NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

 

КНИГА НА ПѢСНИТѢ

Най-древната китайска поезия

 Превод от старокитайски - Петко Хинов 

ДЯЛ ПЪРВИ

«НАПЕВИ ОТ РАЗНИ ЦАРСТВА»

 

關雎
Пеят ли, пеят орлите-рибари

Съществуват две тълкования на „Пеят орлите-рибари“:

Според Предговор към „Поетичен сборник на Мао“ (съкратено „Предговор на Мао“) песента „говори за добродетелността на царицата [според древното предание – това е Тай Съ, съпругата на джоуския цар Уънуан] – с тях начева първият дял „Напеви“ [фън има значението и на „нрави“], защото чистотата на съпружеските отношения облагородява цялата Поднебесна. Песента е израз на радостта, че целомъдрена девойка се съчетава в брак с благороден мъж.“

Според Фан Южун в „Начала в Книга на песните“ (съкратено „Начала“): „В „Малък предговор към Книга на песните“ пише, че „тази песен възпява добродетелността на царицата“, в „Събрани предания“ пък е казано: „Това е възхвала на придворните дами за Тай Съ на Уънуан,“ ала и двете обяснения са неверни. В песента няма и дума за царски покои, още по-малко пък за Уънуан и Тай Съ! Тук се загатва за човешки обичаи и нрави, и то видени и събрани отсред народа, ако беше за царица, по-подходяща щеше да е формата на славословие [а не на народни напеви]“.

Гао Хън: „Тази песен говори за любовта на младеж с благородно потекло, влюбен в красива девойка. В края те се вземат“.

 

在河之洲。

窈窕淑女,

君子好逑。

 

參差荇菜,

左右流之。

窈窕淑女,

寤寐求之。

 

求之不得,

寤寐思服。

悠哉悠哉,

輾轉反側。

 

參差荇菜,

左右采之。

窈窕淑女,

琴瑟友之。

 

參差荇菜,

左右芼之。

窈窕淑女,

鐘鼓樂之。

Пеят ли пеят орлите-рибари,

кацат на малкия остров в реката,

тиха девойко, прекрасна девойко,

чудна невяста би станала ти!

 

 

Детелината водна с листенца различни

плава навсякъде, аз я събирам,

тиха девойко, прекрасна девойко,

насън и наяве все тебе аз диря.

 

 

Диря те ала все те не намирам

насън и наяве тъгувам безспир.

Тъй бавни, тъй бавни нижат се дните,

а нощем въртя се без сън и без мир.

 

 

Детелината водна с листа най-различни

край лодката плава и аз я събирам.

Ех, тиха девойко, прекрасна девойко,

на струни най-нежни* за тебе ще свиря.

 

 

Детелината водна с листа най-различни

край лодката плаваща сбирам ли сбирам!

Ех, тиха девойко, прекрасна девойко,

с камбани и тътен за пир* те посрещам.

 

葛覃

Дълги ластуни

 „Предговор на Мао“: „Дълги ластуни“ е песен за корените на императорската жена: когато те са още в родителския дом, съсредоточени са върху женското си ръкоделие [шиене, бродиране и пр.], живеят в оскъдица и пестеливост, занимават се с пране на дрехи, оказват покорство на наставниците си, едва след това се считат годни да се омъжат; те са утешение на родителите си и, изпълнявайки женския си дълг, са възпитателки на Поднебесната.“

"Начала": „Малкият предговор намира в Дълги ластуни образ на „корените на императорските жени“, а в „Събрани предания“ е възприета същата мисъл – „това са личните умения на императорските жени.“ Неизвестно ми е основанието за това. Съществуват и опровержения: „Ако е реч за дълбоките женски покои, как тогава техните ластуни биха се прострели презсред долината? Нещо повече, как е възможно за тях да се използват образи, взети сред птици и растения?“ Мое смирение мисли, че дори императорската жена да е сръчна и работлива, мигар е нужно със собствени ръце „да си среже и хубаво да свари“ ластуните? Даже да е скромна и пестелива, едва ли ще отиде да мие и плакне дрехите си на реката…“

Гао Хън: „Тази песен разказва за девойка-слугиня в богаташки дом, тя реже ластуни от дива лоза, вари ги за сукно и тъче дрехи, след това си взема отпуск, за да навести родителите си.“

 

葛之覃兮,

施於中谷,

維葉萋萋

黃鳥於飛,

集於灌木,

其鳴喈喈。

 

葛之覃兮,

施於中谷,

維葉莫莫。

是刈是濩,

為絺為綌,

服之無斁。

 

言告師氏,

言告言歸。

薄污我私,

薄浣我衣。

害浣害否,

歸寧父母。

Ех, дълги ластуни протяга лозата —

през тихи долини пълзят и се сплитат,

листата им буйни гъстеят-гъстеят;

жълтопери авлиги отгоре прелитат

и дружно се сбират в храстаците диви

отдето безспир чуруликат и пеят.

 

 

Ех, дълги ластуни протяга лозата —

през тихи долини пълзят и се сплитат,

листата им буйни тъмнеят-тъмнеят;

ще си срежа и хубаво ще ги сваря

и нежно и грубо платно ще скроя

ще ги нося със радост, докле остареят.

 

 

 

На мойта наставница тъй да речете:

речете й, че у дома се завръщам

и долната дреха ща скоро умия,

и горната дреха ща скоро изплакна,

коя да умия, коя да оставя?

Завръщам се с почит при мама и тате.

 

殷其
Гороломно гърмѝща ехтят

 

Гао Хън: „Съпруга се тревожи за мъжа си, който е извън дома, и е създала тази песен.“

 

 

殷其 靁,

在南山之陽。

何斯違斯,

莫敢或遑。

振振君子,

歸哉歸哉。

 

殷其

在南山之側。

何斯違斯,

莫敢遑息。

振振君子,

歸哉歸哉。

 

殷其

在南山之下。

何斯違斯,

莫或遑處。

振振君子,

歸哉歸哉。

 

Гороломно гърмища гърмят

от южния склон на Наншан.

Как можеш от тях да се скриеш?

Не зная покой от тревога,

господарю мой, предан и мил,

скоро идвай си, връщай се скоро!

 

Гороломно гърмища ехтят

откъм склона на Наншан-планѝна.

Де ли можеш от тях да се скриеш!

От уплаха очи не се склапят,

господарю мой, предан и мил,

скоро връщай се, идвай си скоро!

 

Гороломно гърмища реват

изпод склона на Наншан-планѝна.

В тая буря къде ще се скриеш?

От страх не си място намирам,

господарю мой, предан и мил,

скоро идвай си, връщай се скоро!

 

 

旄丘
Гърбав хълм

Чън Дзюн-ин: Песента изразява отчаян зов за помощ на бежанци в царство Уей към местните велможи, които не откликват на молбите им. В периода „Пролети и есени“ поради тежките условия на живот, природни бетствия, войни и други обстоятелства често се е стигало до преселване на хора от едно царство в друго. Но бежанците никъде не намират подкрепа и съчувствие.

旄丘之葛兮,

何誕之節兮。

叔兮伯兮,

何多日也?

 

何其處也?

必有與也!

何其久也?

必有以也!

 

狐裘蒙戎,

匪車不東。

叔兮伯兮,

靡所與同。

 

瑣兮尾兮,

流離之子。

叔兮伯兮,

褎如充耳。

Пълзи пуерария по Гърбав хълм

кому сте прострели вашите гранки?

Почтени велможи на царство Уей,

колко дни още ще чакаме помощ?

 

 

Защо се спотайвате във домовете си?

Навярно съюзници чакате там!

Защо толкоз време пръст не помръдвате?

Навярно е скрита причината нам!

 

 

В рошави шуби лисичи сме вече,

а не потегляте с колесници на изток,

почтени велможи на царство Уей,

единодушни не сте ли с нас?

 

 

 

Презрени сме ние, наплашени, малки,

скиталци прокудени, без стряха и двор.

Почтени велможи на царство Уей,

сред ситост в покой не ни чувате вие!

 

北門
Портите северни

Чън Дзюн-ин: Песента описва тегобите на дребен държавен чиновник, претоварен от служебни задължения, но живеещ в бедност и недоимък. Освен цялото това бреме, у дома го посрещат нови упреци и недоволство, на героя му остава само да се примири със съдбата, отредена му от Небето.

 

 

出自北門,

憂心殷。

終窶 且貧,

莫知我艱。

已焉哉!

天實為之,

謂之何哉!

 

王事適我,

政事一埤益我。

我入自外,

室人交遍謫我。

已焉哉!

天實為之,

謂之何哉!

 

王事敦我,

政事一埤遺我。

我入自外,

室人交遍摧我。

已焉哉!

天實為之,

謂之何哉!

 

От портите северни бавно излизам

душата ми плаче от болка и скръб;

оскъдица, бедност – отърване няма,

и никой не знае теглото ми тежко.

Тъй било писано!

Тъй отредило е вярно Небето,

кой съм аз с него да споря?

 

 

 

Царският дом с дела ме товари,

делата държавни множат се въз мен;

а щом се завърна по тъмно във къщи

домашните с укор се нахвърлят въз мен.

Тъй било писано!

Тъй отредило е вярно Небето,

против отреденото що мога стори?

 

 

 

Царският дом с дела ме насиля,

делата държавни все лягат въз мен;

а щом се завърна по тъмно във къщи

домашните с думи хапливи ме мъчат.

Тъй било писано!

Тъй отредило е вярно Небето,

що мога стори – как с него да споря?

 

 

北風

Вятърът северен

 

 Чън Дзюн-ин: Песен за безжалостни времена под насилническа власт, за общество, в което безпорядъкът и теглото на народа е принудило пеещия да реши да забегне към неведом край, за да се спаси от лютата зима на теглото.

 

北風其涼,

雨雪其雱。

惠而好我,

攜手同行。

其虛其邪?

既亟只且!

 

北風其喈,

雨雪其霏。

惠而好我,

攜手同歸。

其虛其邪?

既亟只且!

 

莫赤匪狐,

莫黑匪烏。

惠而好我,

攜手同車。

其虛其邪?

既亟只且!

Вятърът северен ледено свири,

сняг на парцали погребва земята –

ако ме любиш, ако ме жалиш,

дай ми ръка и далеч да се махнем!

Още ли тук ще се бавим и маем?

Трябва да бързаме преди да е късно!

 

 

 

Вятърът северен люто свисти,

сипе се сняг и забулва небето –

ако ме любиш, ако ме жалиш,

дай ми ръка и на път да поемаме!

Още ли тук ще се бавим и маем?

Трябва да бягаме преди да е късно!

 

 

Бяла безбрежност – лисица червена

мярва се тук, тамо гарван смолист…

Ако ме любиш, ако ме жалиш,

дай ми ръка и конете да впрегнем!

Още ли тук ще се бавим и маем?

В миг да препуснем преди да е късно!

 

柏舟
Кипарисова лодка

Чън Дзюн-ин: Песента разказва за съкровения копнеж на девойка по своя възлюбен, мъката от неразбирането на нейните родители и невъзможността сама да направи своя избор в живота. Предава непоколебимата воля на девойката да бъде вярна на своя любим до края на динте си.

 

 

泛彼柏舟,

在彼中河。

髧彼兩髦,

實維我儀。

之死矢靡它。

 

母也天只,

不諒人只!

 

泛彼柏舟,

在彼河側。

髧彼兩髦,

實維我特。

之死矢靡慝。

 

母也天只,

不諒人只!

 

Кипарисова лодка плавно се носи

в тихата гръд на реката дълбока.

Кичура два отстрани на челото –

хубав е, хубав избраникът мой!

Докато съм жива не ща друг погледна!

 

Но майчице родна и вий, небеса!

Защо не разбирате мойта душа?

 

Кипарисова лодка далече отплава

край тихия бряг на реката дълбока.

Два кичура черни покрай челото му –

ах, негова искам навеки да бъда!

Докато умра с друг няма да бъда!

 

Но майчице родна и вий, небеса!

Защо не се вслушате в мойта душа?

 

 

載馳
Колесницата карах с все сили

载驰》、《竹竿》、《泉水》等 – произведения на княгинята

 Песен за съпругата на княз Му-гун (владетел на царство Сю), принцеса от рода на княза на царство Уей (690 – 610 г. пр. Хр.). В историята на китайската литература почитана като първата китайска поетеса, създателка на патриотични стихове и песни. След нападението на родното й царство Уей от страна на племената ди (вж. също песента „Огряла е свода звездата Шеат“) княгинята моли своя съпруг, владател на Сю, да окаже военна подкрепа на родното й царство, но князът на Сю и неговите съветници, опасявайки се от въвличане във войната, отказват да го направят. Тогава княгинята, изпълнена с ярост и възмущение и водена от патриотичния си дълг, препуска сама на коня си, за да се върне в родното княжество на помощ на своя брат – владетел на Уей.  Велможите на съпруга й се опитват всячески да я възпрат и я обвиняват в безразсъдство и безмислен детински порив, но тя е непреклонна и показва твърдата си вяра и убеденост в своя дълг и морална правота.

(След завръщането си в родния край, княгинята заедно с брат си Уън-гун и местните сановници разработват планове за възстановяване на царството, мобилизират от населението няколко хиляди войници и създават военни поселения, в които се обработват земите и едновременно с това се провежда военна подготовка. Заедно с това княгинята предлага да се потърси военна помощ от силното царство Ци, като самата тя се отправя с пратеницитие и умолява княза на Ци за помощ. Той е трогнат от нейния патриотизъм и несломим дух, изпраща безвъзмездно войски в помощ на царство Уей, благодарение на което армията на племената ди е отблъсната и царство Уей възстановява своите територии. Скоро след това Уън-уан построява новата столица на царството в Чу-циу и го връща отново на политическата сцена на Поднебесната.)

 

 

載馳載驅,

歸唁衛侯。

驅馬悠悠,

言至於漕。

大夫跋涉,

我心則憂。

 

既不我嘉,

不能旋反。

視爾不臧,

我思不遠。

既不我嘉,

不能旋濟?

視爾不臧,

我思不閟。

 

陟彼阿丘,

言采其

女子善懷,

亦各有行。

許人尤之,

且狂。

 

我行其野,

芃芃其麥。

控於大邦,

誰因誰極

大夫君子,

無我有尤。

百爾所思

不如我所之。

 

Каляската карах с все сили към Уей

да утеша покрусения княз,

гонех конете в пътя далечен

скоро достигнах на Цао стените.

Мъже сановити след мене летяха,

душата в страх и тревога държаха.

 

Знам, не одобрявате моето дело,

но пътя назад е за мен невъзможен!

В сравнение с вашите недобри мисли,

моите замисли мигар са лоши?

Знам не одобрявате мойта постъпка,

но брода зад мене не ще прекося!

В сравнение с вашите недобри мисли,

моите замисли мигар са дръзки?

 

 

Възлизам по склона на хълма висок

там грудки от ведрица ще си сбера,

че лесно тъгува душата ми женска

и всеки от мисли различни постъпва.

За мойте велможите сюйски корят ме:

били са детински, били са безумни!

 

Вървя сред полята на мойта родина:

как буйно е житото там изкласило!

При царство могъщо от жал бих отишла:

но кой би послушал, кой би се притекъл!

О, знатни велможи, мъже благородни,

княгинята ваша без вина не съдете,

безбройни са вашите мисли, съвети,

но тях превъзхождат мойте помисли светли!

 

竹竿
Бамбукова въдица

Песента разказва за тъгата и носталгията по родния край на девойка, която се омъжва в друго царство. Някои изследователи считат за автор на стиховете съпругата на княз Му-гун от царство Сю, също както и на песните Изворна песени 载驰. Други коментатори обаче смятат, че няма достатъчно основателни доказателства, за да се определи с точност авторството на песните.

 

 

籊籊竹竿,

以釣於淇。

豈不爾思?

遠莫致之。

 

泉源在左,

淇水在右。

女子有行,

遠兄弟父母。

 

淇水在右,

泉源在左。

巧笑之瑳,

佩玉之儺。

 

淇水滺滺

檜楫松舟。

駕言出遊,

以寫我憂。

Бамбукова въдица, дълга и тънка,

с такава ловяхме риба всред Ци.

Мигар могла бих да те забравя,

роден край недостижно далечен?

 

Отляво Цюан-юан шурти,

а отдясно текат водите на Ци.

Далеч е омъжена тая девойка

от братята родни, от майка, баща.

 

Отдясно се вие река Ци студена

а отляво Цюан-юан бълбука.

Усмивка чаровна, бисерни зъби,

нефритени накити звънко почукват.

 

Спокойно се влачат водите на Ци,

веслата на лодката плискат на кея.

Ще седна в нея, навън ще поплавам,

тъгата по родния край да разсея.

 

河廣
Широка река

Песента предава силното желание на човек от царство Уей да премине Хуанхъ (Жълтата река), за да стигне в царство Сун. До преместването на столицата на Уей в гр. Цао (660 г. пр. Хр.) от владелетя Дай-гун, старата столица на царството (град Чаогъ) се намира точно срещу царство Сун през реката Хуанхъ, която в тази си част не е много широка и лесно може да се премине. Песента разказва за човек, който лесно би могъл да я премине, но има някаква друга причина, която го спира. В някои от по-старите коментари се изказва предположението, че песента е посветена на съпругата на сунския княз Хуан-гун, принцеса от царската династия на Уей, която се омъжва в царство Сун. Бракът й с Хуан-гун обаче не е дълготраен, защото той я изоставя и княгинята се връща с децата си в родното царство Уей, носейки в сърцето си мъка и обида. Достоверността на тези предположения не е потвърдена.

 

誰謂河廣?

一葦杭之。

誰謂宋遠?

跂予望之。

 

誰謂河廣?

曾不容刀。

誰謂宋遠?

曾不崇朝。

Кой казва, че Жълта река е широка?

На сноп от тръстика бих я преплавала!

Кой казва, че царство Сун е далеко?

Да се вдигна на пръсти и ще го съзра!

 

Кой казва, че Жълта река е широка?

Тя лодчица малка едва би побрала!

Кой казва, че царство Сун е далеко?

Едно утро само и ще съм се прибрала!

 

小雅 Малки песнопения

 

鹿鳴
Еленът реве

 

 

呦呦鹿鳴,

食野之蘋。

我有

鼓瑟吹笙。

吹笙鼓簧,

人之好我,

示我周行。

 

呦呦鹿鳴,

食野之蒿。

我有嘉賓,

德音孔昭。

視民不恌,

君子是則是效。

我有旨酒,

嘉賓式燕以敖。

 

呦呦鹿鳴,

食野之芩。

我有嘉賓,

鼓瑟鼓琴。

鼓瑟鼓琴,

和樂且湛。

我有旨酒,

以燕樂嘉賓之心。

Еòо, еòо! – еленът реве,

хрупа в полето злак анафалис.

Почетен гост е дошъл у дома,

с гусли свирете, надувайте свирки.

Свирки надувайте, с гусли свирете,

кошници с дарове му поднесете.

Щом ме почита човекът така –

видно е, чака ме път нависоко.

 

Ео-о, ео-о! – еленът реве,

хрупа в полето злачен пелин.

Почетен гост е дошъл у дома,

славен нашир с добродетелно име.

Не гледа народа с пренебрежение,

за образец го вземете, от него се вие учете!

Вино най-скъпо предлагам му аз

на скъпия гост за гощавка и сладост.

 

Ео-о, ео-о! – еленът реве,

хрупа в полето сочна тръстика.

Почетен гост е дошъл у дома,

с гусли свирете, удряйте цина.

С гусли свирете, удряйте цина,

с госта задружно да се веселим!

Вино най-скъпо предлагам му аз+

та мед да му капе на скъпия гост на сърцето!

 

四牡
Четворка коне

 

四牡騑騑,

周道倭遲。

豈不懷歸?

王事靡盬,

我心傷悲。

 

四牡騑騑,

嘽嘽 

豈不懷歸?

王事靡盬,

不遑啟處。

 

翩翩者鵻,

載飛載下,

集於

王事靡盬,

不遑將父。

 

翩翩者鵻,

載飛載止,

集於苞 

王事靡盬,

不遑將母。

 

駕彼四駱,

載驟 駸駸。

豈不懷歸?

是用作歌,

將母來諗。

Четворка коне препускат, летят,

далече се вие широкият път.

Мигар да не копнея за родината мога?

Ала царската служба е сурова и строга,

и скръбно сърцето ми страда.

 

Четворка коне препускат, летят,

черногриви и бели, уморено пръхтят.

Мигар да не копнея за родината мога?

Ала царската служба е сурова и строга,

нямам миг свобода да отдъхна дори!

 

Гургулици високо в небето кръжат,

ту издигат се, ту пък надолу се спускат,

сетне кацат си в гъстия дъбов клонак.

Ала царската служба е сурова и строга,

нямам време за грижа за роден баща!

 

Гургулици високо в небето кръжат,

ту възлитат нагоре, ту кацат за отдих

уморени всред гъстия върбалак.

Ала царската служба е сурова и строга,

нямам време за грижа за майчица родна!

 

На четворка коне стискам здраво юздите

и по пътя препускаме в шеметен бяг.

Как за родния дом да не жаля-копнея?

Затова тая песен съставих и пея,

та по майчица родна скръбта да излея!

 

 

 

皇皇者華,

于彼原隰。

駪駪征夫,

每懷靡及。

 

我馬維駒,

六轡如濡。

載馳載驅,

周爰諮諏。

 

我馬維騏,

六轡如絲。

載馳載驅,

周爰諮謀。

 

我馬維

六轡 沃若。

載馳載驅,

周爰諮度。

 

我馬維駰,

六轡既均。

載馳載驅,

周爰諮詢。

Греят, сияят ярки цветя

в равни долини и китни лъкѝ.

препускат, препускат посланците царски,

обзети от страх, да не би да не стигнат.

 

Конете ми – вихър, от облак по-леки,

с шесторка юзди от мàсло по-меки,

по пътя фучат, та земята тресат,

от всякое царство съвет да поискат.

 

Конете ми – врани, от вятър по-леки,

с шесторка юзди от коприна по-яки,

по пътя хвърчат, та земята тресат,

от всякое царство съвет да подирят.

 

Конете ми – лебеди с гриви ахатови,

с шесторка юзди от роса оросени,

по пътя летят, та земята тресат,

към всякое царство да се допитат.

 

Конете ми – гълъби сребърно-гриви,

с шесторка юзди обтегнати равно,

по пътя се носят, земята тресат,

от всякое царство урок да получат.