NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

В творческия диапазон между логическото и магическото

Брой
55 (2022) Водещ броя: Гергана Попова
Рубрика
Рецензии
Автор
Нонка Богомилова, Институт по философия и социология, БАН, nonka_bogomilova@mail.bg

В творческия диапазон между логическото  и магическото

Нонка Богомилова, Институт по философия и социология, БАН,

 

nonka_bogomilova@mail.bg

Фантастично-приказната книга Хикс-Игрек-Зет. Първи срок. ПОРТАЛЪТ Е ОТВОРЕН, на която доц. Силвия Кръстева е съавтор, силно ме изненада и същевременно…въобще не ме изненада. Ще се опитам накратко да обясня причините за това, оказало се привидно, интелектуално и емоционално  раздвоение, с което подходих към прочитането й.

       Първо за изненадата.

        Познавам доц. Силвия Кръстева като сериозен и компетентен автор на десетки статии, доклади, информационни материали, свързани с трудни и сложни автори и теми от философската класика. Автори и теми, с които трудно и рядко се захващат колеги от философската ни гилдия: сред тези автори са великите Хегел, Кант, Аристотел, Лайбниц…. Дори и тези имена са достатъчни, за да си даде човек сметка за интелектуалната енергия и усилие, които следва да бъдат вложени, за да се разискват  на равнище едни от най-сложните аспекти в тяхното творчество – проблемите на логиката, на познанието. При това със завидна продуктивност – публикации в основните философски списания, в национални и университетски тематични сборници, в сборници от  конференции и престижни форуми… И, разбира се – венецът на тези творчески занимания – монографията Генезис и поле на логическата теория. Студии по Философска логика (Издателство Фабер, 2018), на чието представяне в зала на Софийския университет имах удоволствието да присъствам и да чуя високите оценки за книгата на авторитетни специалисти по темата.

       Но тази сложна материя не затваря Силвия Кръстева във високите и витаещи над „суетната емпирия”  кули на абстракцията, както често се случва. Свидетел и участник съм в многобройните и разнообразни начини и форми, по които тя „приземява”, комуникира, преподава тази сложна интелектуална материя, превръщайки я в нещо разбираемо, близко и дори…усмихнато, чаровно. Присъствала съм на форуми и в зали, в които тя още с излизането си на катедрата успява да разбуни и разбуди емоцията и енергията дори и на най-равнодушната или интелектуално преситена аудитория  - с диалогичния си език, с откритостта си, с търсенето на оригиналното, нетрадиционното, независимо дали го открива у философ класик, у колега или у свой  студент.

       Изненадвала ме е също така енергията, с която тя не само изследва, публикува и комуникира любимата си философия, но я прави достояние и на други хора и кръгове, свързани с нея по един или друг начин. Конференциите и другите форми на колегиален контакт с преподавателите по философия в средното училище, със студенти и докторанти от Югозападния университет и от други ВУЗ-ове, за чиято инициатива и организация  доц. Силвия Кръстева има сериозен принос заедно с други нейни млади колеги, поставят философията в диалогичен режим, в интелектуална и същевременно човешка, колегиално-приятелска среда. И независимо че всичко това е съпроводено с организационна лекота, усмивки, ведрост, откритост, нещата упорито и системно винаги се довеждат докрай: сборниците „Философски опити”, материалите от конференциите, вестник „Аргумент” и редица други форми на реализация на творческия продукт финализират тези начинания, придават им солидност, правят ги част от интелектуалната памет на Философския факултет.

       Именно това уникално свързване на сложността и лекотата, на солидното изследване и играта, на заключеното със сложен език знание и очарователното му  комуникиране са „запазена марка” на Силвия Кръстева и същевременно щедро споделяна с всички нас – колеги, студенти, приятели, изкушени от философията.  

       Ето защо не съм изненадана, че тя е съавтор на фантастично-приказна книга, в която главен герой е усмивката, приятелството, магията-игра, куражът и чудото да преодолееш и укротиш всички условности и конвенции: времето, пространството, енергията, реалността.  Магия-игра, която превръща скучното училищно всекидневие в един безкраен празник Хелоуин с неговите добри и зли чудовища, босове, вещици, с  чудото на  телепортирането през Магическия портал от сивата училищна сграда в страната Магос – при слънчевия ден, синьото небе, зелените поляни…Една добра усмивка, едно закачливо намигане към скучната сериозност на „Човекът и природата” – училищния предмет с научна информация за времето, пространството, енергията, реалността. Сякаш във фантастично-приказната книга на Силвия и Борислав Природата не е този външен на човека обект, изтъкан от строги физически закономерности и химически реакции, подлежащи само на изучаване и използване, а продукт на детския копнеж за слънчице и светлина, за превръщане на слабостта му в сила, за игрово отмъщение към скучните и властни герои от училищната „матрица”. А за тези от тях, които приемат и подкрепят с усмивка детската магия-бягство от сивотата и прекалената сериозност, има магически бонус – да преминават „без билет” през Магическия портал към други, по-красиви и усмихнати планети и галактики. Към детското приказно  измерение на пространството и времето – на играта, усмивката, чудото, на приказните превъплъщения.

       Докато четях с настроение и усмивка солидните близо 500 страници на книгата, изпълнени с изпитанията и приключенията на веселите пътешественици в магическата реалност, начело с Бобо и Марти, си спомних един забавен разказ на големия Рей Бредбъри от Марсиански хроники. В него, чрез приключенията на героите в Замъка на Ъшър, той беше изговорил любовта си към приказката и фантазията, потиснати и изтласкани от студената свръхдоминация на естественонаучното знание. Едно игрово, красиво, фантастично отмъщение срещу враговете на приказното, показващо както очарователната  слабост, така и силата и благородството на изкуството и фантазията.

       Припомням си го, тъй като откривам подобен добър патос и в дълбинното послание на книгата на Силвия и Борислав. Облъчено от него, училището сякаш започва да споделя магическото настроение, усмивката, закачката и въображението на приказните герои, става по-близко до колорита на детската душа, по-топло и уютно място за нейното богатство.

       Впрочем широкият творчески и организационен диапазон на Силвия Кръстева заедно с други нейни млади колеги преди години насочи по-активно вниманието ми към този автор – Рей Бредбъри –  с поканата да участвам в една от серията „фантастични” конференции, обединяващи философи, литератори, кинематографи, хора на изкуството.  По време на тези добре организирани и същевременно богати на интересни импровизации и спонтанност конференции, пред мен се показа и още един цвят от творческия колорит на Силвия Кръстева, който именно оправдава първоначалните ми думи, че приказната  й съавторска книга…не ме изненадва. Това е нейният сериозен и нестихващ интерес към научната фантастика, към въображението в изкуството, към жанра „фентъзи” в литературата. И този интерес не е само забавно хоби, а сериозно и задълбочено начинание – такива, каквито са и другите нейни интелектуални начинания. Намирам го в интересни публикации, в смели, оригинални доклади на конференции, в импровизации и приятелски разговори – не само в жанровете на науката и изкуството, но и в „жанровете” на живота.

        Откривала съм и съм се опитвала да анализирам това творческо раздвоение, или по-скоро „удвояване” и у други, уважавани от мен автори, съчетаващи философията с поезия, литература, някакъв вид изкуство. Богатство на душата, което търси нови езици, нови форми на изява, за да го направи споделимо  -  не само „за себе си”, но и „за нас”.  

       Едва тогава „Порталът е отворен!”