Хан Шан е китайски поет от династия Тан. Животът му е обвит в легенди. Знае се, че е бил отшелник, даоист и чан будист, оттеглил се да търси Пътя високо в планините. Именно от тях е взел името си Хан Шан или Студена планина. Много популярен в Япония, станал известен и на Запад, благодарение на преводите на Гари Снайдър и Ред Пайн.

 

*003*

Към тази Планина студена

тъй е странен пътят

до тука ни коне нито каруци стигат

потоците в извивки непонятни се преливат

а върховете трупат се незнайно докъде нагоре

по хиляди треви сълзи росата

всред боровете вятър все въздиша

а щом следите на пътеката изчезнат

за пътя тялото ти сянката си ще попита

 

*009*

За пътя към Студена планина ме питат

пътеки към Студена планина обаче няма

ледът и лете там не се топи

а през мъглата слънцето е бледо

а аз самият как достигнах тук ли

сърцата ни различни са - това е

а ако твоето сърце бе същото

ти щеше вече да си тук

 

*016*             

Живея под Зелените скали

тревите пред дома ми буренясват

лиани млади сплитат се отвред

стърчат отвесно древни камънаци

маймуните  берат планински плод

край езерото чапла с риба в клюна

от свитъците за безсмъртните сега

под старото дърво чета напевно

 

*028*

Студена планина решиш ли да изкачваш

то знай пътеката в Студена планина без край е

по дефилето каменни грамади

потоци със трева обрасли гъсто

и без да има дъжд мъхът е хлъзгав

а и без вятър боровете пеят

 

но кой захвърлил земните тегоби

ще седне с мен всред облаците бели

 

*031*

Далечен-далечен - пътят за Планината студена

прохладно-прохладно - до планинските чисти потоци

чирик-чиририк - непрестанни са птичите песни

безмълвно-безмълвно - хора оттук не минават

фию-ю-фию-ю - вятърът бръсне лицето

ситно-ситно - снежинки отгоре се трупат

ден подир ден - слънце не можеш да видиш

и след година - година а пролетта не познаваш

 

*154*

Тъй много тайнствени места из Планината

дошлите тук изпълват се със трепет

блестят водите в лунна светлина

просвирва вятър остър из тревите

по диви сливи - цветове от сняг

дървета сухи - с облачни корони

и оживява всичко под дъжда

не се ли проясни не ще преминеш

 

*161*

Най-същностното на Небесната природа

едно-единствено без друго

погледнеш ли не го намираш

излиза-влиза - без врати врата

навътре се смалява до квадратен цун

навън до всичките места се разширява

ако не му се довериш не го приемеш,

ти ще го срещаш без да го познаеш

 

*164*

Откакто съм в Студена планина

не минаха ли хиляди години

съдбата ми до изворите на гората ме доведе

духът се рее волно съзерцавам

до тези върхове не стигат хора

но облаците постоянно се събират

постеля ми е меката трева

а синьото небе ми е завивка

щастливо камък слагам за възглавка

а пък нека

Небето и Земята се променят

 

*166*

Безцелно посетих един монах

в мъгли бе планината - хиляди етажи

наставникът сам ми посочи пътя

отгоре светеше фенерът на луната

 

*167*

Без цел на този връх висок се изкачих:

блестящи светнали простори

по всичките посоки на небето

се носят жерави и бели облаци

*177*

Това е

мястото където ще остана

дълбоко тайнствено и трудно обяснимо:

без вятър тук лианите се клатят

и без мъгла е сумрачно в бамбука

кой кара бистрата вода да пее

кой облаците тъй внезапно трупа

 

седя си сам в колибата по пладне

едва тогава слънцето съзирам

 

*200*                                                             

Отгоре куп звезди дълбока светла нощ

луна фенер самотен над скалата

сияйно съвършено нешлифовано

на синьото небе виси сърцето ми

 

*201*

Следи от древните по камък

от десет хиляди години

издигната скала висока

а пък пред нея празно място

луната ярка щом огрее

там винаги е светло ясно

защо ми е сега да питам

къде е изток де е запад

 

*203*

Понякога отивам до потока

и вглеждам се в течението синьо

понякога седя на плосък камък

на края на отвесната скала

сърцето ми един самотен облак

остава непривързано към нищо

какво ли вече бих могъл да търся

във този тъй далечен прашен свят

 

*227*

Как радвам се на простия си път

всред  ручеи скали мъгли лиани

какъв простор и волност има тук

как хубаво е с облаците бели

пътеките не водят към света

единствено с не-ум по тях се качваш

седя в нощта на камъка самин

над планината вдига се луната

 

 

*292*                                                                                     

Студена планина е само бели облаци

безмълвие далече от прахта

постеля от треви в планински дом

светилник колелото на луната

легло от камък покрай бистро езеро

и за съседи тигри и елени.

от туй самотно място запленен

превръща се в човек без форма

 

Превод от старокитайски: Антоанета Николова и София Катърова

из сборник със стихове на Хан Шан, подготвян за печат в издателство „Изток-Запад"