Религията в контекста на дебата “секуларизация – десекуларизация”

Нонка Богомилова

 ORCID ID   https://orcid.org/0000-0001-7808-5575

nonka_bogomilova@mail.bg

Институт по философия и социология – БАН, София, България

 

 

 

 Един от най-активните в международен план и продължаващи и понастоящем дебати в сферата на изследванията на религията е дебатът „секуларизация – десекуларизация”. Започнал преди десетилетия сред западните социолози, след промените той се пренесе и продължи и в Източна Европа. Подобаващ интелектуален респект му засвидетелстват и балканските социолози на религията (Bogomilova, 2020). Впрочем сред изследванията на религията тук в дис­циплинно отношение  най-добре развита, институционализирана и организационно структурирана е социологията на религията (Đorđević, 2008, pp. 8–9). Причината е вероятно в това, че в самите тези страни и особено в Западна Европа през последните години сериозно нараства интересът към резултатите от емпиричните социологически проучвания. Към тях проявяват интерес вътрешни и външни образователни и политически структури, а редовните европейски изследвания на ценностите отвориха своите „врати“ и за някои от тези страни, за да получат резултати за съизмеримост относно процесите на секуларизация и десекуларизация в този интересен, динамичен регион.

 

Особено активни в това отношение са сръбските социолози на религията. Сред тези от тях,  които системно  и задълбочено работят в тази посока (някои в преобладаващо теоретичен план, други – в емпиричен)  може да бъдат откроени: доайенът проф. Д. Джорджевич, авторитетният проф. Д. Шушнич, проф. М. Вукоманович, проф. З. Кубурич, проф. Д. Гаврилович, проф. Д. Тодорович, Д. Радиславлевич-Ципаризо­вич, проф.Д. Пантич и др.

В тази дълга редица солидно място заема и проф. Мирко Благоевич, чиито две последни монографии, а и редица други публикации третират проблемите на (де)секуларизацията и теоретично, и емпирично. Анализирайки резултатите от социологическите проучвания на религиозността в някогашна Югославия и конкретно в Р. Сърбия той констатира, че в първата половина на 70-те до 80-те години на ХХ в. е налична продължаваща секуларизация, но и нараснал интерес и декларирана принадлежност към религията, тоест десекуларизация. В края на 90-те години и нача­лото на новия век авторът констатира стабилизиране на тази тенденция като религиозността не е вече само селски, но и градски и интелигентски феномен (Blagojević, 2008, p. 69).

Детайлна картина на тези социални и религиозни промени (в Югославия, в страните, образували се след  разпадането й и в Русия) представя и монографията му от 2005 г. Религията и църквата в трансформиращото се общество (Religija i Crkva u transformacijama društva), посветена на три времеви равнища: атеизация - до средата на седемдесетте години на ХХ в.; от средата на седемдесетте до края на осемдесетте години - признаци на десекуларизация; от началото до края на деветдесетте години на ХХ и началото на XXI в. - процеси на относително стабилна десекуларизация на постсоциалистическото югославско общество (Blagojević, 2005, p. 9).

Нови социологически проучвания и анализи на процесите на (де)секуларизация в същия регион, но и в по-широк, общоевропейски мащаб представя  монографията на М.Благоевич Виталност на религията в (де)секуларизираното общество (Vitalnost religije u (de)secularizovanom  društvu, 2015). Тя гради и надгражда над постиженията и изводите на монографията от 2005 г., продължавайки в традиционния му авторски стил да изобилства от факти, данни, хипотези и изводи, направени на основата както на собствен анализ, така и на изключително богатата библиография, съдържаща заглавия на автори от Сърбия и бивша Югославия, Русия, класици на социологията, съвременни западни автори.

Както предишната, така и тази монография на проф. Благоевич, освен социокултурен и социологически анализ на процесите, развиващи се в религията и църквата в един особено важен и динамичен исторически период и регион, съдържа и широка методологическа част. В нея авторът уточнява своята мрежа от понятия, чрез която улавя духа и тенденциите на изследваните явления и процеси – религия, религиозност, секуларизация, десекуларизация. Своите теоретични хипотези и изводи, свързани с идеята, че понастоящем тече своеобразен процес на десекуларизация както в страните от бивша Югославия, така и в Европа като цяло,  авторът обосновава както чрез позоваване на идеите на водещи социолози, така и чрез анализ на резултатите от Европейските изследвания на ценностите през последните години и десетилетия.

Своите методологически представени тези и хипотези проф. Благоевич подкрепя и верифицира  чрез последователното им  теоретично и емпирично апробиране през ситуацията на религиозността в съответните региони: Европа, Русия, Сърбия. Заглавията на отделните глави говорят достатъчно ясно за спецификата на този подход: „Секуларизирана Европа или религиозност по друг начин”, „(Не)религиозна Русия – историческо измерение”,  „(Не)религиозна Сърбия – преди и сега”.

Последните глави на монографията са посветени на съвременните социални функции на религията в изследвания регион, на религиозната ситуация сред студентската младеж и на сръбската емпирична социология на религията – важни и интересни теми, по които авторът предлага иновативни визии и интерпретации.

Разбира се, като при всяка важна както за познанието, така и за културата на съвремието тема, някои от тезите може да бъдат допълнени, дискутирани, дори оспорени. Но това дава възможност на читателя да влезе в режим на диалог с автора като обогати и конфигурира богатото поле на идеи и интерпретации по темата.

С тази своя монография проф. Благоевич дава отново своя принос в твърде богатия, разнообразен и интересен изследователски пейзаж на сръбските философи, религиоведи и социолози на религията, които просветляваха и просветляват тези важни явления и процеси с хуманистичен патос и изследователска компетентност в сложните години на социална трансформация.

Проф. Благоевич е един от съвременните сръбски изследователи на религията, които не се ограничават само с публикационна активност, но работят сериозно и в полето на международната научна комуникация. Под негово ръководство ежегодно се провеждат международни научни конференции с последващо издаване на сборници по различни въпроси на религиознанието, които обединяват много автори от всички бал­кански страни, включително и от България.

Последните, най-актуални издания от тази дълга поредица са посветени на теоретичните проблеми на вярата и разума – Faith and Reason (2016); на съвре­менните социални измерения на религията – Religion in Contemporary Society (2017); на традиционната и нетрадиционната религиозност и др. Като ръководител на международната научно-изследователската мрежа FOREL, проф. Благоевич подпомага взаимното опознаване и научната комуникация между изследователи на религията от различни страни не само със своите публикации и съставителства, но и с научните форуми, които организира.

Така и учените от балканските страни дават своя принос в обогатяването с тези и идеи на дебата „секуларизация – десекуларизация”, както и на новите теми и проблеми, които изследванията на религията генерират.

 

 Използвана литература

 

Blagojević, М. (2005). Religija i Crkva u transformacijama društva [Religion and Church Within the Social Transformation]. Biblioteka Fronesis.

Blagojević, М. (2008). Serbian empirical sociology of religion (Critical research studies of reli­giousness from 1991–2007). In D. Đorđević (Ed.). The sociology of religion in the former Yugoslav Republics. YSSSR, 65–72.

Blagojević, M. (2013). Orthodox religiousness at the end of the first decade of the 21st    century. In D. Đorđević (Ed.). On religion in the Balkans. YSSSR; Ivan Hadjyiski Institute, 73-82.

Blagojević, М. (2015).Vitalnost religije u (de)secularizovanom društvu.[Vitality of Religion in the  (De)secularized Society]. Institut društvenih nauka.

Bogomilova, N. (2020). Religiyata v teoretichnoto pole na savremennite balkanski izsledovateli (kontekstat na razpadaneto na bivsha IUgoslaviya). [Religion Within the Theoretical Field of Contemporary Balkan Scholars (In the Context of the Collapse of the Former Yugoslavia)]. Slavia Meridionalis, 20, Article 2154.

DOI:  https://doi.org/10.11649/sm.2154

 Đorđević, D. (2008). Introduction: On religion and sociology of religion in the Socialist Yugoslavia and former Yugoslav Republics. In D. Đorđević (Ed.), The sociology of religion in the former Yugoslav Republics. YSSSR, 4-20.