NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас
***
Тя обу чорапогащника си толкова красиво,
че даже и питиетата ни останаха безмълвни.
Нямахме нищо.
И нищото беше всичко.
Само няколко мечти в джобовете си.
Усмихнахме се, за да не се разплачем.
…А навън грееше слънце,
но понякога слънцето грее погрешно.
…Тих ветрец залюля илюзиите ни.
***
Тъкмо, когато се вглеждах
в осветените и топли стаи,
Интелектуалци
Говорят.
и
Говорят.
За поезия.
За романи.
За картини.
За този и онзи –
а никой не се сеща да помълчи за всичко това.
Не зная още колко ще мога да издържа.
Взирам се в буквите,
взирам се в цигарения дим,
който се разлива в светлината
на нощната лампа.
Взирам се в мръсните, отегчени утрини,
които ме вбесяват!
Взирам се в слънчев лъч,
огрял короната на едно дърво…
…нищо не трепва…
Тишината е красива, когато я няма!
Но на мен ми трябва!
Трябва ми някаква суматоха от тишина,
външна тишина…
Гълъби, накацали по перваза
на прозореца, ми напомнят,
че навън се случват важни неща…
… Буквите мълчат…
Мълчанието Им ме погубва…