При все че израства от същите семена, дали живот на традиционната индийска представа за света, тантра с времето е изградила своя своеобразна доктрина, която неведнъж в различните епохи бива разглеждана като еретическа и застрашаваща традициите, най-вече заради това, че нарушава общоприетите представи за порядъчно поведение (ачара) и насърчава човека независимо от произхода му да развива мистична връзка с божественото вътре в себе си.  И все пак и най-чудатите и неконвенционални практики на тантризма намират обяснение в традиционната индийска философия. Нещо повече тантра не само зачита авторитета на Ведите (древните индийски текстове), но в много отношения се доказва като единствен приемник на ведическия ритуал. Чрез посредничеството на тантра за първи път в историята на арийска Индия идеята за Великата Богиня Майка започва да заема господстващо положение. А преоткриването на богинята е до голяма степен свързано с чувственото, сетивно състояние на духа на епохата Кали Юга - епоха на огрубяване и разпад на ценностите. Авторите на тантрическите трактати представят своето учение като ново откровение на истината, адресирана към човека от "смутната епоха", когато духовното е скрито под покривалото на сетивното, телесното и материалното.

         Едно от значенията на думата тантра е „система от напътствия"; „доктрина". Но мнозина изследователи като Андре Падукс, Катрина Ана Харпър виждат в тантризма не толкова определена система, култ или учение, колкото конкретен мироглед - идеи и схващания, които са залегнали , къде по-силно, къде по-слабо в съществена част от индийските учения и религии. Тантра според тях е повече методология и по-малко система от вярвания или теология. Повече наука за преживяването и психология, отколкото религия. Може би най-добър отговор дава пионерът в  анализирането на тантризма Джон Уудроф: „Тантра по същество е енциклопедична наука. Напълно практична и лишена от многословност, тя запалва факела на знанието и огрява стъпка по стъпка пътя на пътника, докато той не достигне края на своето пътешествие."[1]

       Тантра не е хомогенна доктрина и има множество разновидности, които като цяло се побират в две направления - дакшина марга, „тантра на дясната ръка", която е в по-голям синхрон с ортодкса и конвенционалното поведение и вамачаря или „тантра на лявата ръка", която е хетеродоксална по своя характер, тоест обзвързана е с нарушаване на социалните табута и общоприетите морални норми. Тя е по-крайната и по-силно ориентирана към култа към женската сила, за разлика от дакшина марга, където фокусът пада върху мъжкото начало.

Така че няма да е напълно вярно, ако възприемаме тантра като единствено и само култ към Богинята Майка и нейните проявления.

        Когато днес посетим сърцето на тантризма в индийските щати Асам, Кашмир или  Западен Бенгал, край бреговете на реките ще видим брадати мъже със сплъстени коси и покрити с пепел от изгорелите клади тела да разговарят помежду си, докато отпиват по глътка вино или уиски  под клоните на банянови дървета, украсени от горе до долу с боядисани в червено човешки черепи, много от които очевидно детски. Ще видим около домовете им изображения на Деви, Богинята Майка, тризъбци на Шива - нейния съпруг, гирлянди и пръснати навред животински черепи и кости.  За поклонничка на тантризма като Маниша Ма Бхайрави Бог е съвършен и след като няма нищо на този свят, което да не е негово творение, то няма нищо, което  да не е съвършено. В „Девет живота:по следите на свещеното в съвременна Индия" ( Уилям Далримпъл, 2009) тя дава следния отговор на въпроса защо предпочита да живее на гробището, заобиколена от черепи, кости и мърша наместо в красивите и спокойни Хималаи: „Кой казва, че гробищата не са място за просветление и осъзнаване? Тара (епитет на богинята Кали) е навсякъде около нас в Тарапитх: в листата на дърветата, в пъпките на ориза, в сока на палмите, в дъждоносните облаци. Ние само палим огньове в нейна чест, напяваме мантри и извършваме ритуали. Тя прави останалото... Не с страхуваме, защото тя ни обича... грижи се за нас." 

       Трудно е да си представим, че някой може да се обръща с думите „майка кърмилница" към изображение, което на вид представлява  гола черна жена със сплъстени, чорлави коси, изплезила кървавочервен език, седнала върху тигрова кожа и провесила от шията си наниз от отсечени човешки глави. Често богинята размахва окървавен сатър, надвесена над труп с еректирал фалос. Наричат я още „Господарката на здрача", „Надхитрилата смъртта"; „Тази, която обича кръв", „Изцапаната в кръв" и др.[2] И макар да има силен апетит към животинска кръв, в Тара Тантра (5.15) се казва категорично, че предпочита човешка кръв и по-специално кръвта от челото, ръцете и гърдите на поклонниците.  Това е Кали (Тъмната), известна в Западен Бенгал като Тара (Звезда). В своя страховит аспект тя е подпомагана от други проявления на женското божествено начало - шайка тъмнокожи и нeукротими тантристки богини, които на свой ред разполагат с цяла армия от чакали, фурии и духове. По-голямата част от тези богини (Десетте Махавидя) са въплъщение на всичко, което обикновено се смята за възмутително, отвратително или табу. На миниатюрите, които илюстрират тантристките текстове виждаме, че богините предпочитат да се сношават с трупове, а не с богове, като  обкрачват мъртвия върху горящата погребална клада и го съживяват със своята божествена сила. Страховита и зловеща фигура, Кали според индийските представи въплъщава божественото и демоничното - свирепа и жестока като демон, но в същото време тя самата посича демони и унищожава враговете на човека и боговете. И нейният отблъскващ вид и смущаващо поведение намират логическо обяснение, когато вникнем по-надълбоко във философията на тантризма.

 

       Тантра е постигане на цялост

      Според тантра вселената и всички нейни проявления са плод на  два аспекта - единият е статичният, пасивен, непроменящ се „мъжки" аспект /Пуруша или Шива/, а другият е динамичният, активен и съзидателен „женски" аспект / Пракрити или Шакти/. Шакти е неотделима от своя съпруг Шива. Те са като нахутеното зърно, състоящо се от две мънички семена, слети в едно. Шива-Шакти могат да се разглеждат по отделно само за да се разберат същностните им различия, но те не могат да съществуват по отделно. Ако мъжкият аспект носи в себе си потенциалът, то ключът към задействането му е женската сила. Шива е Космическото Съзнание в покой, в неговия чист и инертен вид, докато Шакти е силата, която задвижва и освобождава Съзнанието - противопоставяне, символизирано от жена, танцуваща около медитиращ мъж или Кали, сложило победоносно крак върху трупа на Шива. Външната част на всяко нещо е съзидателният аспект на динамичната сила, а вътре във всяко динамично създаване се намира статичната сила, която е ядрото на света на явленията. Чрез своята сила /Шакти/ Шива приема всички форми във вселената така, както актьорът се превъплъщава в множество роли. Тоест Вселената, обективната реалност, е продукт на единството на тази двойка противоположности - статичната и съзидателната, пасивната и активната, мъжката и женската.

       В тантра се смята, че  нашият обектен свят е изтъкан от противоложности - горе и долу, студено и горещо, ниско и високо, фино и грубо, зло и добро, материално и духовно, живо и мъртво. Земята е тази, която крепи света в своя контрастен образ, а тя ни държи в плен чрез силата на своето основно качество  -майа (илюзията). В тантра майа е преживяване в границите на Времето и Пространството, в гранците на субекта и обекта, тоест знанието, което получаваме в него е ограничено. Разумът, който управлява нашата реалност е ограничено проявление на същата тази Шакти, която се преживява в състояние на самадхи /върховен екстаз/. Реалността, която възприемаме със сетивата е истинска, защото е продукт на играта на Шива-Шакти, но е ограничена и прехoдна, което я прави илюзорна. Ние живеем в майя, илюзия, не защото светът не е реален, а защото не познаваме Цялостта. Това казват и съвременните учени, които са съгласни, че в значителна степен човек  възприема света фрагментарно.  Човешкият мозък създава своя собствена версия на реалността, а всичко друго е проекция. У нас се създава впечатлението за обширна панорама пред очите ни, но в действителност ние не виждаме повече от размера на собствените си пръсти на една ръка разстояние.  Останалото пространство се запълва от въображаема реалност, защото мозъкът се стреми да създава стабилни условия за собственото си съществуване.

       Иначе казано в мирогледа на тантра абсолютната реалност побира в себе си всички противоположности. Състоянието на двойнственост (субект-обект), в което пребиваваме е състояние на илюзия, на фрагментарно гледане на света, на разделение на първичното Единство между Шива и Шакти. Целта на тантристия практик (садхак) е да събере двете начала в собственото си тяло.   Върховната цел е разширяване на съзнанието до степен да побере цялата вселена. За целта трябва да се унищожи представата за субект- обект, да се постигне недуализъм, което е състояние на върховен екстаз, блаженство /ананда/.  Оттам идва и значението на думата тантра - коренът тан означава „тегля", „разтягам", „разпростирам", а тантра, може да се преведе като „знание, което разширява ума, тялото и съзнанието" /Кашика врити/ В практиката тантристът или садхака  се стреми да трансформира ума си, да разшири съзнанието си, така че да съзре себе си в образа на божеството. В ритуалите тантристът  призовава божеството /авахана/, вдъхва му живот /пранапратиштха/ и накрая се сбогува с него /висарджана/. В действителност не божеството идва и си отива, променя се съзнанието на адепта. Божеството не идва и не си отива, защото то е постоянно Тук и Сега. Чрез практиките като упасана /отдаване на почит/, джапа /рецитиране на мантри/ медитация върху янтра (свещено изображение); няса /поставяне на ръцете върху различни части на тялото, представяйки си, че съответстват на частите на божеството/ садхака сам себе си уведомява, че божеството е тук. В Чхандогия Упанишад се казва: „Ти си това, което мислиш". Когато задълбочено насочиш мисълта съм към даден образ, ти се превръщаш в този образ. Ако мислиш за божественото, сам ставаш божествен. Но тъй като съвременната епоха предлага на човека много повече небожествени проявления, повече пошлост, нечистота и греховност, за търсещия просветление е изключително трудно да запази своя вътрешен мир и чистота. Как тогава да се концентрираш върху божественото, когато си заобиколен от толкова замърсяващи и скриващи божественото  фактори? При тантра този конфликт е решен с концепцията, че не съществува разлика между чисто и мръсно, грозно и красиво, духовно и материално. Именно затова богиянта Кали трябва да въплъщава най-отблъскващото пред адепта и въпреки това той да гледа на нея като на майка-кърмилница, която излъчва обич и красота. Ако адептът започне да възприема божественото навсякъде, във всичко, което го заобикаля, той ще може да отдаде вниманието си на него и сам да се трансформира в божество.

      Тоест тантрическата практика  цели заличаването на дихотомията физическо/духовно. За последователите й духовната реалност не е в конфликт с органичната. Целта им е не откриване на неизвестното, а осъзнаване на познатото. Възгледът на тантра гласи, че всичко, което съществува във вселената, съществува в микрокосмоса, който е всеки отделен индивид или, както пише във Вишвасара тантра „Това, което е тук, е и другаде. Това, което не е тук, не е никъде"(Yadihasti tadanyatra yannehasti natatkvachit).[3] Една от основните прегради по пътя ни към сливане на микрокосмоса с макрокосмоса е навикът ни да виждаме света на части. Дефрагментираният поглед върху света възпрепятства осъзнаването на неговата цялост. Затова тантристите целят чрез своите практики и ритуали да виждат вселената така сякаш тя се намира в границите на човека и обратното - да възприемат човека сякаш е самата вселена. Затова за да се освободи от оковите на материята (грубото), тантристът стъпва върху самата материя. 

 

     Тантра на лявата ръка - няма нищо несвещено

    „Те твърдят, че им е позволено да убиват животни и дори хора, и наричат това бала ( храброст). Нощем отиват на шмашанам (гробището), където горят трупове и се съвокупляват с жени пред очите на всички и наричат това шакти пуджа."[4]

         Подобни описания като това от сборника „Дабистан"на Мухсин-и-Фани от XVII-ти век се срещат на редица места в средновековната и антична литература, свързана с Индия. Практиките на тайните тантристки ордени са меко казано любопитни и провокативни за външния човек - копрофагия (хранене с изпражнения) и некрофагия (хранене с трупове), некрофилия, консумиране на алкохол от човешки череп, поднасяне на менструална кръв на огъня, медитация в поза лотус върху труп. По принцип черепът, скелетът и гробището често  присъстват в мистичната символика във философията на тантра, а и на йога. Те именно напомнят за преходността на човек, за илюзорния свят, в който смъртта властва над живота ни. Труповете, от своя страна, символизират различните видове сетивна и умствена дейност, които подхранват профанното битие. Йогинът трябва да „изгори" тези дейности, както труповете се изгарят на гробищата.

      При Тантра на лявата ръка обаче всички тези символики могат да придобият съвсем реално  измерение и материално проявление.  Съществува група от тантристи, познати ни като „агхора" или „агхорапантхи" (неужасените), които съвсем целенасочено се потапят в най-отблъскващото и се опитват да издигнат представата си за него. Те самите са неужасени, но с поведението си често всяват смут и страх сред индийското общество. Според тях онези, които не са способни да развържат трите възела на „срама, страха и неприязъна" не са достойни за този път. Агхора  водят скитнически живот във вечно безбрачие,  хранят се от човешки черепи, пият алкохол от тях, обитават гробища и медитират на трупове, като призовават богинята да се всели в тях и нерядко практикуват канибализъм. Не се прекланят пред идоли, а освен бога почитат само своя гуру, който винаги е съпровождан от куче.   Оправдават постъпките си с твърдата вяра, че всички човешки наклонности и пристрастия трябва да бъдат унищожени, че категориите „чисто" и „нечисто" ; „добро" и „зло" са илюзорни. В своята книга Aghora:at the left hand of God Робърт Свобода говори за канибалистичните навици на своя гуру Агхори Вималананда, който имал навика да стои край кладата и да наблюдава трупа, докато в един момент черепът не се пръснел, при което бързо откъсвал парченце от вече изпечения, но все още лепкав мозък и го изяждал. В друга книга Among the cannibals - adventures on the trail of man's darkest rituals (2008) изследователят Пол Рафаел разговаря с неколцина агхори, които му разкриват част от практиките си. Един от тях е Баба Шанкар Гири: „Първият път се притеснявах много, но учителят ми бе поставил тази задача след двугодишна работа и искаше да ме тества. Видях едно плаващо по водата тяло и влязох вътре. Тялото беше на бременна жена. На допир кожата й бе мека, толкова мека, че щом я пипнах, част от плътта й остана в дланта ми. Отвратих се, но на мига запях мантрата, която учителят ми бе дал. След което изядох месото, а заради силата на мантрата то имаше превъзходен вкус, все едно ядях манго."

Друг вамачари, Анил Рам, допълва: „Човешкото месо се смята за махапрасад / най-голямата благодат/. Много е вкусно. Особено мозъкът. Но ако ядеш месото, без да знаеш точните мантри, ще полудееш." 

        Очевидно е защо общата представа на хората е, че агхори са опасни магьосници, общуващи с демони и вещици, олицетворение на всичко нечисто, неправилно, антисоциално.

 Агхора поддържат гледището, че човек не може да постигне мокша /освобождение/ преди да е показал, че е отхвърлил всички емоции, обвързващи го със света, включително и онези, породени от отблъскващото и нечистото. Когато се спънеш, падаш на земята. За да се изправиш, отново стъпваш на земята или както дървото протяга клони към небето, но корените му са в земята, така и човек трябва да се извиси, стъпвайки на най-нисшето. Подобно звучат сравненията в тантристките текстове, стимулиращи неофита към себереализация.  В Гухясамаджа тантра[5] категоричено се подчертава, че човек не може да постигне съвършенство, ако не удовлетвори всичките си желания. В тантрата се твърди, че сладострастието е позволено, че тантристът може да яде, каквото поиска месо, може да убие всяко животно, да лъже, да краде и да прелюбодейства, защото всяко противоречение е илюзорно. Както ни е известно тази идея е не по-различна от тези, изложени във философския трактат на Бхагавадгита (XVIII, 17), където Кришна казва: „Този, чието поведение не е егоистично и е с неопетнен от помисли разум - дори всички живи същества да убие, не е убиец, нито се обвързва." А в Брихадараняка упанишад (V, 14, 8) се казва, че „Онзи, който знае това, дори и да извърши най-страшното зло, го унищожава напълно и става чист и непорочен, вечен и безсмъртен." Излиза, че висшата степен на злото съвпада с тази на доброто. Праведното поведение съвпада с пълната аморалност, защото съществува единствено и само универсалната истина, която е Шива-Шакти и която е във всичко. По тази причина агхори ходят голи, пият урината си и ядат изпражненията си, като твърдят, че както торта подобрява безплодната почва, така нечистотиите засилват тялото и подготвят ума за медитация. След като всичко е Параматма (Абсолютния Аз), всичко носи божествена частица, няма разлика между чисто и мръсно. „Светостта на атман (личния Аз) не може да бъде опетнена, както слънцето, чиито лъчи огряват всичко на земята, без да губят светостта си при досега с ексремент", казва тантристът Лал Баба от школата на Кина Рам.[6]

Подобно звучат и думите на известния духовен наставник Рамакришна, който прекарва значителна част от живота си като последовател на тантризма. Според него човек е божествен по природа и няма грях, който да промени качеството на душата, защото Бог съществува в нас като вечна възможност. Това е и идеята, която споделят повечето школи на хиндуистката мисъл. Според тях Атман (духовната същност, Аз-а) е качествено тъждествен във всички творения - от Бог Брахма до стръкчето трева. Като цяло повечето философи на древността са единодушни, че всички създания са равни по потенциал и равни по стойност. На ниво дух всички са равни и еднкави, тоест поне на това ниво брахманът може да бъде поставен наравно с кучето и пария, а на ниво материя всички сме напълно различни. 

      Сексуалната мистика при тантра

        Всеобщо мнение е, че тантра е своебразен култ към сексуалността и сексуалната сила. Всъщност има немалко течения в тантризма, които вярват в тъждеството на Шива-Шакти и също прибягват до екстремни практики, но се стремят да пробудят кундалини без намесата на секс. Тези тантристи се наричат самайини, докато наблягащите на сексуалните практики са познати като каула, (от каулини или кундалини - божествената енергия). Но трябва да имаме предвид, че сексуалният аспект на средновековноиндийската тантра например е много различен и като цел, и като практика от „тантрическия секс", популяризиран на Запад чрез илюстрирани наръчници. Няма нищо общо с чудатите мании на рокзвезди и увлечението им по дрога, аромотерапия и coitus reservatus (полово сношение без еякулация).  Ранните тантрически текстове изобщо не говорят за наслада, блаженство или екстаз: половото сношение в ритуала не е самоцел, а средство за предизвикване на отделянето на сперма, в която е концентрирана огромна божествена сила и може да се каже, че е кулминацията на тантриското ученичество.

        До голяма степен етикетите на „еротичен мистицизъм" и „тантрически секс" се дължат на това, че в тантризма човешкото тяло придобива значение, каквото не е имало в духовната история на Индия. Тялото вече не е извор на болка ( представа, развита в Упанишадите), а най-надеждното от достъпните за човека средства за "победа над смъртта". Тъй като според тантра можем да получим освобождение още в този живот, тялото трябва да се опознава и съхранява възможно най-дълго, при това в съвършено състояние, за да облекчи медитацията. В Хеваджра тантра Буда твърди, че който няма безупречно здраво тяло, няма да познае блаженството.[7] Нещо повече в Калачакра тантра се разказва как цар Сучандра отишъл при Буда с въпроса дали тантра йога може да спаси хората от Кали Юга. В отговор Буда му разкрил, че Космосът е скрит в човешкото тяло и му разяснил значението на сексуалността, както и как да управлява времевите ритми с помощта на дихателни упражнения, за да се спаси от властта на Времето и Смъртта.[8]  Така тялото, плътта, микрокосмосът се включва като основополагащ елемент в тантристката практика (садхана). В Куларнава тантра (VIII, 107) дори се  твърди, че Висшият съюз с Бога може да се постигне единствено и само чрез сексуално сливане. В центра на себереализацията стои пробуждането на божествената енергия, наречена кундалини.

      Идеята за съществуването на такава енергия навярно е предарийска. Затова говорят шест от откритите в Харапа и Мохенджо-даро (2800-1700 пр.Хр.) клинописи, показващи човешки фигури в мулабандхаасана - тантрическа поза на тялото, използвана за активиране на кундалини.[9] Тантрическата практика се основава на идеята за съществуването на фино тяло в рамките на грубото, материално тяло. Двете съществуват в мрежа от дихателни канали (нади) Финото тяло се състои от седем центъра (чакри), разположени по гръбначния стълб. В основата му  се намира енергията кундалини, свита по формата на змия, която символизира богинята, нейната шакти и хаоса (неограничения източник на творчески сили). Богинята е описвана като дремеща и запречваща входа на гръбначния стълб с уста. В това инертно състояние енергията е възприемана като отрова - човек възприема света в неговата ограниченост. Но щом бъде събудена тя се превръща в божествен нектар, издигащ се по каналите на човешкото тяло, а с нея се издига и адептът  до чистото съзнание на Шива. Тантрическият садхака трябва да стимулира пробуждането на богинята и да я придвижи до върха на главата, където пребивава Шива. Там се осъществява тяхното сливане и блаженство.  Това събуждане става по множество начини - чрез медитация, дихателни практики, спиране на дишането (кумбхака) чрез запушване на дихателния канал с издърпване на езика назад, чрез комбинация от особени пози на тялото (асана, мудра), чрез нпяване на свещени заклинания (мантри) и използване на изображения (янтри), но според мнозина философи сексуалното сливане я стимулира много по-бързо и ефективно.

      Ритуалният коитус е известен още от ведически времена. В предтантристка Индия сексуалното сливане  участва в обреди за прочистване, за плодородие, магическа защита  или символично отъждествяване и разиграване на мита, което превръща секса в осветен акт - йерогамия. „Аз съм Небето, ти си Земята", казва съпругът на съпругата си (Брихадараняка Упанишад, VI, 4, 20). И отново там срещаме идеите за идентифициране на жертвения огън с женския полов орган („Ти се изля в моя огън", VI, 4, 12) или техниката за връщане на спермата ( „Чрез силата си аз прибирам обратно своята сперма!"  VI, 4, 10), характерни за тантристката практика.  Символиката на половото сливане не е била чужда на ариите и затова съдим по един от добре познатите ни ведически ритуали - махаврата пуншчали. При него на сакралното жертвено място се извършва полово сливане (самхита) между брахман и пуншчали (развратница), с което се извършва този свещен акт на единство и обединение на противоположностите или coincidentia oppositorium. Същият мотив откриваме в митологиите на много древни култури, където тези обреди запазват своето космологично значение и способстват за обновяването на космоса. Докато те обаче имат земеделски характер, свързан с природните цикли и плодородието, тантриското сливане се превръща в йогическа практика за духовно израстване и постигане на просветление.

       Сливането на противоположностите е метафизична константа на тантристката практика. Дали под влияние на тантра или не, идеята присъства в значителна степен в индийската философия - сливането между Шива-Шакти може да бъде уподобено с това между Радха и Кришна или Буда и Тара. А всяко сливане е разрушаване на обусловеността, на монолитния блок на „нормалността" на възприятията, която ни откъсва от съзерцаване на висшата реалност и постигане на първична естественост (сахаджа). Човек осъществява състояние то сахаджа, преодолявайки двойнствеността на феноменалния свят или инак казано, когато адептът осъзнае, че висшата същност на феноменалният свят (санклеша) е тъждествена с висшата същност на Абсолюта (вявадана).  Много тантристки текстове („Джнанасиддхи" на Индрабхути) повтарят, че „чрез същите действия, за които някои хора милиони години горят в Ада, йогинът постига вечното спасение".[10]

      Със сигурност може да се каже, че тантриското сливане е венец на дългото и нелеко ученичество. Преди да пристъпи към тайните еротични практики адептът трябва да премине през инициация под ръководството на своя гуру. Първите стъпки са свързани с различни форми на медитация:  медитиция над образа на божеството, като човек се стреми да излезе от рамките на своя собствен Аз. Следва визуализация на божеството, умствена конструкция на неговия образ, като с това се цели пробуждането на вътрешните сили, като същевременно адептът запазва своята яснота и самоконтрол.  Следващата стъпка е ритуално проектиране на божеството върху различни части от човешкото тяло, наречено няса. С тази практика адептът бива трансформиран в самото божество - вътрешно преживяване, с което се докосва до божествената същност.

        Чак след като е напреднал по пътя на тантра, адептът може да премине към следващото ниво -  обредното сливане.  Неофитът е длъжен да се научи да владее чувствата и мислите си до съвършенство. Затова първите четири месеца мъжът е длъжен да служи на жената като нейн слуга. Той спи в нейната стая, а в края на периода и в краката й. През следващите четири месеца продължава да й прислужва, но адептът вече спи на едно легло с нея от лявата й страна. Още четири месеца спи от дясната й страна, а чак след това прегърнати. По време на майтхуна (коитуса) двамата партньори придобиват статут на божества. Те не само въплъщават едно божествено състояние на блаженство, но са способни непосредствено да съзерцават висшата реалност.

        Ритуалът панчамакара

        В центъра на Шакти пуджа стои ритуалът панчамакара, свързан с извършването на пет действия, който традиционно не се препоръчват в други йога системи, а именно приемането на петте „М" - мадя /вино/; манса /месо/; матся /риба/; мудра / препечено зърно/ и майтхуна /извършването на ритуален коитус/. Всеки един от тези дарове /упачара/, посветени  на богинята има свой еквивалент сред петте основни елемента - виното загрява тялото и символизира огъня; месото дава сила на ума и се свързва с въздуха; рибата засилва потентността /вода/; зърното е животът на земята /земя/, а сексуалното сливане, изворът на творението /етер/. Вамачаря смятат, че всеки един обект може да се превърне в обект на почитание на божественото стига да издигнеш съзнанието си на достатъчно високо ниво. „Ако пиеш, пий с мисълта за божественото", казва Тантра. „Антидот на отровата е отрова".[11] Нещата, които правят човек слаб и зависим могат да се изкоренят не като се забраняват, а като се осъзнаят в дълбочина. За целта садхака трябва да се потопи в нисшето и да съзре в него семето на висшето. Трябва да замени старите си представи с нови, а после да унищожи всички. Подобни ритуали не бива да се изпълняват от хора с все още тясно разбиране за света /пашу/, които не са преминали определен период на обучение и инициация. Те са насочени най-вече към хората с разширено съзнание /вира/, способни да се освободят от предразсъдъците. Докато адептите, постигнали най-високо ниво на разбиране /дивя/ не се нуждаят от подобни ритуали, защото те постоянно съпреживяват божественото в себе си. В Каливиласа тантра (V глава)даже се казва , че в буквалното си значение този ритуал се извършва само от представители на низшите касти. В друг текс, Куларнава тантра (V, 111-112) се посочва, че „истинското сексуално единение е това на Парашакти (кундалини) с Атман; другите представляват само полови връзки с жени". Тоест има варинти, в които ритуалът на петте „М-та" се интериоризира и сексуалното сливане и употребата на забранени вещества не се практикуват реално, а са заменени от упражнения с вътрешен характер, включващи сложна визуализация и символична жестикулация. Учени като Бенойтош Бхаттачаря са сигурни, че зад петте „М" стоят техники за медитация, а въпросната лексика е част от кодирания език на тантристите (сандхя бхаша). Например  в терминологията на езика сандхя изречения, които ни звучат странно като „поставяне на органа в утробата на майката", „докосване на гърдите на сестрата" и „поставяне на крака върху главата на учителя"  имат свой скрит подтекст.  „Органът" символизира съзерцаващия ум, а „утробата на майката" най-долната чакра /муладхара/; зад „гърдите на сестрата" е кодирана думата за чакрата на сърцето /анахата/, а „главата на учителя" препраща към най-горната чакра /сахасрара/. Смята се, че от една страна с този таен език се прикрива тантриското знание, но според мнозина изследователи сред които и Елиаде по този начин практикът поставя ума в парадоксална ситуация, форма на лингвистчен катазрзис, подобен на този, познат в психотерапията, при които чрез употребата на несвойнствен за пациента  език, например обидни думи, той „изчиства ума си" и му въздейства благоприятно.

        Някои биха останали с впечатление, че тантризмът позволява всякакви волности. Но истината е, че подобно на ведическите ритуали, тантристктие са комплексни, детайлни и  се движат под свои строги правила.  Има определени изисквания към даровете (упачара) - виното например не се прави само от грозде, а от меласа, ориз и цветето мадхука; месото може да е от водни, земни или небесни животни, но в никакъв случай не трябва да се убива женски екземпляр; рибата също може да е само от три местни вида /шала, патхина и рохита/. Виното не бива да се взима без съчетанието от месо, риба и зърно, най-малкото това е с цел да не предизвика напиване, тъй като на празен стомах алкохолът има по-силно въздействие. От момента на освещеването на елементите те спират да бъдат обикновени дарове, а олицетворение на самата Шакти. Според тантра има два типа пиене. Единият тип е извънритауланото пиене, наричано още животинско  /пашупана/ или безполезно пиене /вритхапана/, тъй като то служи за задовяляване на сетивния апетит. Пиенето като част от тантра ритуал е свещенодействие. Истинският садхака не извършва ритуала, за да пие вино, а пие вино, за да извърши ритуала.

       Едно от най-важните изисквания е намирането на подходящ партньор. В стари времена се говори за различни начини на избиране на партньор - чудачакра - мъжът избира от купчина с женски дрехи, а притежателката на избраната от него дреха е длъжна да му бъде партньор в ритуала. Друг начин е снехачакра, при който избирането на партньора е по лични симпатии. Жената най-често е една от трите категории - свакия /съпруга на практикуващия/; паракия /чужда съпруга/ или садхарни /обикновена, неженена/. Често може да е проститутка   /вейша/, макар стремежът е да се намери жена с достатъчно разбиране към философията на тантра.  По принцип колкото по-развалена и развратна е жената, толкова по-подходяща се явява тя за ритуала, а в тантристките текстове най-любим персонаж е този на перачка от низшите касти, която обаче е изпълнена с мъдрост и се омъжва за царе. От една страна възвеличаването на нископоставените жени е реакция (народна, автохтонна) срещу кастовата и йерархична идеология на арийте, а от друга както неведнъж стана дума вече, тантра търси най-благородното и ценното в най-низкото и вулгарното.  Среща се също така и форма на ритуала /анандабхувана/ при която актът се извършва с не по-малко от три и не повече от сто и осем жени, които обгръщат практикуващия. Той се съвокуплява с една от тях, докато гали другите. Друга форма е чакрапуджа - сливане на няколко двойки, наредени в кръг.[12]

       След като бъде намерен удачен партньор двойката се отдава на взаимно почитание. Всяка гола жена въплъщава в себе си пракрити (природния аспект на Шакти).  Женската роля е от изключително значение, защото именно тя довежда мъжа до вътрешен оргазъм и извисяване, просветление.  Затова мъжът трябва да се отнася към женския партньор със същото възхищение, с което гледа на непостижимата тайна на съзидателната Природа. Ако в присъствието на гола жена мъжът не открива онзи трепет, с който се гмурка в тайните на космоса, значи извършва обикновен полов акт. Ритуалът трябва да е лишен от страст и обвързаност. Двамата партньори са инструмент, взаимно средство за постигане на една цел. Те са си необходими един на друг, включително с телата си, но трябва да се издигнат над телесното, сетивно удоволствие, за да постигнат Великото блаженство (махасукха). В противен случай практикуващите се оказват впримчени в капана на времето и смъртта, в сансаричното колело, където вместо да се освобождават от карма трупат нова.

      Първата задача на ритуала е да трансформира партньорката в богиня. Тя спира да бъде просто жена, а на нея се приписват всички качества на богинята, защото тя се превръща в активния принцип на вселената, в богинята Шакти от плът и кръв. Така в тантристкия ритуал жената, като отражение на женския принцип, се превръща в обект на почитание.  Не случайно по време на ритуала инак мръсните, нечисти телесни сокове (отрови) се превръщат в божествен нектар (амрита). Мъжът отдава почит на женската вулва (йонипуджа), на която се гледа като древния ведически жертвен олтар, на който мъжът поднася своето жертвено семе. Мястото, където тя седи, се превръща в обект на поклонение, където се правят приношения, а жената бива измивана, както се измива статуя на богиня. Целият акт е съпроводен от постоянно рецитиране на мантри, рисуване на диаграми върху голото тяло на партньора, а ръцете се поставят в конкретни мудри. Докато напява свещени формули мъжът прониква в жената, за да образува женска течност - нектарът, представляващ същността, концентрирана еманация на божественото. Много често се цели сливането на мъжката бяла течност (Луната) с червената менструална кръв на жената (Слънцето), което отново  е символ на заличаване на противоположностите, сливане на мъжкото и женското начало. Обмяната на течности може да стане и чрез консумирането им ( J.A. Schoterman „Yonitantra" ). Използват се и техники като уретрално всмукване на женските течности и задържането им в организма.

       Една от най-важните особености на ритуала е задържането на семенна течност. Допустима е размяна на семенни течности, но те не бива да напускат пределите на тялото. В традициите на Индия контролът на сексуалната сила се разглежда като дисцплина на ума. На сексуалната сила се дължи отприщването на свръхспособности (сиддхи) - да четеш чужди мисли, да виждаш в бъдещето и прочие. Стара представа е това, че сексуалните контакти водят до загуба на духовна сила, а това се възприема като замърсяване, излагане на опасни и вредоносни влияния. Тези, които се отдават на активен полов живот "изстиват", докато въздържанието от еякулация създава топлина (тапас), която поражда свръхсилите. Задържането на семенна течност увеличава вътрешното налягане, превръщайки сексуалната енергия в мощен енергиен източник, които буквално „се изтрелва" не навън, а навътре и по-скоро нагоре от най-долната чакра /муладхара/ към най-горната /сахасрара/, където се случва същинското сливане. В една от книгите си Among the cannibals - adventures on the trail of man's darkest rituals изследователят Пол Рафаел разговаря с неколцина агхори, които му разкриват част от практиките си. Един от тях е Баба Шанкар Гири, който споделя пред него, че част от учението му включвало това да отиде в бордей и да наблюдава отблизо сеансите на компаньонките с техните клиенти. „Друга практика - обяснява той -  е да вкараш вода през пениса си и да се опиташ да я задържиш с часове. Така се учиш да задържаш семенната си течност." Зад това стои идеята за неподвижност на дишането (прана) и ума (читта). В Горакша-самхита (61-71) се твърди, че докато семето (бинду) е в тялото, не може да има страх от Смъртта. Или от загубата на бинду настъпва Смъртта, а от запазването й - Животът. Семето и дишането са уподобени, защото загубата на едното или другото води до смърт. От друга страна и семето, и дишането влияят на мисълта или чистия ум (читта). Така че в ритуалния коитус се постига неподвижност на три равнища - ум, дишане и сперма. Част от ритуалите дори предвиждат обръщане на всички психофизиологични процеси като връщане на семенната течност, точно както тантристът се стреми към завръщане на първичното състояние  на неразделност. Този акт е „невъзможен" в „нормален" физиологически контекст, зависим от „нормалния, дуален Космос". Но с връщането на спермата адептът отново разрушава „нормалността", а тове се явява преодоляване на феноменалния свят. И пак стигаме до идеята, че спирането на дишането, мисълта и спермата са все формули за унищожаване на Времето и преодоляване на Космоса, какъвто го познава ограничения ум.

 

      Желанието -  основната движеща сила във вселената

      Както става ясно всички тези странни на пръв поглед практики имат свое логично обяснение, което не е никак далеч от традиционните индийски представи за достигане на просветление. Целта на ритуала при тантра-йога е да трансформира съзнанието, да прекрати процеса на концептуално мислене, на менталното конструиране (калпана), да разруши субект-обектната двойственост и да служи като преход към нивото на изживяване на абсолютното блаженство от сливането с Шива-Шакти. Основната разлика, разделяща тантризма от останалите индийски философия е елементът на аскетизъм, който в тантра почти изцяло отсъства. Ако целта на аскезата е постигане на непривързаност към всичко земно, към желанията и нежеланията, то агхори довежда идеята за непривързаност до най-крайна степен, като обгръща без чувство на привързаност или отвращение най-желаните и нежелани действия. Според тантризма желанието е основната движеща сила във вселената, затова не може да се изисква от последователите да отхвърлят желанието. В тантристките текстове пише, че всяко сливане на противоложностите води до блаженство /ананда/. В подобно състояние на блаженство и баланс, Пракрити или Природата, състояща се от три елемента /гуни/ - сатва, раджас и тамас - е в иделно състояние на покой и хармония. Сатва се стреми към разбулване на чистото съзнание, към сливане и единение, тамас към разединение и забулване на съзнание, а раджас е енергията, която дава импулс и осъществява случването на едното или другото. И трите сили действат на принципа на взаимното потискане. Докато съществува баланс между трите гуни, вселената е неподвижна, отпусната в състояние на вечен покой, лишена от всякаква възможност за промяна или еволюция. Само при нарушаване на покоя, светът се обновява, елементите започват да се комбинират и прегрупират, давайки път на еволюционните  ходове, след което гуните се балансират отново и идва нов период на равновесие и покой. По този начин непрекъснатият процес на създаване, съхраняване, унищожение продължава вечно, защото играта на Шива-Шакти няма начало и край. Коя е движещата сила, която стои зад посочената вечна игра, създаващата явленията - това е иччха /желанието/. Брахман /или Шива в тантризма/ действа чрез своята троичност - иччха/желание/, джнана /знание/ и крия /действие/. Точно силата на иччха /желанието/ е първичният импулс.

    Повечето духовни дисциплини в Индия обаче виждат именно в желанието  най-страшния враг на човека по пътя към себепознание. Всяко желание поражда желание и колкото повече човек се поддава на задоволяването им, толкова повече те се усилват в него и не му дават покой - все едно винаги стои по средата на висока стълба, между удовлетвореното желание отдолу и незадоволеното отгоре. Така човек се намира във вечно напрежение и състояние на не-покой, което е известно като самсара. Повечето учения насърчават своите последователи да се освободят от този омагьосан кръг с помощта на аскетизъм, чрез изгарянето на семето на желанието в огъня на познанието, така че то да не покълне никога повече. Остава парадоксът обаче как да се постигне състояние на отсъствие на желание, без това само по себе си да се превърне в желание. Тантра твърди, че желанията са естествени и че щом съществуваме, следва и, че ще ги притежаваме. Тя е изградила уникална методология, която събира в едно две доскоро опониращи си измерения - това на бхога /удоволствието/ и йога /пътя към освобождение/. Тантризмът стъпва върху хедонистичните човешки подтици, за да постигне духовна себереализация. Отдаването на плътски удоволствия може да бъде акт на духовно извисяване, стига да се прави след адекватна инициация и да се характеризира с необходимата тоталност и мотивация. Така макар че конвенционалното индийско мислене разглежда секса като профанно и като пречка по пътя на себепознание, в тантра сексът се превръща в йога. Йогинът, съсредоточавайки се върху изпитваното блаженство (за разлика от фокусиране върху абстрактни идеи), насочва блаженото съзнание към постигане на пустотата и се стреми със силата на концентрацията да проникне в нея. Тантра е като алхимикът, който превръща обикновения метал в злато, а водата в елексир.

       Учение подходящо за Кали Юга

      Според тантристките традиции тантрите представляват до голяма степен ведическото знание, моделирано за настоящата епоха на Кали Юга (от санскрит „епоха на раздора"). Според индийците космосът се създава и разрушава на всеки 4,1 (до 8.2) милиарда години, което е едно денонощие за бога творец Брахма. В законите на Ману се говори за четири епохи, които се редуват като сезоните и подобно на сезоните носят постепенни промени и характеристики.

Сатя Юга продължава 4800 полубожествени години ( една полубожествена е равна на 360 човешки) и се свързва с епоха на разбирателство, мир и съгласие, хората имали огромен ръст и огромна продължителност на живота, както и растенията и животните.

Трета Юга -3600 полубожествени години - започва упадък в дхарма, мъдрост, разбирателство, интелект, сила, ръст и продължителност на живота

Двапара Юга- 2400 полубожествени ( В епоса като Махабхарата, Пураните георите често имат баснословна продължитеност или медитират столетия) Продължителността на живота в тази юга се твърди, че била 1000 години

Кали Юга - 1200 полубожествени - в края на Кали Юга средната продължителност ще е 20-30 години.

       Понастоящем живеем в Желязната епоха, Кали Юга. Тоест за съвременните условия на живот и ниво на духовен капацитет ведическото знание се счита за неподходящо, затова то е изразено под друга форма, съобразена с обстоятелствата, продиктувани от съвременната епоха на разруха и духовен упадък. В индийската философия този упадък е естествен процес от колелото на живота във вселената. Ето защо подобно на фината неорганична енергия (сукшма), от която някога се е състоил светът и която с времето е огрубявала, докато достигне познатата ни плътна и органична форма на материята (стхула), с която градим живота си днес, така и божественото древно знание по естествен път се е опростило до форма, смилаема и разбираема за ограничените духовни способности на „падналото" човечество. Тантра според мнозина е най-удачният път към познание, защото стъпва върху материята, за да ни освободи от материята.

        Заключение    

      Често задаван въпрос е като какво точно да се определи тантризмът . Съвсем видно е, че тантризмът съвсем не е онзи еквивалент на „духовен секс", проповядван на Запад, нито е похват за получаване на сетивни наслаждения със средствата на мистичния еротизъм, а много сложна система за работа с психиката и подсъзнанието за реализиране на религиозния идеал на индийската мисъл - сливане с божественото. Тантрическият подход към света е анти-аскетичен, анти-теоритичен и анти-конвенционален. Тантра  предлага цялостен поглед върку космоса от позицията на индивида. Тя се ползва от достиженията на всички науки и вместо да разделя различните области на познание, тя ги обединява подобно на мънистата на молитвената броеница. Не случайно разполага с обширни познания относно атомната структура на света, физическите закони, астрономията, космологията, хиромантията, астрологията, химията, алхимията и психиката на човека. Трудно е да се определи дали това е религия или мистицизъм. По мое мнение Тантра е мистичен път, основаващ се на преживяването или още по-конкретно наука на преживяването.  И все пак  не бива да забравяме, че границата в тантра може да бъде много тънка, а практики й могат да бъдат и нож с две остриета, защото както казва Мирча Елиаде в произведението си „Йога - безсмъртие и свобода" :  „Онези, които нямат възможност да се посветят напълно на йога, се задоволяват с подражаването на някои нейни външни аспекти и свободно интерпретират чисто технически детайли."  Макар да се смята за по-бърз начин за достигане на освобождение на ума от дуалностите, разрушаване на стената на илюзията, постигане на пълно единение и себереализация, подобен път е осеян с множество изпитания и мнозина ги грози опасността от нарушаване на нормалните процеси на психиката и дори от смърт.

 

Библиография:

1.      Елиаде М. - Йога - безсмъртие и свобода, Лик, 2002

2.      Джохри Х. - Инструментите на Тантра, Аратрон, 2000

3.      Далримпъл. У. - Девет живота: по следите на свещеното в съвременна Индия, Прозорец, 2011

4.      Mookherjee A.; Khanna M. - The Tantric way - Art, Science and Ritual, Thames & Hudson, 1977

5.      Avalon, Arthur - Shakti and Shakta, Luzac & Co, 1918

6.      Raffaele P. - Among the cannibals - adventures on the trail of man's darkest ritual, HarperCollins, 2008

7.      Barret R. - Aghor medicine - Pollution, Death and Healing in Northern India, University of California Press, 2008

8.      Anna Harper K. ; Brown R. - The roots of tantra, Suny press, 2002

9.      Kinsley D. - Tantric visions of the divine feminine - Motillal Benarsidass, 1998

 

Д-р Николай Валериев Янков е индолог и работи в СУ „Климент Охридски"

e-mail:  nickolay.yankov@gmail.com

 

 

 

---

[1] Mookherjee A.; Khanna M. - The Tantric way - Art, Science and Ritual, Thames & Hudson, 1977

[2] Tantric visions of the divine feminine - David Kinsley (100-101 стр.), 1998

[3] Mahanirvana Tantra of the Great Liberation - Arthur Avalon (28 стр), 2004

[4] Йога - безсмъртие и свобода - Мирча Елиаде (стр. 325), 2002

[5] Изд. Bhattacharya, Baroda, 1931 ,стр. 27

[6] Barret R. - Aghor medicine - Pollution, Death and Healing in Northern India , 2008

[7] Елиаде М. - Йога - безсмъртие и свобода, Лик, 2002, стр. 253

[8] Пак там, стр. 228

[9] McEvilley, Thomas  - The archeology of Yoga, 1981

[10] Елиаде М. - Йога - безсмъртие и свобода, Лик, 2002, стр.288

[11] Mookherjee A.; Khanna M. - The Tantric way - Art, Science and Ritual, Thames & Hudson, 1977

[12] Olsen, Carl - Hindu devotionalism, tantra and celibacy (165-178), 2008