Зорница Харизанова е родена на 19.08.1969 г. в София. Секретар е на Български хайку съюз. Интересите й са насочени в областта на далекоизточната философия, изкуство, поезия и художествена фотография. Изучавала е старокитайски и японски език. Работила е като редактор на сп. „Религия и култура" и „Религия и цивилизации". Има публикации и цитати в сп. „National Geographic", „Философски алтернативи" и др. Пише класическо и съвременно хайку и експериментира в областта на фотохайга. Нейни хайку са публикувани в сп. „Carmina Balcanica" и „Cronica" в Румъния. Носител е на Първа награда за хайку на XI Международен фестивал „Мелнишки вечери на поезията", 25-27 юни, 2010 г. През 2010 и 2011 г. нейни хайга са включени в класацията на девет ежемесечни конкурса на Световната хайку асоциация в Япония (WHA) и публикувани на сайта й. Участва с фотографии и хайга в различни тематични изложби.

 

 

ПРОЛЕТ

 

Пролетен дъждец.

Врабчета кълват отронен

вишнев цвят...

 

***
Пролет в града.

Върху старите покриви

никнат брезички.

 

***

Цветница -

кратка зелена почивка за

запрашените ни сетива.

 

***

Майски дъжд.

Две мокри крачета

и щръкнала опашка...

 

***

Пролетно море.

След грохота на вълните

всичко се движи...

 

***

Високо в планината.

Под стъпките ми

никнат маргаритки!

 

***

Утринна мъгла.

Във ведрото с вода

се прокрадва слънчев лъч.

 

 

ЛЯТО

 

Юни -

откъдето и да го погледнеш,

всичко е само череши!

 

***

Горещ вятър.

Пясъчни вихрушки

танцуват сред дюните.

 

***

Жега.

В края на слънчогледовата нива -

избеляло плашило.

 

***

По залез слънце

си играя с майски бръмбари -

злато в шепите ми.

 

***

Бар „Хаваи".

На дъното на чашата -

половин лимонова луна.

 

***

Облачен ден.

Спасителят подрежда

бирени капачки на плажа.

 

***

След бурята

хиляди слънца грейват

в капките дъжд на перваза!

 

***

Един заспал охлюв
върху счупената ограда
сънува, че лети...

 

 

ЕСЕН

 

Септември.

Лятото си отива

с хиляди стъпки по мокрия плаж.

 

***

Есенно море.

Вятърът гони сухи тръни

по пясъка.

 

***

Циганско лято.

Сред клоните на дърветата

отново хвърчило.

 

***

Късна есен.

Облаци премрежват слънцето -

ту светлина, ту сянка.

 

***

Уморени листа.
Есента изтече
в падащия дъжд.

 

***

ЗИМА

 

Зима.

Боровете са натежали

от сняг и шишарки.

 

***

Утринна разходка.

Мустаците на моята котка -

целите в скреж!

 

 

***

Нова година.

Календарът искри

с по-ярки цветове!