Мариус Челару (Румъния) (име: Мариус Челариу, име в ПЕН клуба: Мариус Челару), email: marius.1961.@yahoo.com, е роден в Негрещи, област Васлуи, Румъния, на 30 август 1961 г. Понастоящем живее в Ящ, където е завършил Факултета по икономика в университета „Александру Йоан Куза". Пише статии, стихове и критика. Бил е редактор на няколко списания за култура: Timpu /Време/, Cronica /Летопис/, Convorbiri Literare /Литературни разговори/, Poezia /Поезия/, Carmina Balcanica и др.,и на издателски къщи, като: Junimea (1994-1998, редактор, 1998-1999: главен редактор, 1999-2000: директор), Sakura (1999-2002, директор), Parnas (2000- 2002), Timpul/ Time (2001-2003, изпълнителен директор). Той също така е член на редакторския състав на няколко вестници и списания. Участва със статии, стихове, есета, литературна критика, проза, преводи, интервюта, отзиви за книги в различни международни антологии и списания в Румъния, Молдова, САЩ, Англия, Белгия, Канада, Швеция, Прага, Япония, Ирак, Египет, Йордания, Виетнам, Либия, Македония, Косово, Албания, Холандия и пр. Член е на Съюза на румънските писатели, на известния клуб Junimea в Яш, на Румънското хайку общество, на Световната хайку асоциация, Япония, почетен член на Maison Naaman pour la Culture, Бейрут, Либия. Публикувал е повече от 20 книги (новели, стихове - хайку и танка, а също така литературна критика и есета). Носител е на няколко национални награди (включително Наградата на Съюза на румънските писатели през 2005 г. за книгата с есета „Книгата между Изтока и Запада", издадена с помощта на Румънското министерство на културата; Наградата на критиката в престижното румънско списание за литература „Literary Conversations" през 2008 и пр.) и други международни литературни отличия.

 

 

Любов

 

Ти спиш

гола като проблясък щастие с разпуснатите си коси

вътре в мен

разбуждайки първия земен вик

който Бог ми дари

когато бях заченат

от предишния безболезнен мрак

 

и в онази църква където годините се трупаха върху нас

а двете икони

на два бога

се взираха в ликовете си

подобно на два къса живот

ти ме раздели

като ябълка

на любов и омраза

 

очите ти бяха като две сълзи изваяни в молитвата ми когато

изтръгна плътта от душата ми

нощем баща ми с живот раздробен на парченца в неделя

денем майка ми, отброяваща колко пъти баща ми умира

наблюдаваха как изчезвам

в кръвта ти

 

ти ме раздели

като ябълка

на любов и омраза

и захвърли далеч

оголените семенца на сърцето ми

които беше събрала

сега те лежат мълчаливо с любовен език

в пръстта от краката на брат ми - земята

 

аз самият умирам

излегнат всред сънища с теб преминаваща през всичките седем дни

в дланта оставена завинаги в този миг

и се моля дъхът ти

да издуха отново плътта от душата ми

наблюдаван от татко си нощем, от майка си денем

 

 

 

 

Творение

 

светът е изграден от гори от сълзи

процедени през миглите на Бога

от всяка сълза се стичат

едно по едно сърцата ни миришещи на живот

Адам захапа гръдта на Ева и пое отровата на първия вик

.от страниците на евините устни

се освободи

вече в сянка като цветни пъпки омразата. мъката

Бог

зася усмивката й във всяка сянка

върху всяка страна на плода

.пролетта прие хората

горите получиха своите животни

.зората се разпука зад клепачите на небето

.небето - скромен просяк на ангели

се издигна до измерения изпълнени с горчивина

чудесата се превърнаха на игра

боговете избягаха през прозорците на душите

 

вятърът тече през вените на света

където нахлуват сълзите

на предначалията с цветчета разпръснати по ангелските крила

разтворени в очакване на молитва

 

 

 

светът днес

 

когато стигнах до тази мрежа

където окото на рибата криеше света

религията й беше изгубила цветовете на клепките .сега тя изглеждаше

като безлистна гора. след това тръгнах гол по брега от люспите й

ръка за ръка с пустинята с твоя блок с улиците увити в найлонови

торбички с всичките жени докато от пръстите ми излитаха птици

спасени от птичия грип. в делтата небето си бъбреше с ада. отрязан

птичи клюн драскаше от дланта на убиеца облечен в защитна екипировка

 

по брега на града загубен в настоящия ден лежаха жителите му .те засяваха

бъдещето си в картите. таро. не знаехме защо всички ние живеем в един и същи ден.

в небето два елена драскаха звездите забравени през нощта

всеки човек се къпеше в красотата на този ден напуснат от любов

като в олимпийски басейн с формата на сърце

кърви изоставена улица

по телевизията обвинителите проверяват сметките на политиците. на ъгъла

два митинга очакват претекст който вече не изтича от пръстите на деня.

Но за Волтер, може би не бихме били по-малко цинични.

 

поставям на масата комара пълен с кръв донесена кой знае откъде. по

телевизора наводненията поглъщат живота на хората и никой не плаче.

накланям северната част на масата - комарът полита в пропастта.

гола като новородено рибата се мята в мрежата и вика за изгорените

птици . хората крещят вътре в тях. те пълзят сред душите на другите хора

уплашени че още са живи

няколко светци които ме очакват от детството четат стиховете ми

отпечатани с плът върху днешен лист хартия

чувствам как светът тече през вените ви