NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас
Философско-литературно изследване: за книгата на Емил Димитров
„Смърт в Брунате. Факти, смисли, послания“
Нина Димитрова
ИФС-БАН, ninaivdimitrova@abv.bg
Отпечатана през 2025 г. от издателство „Изток-Запад“, тя е тематично и идейно продължение на предишната монография на автора – „На кръстопътя между две култури: Пенчо Славейков през 1911 г.“ (2023). И в двете неотклонно са следвани два принципа. Първият утвърждава неделимата връзка между живот и творчество. Екстерналисткият подход в едно историко-литературно изследване, залагащ на обяснителната сила на различните житейски обстоятелства, е сред условията за успеха на това изследване. Той не пренебрегва значимостта и на най-дребния факт, на привидно нищожния детайл, затова изисква скрупульозна и търпелива работа по възстановяването на цялостната тъкан на сдвоените живот и творчество. Тъкмо на такава работа сме свидетели в тази книга на Емил Димитров, проследяваща ден по ден и час по час последния период на Пенчо Славейков.
Вторият важен принцип, на който е подчинено изложението, е за стриктното придържане към достоверността на фактите. Предлаганата на вниманието ни литературна история е история, основаваща се единствено на надеждно документирани факти. Принципът, от който е ръководена, усмирява всяка „ретроспективна фантастика“, всеки „въобразен спомен“ и позволява в описваните събития да се отграничи действително случилото се от последвалото волно или неволно негово фалшифициране: „Фактите и изборите – това са научните предмети, които могат и трябва да бъдат изследвани, интерпретирани и разбирани“, твърди Е. Димитров (с. 164). Така педантичната (в добрия смисъл) реконструкция на последните дни на Пенчо Славейков отразява амбицията за създаване на неоспорим и „пълнокръвен“ разказ, основаващ се единствено на документални свидетелства.
Книгата е съставена от увод, седем глави, заключение, библиография, както и три вида Приложения. Първият представя материали от архива на община Брунате за смъртта на Пенчо Славейков; вторият са фотографски изображения, свързани с последните дни на поета, а третият е публикуван от ЦДА цикъл от стихотворения на Мара Белчева.
Първата глава – „Защо Брунате?“, коментира избора на това италианско планинско селище, чиято богата и древна история го представя пред двамата пътешественици като „място за уединение, съзерцание и святост“. Внимателният анализ на Емил Димитров доказва, че Брунате не е случаен избор, а е всъщност предварително набелязаната цел на предприетото пътуване, без връзка с желанието за подобряване на здравословното състояние на поета, каквито мотиви са приписвани впоследствие. Брунате се оказва мястото, където Пенчо Славейков сбъдва своята съдба като идея.
Както се вижда от заглавието на втората глава – „Тайнството на смъртта: денят 28 май / 10 юни 1912 г., понеделник“, изследването тук е посветено на един единствен ден – „денят на дългото сбогуване, на бавното умиране на поета“ (с. 55). Един от акцентите в тази част е критичното отношение към наложената в българското културно пространство версия на Мара Белчева за последните часове на Пенчо Славейков, респ. целта е категоричното оневиняване на италианските лекари, оказали необходимото съдействие. Противопоставяйки се и на други компоненти от „Славейковата легенда“, доц. Димитров припомня Ницшевия призив за навременна смърт, асоциирайки го със съдбата на неговия български последовател.
Третата глава – „Драматургия на едно погребение“, представя в хронологичен ред събитията след смъртта на поета. Особено внимание е отделено на присъствието на Боян Пенев в Брунате. Към неговите записки също е приложен критичен прочит, който установява, че те фактически усилват изкривяванията в показанията на Мара Белчева, търсеща и откриваща навсякъде виновници за смъртта на Пенчо Славейков.
Най-впечатляващ тук за мен е § 2 – „Мъртвото тяло на поета – очаквания и употреби“, в който освен детайлността на описанията, е утвърдена ролята на Мара Белчева като монополизираща разказа за края на поета, за духовното му завещание. Авторът решително опонира на повтарящите се мотиви както относно всеобщата вина за участта на Пенчо Славейков, така и по повод на мнимата мизерия на последните му дни и часове; мотиви, въз основа на които е формирана „атмосфера на обществена непримиримост“ в родината му.
Следващата част – „Пенчо Славейков и италианският народ“, е посветена на тема, която е била досега пренебрегвана от изследователите – отношението на Италия (в лицето на нейните държавни институции) към анализираните събития. Първо са коментирани действията на двете официални институции – общината на Брунате и енорията „Сант Андреа“. Отново е засегната темата за приписваната от мълвата нищета – категорично опровергана, както и за депресивните настроения на поета като следствие от „прокуждането“ му от родината – настоящото изследване изрично се противопоставя на разпространените и тиражирани вярвания как нравствените потресения (в случая причинени от официалните власти в България) могат да се отразят фатално върху здравословното състояние.
Следващата глава е фокусирана върху Мара Белчева и нейните действия около и след смъртта на Славейков, върху заслугите ú Брунате да се превърне в специално място на памет за българската култура.
В глава шеста – „Смъртта на Пенчо Славейков в огледалото на италианската преса“, обект на особено прецизно и грижливо изследване са некролозите, както и други информации за смъртта на Пенчо Славейков в италианската преса, разглеждани като предоставящи важни сведения по обсъжданата тема. Заключението е, че именно смъртта на поета бележи началото на същинската рецепция на творчеството му в Италия.
Последната глава, онасловена „Брунате като място на паметта“, аргументира това италианско селище като „привилегировано място на българската литературна и културна памет“. Авторът предоставя множество свидетелства за поклонничеството на българи в Брунате, за провеждани съвместни – българо-италиански – тържества в памет на Пенчо Славейков, откроявайки специално заслугите на италианския учен Артуро Крониа.
Друг важен момент от превръщането на Брунате в значим топос за България, на който детайлно се спира Емил Димитров, са двете паметни плочи, носещи коренно различно послание. Подробно осветен е политическият контекст при създаването на плочата, дело на „Съюза на българските писатели“, в която е изобличена „буржоазната държава“, осъдила поета на живот в изгнание.
Общото ми впечатление от прочита на „Смърт в Брунате“ – втората част от изследването за последния, италианския период на Пенчо Славейков, е, че той представлява приносен научен труд с интердисциплинарен характер – литературоведски, исторически, философски, социологически, културологичен, географски. Неговата амбиция – да предложи достоверно и пълно възсъздаване на един важен за българската литература и култура като цяло период, е успешно осъществена.