Religion and Secularity in Eastern Europe

 

Nonka Bogomilova, DSc

ORCID ID: 0000-0001-7808-5575

 

Institute for Philosophy and Sociology to

The Bulgarian Academy of Sciences                                                               

                

Simeon Evstatiev and Dale F. Eickelman (Eds.) (2022) Islam, Christianity, and Secularism in Bulgaria and  Eastern Europe. The Last Half Century. Brill: Leiden, Boston.

issn 1385- 3376
isbn 978- 90- 04- 51155- 2 (hardback)
isbn 978- 90- 04- 51156- 9 (e- book)

На тази интересна и широко дебатирана  тема е посветен наскоро публикуваният от престижното издателство „Brill” сборник “Ислям, християнство и секуларност в България и Източна Европа. Последният половин век” [Islam, Christianity, and Secularism in Bulgaria and  Eastern Europe. The Last Half Century (2022). Simeon Evstatiev and Dale F. Eickelman (Eds.) Brill: Leiden, Boston].Сборникът изследва и дебатира значим за религиознанието, антропологията, социологията, политологията и етнологията проблем, който същевременно има и актуално социално-практическо измерение: това е проблемът за мястото и ролята на религията във формирането и отстояването на колективната идентичност, на националната кауза, на транснационални мрежи, на личностната идентификация. Освен че е обект на сериозен теоретичен интерес, този проблем  формира около себе си и активно дискусионно поле сред международните изследователски мрежи, към което дава своя интелектуален принос  и настоящият сборник. 

Този принос се реализира от отделните части на сборника на няколко взаимосвързани равнища, които разширяват и обогатяват изследователското му поле: 1) методологическо, понятийно; 2) в контекста на различни смислови констелации, конфигуриращи процесите на идентификация – религия и политика, религия и етнос, религия и държава, религията в конфликтни ситуации, религията и балканските типове секуларност, междурелигиозния диалог и др.; 3) на основата на опита на две от най-влиятелните религии: християнство и ислям; 4) върху  терена на различни социални,  културни, регионални контексти – Балканите, с акцент върху България; Югоизточна Европа, Русия. 

Съставителите на сборника – авторитетният американски професор по антропология Дейл Айкелман и известният у нас и в чужбина специалист по проблемите на арабистиката и исляма професор Симеон Евстатиев  - са успешен интелектуален тандем, наложил се в международен план с разнообразни  проекти в тази сфера. Панорамният и широко информативен техен увод в идейния замисъл на сборника формира необходимата ценностна и концептуална рамка, задаваща широко поле от проблемни и смислови акценти -  своебразен „modus operandi” за разработките в сборника като цяло. В тази уводна част на сборника авторите осмислят различните исторически етапи, през които преминават религиите тук, и по-специално ислямът и християнството, обръщайки внимание на ролята на историческия контекст, на влиянието на политиката и държавността върху тези религии и върху културната ситуация като цяло. Специален акцент техният анализ поставя върху връзката между религия и политика, религия и етнос в България, и в по-широк план – на Балканите, в Югоизточна Европа, за да осмисли тази връзка в контекста на идентичността, на борбата на/за идентичности. Не е останал извън вниманието на авторите и въпросът за ролята на религиите тук в конфликтни ситуации, както и за манипулативната и силова политика на тоталитарния режим по отношение на изследваните религии и идентичности.

Първата част на сборника, назована „Секуларизмът в България и региона” (“Secularism in Bulgaria and Its Region”) започва с концептуалната статия на Д.Айкелман и С.Евстатиев върху ролята на Византийското и Отоманското минало, на модерната политика и религиозните принадлежности за конфигуриране и осветляване на съвременната религиозна ситуация в региона. Методологическата плодотворност на известната теза на Мария Тодорова за влиянието на тези две наследства в региона (Тодорова 2010: 13; Todorova 1997: 162) е  конкретизирана и нюансирана в контекста на анализирания проблем.  Авторите развиват оригиналната теза за балканските типове секуларност, защищавайки идеята, че секуларността не е фиксиран феномен и понятие, а има своите културни разновидности. Като концептуален фундамент за интерпретацията на тези феномени авторите поставят известната теза на Бенедикт Андерсън за въобразените общности, идеята за чиято методологическа плодотворност в дебатите за национализма има както своите сериозни основания, така и своите критици.  В процеса на осмисляне на типовете секуларност в България и региона, авторите прилагат контекстуално утвърдени социологически понятия и подходи по темата като „секуларна религия”, „принадлежност без вяра” (известната двойка понятия на авторитетната британска социоложка на религията Грейс Дейви), обръщат внимание както на идеологизирания подход на атеизма в условията на тоталитарния режим, така и на автентично изследователските подходи към религията и идентичността.

За по-нататъшното многопластово представяне и осмисляне на разнообразни аспекти и проблеми на тази сложна и богата тема обединяват интелектуални усилия утвърдени  изследователи на религията и секуларизма от България и чужбина.

Професорка от Пенсилванския университет, авторитетен специалист в сферата на изследванията на Русия и Източна Европа, Кристен Годси (Kristen Ghodsee) в изключително интересния си анализ по три случая на Европейския съд по човешките права, подкрепя тезата на предидущата статия за спецификата на балканския и източноевропейския секуларизъм, за специфичните регионални отношения между държавата и църквата. В аналитично-критичен план авторката прави извода, че в  заключенията  на този авторитетен юридически орган по въпросните случаи  е предпоставено Западното понятие за секуларизъм в отношенията между държавата и църквата, без да се познава и има предвид регионалната специфика на тези отношения, исторически формираната т.нар. симфония между тях. Същата неадекватна доминация авторката открива и в Западната концепция за човешките права, без отчитане на културната специфика на региона и ситуацията, към които това понятие се прилага. Друга критична линия в тази интересна статия свързва подобен подход и с предубеждението, датиращо още от времето на „желязната завеса”, че източноевропейските страни с преобладаващо православие не са отворени към демокрацията – теза, която разви нашироко и С.Хънтингтън в книгата си „Сблъсъкът на цивилизациите”.

Идеята за необходимостта от добро познаване на спецификата и на конкретната  културна и регионална ситуация в процеса на изследване на тази сложна проблематика, без налагане на предварителни ценностни и познавателни схеми, споделя и следващата статия – на проф. С.Евстатиев. Отличен специалист в областта на исляма и арабистиката, тук той се ангажира с промисляне на дихотомията „традиционен” ислям – „Арабски” ислям (Салафизъм) в България и на Балканите, анализирайки тенденциите към транснационална идентификация на мюсюлманите, и в отделни случаи и територии – към радикализация. Тези процеси и тенденции авторът осмисля през призмата на понятието и исторически формираната традиция на „milletic secularism”, конфигурираща колективните идентичности в един универсалистичен хоризонт. Концептуалната рамка на анализа се илюстрира и верифицира около конкретни етнографски, юридически и др. „case studies”. Подобни анализи с добро познаване и отчитане на религиозната специфика на съвременния „балкански” ислям, включително и в контекста на гражданската война в бивша Югославия, се правят  от редица социолози от Сърбия, Босна и Херцеговина, Р.Сев. Македония и др. – A. Alibašić, I. Cvitković, Z.Matevski, P. Mojzes, I. Iveković, M. Vukomanović  и др. Сред сборниците, които третират тези въпроси може да бъдат посочени: C. Moe (Ed.) 2008. Images of the religious other: Discourse and distance in the Western Balkans. CEIR, Kotor Network;  D. Đorđević (Ed.). 2008.The sociology of religion in the former Yugoslav Republics. Nis: YSSSR; P. Mojzes (Ed.) 1998. Religion and war in Bosnia. The American Academy of Religion; Đorđević, D. (Ed.) 1997.Etno-religijski odnosi na Balkanu .  Nis: YUNIR  и др. (Bogomilova 2020).

Втората част на сборника разглежда ситуацията на привържениците на християнството и на исляма в региона в условията на държавния атеизъм и на постсоциалистическия секуларизъм. В този тематичен „блок” статията на Момчил Методиев – автор с множество интересни публикации по темата – представя, коментира и дискутира с тезата за обвързаност между секуларизация и модернизация в контекста на силово наложения атеизъм от тоталитарната власт. Той анализира този процес като мотивиран от идеологията и интересите на комунистическата партия и прави критичен преглед на неговите резултати в различни сфери на обществото. Интересна е идеята на автора за възможен паралел между тези процеси и секуларизационната вълна в Западна Европа в началото на XXI-ви век, но за не/наличието на такава вълна има доста разнообразни и  противоречиви мнения сред авторитетните западни социолози на религията днес (П.Бъргър, Г.Дейви, С. Брюс, Ж.Казанова, Б.Уилсън, Дж.Бекфорд и др.). Едни от тях считат, че религията се завръща на публичната сцена чрез колективните идентичности, други – че тя се индивидуализира в „антропологично убежище”; някои приемат секуларизацията като продължаващ процес, други настояват, че живеем в епоха на десекуларизация и т.н. (Lee 2008; Gumucio 2002; Beckford 1990). Общосподелено сред тях е мнението, че понятието „религия” се нуждае от реконцептуализация.

Статията на Д.Калканджиева – автор с познати монографични изследвания, посветени на темата за отношенията между държавата и църквата при тоталитарната власт в България – разисква въпроса за дебатите и проблемите около религиозното културно наследство, и по-специално около съдбата на национализираните по време на „социализма” имоти на християнските и мюсюлманските общности. Анализът й визира постсоциалистическия период след стартирането на демократичните промени у нас през 1989 г. и показва, че отношенията между Бог и Цезар (както ефектно е озаглавена статията й) винаги са били сложни и драматични, и че държавата в тези отношения  винаги преследва своя интерес, независимо от  типа власт.

Галина Евстатиева –  познат сред специалистите автор и преподавател по проблематиката на исляма –  поставя един от символите на исляма в облеклото на жената мюсюлманка (хиджаба) в „оптиката” на различни институционализирани и персонализирани гледни точки. Особено ценен акцент в изследването й е представянето не само на отношението на държавата, обществото, пресата, мюсюлманската общност към този символ, но и гледната точка на жената мюсюлманка. В обобщение този религиозен атрибут на облеклото се приема като вярност, лоялност към религиозната принадлежност и традицията,  поставя се и в контекста на тенденцията за връщане към „истинския” ислям. Тезите и изводите в този анализ справедливо обръщат внимание на  бурните дебати в Западна Европа в стил „анти” по този въпрос и мъдро обобщават, че е наложително да бъде разбирана и уважавана и  гледната точка на носителя на символа. 

Статията на Илия Илиев – автор на редица публикации и преподавател по етнология със специален интерес към религията – обръща внимание на важен както за теорията, така и за практическото съжителство на различните религиозни общности въпрос: че зад религиозните различия съществуват солидни маркери на човешкото съзнание и общуване, които омекотяват и умиротворяват тези различия. Тази теза е особено силна и  евристична, когато се анализират причините и субектите на конфликтни ситуации, възникнали  между представители на различни вероизповедания. В множеството анализи на подобни ситуации по време на гражданската война в бивша Югославия повечето изследователи обръщат внимание, че религиозно-мотивираната конфликтност се обговаря като такава и е плод обикновено и предимно на интересите и манипулацията от страна на властващи групи и субекти, докато шансовете за помирение в най-голяма степен се запазват на равнището на ежедневното общуване. Тази силна теза на И. Илиев се фундира емпирично, споделя и доказва и от български изследователи, но и от „външна” гледна точка, например от полската изследователка М.Любанска в интересната й монография, посветена на отношенията между християни и мюсюлмани в Родопите  (Lubanska 2015).

Третата част на сборника разисква многопластово  –   политика, образование, църковна институция, вярващи – проблеми на религиозната ситуация в страните с преобладаващо православно вероизповедание: Гърция, Русия, България. Тук са включени  интересни и ценни в информативно отношение статии, разискващи важни въпроси на религиозната ситуация в различни социални контексти.

Статията на гръцката изследователка Анжелики Зиака (Angeliki Ziaka|, която познавам като компетентен и задълбочен автор от участието ни със статии  в наскоро публикуван сборник върху обучението по ислям в гражданските училища на съвременна Европа (Franken, Gent 2021),  прави пространно и концептуално базирано изложение на съвременната ситуация около религиозното обучение в гражданските училища в Гърция с акцент върху исляма. Тя анализира промените в цялостната концепция за смисъла, целите, ценностите и организацията на това обучение в синхрон със съвременните европейски тенденции в тази сфера. Нови тенденции, целящи да отговорят на предизвикателствата на миграционните процеси, смесването на културите, ролята на религията в конфликтни ситуации. Критично мислене, толерантност, мирно съжителство между религиозните общности са ценностите, на които се основава осъвремененото и обновено религиозно обучение в Гърция, според интерпретацията на авторката. Детайлно са представени различните разбирания по въпроса от страна на държавната, образователната и на църковната институция, чието отношение е разбираемо критично.

Своите тези авторката подкрепя и илюстрира с множество авторитетни публикации от утвърдени изследователи. Към тях бих добавила два сборника, посветени на преподаването по религия в гражданските училища на съвременна Европа, чиито автори – авторитетни европейски изследователи по темата -  задълбочено представят  неговата „философия” и регионални варианти (Jackson, Miedema, Weisse, Wilaime, 2007; Willaime 2005) . Впрочем дебатът по тези въпроси е изключително активен и сред изследователите на религията от Западните Балкани, които посвещават на темата множество монографии и статии. Там преобладаващо е конфесионалното обучение по религията, което се критикува от много от тези автори (З.Кубурич, И. Цвиткович и др.) поради разделителните линии, които поставя. По-детайлно тези публикации и проблеми съм разгледала в монографията си Religion in a Secular Context: Balkan Projections (Bogomilova 2015).

В своята статия, посветена на православието в Русия, Иван Забаев и Дария Орешина предлагат интересен и задълбочен анализ на някои от парадоксите, характерни за религиозната ситуация в съвременна Русия. В центъра на тяхното изследователско внимание  е  един от тях: порасналото значение, видимост и авторитет на Руската православна църква като институция и същевременно намаляващото й влияние сред гражданите, на локално равнище. Съотнасяйки тази ситуация с алтернативните концепции за секуларизация или десекуларизация на съвременните общества, авторите правят интересния извод, че по отношение на съвременната ситуация на православието в Русия тези понятия са неприложими. Впрочем тази неясна, противоречива и понякога парадоксална ситуация множество изследователи откриват по принцип при традиционните религии днес, доколкото гражданите все повече биват привлечени от по-гъвкавите, индивидуализирани и модерни форми на имплицитната религия,  различни нейни хибридни форми, Нови религиозни движения и др., за някои от които все още няма  ясни концепти и когнитивни инструменти за регистрирането и изучаването им.

Подобна линия на разсъждение откриваме и в статията на проф. П.Макариев, познат у нас и в чужбина със солидни монографии и статии по проблемите на толерантността, идентичността, правата на малцинствата и др., разработвани върху философския фундамент на класически и съвременни автори и теории. Проблемът за разбирането, диалога, фокусиран в монографията му The Public Legitimacy of Minority Claims. A Central/Eastern European Perspective („Routledge“, 2016) също е една от основните теми и ценности на статията му в сборника. Изследвайки официалната позиция на Българската православна църква по някои „горещи” публични теми като гей парадите, ин-витро процедурите, сурогатното майчинство, преподаването на религия в гражданските училища, от една страна,  и позицията на „паството”, на обикновените вярващи, от друга,  авторът прави извода, че възможността за диалог и взаморазбиране за споделеност на позиции и гледни точки с нерелигиозните граждани по тези въпроси е с по-големи шансове при т.нар. от него неофициален пласт и дискурс на  православието/вярващите., отколкото на официалното институционално равнище на Православната църква.  

В план на обобщение може да се каже, че рецензираният сборник дава своя  принос към активно дискутирани  в международен план (включително и от множество автори от региона на Балканите) сред представителите на хуманитарните и социалните науки теми и проблеми. Особено ценни за този дебат в информативно и концептуално отношение са повечето от статиите, разглеждащи горната проблематика на фона на регионалните реалности. Допълнителна солидност на анализите придава богатата библиографска справка,  позоваването върху представителни, авторитетни източници и диалогизирането с тях по „горещите” въпроси на секуларизацията, политизацията на религията, идентификационния й потенциал, отговорността й за генерирането и  потенциала й за умиротворяването на конфликтни ситуации и др. Мултидисциплинарният характер на сборника отваря неговите тези и послания към широк кръг  специалисти от сферата на хуманитарните и социалните науки.

 

 

References

Simeon Evstatiev and Dale F. Eickelman (Eds.) (2022) Islam, Christianity, and Secularism in Bulgaria and  Eastern Europe. The Last Half Century. Brill: Leiden, Boston.

Beckford, J. 1990.The Sociology of Religion 1945-1989. //  Social Compass 37 (1): 45-64.

Bogomilova, N.2015. Religion in a Secular Context: Balkan Projections. Sofia: Paradigma.

 

Bogomilova, N.  2020. Religiyata v teoretichnoto pole na savremennite balkanski izsledovateli.  // Slavia Meridionalis,  20, Warszawa.,Online doi: https://doi.org/10.11649/sm.2154.[ Богомилова, Н. 2020.Религията в теоретичното поле на съвременните балкански изследователи. // Slavia Meridionalis,  20, Warszawa.,Online doi: https://doi.org/10.11649/sm.2154]

Leni Franken, Bill Gent (Eds.) 2021. Islamic Religious Education in Europe. A Comparative Study. New York: Routledge   DOI https://doi.org/10.4324/9780429331039

Lee, R. 2008. La fin de la Religion? Réenchantement et déplacement du sacré. // Social Compass 55(1): 66-83.

Robert Jackson, Siebren Miedema,Wolfram Weisse, Jean-Paul Willaime (eds.) 2007. Religion and Education in Europe. Developments, Contexts and Debates. New York, Munchen, Berlin: Waxmann Munster.

 Gumucio, C. 2002. Les nouvelles formes de religion dans la société globalisée: un défi à l’interprétation sociologique. // Social Compass 49 (2): 167-186.

Lubanska, M. 2015. Muslims and Christians in the Bulgarian Rhodopes. Studies on Religious (Anti)Syncretism,   eBook  De Gruyter  Open Ltd, Warsaw/Berlin. https://doi.org/10.1515/9783110440003

Todorova, M. 1997. Imagining the Balkans. Oxford University Press.

Todorova, M. 2010. Balkanite mezhdu klisheto i evropeyskoto badeshte. Filosofski alternativi – Philosophical Alternatives,  6, 5-16.[ Тодорова, М. 2010. Балканите между клишето и европейското бъдеще.Философски алтернативи, 6, 5-16].

Jean-Paul Willaime (ed.) avec la collaboration de Séverine Mathieu.2005. Des maîtres et des Dieux. Ecoles et religions en Europe. Paris: BELIN.