NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

4.      Теорията за значението като употреба

В защита на Витгенщайн може да се каже, че той е този, който подчертава важността на значението като употреба и го поставя в центъра на своята философия на езика. Това със сигурност е вярно. Ръсел, както вече признахме, не му е обърнал особено внимание. По същество всичко, което той казва за значението (в съответния, не-ръселиански смисъл), беше, че то е „извадено от (употребата) чрез наблюдение и анализ". Но на Витгенщайн едва ли може да се припише заслугата, че е създал собствена теория без да е имал предвид тази бележка - макар че, честно казано, той не може да бъде обвинен и в опит да го е направил като я е имал предвид. Той се стремеше, да създаде картина, а не към това да изгради теория - полезна самонадеяност, тъй като картините нямат логически следствия - но това, което той предложи като картина, беше по същество следната бележка: „За голям клас случаи... макар и не за всички - в които използваме думата „значение", тя може да бъде дефинирана по този начин: значението на една дума е нейната употреба в езика" (PI, §43). За Ръсел значението се извежда от употреба чрез наблюдение и анализ. За Витгенщайн то се отъждествява с употребата - макар и само в „голям клас случаи" и само с употребата „в езика". Много мастило е излято в опит да се разбере какво е имал предвид Витгенщайн. Както Фогелин (1976, 121-22) посочва, думите могат да се използват по всякакви начини, не всеки от които пасва на тяхното значение. Така думите могат да се използват като пароли, да плашат хора (когато се крещят в ушите им), да се практикува писане, като част от код, да се тества звукова система, да заглушават високоговорител и т.н. (Първите два примера са на Фогелин) Следователно се нуждаем от някакъв начин да изключим тези видове употреби. За тази цел бихме могли, както отбелязва Фогелин, да изградим „внимателна таксономия на употребите  в езика", но Фогелин отхвърля това, защото е „трудно" и „натоварва Витгенщайн с атрибути, които е избрал да не развива". Вместо това той предлага да се „разчита на контекста, за да се установи кои употреби са уместни в определена дискусия" (пак там, 122). Но това наистина няма как да стане. Имаме (с две уточнения) общо описание на значението на една дума от гледна точка на [някои] нейните употреби и имаме просто понятие (което не е подкрепено от нищо), чиито езикови употреби трябва да разкрие контекстът. Това е зле обоснован възглед, дори когато става въпрос за картина, защото не знаем какво има на снимката и какво не - една картина може да няма логически следствия, но поне има граници. Нещо повече, струва ми се, че възгледът не е издържан заради това, което Витгенщайн всъщност предлага; тъй като Витгенщайн казва, че значението на една дума е нейната употреба в езика, аз предполагам, че може да се генерира случай, в който видовете употреби, които изброих по-горе, не са употреби в езика. Те са понятия, но това поне ни подсказва къде може да се намери съответното разделение в таксономията и (макар и много неясно) на какъв принцип може да се основава. Очевидно една адекватна теория (или поне една адекватна картина) би изисквала доста повече подробности. Съществуват обаче още по-големи трудности при разбирането на това какво е имал предвид Витгенщайн в PI, §43. Трудно е да приемем бележката съвсем буквално, тъй като всеки път, когато се използва дадена дума, значението й ще се променя. Но ако Витгенщайн няма предвид действителни, конкретни употреби на думата, в определени моменти, при конкретни поводи, тогава той изглежда се позовава на някакъв вид абстрактна идеализация - самия вид "нещо", зад което, както той често се оплаква, ние сме водени да търсим безплодно появата на същност. Досега най-добрият разказ за дефиницията на значението на Витгенщайн, който познавам, е този, даден от Дж. Ф. М. Хънтар, който третира значението като определение чрез абстракция. Неговото основно изложение на позицията на Витгенщайн е, че в изреченията, където се използва съществителното „значение", можем да заменим с „употреба", а където се среща глаголът „означава", можем да заменим „има същата употреба като" (Hunter 1971, 382). Втората клауза е сърцевината на изложението: тя ни позволява да преминем от „„w" означава „w ′" към „„w" има същата употреба като „w ′"". Обобщението и номинализирането ни дават „два израза имат едно и също значение, ако имат една и съща употреба" и след това, както в стандартното определение чрез абстракция, „значението на един израз е това, което има общо с всички изрази, които имат същата употреба". Хънтър обаче се притеснява от номинализирането. Той приема много сериозно и присърце предупреждението на Витгенщайн, че наличието на субстантив ни кара да търсим обект, свързан с него, и в този случай той подчертава, че няма такъв обект като значението на „w". Хънтър ни съветва изцяло да избягваме „значението" като субстантив, както прави и Ръсел в „Анализът на съзнанието". Той дори е толкова смел да предположи, че използването на фразата „значението на думата" от Витгенщайн в PI, §43, е „подвеждащо" (Hunter 1971, 384, 387). Но тук наистина няма причина за смущение: езикът е пълен със субстантиви, на които липсват съотнесени обекти; на желанието да търсим обект, когато видим субстантив, може да бъде устоено! Но обичайният начин за справяне с такива случаи, теорията на Ръсел за определени описания, няма да помогне в този случай, защото ще ни трябват някои изречения във формата „ϕ (значението на „w")", където описанието трябва да е първично събитие, за да е вярно. В случаите на определения чрез абстракция обаче има един съвършено добър трик за постигането им, с който, освен това, Витгенщайн е бил много добре запознат, след като го е виждал използван другаде -  от Ръсел. Не е нужно да постулираме обект за „значението на „w"", за да реферираме към него, можем просто да определим „значението на „w"" като „набор от всички изрази, имащи същите употреби като „w"". Тук нямаме онтология излизаща отвъд изразите и техните употреби, наборът се приема изцяло екстензионално и в този конкретен случай (доколкото виждам) дори не трябва да предполагаме, че наборът е повтарящ се. Така че тук имаме правдоподобно изглеждащо определение на значението на израза по отношение на неговата употреба, което се съобразява с изискването на Витгенщайн, че значението на израза не е обект. То надхвърля всичко, предложено от Ръсел в Анализът на съзнанието, но не изисква никакви атрибути, които той вече не е одобрил. Колко от него идва от Витгенщайн и колко от Хънтър е труден въпрос. Хънтър си прави труда да покаже, нищо от това, което казва, не е в противоречие с казаното от Витгенщайн а във Философските изследвания. Но, уви, това не е съвсем така. Проблемите на Фогелин се връщат, за да ни измъчват, макар и не съвсем в същата форма като вече представените. Има други видове употреба, такива, които е трудно да не се смятат за думи „извън езика", където нашето определение се проваля. Ако които и да е две думи имат едно и също значение, тогава „ТВ" и „телевизия" имат еднакво значение, но има случаи, в които едната може да се използва, а другата не: например при пост-синхронизация на диалог във филм или ако имате нужда от рима. Много е трудно да се схване това, че писането на поезия или дублажът на саундтрак използва думи „извън езика". Така че трябва да направим изключение за някои допълнителни класове (или класове) от случаи, които не са признати от Витгенщайн. Това, което искаме да изключим, са онези случаи, в които други фактори освен значението са релевантни на употребата, но това прави нашето обяснение на значението кръгово. Как иначе да стане, идея си нямам. Нито пък знам как да изключа обратния тип случаи, при които думите с различно значение се използват еднозначно. В езика, тъй като той се говори (или пише), грешката е повсеместна и в много случаи включва погрешно значение на думите. Трябва да се вземат под внимание различни случаи, вариращи от изолирани пропуски на езика и писането, през индивидуални говорни патологии (като тези на г-жа Малапроп), до грешки, които се срещат сравнително често в широк диапазон от говорещи (напр. „незаинтересовани" вместо „незаинтересован") или пишещи (напр. „принцип" вместо „основен") и в случаите, когато злоупотребата става толкова широко разпространена, че думата променя значението си (напр. „избухнал"). Това, че случаите от този последен тип се срещат, е неоспоримо (и се признава от практиката дори на консервативните лексикографи) и подкрепя тезата, че значението е функция на употребата. Това, че случаите от първия тип се срещат, но не трябва да се приемат като оказващи влияние върху значението на съответните думи, изглежда също толкова неоспоримо. Би било идиотско да предположим, че има резки граници между тези различни случаи, но ако нашето определение за значението на дадена дума работи, трябва да намерим някаква причина да изключим всички тези случаи с изключение на последния случай, при който става въпрос за тези употреби, които определят значението на думата. Очевидната причина е, че повечето случаи очевидно са примери за злоупотреби с дадена дума, само употребите в последната група могат да се считат за правилни употреби. Това предполага, че трябва да ограничим определението на „значението на „w"" до онези изрази, които могат правилно да се използват по същия начин като „w" - но тук „правилно" трябва да се разбира като включващо „правилно, доколкото се отнася до значението"; тъй като в противен случай нямаше да можем да направим разграничението там, където ни е необходимо. Но ако това означава „правилно", нашето определение за „значение" е кръгово. Това, че значението на един израз, в смисъла, в който използвахме думата в този раздел, зависи, както каза Ръсел, от употребата му изглежда много правдоподобно. Със сигурност би било невъзможно всички говорещи определен език да се заблуждават относно значението на даден израз с установена употреба в техния език. По същия начин външен човек би погледнал начина, по който е използван изразът, когато търси подходящ превод, например. Нито Ръсел, нито Витгенщайн обаче ни предоставят нещо като адекватна теория за значението като употреба или дори адекватно определение на „значението" от гледна точка на „употребата" (въпреки че мисля, че Хънтър се доближава много повече до последното, отколкото всеки един от тях ). Независимо от това, жалко е, че уважението към Витгенщайн и пренебрежението към Ръсел са замъглили (1) тяхната поредност при обсъждането на проблема за значението (2) огромното количество работа, която все още трябва да бъде свършена във връзка с теорията за значението като употреба.

Благодарности

По-кратка версия на тази статия беше прочетена на конференцията Ръсел и Витгенщайн на кръстопът в университета Макмастър през 2013 г. Благодарен съм на участниците за коментарите на това събитие и за коментарите на анонимния рецензент за това списание.


Превод: Деница Желязкова

тел.номер: 0897282919

имейл: d_zhelyazkova@uni-plovdiv.bg

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски"

References Works by Russell and Wittgenstein:

AMa Russell, Bertrand, 1927. The Analysis of Matter. London: Allen and Unwin. Reprinted New York: Dover, 1954.

AMi Russell, Bertrand, 1921. The Analysis of Mind. London: Allen and Unwin.

BBB Wittgenstein, Ludwig, 1958. The Blue and Brown Books. Oxford: Blackwell. Reprint New York: Harper, 1965.

CL Wittgenstein, Ludwig, 1995. Cambridge Letters: Correspondence with Russell, Keynes, Moore, Ramsey and Sraffa. Oxford: Blackwell.

CPBR4 Russell, Bertrand, 1994. The Collected Papers of Bertrand Russell, vol. 4: Foundations of Logic, 1903-05, edited by Alasdair Urquhart. London: Routledge.

CPBR5 Russell, Bertrand, 2014. The Collected Papers of Bertrand Russell, vol. 5: Toward 'Principia Mathematica', 1905-08, edited by G. H. Moore. London: Routledge.

CPBR8 Russell, Bertrand, 1986. The Collected Papers of Bertrand Russell, vol. 8: The Philosophy of Logical Atomism and Other Essays, 1914-19, edited by J. G. Slater. London: Routledge.

IMT Russell, Bertrand, 1940. Inquiry into Meaning and Truth. London: Allen and Unwin.

MN Russell, Bertrand, 1918. 'Manuscript Notes.' In CPBR8, 252-71.

MPD Russell, Bertrand, 1959. My Philosophical Development. London: Allen and Unwin.

OD Russell, Bertrand, 1905. 'On Denoting.' Mind 14: 479-93. Reprinted in CPBR8, 415-27.

OOP Russell, Bertrand, 1927. An Outline of Philosophy. London: Allen and Unwin.

OP Russell, Bertrand, 1919. 'On Propositions: What They Are and How They Mean.' Proceedings of the Aristotelian Society, Supplementary Volumes 2: 1-43. Reprinted in CPBR8, 278-306.

PAD Russell, Bertrand, 1903. 'Points about Denoting.' In CPBR4, 306-13.

PI Wittgenstein, Ludwig, 1953. Philosophical Investigations, translated by G. E. M. Anscombe. Oxford: Blackwell.

PLA Russell, Bertrand, 1918. 'The Philosophy of Logical Atomism.' The Monist 28: 495-527. Reprinted in CPBR8, 153-244.

PM Whitehead, Alfred North and Bertrand Russell, 1925-27. Principia Mathematica. Cambridge: Cambridge University Press. First edition 1910-13.

POM Russell, Bertrand, 1903. The Principles of Mathematics. Cambridge: Cambridge University Press. Reprinted London: Allen and Unwin, 1964.

POP Russell, Bertrand, 1912. The Problems of Philosophy. London: Williams and Norgate.

RTC Russell, Bertrand, 1944. Reply to Criticisms. In Schilpp (1944), 681-741.

TLP Wittgenstein, Ludwig, 1921. Tractatus Logico-Philosophicus, translated by D. F. Pears and B. F. McGuinness. London: Routledge and Kegan Paul, 1961.

WJCT Russell, Bertrand, 1908. 'William James's Conception of Truth.' In CPBR5, 472-85.

Works by other authors:

de Almeida, Claudio, 1998. Russell on the Foundations of Logic. Porto Alegre: Coleção Filosofia, EDIPUCRS.

Black, Max, 1944. 'Russell's Philosophy of Language.' In Schilpp (1944), pp. 229-55.

Burnyeat, M. F., 1987. 'Wittgenstein and Augustine De magistro.' Proceedings of the Aristotelian Society 61: 1-24.

Dummett, Michael, 1975. 'What is a Theory of Meaning? (I).' In: The Seas of Language, pp. 1-33. Oxford: Clarendon Press.

Field, Harty, 2004. 'The Consistency of the Naive Theory of Properties.' In One Hundred Years of Russell's Paradox, edited by Godehard Link, pp. 285-310. Berlin: de Gruyter.

Fogelin, Robert J., 1976. Wittgenstein. London: Routledge. Second edition, 1987.

Godden, David M. and Nicholas Griffin, 2009. 'Psychologism and the Development of Russell's Account of Propositions.' History and Philosophy of Logic 30: 171-86.

Griffin, Nicholas, 1996. 'Denoting Concepts in The Principles of Mathematics.' In Bertrand Russell and the Origin of Analytical Philosophy, edited by Ray Monk and Anthony Palmer, pp. 23- 64. Bristol: Thoemmes Press.

Hacker, P. M. S., 2010. 'Meaning and Use.' InThe LaterWittgenstein on Language, edited by Daniel Whiting, pp. 26-44. London: Palgrave Macmillan.

Hallett, Garth, 1967. Wittgenstein's Definition of Meaning as Use. New York: Fordham University Press.

Hallett, Garth, 1977. A Companion to Wittgenstein's "Philosophical Investigations". Ithaca, NY: Cornell University Press.

Hunter, J. F. M., 1971. 'Wittgenstein on Meaning and Use.' In Essays on Wittgenstein, edited by E. D. Klemke, pp. 374-93. Urbana: University of Illinois Press.

Jager, Ronald, 1972. The Development of Bertrand Russell's Philosophy. London: Allen and Unwin.

Makin, Gideon, 2000. The Metaphysicians of Meaning: Russell and Frege on Sense and Denotation. London: Routledge.

Martinich, A. P., 1997. 'The Philosophy of Language.' In Routledge History of Philosophy, vol. 10: Philosophy of Meaning, Knowledge and Value in the Twentieth Century, edited by John V. Canfield, pp. 11-38. London: Routledge.

Pears, D. F., 1967. Bertrand Russell and the British Tradition in Philosophy. New York: Random House.

Ryle, Gilbert, 1957. 'The Theory of Meaning.' In British Philosophy in the Mid-Century: A Cambridge Symposium, edited by C. A. Mace, pp. 239-64. London: Allen and Unwin. Reprinted in Gilbert Ryle: Collected Papers, vol. 2, pp. 350-72. London: Hutchinson, 1971.

Schilpp, Paul Arthur, ed., 1944. The Philosophy of Bertrand Russell. (Library of Living Philosophers 5). La Salle: Open Court.

Schmitz, H. Walter, 2013. '"It is confusion and misunderstanding that we must first attack or we must fail hopelessly in the long run." Taking Stock of the Published Correspondence of Victoria, Lady Welby.' Kodikas/Code: Ars Semeiotica 36: 203-26.

Soames, Scott, 2003. Philosophical Analysis in the Twentieth Century. Vol. 1:) The Dawn of Analysis. Princeton: Princeton University Press.

Stevens, Graham, 2006. 'On Russell's Naturalism.' Bertrand Russell Society Quarterly 130-31: 21-30.

Strawson, P. F., 1950. 'On Referring.' Mind 59: 320-44. Reprinted in Definite Descriptions: A Reader, edited by Gary Ostertag, pp. 135-60. Cambridge, Mass.: MIT Press, 1998.