От невидимото към видимото: тъканта на „Книга на промените“ (XI в.пр.н.е.)

Теодора Куцарова

Статията е замислена да разкрие веригата на вплитане на видимо (хоризонтал), невидимо (вертикал) и прозримо (Аз/себесност) в тъканта (основа и вътък jīngwěi 經緯) на „Книга на промените“ като трактат, използващ богат набор от семиотични системи и подсистеми на кодиране (образи, символи, писмени знаци, числа и т.н.), до тяхното единение в „развръзката“ (lǐ 理), отчитайки и това, че текстът поема в себе си като органична цялост диахронията на редица коментари (най-ранните сумарно наричани „Десетте крила“ Shíyì 《十翼》 плюс огромно количество по-късни). По същия начин, по който всяко едно ново раждане (микросвят) повтаря онтогенезиса на макросвета, а Дао е пътят между битието (сетивното) и небитието (несетивното), всяко гадаене следва и повтаря стадиите на онтогенезиса. От непознаваемото измерение на абсолютната реалност, езиково пресъздавано като ‘безкрайна навързаност и преплетеност’, ‘безконечна плетеница’, ‘застинала (нишкообразна) пустота’, ‘бездвижна всеобхватност’, ‘невнятна смътност’ и т.н., пространството се самогенерира под формата на флуид/енергия ци (това всъщност е появата на „наблюдател“/„Аз“, т.е. появата на видимост/шарки, разбира се, с импликацията, че вътрешната визуализация прескача границата вън–вътре и се превръща в реалност или реалността). Така пространството може да бъде визирано като безкрайна тъкан от черни дупки и „бели“ дупки – енергийният фон на вакуума, където квантови частици и античастици (+/-; ин и ян; бинарен код 0/1) непрекъснато се пораждат и взаимно анихилират, ту се появят, ту изчезват. Честотите на трептене на енергията ци автоматично ни отвежда към числата – абстрактни, но и осезаеми същности, които поддържат фундаменталната тъкан ‘четност–нечетност’ (отново +/-, ин и ян, бинарен код 0/1), и с които си служим, за да направим невидимото – видимо, т.е. да вникнем в същността. От числата директно се стига до двата вида линии (yáo 爻), изграждащи 8-те триграми и 64-те хексаграми, а именно: прекъснатата женска „- -“ (четни числа 8 и 6) и непрекъснатата мъжка „––“ (нечетни числа 7 и 9), като така получаваме т.нар. „голям образ“ (dà xiàng 大象) – конкретна шестична конфигурация на бинарни код на дадена хексаграма (2 триграми една над друга). Фокусираме изследването върху механизмите на генериране на „вездесъщия“ текст на „Изложението за хексаграмата“ (Guàcí 卦辭) („вездесъщ“, защото е архетипен по своето естество и така приложим към безброй конкретни ситуации), като доказваме, че ако е плод на някакво „ясновидство“ (както смятат множество западни учени), то става дума за „ясно виждане“ на мрежата на самоподобността на микро- и макрокосмоса, изведена в китайската нумерология (учение за образите и числата xiàngshù zhī xué 象數之學) от незапомнени времена. Тази мрежа не само стои зад избора на всяка една дума (логограма/йероглиф), но и предопределя синтактичните връзки между думите. Лесно може да бъде съставен лексикон на установени съответствия между триграмите (Небе Циен 乾, Земя Куън 坤, Водна яма Кан 坎, Огън Ли 離, Планина Гън 艮, Мълния Джън 震, Езеро Дуей 兌 и Вятър Сюън 巽) и думи, които те могат да обозначават (напр. Планина Гън – ‘стъпало’/‘крак’; ‘ръка’; ‘пречка’; ‘спиране’ и др.; Земя Куън – ‘плат’; ‘шарка’; ‘множество’; ‘две’ и др.; – ‘вода’; ‘опасност’; ‘заблуда’; ‘алчност’ и др., и т.н.). В текста много често се втъкават думи, идващи от съответствията на триграмите и Петте агрегата/фази (wǔ xíng 五行), като също се активират връзки с други класификационни системи като календар, сезони, посоки на света, членове на семейството, части от тялото, животни, цветове и т.н. Това, че се наблюдават пълни съвпадения между триграма и йероглиф, структура на хексаграма и структура на йероглифа на наименованието ѝ (guà míng 卦名) и т.н. разкрива, че когнитивното възприятие на бинарния код и на писмените знаци лежи на един и същ психо-геометричен архетипен континуум. Всяка идеограма в китайската писменост представлява абстрактен вътрешен образ и е когнитивна метафорична проекция на вътрешното пространство и време с отличителния белег, че образът почти винаги е вертикализиран, т.е. той следва най-фундаменталната онтогенична посока (горе и долу). Фактът, че древните китайци пишат отгоре надолу, а хексаграмите се построяват и четат отдолу нагоре може да се обясни с това, че първите са пречупени през човешкото съзнание (което е Небето Tiān 天) и така са космическо познание, а вторите са опит от хоризонталната равнина (човешката сфера) да се установи контакт с небесната сфера / космоса. Още по-интересен „извор“ на думи за текста на „Книга на промените“ се оказва вродената тенденция на ин да преминава в своята противоположност – ян, и обратното, т.е. окото на гадателя има развита чувствителност към потенциалните флуктуации на бинарния код (0 → 1 и 1 → 0). Както всички неврони и синапси са свързани помежду си в човешкия мозък, и всички неща в нашия свят се влияят от всички други, така всяка от 64-те хексаграми съдържа в себе си останалите 63. Това е свързано и с относителността на пространствената когниция на Аза спрямо въртенето на вселената, затова под внимание се взимат и т.нар. трансформационни хексаграми (biàn guà 變卦), напр. противоположна (cuò guà 錯卦), при която 6-те линии се заменят с противоположни; ротационна (zòng guà 綜卦), която подлежи на завъртане на 180°; ядрена (hù guà 互卦), където 2-ра, 3-та и 4-та линия от оригиналната хексаграма стават нова долна триграма, и 3-та, 4-та и 5-та линия – горна. Психо-космичния флуид ци е в състояние на постоянен поток, а това прави тъканта на бинарния код крайно неустойчива, затова се включват още 6 допълнителни хексаграми – получените чрез последователна смяна на всяка от линиите отдолу нагоре с противоположна. Още по-обхватна картина се разкрива, ако прокараме асоциативни паралели между текстовете на всички начални, втори, трети, четвърти, пети или най-горни позиции на 64-те хексаграми (без значение кой вид линия се намира в тях). Теоретично 64-те хексаграми могат да бъдат комбинирани помежду си (64х64) и да се получат 4096 додекаграми (12 линии, 12-цифров бинарен код), но от съображения за практичност процесът на гадаене рядко се простира толкова далеч. Шест семиологични единици и нули е обозримата ментална рамка, която налагаме върху безкрайната бинарна тъкан на пространство-времето/вакуума и достигаме до свръхточната локализацията на Аза „тук и сега“. Проблемът е, че тази рамка може свободно да се мести нагоре и надолу по хексаграмата, да се разширява или стеснява, превръщайки най-горната позиция на една хексаграма в начална на друга, или обособявайки съставни (латентно присъстващи) триграми. Линиите може произволно да се удвояват или сменят с противоположни, и така безспир да се открояват определени цикли на битието, още повече че празното пространство между 6-те линиите представлява Великата граница, от която постоянно на случаен принцип извират нови ин или ян линии, които също могат да бъдат мислено уловени от вещия гадател и включени в тълкуването на конкретната ситуация. Нататък тъканта на „Книга на промените“ инкорпорира текста на „Изложението за линиите“ (Yáocí 爻辭), който отразява как всяка от шестте линии („малките образи“ xiǎo xiàng 小象) си откликва/резонира (yìng 應) с останалите на принципа на взаимното привличане [-/+] или взаимно отблъскване [-/- или +/+], като най-важно е взаимодействието по съседство и още на 1-ва с 4-та, 2-ра с 5-та и 3-та с 6-та (т.е. първа линия от долната триграма с първа линия от горната триграма, втора с втора, трета с трета). Текстовата тъкан на „Книга на промените“ допълнително се усложнява от това, че коментарите, улавяйки се за дума от оригинала, цитират множество древни тълковни речници, където йероглифите най-често се обясняват със синоними, явяващи се и омонимни когнати (осветявайки така етимологичните мрежи), а също се предоставят алюзивни препратки към класически произведения. Настоящото изследване проследява гореописаните явления на базата на съставената от шест мъжки линии първа по ред хексаграма – хексаграмата Небесна твърд (Циен) Qián 乾.

Очаквайте пълния текст на статията