групата за поезия и алтернативен рок „ЛаТекст“ представя стихотворенията си. Член на Управителния съвет на Българския П.Е.Н.-център, Сдружение на български писатели, Хайку клуб "София", Haiku Society of America, World Haiku Association и Musicautor. 

 

По повод шестдесетгодишния юбилей на автора, издателство „Жанет 45“ издаде две стихосбирки на Петър Чухов – с нови стихове и сборник, който включва първите му пет книги с поезия. Това е интересна възможност да се сравни авторовият поетически почерк от 90-те години на миналия век с този, който е характерен за него сега. 

 

В „Есенен Великден“ поетът изследва малко по-задълбочено и болезнено темите, които са основни в неговата поезия, а и в останалите му текстове – липсата и отсъствието, неосъществеността, малките чудеса на ежедневието, пролуките, през които за миг проблясва отвъдното. Авторът се опитва да бъде по-открит и непосредствен, но без да се отказва от удоволствието на играта и лукса на иронията и самоиронията, които са едни от най-използваните му изразни средства. Отново сме свидетели на комбинацията между пестелива, но ефектна метафоричност, умерен абсурдизъм и овладяна искреност. Редактор на книгата е поетът и белетрист Емануил А. Видински, а художник-оформител Капка Кънева.

 

Сборникът „Запокитеност” включва първите пет стихосбирки на Петър Чухов, написани и издадени (с едно изключение) през периода 1995 – 2000 г. Събрани в общо книжно тяло, без нова редакторска намеса, но с нов, общ дизайн, отново дело на Капка Кънева, носител на наградата „Златна четка” за оформление на книга, те показват поетическите търсения на автора от края на миналия век, който съвпада с края на неговата младост. За тези, които познават Чухов само от стихосбирките му, издадени през новото хилядолетие, тази среща със сигурност ще бъде изненадваща.

 

Предложените стихове са от „Есенен Великден“.

 

Снимка Дейвид Хънкинс.

 

 

 

ОЩЕ СЕДМИЦА ЛЯТО И ПОСЛЕ КАКВО?

 

Ще ни захлупи пак

красивата баналност

на есента

 

ще се превръщаме

в метафори

на себе си

 

в изящни неудобства

в грейнали пространства

на липсата

 

отнякъде

ще духат ветрове

но няма да ни носят

нищо

а ще ни отпращат

в неуместни възрасти

и пълнолетието пак

ще се отдалечава –

бяла лястовица

в тъмен сън

зад който чака

слънцето

на зимата

 

НЯКОЙ Е СПАЛ ТУК ПРЕДИ МЕН

 

Влизам в съня

като в хотелска стая

и веднага усещам –

някой е спал тук

преди мен

 

Разбира се

чаршафите са сменени

боклукът изхвърлен

кърпите прани

и все пак

веднага усещам –

някой е спал тук

преди мен

 

И въпреки

че отдавна се е събудил

платил е сметката

и си е отишъл

щом влизам в съня

веднага усещам –

някой е спал тук

преди мен

 

Не това не е повод

за психоаналитична паника

нито за екзистенциалистка

депресия –

някой е спал тук

преди мен

но той няма да се върне

през вратата

няма да влети обратно

през прозореца

единственото което

трябва да избягвам

е да поглеждам

в огледалото

 

***

 

Някъде

около три след полунощ –

ужа̀сен трясък

 

срутиха се

кулите близнаци

от книги

до леглото ми

 

помислих –

идва краят на света

но беше само краят

на съня

 

запалих лампата

започнах да градя отново

вавилонския си блян

с надеждата че Бог

ще ми остави време да достигна

ако не до него

то поне

до себе си

 

ПЕСЕН

 

Има удоволствия

които те смазват

 

пред тях се чувстваш

болно дете

попаднало под внезапно

звездно небе

а няма жива душа

наоколо

 

след тях оставаш

като инвалид

без инвалидната количка

на желанието

и се чуваш как плачеш

наум

но на глас

излиза песен

 

НИКУЛДЕН

 

Ако имаш две риби

дай едната на другата –

нека най-после

се успокоят

 

Ако имаш две болки

дай едната на другата –

нека най-после

се изядат

 

Ако имаш две бездни

дай едната на другата –

нека най-после

се съединят

 

Ако имаш две очи

дай и двете на третото –

нека най-после

прогледнат

 

ЕДНО

 

Какво да правим

с този, който,

породил желанието,

стои на пътя ни

към него?

 

Да го посечем ли

с меча на омразата

или да го заселим

в храма на тъгата

и всяка сутрин

в часовете за молитва

да му подхвърляме

парченца от отровата,

която ще му дава

вечност,

но ще му отнема

смисъл –

до деня, когато

разберем,

 

че сме едно.