NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

МАЙСТОР МАНОЛ

Брой
55 (2022) Водещ броя: Гергана Попова
Рубрика
Poiesis
Автор
Румънска балада. Превод от румънски език: Елена Тодорова

МАЙСТОР МАНОЛ

Versuri Balade Populare - Meşterul Manole
https://Versuri.ro/w/v327

 

Девет зидари,

девет големи майстори

се наемаха

да ми направят

стена манастирска,

каквато няма (нийде) по света.

Денем зидаха,

нощем се сриваше.

Те се наемаха,

клетва даваха,

че да не кажат

на невестите у дома

и която дойде

Майстор Манол

в понеделник преди обяд

в зида да я зазида.

Осем неверници

вярата си престъпиха,

вяра нямаха

и те им казваха (на невестите),

те (невестите) не идваха.

Маноле, Маноле,

Майстор Маноле,

той на вярата си държи,

че той не казва

на невестата у дома.

Понеделник сутрин

тя ми (рано) ставаше,

бебето си къпеше,

обяда си готвеше,

при мъжа си отиваше.

Той като я видеше

със уста думаше:

„Да би дал Господ

къпината да поникне,

нея да оплете,

яденето да разсипе,

докато (определеното)[1] време мине.

Къпината никнеше,

тя (невестата) заобикаляше [2]

и по-бързо идваше.

Той като я видя,

с ръка й замаха

назад да се върне.

Тя като го видя,

още по-бързо вървеше,

при него пристигна,

храната нареди.

Зидарите я взеха,

в стената я сложиха.

Нищо не говореха,

само я зазидваха

в зид до коленете.

Тя с уста им думаше:

        Вие, девет зидари,

девет големи майстори,

дали вие не се шегувате,

дето ме зазидвате

в зид до коленете?

Нищо не й казваха,

само  си я зидаха

в стена до пояса.

Тя пак дума думаше:

        Маноле, Маноле,

 Майсторе Маноле,

не се ли вие шегувате

дето ме зазидвате

във стена до пояса,

че зида ме стяга,

млякото ми тече,

момченцето ми плаче.

Нищо не й казваха,

само я зазидваха

в стена до гърдите.

Тя пак дума думаше:

        Маноле, Маноле,

Майсторе Маноле,

теб не те ли е жал

за твоята любима?

Че зида ме стяга,

млякото ми тече

и момченцето ми плаче.

Нищо не й казваха,

само я зазидваха

в стена до шията.

Тя пак дума думаше

        Маноле, Маноле,

Майсторе Маноле,

теб не ти ли е мило

за твоята любима?

Виждам, че не се шегувате

дето ме зазидвате

в стена до шията,

че зида ме стяга,

млякото ми тече,

бебенцето ми плаче.

А вие да ми оставите

място за люлката

в началото на стената.

Вятър като подухне,

да я залюлее

и когато сняг завали

бебето ми да помилва,

и когато дъжд завали,

бебето ми да окъпе,

него и майка му,

него и майка му.

 

Източник:
Versuri Balade Populare - Meşterul Manole
https://Versuri.ro/w/v327

 

Имената на много населени места в Румъния напомнят на български имена. Няма да търся причините, това е работа на историците, само ще спомена някои от тези имена на градове и села: Търговище, Бистрица, Слатина, Черна вода, Дълго поле и др.

Вероятно при преселение от България към Румъния там е попаднала и баладата за Майстор Манол, добре позната и в българския фолклор.



[1] Вероятно трябва  да превали пладне, за да не могат вече да зазидат невестата.

[2] Мястото, обрасло с къпини, къпинак.