NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Семантично ядро на политическите нагласи в контекста на изборния процес

Биляна Бойкова Йорданова, Ива Иванова Димитрова

 

1. Концептуална рамка

Провеждането, реда и организацията на изборите в България, в едно с възможностите за  оспорването им, както и конкретиката на попълване на мандати, са залегнали в разпоредбите на Изборния кодекс, в сила от 2014 г., с последни допълнения и изменения от 2022 г. Четири са основните вида избори: за президент и вицепрезидент, за народни представители, за общински съветници и кметове, и за членове на Европейския парламент. Изборният кодекс е нормативен акт, който събира в себе си уреждането и протичането на изборния процес изцяло. Негови предшественици са били:  Закон за избор на народните представители, Обн. ДВ. бр. 37 от 13 април 2001 г., Закон за избиране на президент и вицепрезидент на републиката, Обн. ДВ. бр. 82 от 4 октомври 1991 г., Закон за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, Обн. ДВ. бр. 20 от 6 март 2007 г., Закон за местните избори, Обн. ДВ. бр. 66 от 25 юли 1995 г.

Не съществува такова идеално общество, в което теоретичните постановки в държавата напълно удовлетворяват гражданите и намират приложение на практика (Хаджолян, 2002), но човекът, като търсещ и активен субект, може да повлияе на социалното моделиране.

В периода на преход към демокрация българското общество изпада в „нормативен вакуум“, поради напъпилата социално-икономическа криза, като резултат от преустройство на политическата система, икономическите отношения и културните образци. Тази рязка промяна в стандарта и стила на живот провокира състояние на аномия сред обществото (Стойкова, 2021).

Откакто съществува изборът и избирателното право, съществуват и въпросите за прозрачност, правилно прилагане на законовите предписания за провеждането им и създаване на положителна нагласа в обществото за важността и необходимостта от упражняването на глас. Нагласите, както и техните функции не са постоянна величина – те се променят при промяна на обекта на нагласа, заобикалящата среда и чертите на личността, свързани са с личностни интереси, социална идентификация, ценностна релевантност. Нагласата се формира от механизми като култура, доверие, социално-психически климат.

Анализът на всички тези особености, свързани с изборния процес, са в основата на научната статия, ще разгледаме и изследваме в дълбочина идеите, свързани с функционирането на самия изборен процес като основополагащ за съществуването на демократично общество.

2. Изследователска програма

Целта на настоящето изследване е да установи в каква степен прозрачността и адекватността в провеждането на изборите има положителен ефект върху нагласите на гласоподавателите към политическите партии и съответно доколко положителното отношение на гласоподавателите към политическите партии има благоприятен ефект върху намерението им да гласуват.

Хипотезите са следните: 1) Високата степен на прозрачност в провеждането на изборите има положителен ефект върху нагласите на гласоподавателите към политическите партии. 2) Високата степен на адекватност в провеждането на изборите има положителен ефект върху нагласите на гласоподавателите към политическите партии. 3) Положителното отношение на гласоподавателите към политическите партии има благоприятен ефект върху намерението им да гласуват.

Процедурата на изследването включва проучване на отношението на избирателите към изборния процес и техните намерения да гласуват, чрез създадено уеб базирано проучване с помощта на Google Surveys. Проучването е проектирано с помощта на подход с множество айтеми. За да се подобри валидността и надеждността, са използвани множество променливи за измерване на всеки конструкт. Айтемите за променливите са адаптирани от съществуващата литература. Всички променливи са измерени с помощта на 7-степенна скала на Likert. Общо 22 айтема са включени в окончателната версия на проучването, включващи демографски данни, айтеми, измерващи нагласите за прозрачност и адекватност на изборния процес, намерението за гласуване и въпроси за оценка на представеното съобщение за насърчаване на правото на  изборен глас.

Първата част от въпросника за самоотчитане е разработена с въпроси, разделени на основни сегмента. Първият сегмент се състои от общо описание на изследването и информация как ще бъдат използвани данните, събрани като част от това проучване. Вторият сегмент обхваща информация за участниците по отношение на тяхната възраст, пол и имейл адрес. Първата част, включва измерване на променливата „Прозрачност на изборния процес“, като съответните айтеми са избрани и адаптирани, за да отговарят на контекста на това проучване. Следващият сегмент от проучването измерва променливата „Адекватност на изборния процес“. Конструкцията е изградена въз основа на същия въпросник както при „Прозрачността“ и се състои от три айтема, които са коригирани, за да отговарят на проучването. Накрая участниците са помолени да оценят сами отношението им към политическите партии, което отбелязва и края на първата част от проучването.

Втората част на проучването се състои от два сегмента, част с обща информация и такава за измерване на намерението за гласуване. На участниците е изпратено подканващо съобщение, за ползите от това да гласуват и да подкрепят най-привлекателната за тях партия. Интервалът от време между двете анкети варира между шест до единадесет дни в зависимост от това кога е отговорено на първата анкета.

Изследваните лица са общо 134 участници, които успешно са попълнили първата част на анкетата. Възрастовото разпределение на тези участници е следното: 38 участници са на възраст между 18 и 29 години, 34 са между 30 и 40 години, 29 са между 41 и 50 години, 24 са между 51 и 60 години, 9 са между 60 и 71 години. По отношение на половото разпределение 78 са определени като жени, 56 – като мъже. Изборът да не се сложи фокус върху определена възрастова група е умишлен, с цел да се обхване възможно най-широката гама от гледни точки.

Събирането на данни включва използването на множество софтуерни инструменти за техния анализ. За създаването на въпросника е използван Google Surveys и след като данните са събрани, те бяха експортирани в SPSS софтуер за по-нататъшен статистически анализ. Онлайн въпросникът е разпространен, чрез споделяне в социалната мрежа Meta и по имейл. Отговорите за първата част на анкетата са събрани между 15 и 20 януари 2024 година, а отговорите за втората част между 01 и 08 февруари 2024 година.

Етичните въпроси, свързани с провеждането на изследването, следват правовото използване на конфиденциална информация и спазването на Закона за защита на личните данни. Следователно, на участниците съответно бе предоставена подробна информация, защо е необходимо да посочат имейл адрес, а именно - за разпространение на втората част от анкетата. В настоящето проучване разпространението на въпросниците е онлайн, и осигурява обследване на по-широка извадка от населението поради предоставяне на възможно най-удобни за участниците в изследването условия.

3. Резултати

Коефициентът Алфа на Кронбах се използва, за да се гарантира, че нивото на надеждност на всяка независима променлива е със задоволително ниво, което трябва да бъде поне 0,70, за да покаже стандартна стойност на надеждност, докато стойности от 0,60 и по-ниски се считат за показател на липса на вътрешна консистентност и следователно слаба надеждност. В някои случаи обаче по-ниските стойности на Алфа на Кронбах са приемливи поради приноса им за айтемите по отношение на тяхната валидност. Тестът Алфа на Кронбах е широко използван в социалните науки за измерване на надеждността. Следните айтем анализи са проведени, за да осигурят статистически доказателства за Алфа на Кронбах от първия въпросник и последващите измервания. Коефициентите на Алфа на Кронбах са придружени с помощта на доверителен интервал от 95% (sig.=0,05), който е приложен като стандарт в статистическите тестове на SPSS.

 


Таблицата по-горе показа статистическите данни за надеждността на променливата Прозрачност (α= 0,664), след като четвъртият айтем е обратно кодиран в SPSS. Този резултат е под приемливото равнище и показва ниско ниво на вътрешна консистентност и надеждност, следователно променливата трябва да бъде пренебрегната за всеки айтем.


 

Таблицата по-горе показва всеки айтем в рамките на променливата за наблюдение и дали алфа на Кронбах за променливата би се подобрила, ако даден елемент бъде изтрит. Резултатите показват, че изтриването на елемент Q2 би довело до по-висока стойност за променливата от (α=0,783). Може да се твърди, че вътрешната последователност на променливата ще бъде по-висока, ако айтем Q2 бъде премахнат. Освен това се наблюдава, че за айтем  Q2 ( ρ Xi R (i) = 0,186) e под 0,3 и e значително по-нисък в сравнение с останалите, което се явява допълнителен аргумент за премахването му.

Променливата на прозрачността е коригирана и вторият айтем е премахнат, за да се получи по-висока алфа на Кронбах и съответно по-високо ниво на вътрешна консистентност. След отстраняването на втория айтем, анализът на надеждността е извършен още веднъж и е представен по-долу.

 


 

Таблица 3 представя статистическите данни за надеждността на променливата Прозрачност, анализирана с помощта на три айтема (α=0,783). Новата стойност се счита че притежава приемливи стойности, което показва стабилна вътрешна консистентност в променливата. Статистиката показва доказателства, че изтриването на втория айтем повишава надеждността на независимата променлива и по този начин цялостната надеждност.


 

Горната таблица показва статистическите данни за надеждността на независимата променлива Адекватност, която съдържа три айтема във въпросника. Алфа на Кронбах на променливата адекватност беше (α=0,889), което е високо ниво и над приемливото на вътрешна консистентност и надеждност в рамките на променливата.

 


 

Горната таблица № 4 представя алфа на Кронбах за всеки от трите айтема в променливата за съвместимост и дали цялостната алфа на Кронбах би била подобрена, ако даден айтем беше изтрит (таблица 5). В сравнение с променливата за съвместимост α=0,889 с всички айтеми, изтриването на който и да е от трите айтема би довело до намаляване на алфа стойността.

Приложен е множествен регресионен анализ за изследване на връзката между независимите променливи и зависимата променлива, с цел идентифициране на променливи, които са най-въздействащи. Регресионният анализ предполага, че е налице нормалност и рамка, която трябва да бъде тествана въз основа на теоретичната и емпирична основа.

 


 

Стойността (R2 =0,469) показва, че 46,9% от дисперсията в зависимата променлива спрямо нагласите на хората към политическите партии може да бъде предсказана и обяснена от независимите променливи - адекватност и прозрачност.

 


 

Горната таблица №7 ANOVA показа (F= 49,973), при (sig.=0,01) т.е. коефициентът на значимост е под < 0,05, следователно, може да се каже, че поне за една от независимите променливи се смята, че има статистически импактно влияние върху зависимата променлива спрямо нагласите на гласоподавателите към политическите партии.


                                                                

Таблица №8 по-горе показва, че (Sig.=0,146)  надвишава (sig.>0,05) и следователно няма значителна разлика в намерението за гласуване между групите и може да се твърди, че прозрачността и адекватността в провеждането на изборите не повлияват значително върху нагласите на гласоподавателите към политическите партии.

 


 

Коригираният R квадрат според показва каква част от дисперсията в зависимата променлива се обяснява с независимата променлива. В групата, на която е казано, че е желателно да се гласува, 18,3% от вариацията в зависимата променлива - намерението за упражняване на вота може да се обясни с независимата променлива отношение на гласоподавателите към политическите партии.

 

            

 

От резултатите в таблица №10 (Sig.=0,004) се вижда, че независимата променлива на отношението към политическите партии има значително влияние върху зависимата променлива намерение за упражняване на вота, тъй като (sig.<0,05) е в рамките на групата, на която е презентирано подканващо съобщение, включващо ползите от упражняване на вота.

 


 

Таблица №11 (B=0,493) показва очакваната промяна в зависимата променлива намерение за упражняване на вота за всяко увеличение с една единица на независимата променлива Отношение на гласоподавателите към политическите партии“. Това показа, че има умерено положителна връзка между отношението на участниците към политическите партии и тяхното намерение да упражнят правото си на глас. Стойността на (sig.=0,006) е по-ниска от (sig.=0,05) и показва статистически значима връзка между зависимата променлива намерение за упражняване на вота и независимата променлива отношение към политическите партии. Това означава, че отношението към изборния процес има благоприятен ефект върху намерението за упражняване на правото на глас, което показва, че третата хипотезата се потвърждава.

4. Заключение

Анализът на получените резултати от проведеното изследване доказва, че прозрачността и адекватността в провеждането на изборите не повлияват значително нагласите на гласоподавателите към политическите партии. Също така изследването доказва, че положителното отношение на хората към политическите партии има благоприятен ефект върху намерението им да гласуват. Това навярно се дължи на факта, че настоящето проучване е илюстрация на дебатите относно демократичната легитимност, които са предмет на обсъждане най-малко през последните тридесет години, които продължават и досега. В  същото време обаче, въпросът дали широката общественост притежава достатъчно познания и разбиране на политиката, за да изпълни нормативните изисквания за гражданство в рамките на една демократична система на управление е от съществено значение за демократичната легитимност, се оказва изненадващо противоречив. Всеобщо прието е твърдението, че демокрацията страда в резултат на гражданско неангажиране и липса на адекватно информирано гражданско общество. Основната опасност за държавността се крие именно в дезинформираността на електората, където фалшиви информационни агенции изкуствено, чрез различни технологични средства, създават илюзорна представа, че обществото като цяло функционира така, сякаш е справедливо и добре информирано за политиката и съпътстващите я въпроси.

 

Литература: References

1.         Закон за избор на народните представители, Обн. ДВ. бр. 37 от 13 април 2001 г. (Zakon za izbor na narodnite predstaviteli, Obn. DV. br. 37 ot 13 april 2001 g.) [In Bulgarian].

2.         Закон за избиране на президент и вицепрезидент на републиката, Обн. ДВ. бр. 82 от 4 октомври 1991 г. (Zakon za izbirane na prezident i vitseprezident na republikata, Obn. DV. br. 82 ot 4 oktomvri 1991 g.) [In Bulgarian].

3.         Закон за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, Обн. ДВ. бр. 20 от 6 март 2007 г. (Zakon za izbirane na chlenove na Evropeyskiya parlament ot Republika Balgariya, Obn. DV. br. 20 ot 6 mart 2007 g.) [In Bulgarian].

4.         Закон за местните избори, Обн. ДВ. бр. 66 от 25 юли 1995 г. (Zakon za mestnite izbori, Obn. DV. br. 66 ot 25 yuli 1995 g.) [In Bulgarian].

5.         Изборен кодекс, 2014, изм. и доп. ДВ, бр.104, 20 декември 2022 г. (Izboren kodeks, 2014, izm. i dop. DV, br.104, 20 dekemvri 2022 g.) [In Bulgarian].

6.         Стойкова, П., 2021. Образователните права на българката: извоюване и съвременни предизвикателства // Стратегии на образователната и научната политика, 1, 52-70. (Stoykova, P. 2021. Obrazovatelnite prava na balgarkata: izvoyuvane i savremenni predizvikatelstva // Strategii na obrazovatelnata i nauchnata politika, 1, 52-70) [In Bulgarian].

7.         Хаджолян, М, 2002. Държава, право, конституция, Велико Търново: ВСУ. (Hadzololyan, M. 2002. State, Low, Constitution, Veliko Tarnovo: VTU) [In Bulgarian].