NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас
Испанската философия не е сред добре известните в България. Разбира се, в това отношение най-много е провървяло на Ортега - редица негови текстове получиха през последните две-три десетилетия своето българско присъствие. Но дори и Ортега е все още един познат „непознат" испански философ у нас. Макар вече достатъчно популярен в различни културни кръгове, той остава като че ли продуктивно „непрочетен" от нашите професионални философи. Част от обяснението на тази ситуация е във факта, че творчеството на този мислител - най-значимият и влиятелен през ХХ век испаноезичен философ - е представено на български език в непропорционална форма: преведени са всичките му естетически есета, но не са достигнали до българския читател някои от неговите основополагащи философски съчинения. Затова присъствието на Ортега у нас е едностранчиво - предимно естетическо - и в този смисъл непълноценно.
От тази гледна точка „Ортега като феноменолог" на Хавиер Сан Мартин може да провокира активизиране на българската рецепция на ортегианската философия. Интерпретирайки Ортега в един полемичен ключ като неортодоксален сподвижник на Хусерловата феноменология, Сан Мартин спомага да не се гледа на него като на нещо отминало, архаично, провинциално изолирано в испанския интелектуален свят, а като на активна страна в един неприключващ европейски философски дебат.
Прочитът на преведения текст навярно ще се натъкне на препятствия. Повечето от визираните в него произведения на Ортега са неизвестни за българския читател. Освен това се прави нещо като превод на превода - превежда се текст на Х. Сан Мартин, който интерпретира как Ортега интерпретира феноменологията, а от своя страна Ортега интерпретира Хусерл, превеждайки сложния език на бащата на феноменологията и в прекия, и в преносния смисъл на думата. При такова пре-превеждане[i] - особено при изпъкващата амбиция на Ортега да търси съответствия на сложната феноменологическа терминология във всекидневния испански език - не може да няма и някакво загубване в превода.
Разбирането на преведения текст навярно би се улеснило, ако му бъде добавена известна контекстуализация, чрез която читателят да удържа като фон на четенето няколко допълнителни, извънтекстови „приписки" - едни, които накратко да го информират за тогавашните испански обстоятелства и за неизвестните на българския читател произведения на Ортега (това обяснява многобройните преводачески бележки), а други - за характера на преведения текст (за автора, жанра и предназначението на текста). От тази гледна точка е добре да се имат предвид следните обстоятелства:
[i] В статията си „Епохé и самовглъбяване. Началото на философията" Сан Мартин дава пример за такова „губене" в превода (Javier San Martin, Epoché und Selbstversenkung. Der Anfang der Philosophie. - in: Essays in Celebration of the Founding of the Organization of Phenomenological Organizations. Ed. by Cheung et all. 2003, web published www.o-p-o.net). За да обозначи въздържането от естествената нагласа, Ортега използва в „Какво е философия" думата „desasimiento", която е директен превод на Enthaltung (немскоезичният еквивалент на епохé). Но в немското издание на това съчинение „desasimiento" е преведено като „losmachen"(разхлабвам). Ортега превежда на испански Хусерловото понятие, а немският преводач на Ортега, като го пре-превежда, измества акцента в смисъла на понятието.
[ii] Ортега е имал един единствен пряк контакт с Хусерл, при това мотивиран по-скоро от „битови" обстоятелства. Един от синовете на Ортега, който учи няколко семестъра медицина във Фрайбург, е бил през 1934 г. на квартира в дома на Хусерл. Когато Ортега го посещава, се осъществява неговата единствена среща с Хусерл. От нея е запазено свидетелството на Хусерл. С несвойствено възторжен за възрастта и темперамента си тон Хусерл пише на 26 ноември 1934 г. в писмо до Роман Ингарден за впечатленията си от посетилия го испански философ: „През последната седмица имахме много интересно философско посещение: Ортега-и-Гасет, който предизвика у нас голяма изненада. Той е навлязъл много дълбоко в моите текстове. Всекидневно имаше с Финк дълги и сериозни разговори, като въпросите му проникваха в най-трудните дълбини. Той наистина е не само като публицист възпитател на нова Испания, но и като професор е ръководител на феноменологическа школа. Сега ще последва от него превод на Медитациите, а след това и на другите съчинения („Логически изследвания" в тяхното испанско издание са много популярни там). Впрочем - чудесен човек." (E. Husserl, Briefe an Ingarden [Phaenomenologica, Bd.25] Den Haag: M. Nijhoff 1968, S. 90).