NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Музиката на тишината

The Music of Silence

Нонка Богомилова,

nonka_bogomilova@mail.bg

 

Това поетично заглавие носеше поредната хайга изложба на Александра Ивойлова,  предоставена през м. юни тази година на любителите на тази интересна естетическа форма. Хармоничното съчетаване на художествена фотография с хайку поезия, характерно за тази японска традиция, отдавна излязла извън  рамките на националната култура и станала световен феномен, напълно съответства на разнообразните умения и таланти  на авторката – в сферата на поезията, музиката, визуалните изкуства.Тя е магистър по пиано  от НМА „Проф. Панчо Владигеров” със специализация в Париж и има издадени компактдискове, които също са синкретичен естетически  продукт – този път между поезия и музика. Взаимоусилването на въздействията на различните изкуства рисува профила на авторския стил на Александра Ивойлова. Артистичните й прояви боравят активно в тази посока, разрушаваща граници и градяща мостове между графика и музика, хайку и скулптура, фотография и хайку и др.

В този контекст са и участията й в множество интересни проекти, в изданията на Международния литературен фестивал „Елиас Канети”, в пленерите и изложбите на евреите художници в България, в изложбите и рециталите на Българския хайку съюз и др. Издала е повече от десет книги, а нейни произведения са преведени на различни езици в международни издания. Сред последните й награди за поезия е Специалната награда „Европоезия” – Париж, 2023 г.

Юнската хайга изложба на Александра Ивойлова привлича погледа на посетителя с хубавите художествени фотографии, уловили красиви и мимолетни природни  мигове, в които сякаш е отразена, овечностена някаква дълбока, мъдра тайна на естеството…Тайна, която хайку стиховете разкодират, ословесявайки визуалното, визуализирайки словото. Неподвижният, като че ли  замрял силует на сухото дърво, осветен и почти изгорен от огненото слънце събужда интересни и богати асоциации – за природното и човешкото, за старостта и младостта, за топлината и студенината, за началото и края. Тези асоциации са подхранени и оживени от хайку стих, поетично откликващ на фотографския образ. Или интересната фотография със сребристото езерно „око”, в хайку стиха обвързана с приказката за златната вода, и така изпълваща фотохайгата с една философия на човешкото – на надеждата, мечтата, очакването, изпълнения смисъл. В друга фотография уловеният уникален миг на огнения залез сякаш тъгува по краткостта на красивите и неповторими мимолетности, които даряват с очарование не само природното, но и човешкото. И чието очарование идва не само от  усещането за красота, но и от преходността, неповторимостта на мига и чувството: мигове, които „спират дъха” – нали с тях, а не с дългите години безвремие беше свързал един мъдрец смисъла и ценността на човешкия живот…

Посланията на фотохайгата в юнската изложба на Александра Ивойлова имаха за свой подходящ фон, и от своя страна допълваха, осмисляха посланията на хубавата изложба от икебана, които даряваха с естетическа емоция не само окото и душата, но и осезанието – чрез ароматите на умело подбраните от наредилите икебаните-цветя колеги и приятели на Александра.

Тези красиви и дълбоки чувства и преживявания не свършват с разглеждането на изложбата. Те дълго отзвучават в душата на изпиталия ги и сякаш с времето обрастват с все нови и нови смисли, вълнения, прозрения – знак за срещата с и съпреживяването на един интересен, вълнуващ, смислен проект.