NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Разказ за раждането, развитието и бъдещето на човека-машина. Първа част

Брой
55 (2022) Водещ броя: Гергана Попова
Рубрика
Тема на броя
Автор
Гергана Попова, ЮЗУ "Неофит Рилски", gerp@abv.bg

Разказ за раждането, развитието и бъдещето на човека-машина

 Гергана Попова

І. Киборгът в мислите на визионерите

През 1985 г. Дона Харауей публикува програмното си есе Манифест на киборга. Създаден в контекста на феминистките теории за социалния пол, но и поставящ въпроси относно разгръщането на биотехнологиите, манифестът представя фигурата на киборга като хибрид от машина и организъм, преодолял класическия дуализъм между човек и животно, човек и машина, дух и материя. Създаването на киборга бележи окончателния крах на християнския разказ за сътворението: За разлика от надеждите на чудовището на Франкенщайн, киборгът не очаква неговият баща да го спаси чрез възстановяване на рая, т.е. чрез създаването на хетеросексуален партньор, чрез превръщането  му  в  завършена  цялост,  град  и  космос.  Киборгът  не  мечтае  за общност  по  модела  на  органичното  семейство,  но  този  път  без  едиповия  проект. Киборгът не би разпознал Едемската градина; той не е направен от кал и не може да мечтае да се завърне в пръстта (Харауей 2016, 4; Haraway 1991, 150-151).

Киборгът е кибернетичен организъм, който излиза отвъд традиционните ограничения на пола, расата, вида; отвъд патриархалната доминация и господството на човека над животните и природата; отвъд амбивалентността на отношенията между половете и сексуалното възпроизводство. Киборгът заменя репродукцията с репликация и разрушава „белия капиталистически патриархат, радикално променяйки властовите отношения и механизми. Харауей набляга върху размиването на границите между човека и животните и човека и машината и в нейната интерпретация тази флуидност придобива известно освободително звучене. Киборгът на Харауей не е „образ и подобие; като противоположност на репрезентацията, той е симулакрум, заличил дихотомията на реалността и копието, на естественото и изкуственото. „В  епохата  на  късния двадесети  век,  нашето  време,  едно  митично  време, ние всички сме химери, теоретизирани и изфабрикувани хибриди от машина и организъм” (Харауей 2016, 3; Haraway 1991, 150).

            Отново в късния ХХ в., през 1990 г., Рей Курцвейл, изобретател на първата четяща машина за слепи, а от 2012 г. – главен компютърен инженер и футуролог на Гугъл – публикува книгата „Епохата на интелигентните машини“ (1990), последвана от „Епохата на духовните машини“ (1999), „Сингулярността е близо“ (2005) и Как да създадем ум: тайната на човешката мисълразкрита (2012) [1]. Като неочаквано потвърждение на иронично-провокативната теза на Харауей, книгите, статиите и интервютата на Курцвейл дават редица прогнози за общото бъдеще на човека и машината. Сред тях са: преминаването на теста на Тюринг от страна на компютрите през 2029 година, имплантирането на технически приспособления в тялото на хората, забавянето на стареенето от нанороботи и съответно преодоляването на смъртта през 2045 година, и към края на 21. век – сливането на човека и компютрите: чрез екзоскелети, управлявани от мозъка, чрез нанороботи, които ще увеличават човешките възможности, чрез обединяването на физическия свят и виртуалната реалност, чрез имплантирането на човешко съзнание в компютър. „По отношение на самите себе си ние живеем с представата, че софтуерът трябва да умре, когато се повреди хардуерът. Защото смъртта е именно това – хардуерът е непоправимо повреден. При компютрите обаче нямаме такива очаквания. А това значи, че ако отхвърляме биологията си все повече и повече, ставайки все по-подобни на компютри и обвързвайки се с нашите компютри до степен, при която в края на краищата комютърната част от нашия интелект е милиард пъти по-мощна от биологичната част, ще притежаваме същите способности като тях. Ние ще можем да смесваме интелигентността си едни с други, а след това да се разделяме едни от други, както го правят днес компютрите“ (Кърцвейл 2008). Окончателното „киборгизиране“ на човека ще се осъществи след настъпването на „сингулярността”, когато светът ще премине отвъд човешкото разбиране, изкуственият интелект ще надделее над човешкия и съществувалия до този момент като биологичен вид човек ще бъде изместен от интелигентни машини, почти изгубили връзката с човешкото си минало. 

Идеите на Курцвейл са една от водещите теоретични линия на движението на трасхуманизма. Неговата генеалогия може да бъде проследена още до есето на британския учен Джон Холдейн „Дедал: наука и бъдеще” (1924), самият термин „трансхуманизъм” е въведен от Джулиан Хъксли, брат на Олдъс Хъксли, през 1957 г., но формирането му като относително единно културно и интелектуално течение, насочено към фундаменталното и цялостно изменение, усъвършенстване и преобразяване на човека, датира от 80-те години на миналия век. Като инструмент на тази трансформация се концептуализират технологиите, представени чрез абревиатурата НБИК, която изразява развитието и конвергенцията на нано- и биотехнологиите, информатиката и когнитивистиката.   

Освен Курцвейл, популярните имена, които се свързват с трансхуманизма са: Макс Мор, Нил Бостром – преподавател по философия в Оксфорд, биологът и етолог Ричард Докинс, автор на книгите „Делюзията Бог“ и „Себичният ген“; Ханс Моравек, Ким Ерик Дреслър и Марвин Мински – откриватели в областите съответно на роботиката, нанотехнологиите и изкуствения интелект. Безспорно разнобразието от имена и научни области обуславя и спецификите на трансхуманистите по отношение както на целите, така и на етическите и политическите им позиции. Според някои далечната цел на трансхуманизма е безсмъртието, други се придържат към етическите начала на един класически хуманизъм в стремежа да облекчат страданията, предизвикани от немощта на човешкото тяло, трети, както беше проследено по-горе, предвиждат създаването на нов трансбиологичен хибрид между човек и машина. Част от близките до трансхуманизма учени работят върху криогенното замразяване, други – върху изнамиране на начини за трансплантация на човешкото съзнание в електронен носител и изобретяването на дигитални клонинги, трети – върху създаване на изкуствени органи и забавяне на процеса на стареене с помощта на нанотехнологиите, четвърти – върху терапевтичното или репродуктивно клониране, пети – върху опитите за постигане на изкуствен интелект, шести – върху разширяване способностите на човешкия мозък чрез медикаменти, невро-импланти, генно инженерство или протезни кибер-мозъци (Munkittrick, 2011).

Въпреки различията, обединяващата идея на трансхуманизма може да се дефинира чрез стремежа за постигане на транс- или пост-човека, разглеждан като променен и подобрен в интелектуален, физически и психологически план вариант на човека. „Ще дойде ден – прогнозира Ник Бостром в „Репродуктивното клониране на човека от перспективата на бъдещето“ (2002) – когато ще ни се предостави възможност да увеличим нашите интелектуални, физически, емоционални и духовни способности отвъд това, което изглежда постижимо днес. Тогава ще излезем от детството на човечеството, за да навлезем в постчовешката ера. Ние можем активно да участваме в създаването на бъдеще, което в крайна сметка ще ни позволи да достигнем до почти невъобразими нива на човешки разцвет и благополучие, за да можем чрез напредъка на технологиите да победим болестите и остаряването и да увеличим нашите човешки емоционални, когнитивни и физически способности“ (Цит. по Фери 2017, 36; Bostrom, 2005).

В книгата си „Трансхуманитарната революция“ Люк Фери, един от застъпниците на умерения трансхуманизъм, систематизира отличителните страни на този проект в няколко теоретични точки, в основата на които е отказът от класическата представа за единната „човешката природа“ и произтичащите от него възможности за усъвършенстване на човечеството не само чрез социални, политически и икономически промени, но и чрез корекции на биологичния субстрат на човека. В подобен план трансхуманизмът извършва два основни прехода. Първият от тях е преминаването от терапията към мелиорацията. Трансхуманистите акцентират върху необходимостта медицината не просто да лекува, а да подобрява човешкото тяло – граница, която според тях отдавна е премината както с козметичната хирургия, така и с ваксинационните програми. В тази перспектива не само болестите, но и старостта и смъртта се възприемат като потенциално преодолими патологии. Вторият важен преход, който трансхуманизмът прави, е според определението на Фери: from chance to choice – от  пасивното приемане на ирационално зададените от природата дарби и недостатъци към свободното манипулиране на биологичните данни, включително и чрез намеса и преобразуване на човешкото ДНК. Тази по същество евгенична платформа е защитена от трансхуманистите с аргументите, че тя е ненасилствена и свободна, и цели не да дискриминира, маргинализира или премахне слабите и „изродените“ а напротив – в един радикализиран вариант на просвещенския хуманизъм –да изравни обстоятелствата, при които протича човешкия живот като към икономическото, социално и културно равенство прибави и генетичното, поправяйки несправедливостите, нанесени от сляпата природа (Фери 2017, 54).  

Именно чрез континуитета с класическия хуманизъм на Просвещението в текста „Принципи на екстропията 3.0“ Макс Мор концептуализира принципите и намеренията на движението: „Подобно на хуманистите, и трансхуманистите привилегироват разума, прогреса и ценностите, ориентирани около нашето благополучие, пред тези, основани върху външен религиозен авторитет. Трансхуманистите разширяват хуманизма, като отхвърлят идеята за човешките граници, прибягвайки до средствата на науката и технологиите, съчетани с критичната и съзидателната мисъл. Ние оспорваме неизбежния характер на старостта и смъртта, опитваме се постепенно да подобрим интелектуалните си и физическите си способности, както и да се развием емоционално. Ние виждаме човечеството като преходна фаза в еволюционното развитие на интелекта. Обявяваме се за употребата на науката за ускоряването на нашето преминаване от участта на човеци към тази на трансчовеци или постчовеци. Както казва физикът Фрийман Дайсън: „Човечеството е първата стъпка, но не и последната дума...“. Ние не приемаме нежеланите аспекти на човешкия си жребий. Оспорваме естествените и традиционните ограничения на нашите възможности. Смятаме, че е абсурдно смирено да приемаме т.нар. естествени граници на живота ни във времето (More 1998; Фери 2017, 37-38).

Гугъл финансира ръководения от Рей Курцвейл „Университет на сингулярността“ в Силициевата долина, а друг мощен изследователски център, свързан с трансхуманизма, е създаденото от Мартийн Ротблат „трансхуманитарно училище“ Terasem Movement, чиито образователни курсове и проучвания в областта на нанотехнологиите, криогениката и киберсъзнанието са посветени на осъществяването на „технологично безсмъртие“.  Мартин Ротблат е роден като мъж през 1954 г., но през 1994 г. сменя пола си, за да се превърне в Мартийн Ротблат – обявена през 2013 г. за най-високо платената жена главен изпълнителен директор в САЩ. Ротблат основава сателитната компания Sirius XM и  биотехнологичната United Therapeutics, участва в проекта за човешкия геном, както и в управлението на компании в областта на биотехнологиите, авиацията, сателитните технологии, космонавтиката и космическото право. Автор е на книгите: „Апартейдът на пола: Манифест за свободата на пола“ (1995), „От трансджендър към трансчовек: Манифест за свободата на формата“ (2011), „Виртуално човек“ (2014) [2] и поддържа блог Mindfiles, Mindware and Mindclones. „Аз преодолявам границите на тялото си, за да се свържа с по-голяма творческа колективност. Преодолявам бялото или черното, за да бъда просто човек. Преодолявам плътта, за да бъда съзнание. Преодолявам Земята, за да бъда част от галактиката. Преодолявам ограниченията, за да бъда неограничена“ – пише Ротблат като късна реминисценция на Манифеста на Харауей – реминисценция, при която превъзмогването на расовите различия и преодоляването на границите на пола е последвано от освобождението от оковите на човешкото. В рамките на програмата си за технологично безсмъртие Ротблат стартира сайта Lifenaut.com, представен като място, където хората могат да пренесат мислите си на дигитален носител, за да се направят техни кибернетични двойници, а в сътрудничество с Hanson Robotics изобретява хуманоиден робот по подобие на своята дългогодишна партньорка Бина. Предполага се, че БИНА48, завършила философия на колежанско ниво, е един от първите „човешки кибернетични партньори“, който притежава спомените на живия образец Бина и изразява нейните мисли и чувства ("Mind clone" robot aims to overcome life's limits).

Заслужава да се отбележи, че футуристичните идеи за конвергенция между човека и машината не се ограничават в рамките на трансхуманитарното движение, а биват директно изказвани и от други водещи изобретатели в областта на информационните науки, роботиката и когнитивистиката: „Аз съм толкова привързан към тялото си, колкото и всеки друг, но ако бих могъл да стана на 200 години с тяло от силикон, ще се съглася“ – казва Дани Хилс, съосновател на компанията „Thinking Machines Corporation”, а в интервюта и публикации в блога си Илън Мъск посочва, че макар краткосрочната цел на неврокомпютърните интерфейси, които компанията Неуралинк разработва, е да се помогне на хората със сериозни мозъчни увреждания, в дългосрочен план той планира имплантирането им в мозъка да доведе до усъвършенстване на човешките способности (Masunaga 2017; Rogan 2018; Rogan 2020). Непрестанното използване на ресурсите на смарт телефона вече ни е направило киборги, констатира Мъск, така че това, което предстои, е просто ускоряване на трансфера на данни между чипа и човешкия мозък (Rogan 2018). Опитите за възпрепятстване на тази тенденция ще поставят човешкото същество в положение на домашен любимец спрямо изкуствения интелект: „Ние имаме избора или да бъдем захвърлени настрана, да станем напълно безполезни, да живеем като домашни любимци – като домашна котка или нещо подобно – или да изобретим начин да влезем в симбиоза и да се слеем с изкуствения интелект“ (Masunaga 2017). Като стъпка към пряката комбинация на човешкия мозък с технологията през февруари 2021 г. Мъск представя деветгодишния макак Пейджър, който посредством поставен безжичен чип на Неуралинк успява да играе видео-играта Понг и така демонстрира „най-добрите възможности на маймуни в света“ (Andrew 2021) [3]. В символичен аспект той прави нещо подобно година по-рано, когато показва току-що родения си син, получил името X АЕ A-Xii.

Чиповете и екзоскелетът все още носят част от безпокойствата, асоциирани с киборга от фантастиката. Подобни безпокойства засягат далеч по-слабо другия важен клон на комплекса НБИК – биотехнологиите, като се отнасят преди всичко към етическата страна на техните средства, отколкото към целите им, очертани в забележително широк диапазон – от откриването и отстраняването на генетични патологии до „поддържане на нашето тяло в състояние на нормално функциониране, може би веднъж завинаги“ (Хесълтайн, 2003 Цит. по Фукуяма 2003, 36). Биотехнологиите са натоварени с огромни очаквания и това обяснява ресурсите, влагани в някои от техните най-обещаващи полета: ксенотрансплантациите, трансгенетичните кръстосвания, експериментите със ембрионални стволови клетки и стволови клетки от пъпната връв, генетичния скрининг, опитите за генна терапия чрез диагностициране на генетични заболявания и потенциалното поправяне на увредени гени, работата върху соматичния трансфер на клетъчно ядро, при който зряла клетка се прехвърля в яйцеклетка с предварително извадено ядро. Последният метод (SCNT, somatic cell nuclear transfer), известен като „терапевтично“ клониране, е насочен към добиването на клетъчни линии, които могат да служат като „резервни части“ за подмяна на увредени тъкани и органи. На практика той е сходен с техниката на репродуктивно клониране, използвана при овцата Доли и при последваните клонирания на животни, като единствената разлика е, че при него не се дочаква развитието на ембриона (Дикенсън 2011, 104).

Някои обаче твърдят, че са го дочакали. За първи път постижения в може би най-деликатната зона на биотехнологичните проучвания декларира фирмата Клонейд, част от сектата на Раел. Раелитите вярват, че човечеството е създадено от напреднала в научно отношение извънземна цивилизация и че безсмъртието е достижимо не чрез традиционните религиозни пътища, а посредством прогреса в технологии като клонирането. В рамките на тази доктрина, в края на 2002 г., Бриджит Боаселие, директор на Клонейд и една от религиозните водачи на сектата, обявява, че неин екип е постигнал раждане на първото клонирано човешко същество – бебето Ева, родено на 26.12.2002 г. През 2004 г. Клонейд съобщава за 14 раждания на клонирани бебета. Подобни твърдения в началото на века изказват и лекарите по репродуктивна медицина Панайотис Завос и Северино Антинори. Въпреки че тези резултати не са приети сериозно от научните общности и че човешкото репродуктивно клониране е обект на етически и законови санкции почти навсякъде по света (Greely 2020, Дикенсън 2011, 103-130), трудно могат да се омаловажат както надеждите, свързани с него, така и лекотата, с която сериозни учени от областите на генетиката и геномиката предвиждат скорошната му реализация. Така например Джеймс Уотсън, носител (заедно с Франсис Крик и Розалинд Франклин) на Нобелова награда за физиология и медицина за откриването през 1953 г. на двойно-верижния модел на структурата на ДНК, споменава в интервю: „Първият клонинг няма да обърка света... Ако техниките са правилни и не се появява артрит на 30 години, кой ще бъде против? Е, разбира се, ако в едно малко село тридесет души изглеждат еднакво, ще бъде лошо. Но в морално отношение аз нямам притеснения... Хората от дъното може да го харесат. Техните деца ще могат да се съревновават с най-.добрите. Не е много популярен възглед, но положението ти в обществото зависи от гените“ (Дюар 2005, 269).

Отвъд такива научни предсказания с известна степен на неопределеност, биотехнологичните открития вече се прилагат в асистираната репродукция и пренаталната генетична диагностика. През 2016 г. в Мексико се ражда първото бебе с генетичен материал от трима родители, което позволява на жена с рядко генетично заболяване да роди здраво дете; замразяват се ембриони за бъдещето, сурогатното майчинство представлява разпространено решение на репродуктивни проблеми, а благодарение на амниоцентезата бъдещите майки имат възможност да изберат дали да износят дете с вероятност да развие синдром на Даун, или да направят аборт. Следващ етап в развитието на биоикономиките на съвременния капитализъм са потенциалните „бебета по поръчка“, които биха позволили на родителите не само да предотвратяват появата на генетични патологии, но и да даряват децата си с избрани от тях качества и дарби – принцип на подбор, който и сега е донякъде наличен при ин витро опложданията. В книгата си „Пазаруване на тела“ Дона Дикенсън, специалист по медицинска етика, разглежда пазара на яйцеклетки в САЩ и в някои страни от Западна Европа, където яйцеклетки, получени от подходящи – по ръст, цвят на очите и косата, коефициент на интелигентност, резултати от изпити – донори се търгуват за стотици хиляди долари (Дикенсън 2011, 21).

В известен смисъл механизмите за генетично селектиране разширяват овладяната от козметичната хирургия зона на свободен избор на телесни характеристики, справедливо посочвана от Люк Фери като вече осъществен преход от лечението към подобрението (Фери, 2016, 10). В „Пазаруване на тела“ Дикенсън проследява процеса на индиректно медикализиране на „нормални“ телесни черти от страна на козметичната хирургия и съответно приемането на плоските гърди, по-малките пениси или остаряващите лица като болест, която трябва да бъде излекувана. Собственото тяло започва се превръща в пречка за личната идентичност. „Парадоксално е – пише Дикенсън – че жените (...), които лягат под хиругическия нож, обикновено твърдят, че най-после са намерили новата си идентичност или по-точно са намерили истинското си „аз“. Пукнатината между несъвършената действителност и съвършената представа за „себе си“ е излекувана –  поне до момента, когато индустрията на козметичната хирургия реши кое следващо нещо ще диагностицира като ненормално...“ (Дикенсън 2011, 200).

В подобен план зад тялото, подсилено и подобрено чрез силиконовите бюстове, колагена в устните и лабиалното подмладяване стои концептуална схема, не много далечна от тази, резултираща в силиконовото тяло на Дани Милс и желязното – на Курцвейл. Привидно разнородни, нагласата на козметичната хирургия, фиксирана върху физическата привлекателност, на генното инженерство – да преправя човешкия организъм в математическия пароксизъм на разкодирането и комбинаториката и тази на футуристите, мечтаещи за свят без органични тела, всъщност са основани върху сходни представи за тялото от една страна, като външен биологичен аксесоар, който няма нищо общо с индивидуалната идентичност и може да бъде заменен с по-привлекателна обвивка или просто със здрав механизъм от силикон, платки и кабели и от друга страна, като биологичен автомат, подлежащ на де- и реконструкции. Пресечната им точка е машината.

 

ІІ. Раждането на човека-машина

Много преди киборгите на Курцвейл, Ротблат и Мъск, преди манифеста на Харауей, преди Терминатор и мистър Смит, преди роботите от Р.У.Р. и дори преди чудовището на Франкенщайн появата на човека-машина съпътства раждането на модерната философия. В редица свои текстове Рене Декарт анализира човешкото тяло като автоматична система, организирана по законите на механиката. То е подобно на часовник, „съставен от колела и противотежести“; „машина, съставена от кости, нерви, мускули, кръв и кожа“, която съблюдава и се движи според същите закони (Декарт 1978а, 383). Тялото е субстанция, напълно различна от разумната душа, която ни конституира като човешки същества – именно затова животните са чисти машини, тъй като са лишени от нея (Декарт 1978б, 288-289). Действително Декарт допуска, че душата е по някакъв начин свързана с тялото и оказва известни въздействия върху него, но за разлика от предходни схващания за отношението душа-тяло, той оспорва необходимостта от задвижващия и организиращ принцип на душата за живота на тялото. На него му е нужен само първоначален тласък – все още осмислян като произхождащ от Бога – и съответната материална конструкция, за да съществува и извършва своите действия. Тялото умира, когато някоя от неговите части е силно повредена (Декарт 1978в, 625). Тази концепция, от една страна, генерира аргументираната от Декарт и разгърната в епохата на Просвещението теза, че разумът култивира тялото посредством волята и познанието за добро и лошо, достойно и позорно, полезно и вредно (Декарт 1978в, 643-650). В късните си употреби тя е източник на толкова критикуваната в началото и средата на 20. век метафора на човешкия автомат – на индивида, лишен от спонтанност и емоции, превърнат в болтче от големите механизми на фабриката, администрацията и културната индустрия. Друго не толкова директно изведено в картезианската философия, но повлияло множество бъдещи научни дискурси и практики, следствие засяга възможността подмяната на увредените части на тялото да удължи и евентуално увековечи неговия живот.

Фигурите на „механизма“, „машината“ и „часовника“ присъстват в близък теоретичен контекст и при други автори от 17. в. Техни любопитни проекции се наблюдават в трудовете на Томас Хобс (където отново устройството на тялото, но и това на обществото са оприличени съответно на механизъм и часовник) и Готфрид Лайбниц (който сравнява Бог с часовникар, а творението с часовник), за да ескалират век по-късно в човека-машина. В използваното от Ламетри в едноименното му произведение понятие са премахнати трансцендентните измерения на картезианския дуализъм и вече не само тялото, но и човекът, като цяло, с разума и всички негови други способности се концептуализира като чувстващ, мислещ и стремящ се към наслаждение автомат: „ЧОВЕКЪТ е една толкова сложна машина, че първоначално не е възможно да си съставим ясна представа за нея и да ѝ дадем съответното определение. Ето защо всички изследвания, извършени от най-големите философи, a priori, т.е. като са искали да си послужат, така да се каже с крилете на Духа, са били напразни. Така че само а posteriori или като се стремим да разкрием душата някак чрез самите телесни органи, може – не казвам да се разкрие съвсем очевидно самата природа на човека,­ но да се достигне в тази област възможната най-висока степен на вероятност“ (Ламетри 1981, 38). Човекът, както и животните, са създадени от природата и разликата между тях не е качествена, а единствено в степента на сложност на техните механизми: „По отношение маймуната и други умствено развити животни човекът е това, което планетарният часовник на Хюйгенс е по отношение един часовник на Жюлиен Льороа“ (Ламетри 1981, 82). Човешкото същество има просто „няколко колела и пружини в повече от най-съвършените животни“, като спецификата в устройството му е породила способностите на душата, която всъщност няма субстанциален характер, а е „само едно движещо начало или една чувствителна, материална част на мозъка“, задвижващ цялата машина. Подобен натуралистичен възглед, характерен не само за Ламетри, но и за една от централните концептуални линии от епохата на Просвещението, дава необходимия теоретичен фундамент за по-нататъшното усъвършенстване на човешкото тяло – както на неговата материална конструкция, така и на това, което доскоро се е схващало като Божествено или духовно начало, като потенциал, качества или прояви на разумната душа, несводима до телесния субстрат. Легитимността на генеалогия, която се простира от невралния чип до представата за разума, лишен от метафизични основания и детерминиран в алгоритъма на телесните процеси, трудно може да бъде оспорена.

Тук трябва да се уточни, че ако „човекът-машина“ е относително ясно концептуализиран в трудовете на философите, то неговият образ придобива очертания също в практиките на обществения живот. Анализите на Фуко от „Надзор и наказание“ показват възникването му в пресечната точка на два регистъра – на анатомо-метафизиката, отвеждаща до рефлексиите на Декарт и на технополитиката, която произхожда от военните, училищни и болнични правила, както и от практическите методи за контрол и корекция на действията на тялото. Анатомо-метафизиката тематизира тялото като обект на изследване, докато технополитиката го подчинява и същевременно кондензира и извлича неговите сили (Фуко 1998, 146-148). В сложните сдвоявавания на властта и знанието „човекът-машина” е както познаваем материален предмет, така и механизиран автомат; обект и източник на власт и познание, чийто резултат са не само модерните дисциплинарни техники, а вероятно – отвъд фукоянската перспектива с нейниото фокусиране върху продуктивността и ползата  – и част от епифеномените на настоящето.

В малко по-различен ракурс Макс Хоркхаймер и Теодор Адорно в „Диалектика на Просвещението“ проследяват пътищата, по които от идеята за математическото разгадаване на природата се стига до механизирането на човека. Схващането за природата, при което дори „неразложимото и ирационалното, се нагажда към математическите теореми“ (Хоркхаймер, Адорно 1999, 43), води не само до автоматизиране на човешкото тяло, което като вещ сред вещите от органичната природа подлежи на рационален анализ и съответно преправяне, но и до реципрочния процес на овещняване на самото мислене, редуцирано до строгото придържане към математическите процедури. „В предприетото предварително отъждествяване на света, мислен докрай като математически, Просвещението смята, че с истината се е подсигурило от завръщане на митическото. То отъждествява мисленето с математиката. Тя сякаш пощръклява, превръща се в абсолютна инстанция... Мисленето се овещнява в самостоятелно протичащ процес, автоматичен процес, подражаващ на машината, която самият той създава, за да бъде накрая изместен от нея“ (Хоркхаймер, Адорно 1999, 43).

Ако един от основните принципи на модерното светоусещане е абсолютът на разума и господството му над природата, то в хода на своята реализация този принцип парадоксално довежда до своята противоположност – закотвяне на мисленето в природата, стесняването му в математическите ритуали. От метод на познанието математиката еволюира до негова доминанта; разумът се инструментализира, превръща се в чисто оперативно оръдие на математическия формализъм, който с посредничеството на числото „най-абстрактната форма на непосредственост, приковава мисълта към чистата непосредственост“ (Хоркхаймер, Адорно 1999, 44, 45). В битката за овладяване на природата чрез разкодирането на нейните закони и преобразуването ѝ според практическите цели на човешкия прогрес тя бива редуцирана до идеални величини и кодове. До същото всъщност бива сведен и субектът, който обслужвайки горните практически цели, остава фиксиран към фактическото: „Отдалечаването на мисленето от заниманията с подреждане на фактическото, напускането на орбитата на съществуващото, се смята от сциентисткото мислене за безумие и самоунищожение. Овладяването на природата очертава кръга, в който критиката на чистия разум заточава мисленето... На това мислене, защитено чрез клоновете на науката от сънищата на духовидеца, се предявява сметката: световното господство над природата се обръща срещу самия мислещ субект, от него не остава нищо освен онова вечно едно и също „Аз мисля“, което трябва да може да съпровожда всичките ми представи. И двете, субектът и обектът, стават нищожни. Абстрактният Аз, правното основание за протоколиране и систематизиране няма нищо друго срещу себе си освен абстрактния материал, който не притежава друго свойство, освен да бъде субстрат на подобно притежание. Уравнението за духа и света накрая излиза, но само така, че двете му страни се съкращават взаимно“ (Хоркхаймер, Адорно 1999, 44-45).

/Следва продължение/

Бележки:

1. За повече вж: The Age of Intelligent Machines,           MIT Press, 1990, The Age of Spiritual Machines, Viking Press, 1999, The Singularity Is Near, Viking Press, 2005, How to Create a Mind: The Secret of Human Thought Revealed, Viking Press, 2012.

2. The Apartheid of Sex: A Manifesto on the Freedom of Gender, Crown, 1995, From Transgender to Transhuman: A Manifesto on the Freedom of Form, Martine Rothblatt, 2011, Virtually Human, St. Martin's Press, 2014.

3. Опитите на Neuralink с поставянето на неврални чипове на маймуни, които датират от 2017 г. далеч не са толкова успешни, колкото изглежда от думите на Мъск. Според данни, изнесени в медиите и позоваващи се на доклад от Комитета на лекарите за отговорна медицина (PCRM), в периода 2017 – 2020 г. са починали 15 от 23 маймуни, участващи в експеримента. Според авторите на доклада: "Много от маймуните, ако не и всички, са изпитали изключителни страдания в резултат на неадекватните грижи за животните и силно инвазивните експериментални импланти в главата по време на експериментите, които са били извършени с цел разработване на това, което Neuralink и Илън Мъск публично са описали като "мозъчно-машинен интерфейс". В отговор на тези обвинения Neuralink признават за 8 евтаназирани маймуни. (Починаха 15 от 23 маймуни 2022; Elon Musk's Neuralink 2022).

 

References:

Andrew, Paul. 2021. Elon Musk really wants to impress you with his Neuralink monkey, 4.9.2021 https://www.inputmag.com/culture/elon-musk-really-wants-to-impress-you-with-his-neuralink-monkey Accessed February 11, 2022.

Bostrom, Nick. 2005. “Reproductive Cloning of Man from the Perspective of the Future.” Accessed April 07, 2021.https://www.nickbostrom.com/views/cloning.html Accessed February 11, 2022.

Elon Musk's Neuralink brain chip tests kills 15 monkeys out of 23, company accused of causing 'extreme suffering', says report. The Economic Times, Feb 16, 2022 https://economictimes.indiatimes.com/magazines/panache/elon-musks-neuralink-brain-chip-tests-kills-15-monkeys-out-of-23-company-accused-of-causing-extreme-suffering-says-report/articleshow/89595290.cms?from=mdr Accessed March 1, 2022.

Descartes, Rene. 1978а. “Meditations on First Philosophy”. // Selected Philosophical Works, Sofia: Nauka I izkustvo, 305 – 455 {In Bulgarian}.

Descartes, Rene. 1978b. “Discourse on the Method”. // Selected Philosophical Works, Sofia: Nauka I izkustvo, 245 – 303{In Bulgarian}. 

Descartes, Rene. 1978в. Passions of the Soul. // In: Selected Philosophical Works, 245 – 303. Sofia: Nauka I izkustvo, 621 – 725{In Bulgarian}.

Dickenson, Donna. 2011. Body Shopping: Converting Body Parts to Profit. Translated by Korneliya Slavova Sofia: Altera{In Bulgarian}.  .

Ferry, Luc. La Revolution Transhumaniste. Translated by Rositsa Tasheva. Sofia: Colibri{In Bulgarian}. 

Foucault, M., 1998. Discipline and Punishment. The Birth of the Prison. Sofia: University publishing house „St. Kliment Ohridski” Translated by {In Bulgarian}.  

Haraway, Donna. 1991. “A Cyborg Manifesto” // Simians, Cyborgs and Women: The Reinvention of Nature, 149-181. New York: Routledge.

Horkheimer, Max, Adorno, Theodor. 1999. Dialectics of the Enlightenment. Translated by Stilian Yotov. Sofia, Gal-Iko {In Bulgarian}

Haraway, Donna. 2016. “A Cyborg Manifesto” // Piron, 12. Translated by Petya Abrasheva http://piron.culturecenter-su.org/wp-content/uploads/2016/10/Donna-Haraway_A-Cyborg-Manifesto.pdf {In Bulgarian},

Kurzweil, Ray. 2008 “Will We Live Forever?” // Liberal Review 23 February 2008 Accessed February 11, 2022{In Bulgarian}.

               Lametri, J. 1981. The Man-Machine // Julien Offre de Lametri, The Man-Machine. Sofia, Science and Art, 35-91 {In Bulgarian}.

"Mind clone" robot aims to overcome life's limits https://www.youtube.com/watch?v=4NkbnPv1d5M. Accessed February 11, 2022.

Маrtine Rothblatt. Academy of Achievements https://achievement.org/achiever/martine-rothblatt-ph-d/ Accessed February 11, 2022.

More, Max. “The Extropian Principles, v. 3.0.” Accessed April 07, 2021. https://mrob.com/pub/religion/extro_prin.html

Munkittrick, Kyle. 2011. “When Will We Be Transhuman? Seven Conditions for Attaining Transhumanism”. Accessed April 07, 2021. http://blogs.discovermagazine.com/ sciencenotfiction/2011/07/16/when-will-we-be-transhuman-seven-conditions-for-attaining-transhumanism/#.VEOEQ1f4vFw.

Musk, Elon. 2018. Interview by Joe Rogan. September, 2018. https://www.youtube.com/watch?v=ycPr5-27vSI

Palazova, Anna. 2017. “Ray Kurzweil: Immortality is at hand” Accessed April 07, 2021. https://www.lifebites.bg/ray-kurzweil/ 

Pochinaha 15 ot 23 maymuni s implantirani mozachni chipove ot kompaniya na Mask, 2022. Profit.bg, 15.02.2022, https://profit.bg/svezho/pochinaha-15-ot-23-maymuni-s-implantirani-mozachni-chipove-ot-kompaniya-na-mask/?fbclid=IwAR2J82h20TOQAHjZH_kQ3cX9b7q6jZaAILhC7meKk7XD3CEeXPO1Z3ex47I Accessed March 7, 2022.

Masunaga, Samantha. 2017. A quick guide to Elon Musk’s new brain-implant company, Neuralink Los Angeles Times April 21, 2017 https://www.latimes.com/business/technology/la-fi-tn-elon-musk-neuralink-20170421-htmlstory.html Accessed February 11, 2022.

Hamzelou, Jessica. 2016. Exclusive: World’s first baby born with new “3 parent” technique https://www.newscientist.com/article/2107219-exclusive-worlds-first-baby-born-with-new-3-parent-technique/#ixzz7KNcR4qTb 27 September. Accessed February 11, 2022.