МАЙ 1968: ОБРАЗЪТ НА ДЬО ГОЛ В ЛОЗУНГИТЕ,

АФИШИТЕ И ГРАФИТИТЕ

Христо Милков

Институт за исторически изследвания - БАН, България

makria@mail.bg

 

May 1968: De Gaulle's Image in the Slogans,

Posters, Graffiti

Hristo Milkov

Institute for historical studies - Bulgarian academy of sciences,

Bulgaria

makria@mail.bg

 

Abstract.French May 1968 is one of the most brilliant examples of civil protest in the modern history. For the first time in France, 10 million workers are out on the street, and within one day their number increased by one million. For the first time, the role of De Gaulle is call into question. The comprehensive study of the May events would be impossible without clarifying the role of slogans, posters and graffiti because they are one of the most authentic sources of this period and are an expression of the position of the French society as a civil society, which has ceased to be a "silent majority". The slogans weren't "mass production" of party headquarters, but were made by the hand of the individual. Posters, created by the Popular Workshops, were an immediate response to the official position. The graffiti that filled the walls of hours were taken up by meetings and demonstrations, or embedded in posters. The purpose of this research is the study of the image of the General, established on the basis of these valuable historical documents.

Keywords: May 1968, image of de Gaulle, slogans, posters, graffiti, Popular Workshops.

 

 

1. Въведение

 

Трудно може да се посочи по-ярък пример за граждански протест от Френския май 1968 г. Той e наречен "революция", "псевдореволюция", "бунт","метеж", "раздвижване", "криза", "ураган", "бенгалски огън", "тристепенна ракета", "положително събитие" във френската история. Всяко едно от тези определения носи своето зрънце истина и същевременно не би могло да изчерпи това забележително богато със смисловия си заряд явление. Май 1968 година не дава възможност на никого да остане без позиция, да остане безмълвен. За пръв път в историята на Франция 10 милиона работници започват да стачкуват, а само в рамките на един ден броят им нараства с един милион. Към 20 май страната е парализирана. Именно тогава в Париж се съсредоточават полицейски сили от 65 департамента (от общо 90). На 27 май, вечерта, министър-председателят Жорж Помпиду дава заповед танковете да заемат позиции пред вратите на столицата. Върху провинцията се налага пълно информационно затъмнение, като се изключват телевизионните предаватели, за да й бъде спестена твърде "дразнещата" картина от Париж. Двигател на събитията е френската младеж - тези, които не са навършили 21 години и съгласно конституцията нямат право на глас. В университетите, по улиците и площадите из цялата страна, тя успява да помете кумирите на едно общество, до момента развивало се в непрекъснат просперитет, да постави под съмнение не само неговите устои, но най-вече - ценностите му. Тя поставя под въпрос управлението на Шарл дьо Гол, на два пъти призован за Спасител на нацията и смятан за нейно въплъщение. Годините докато той е президент с основание са наричани десетте "славни". Естествено, не е минало без болка, опасности и шок, без неуспехи. Страната се е изправяла пред войни, бунтове и протести: 1960 г. - "седмицата на барикадите" в Алжир; 1961 г. - бунтът на генералите Шал, Зелер, Салан и Жуо; 1962 г. - Евианските споразумения, които слагат край на кръвопролитната война в тази африканска държава. Извършени са 31 покушения срещу живота на Дьо Гол. Във външните работи Генералът осигурява на Франция реноме и авторитет. Никога досега тя не е имала толкова здрави икономически и политически позиции в света. Неговите решения й гарантират независимостта и величието, за които винаги е мечтал и цял живот е воювал: създаване на самостоятелни ядрени сили за отблъскване; отхвърляне на долара в международните разплащания и преминаване към единен златен стандарт; излизане от военната организация на НАТО и изискване американските бази, щабове и сили да бъдат изтеглени от нейната територия. Влиянието му е непоклатимо сред обществото, дори и ако е започнало да се разклаща сред политиците. Предвестник за постепенното намаляване на престижа му е поставянето на Генерала на балотаж от Франсоа Митеран на президентските избори през 1965 г. Независимо от всички препятствия Дьо Гол винаги е намирал изход, успявал е да води играта, да бъде с няколко хода преди противниците си. Обаче през последните години режимът започва да се задъхва. Французите все повече свикват да задават въпроси и да търсят отговори. Младото поколение е най-открито в това отношение. Не случайно точно то се надига властно и мощно срещу десетгодишното управление на Генерала с вика: "Десет години стигат!" Не би могъл да бъде толкова пълноводен потокът от онези дни, ако извираше само от групички с няколкомесечна политическа биография. Според Жан-Пиер льо Гоф, социолог в лабораторията "Жорж Фридман" (Париж І, СНРС - френската академия на науките - б. а.), "в мнозинството си младите, които дефилираха на улицата през 68, не бяха политизирани. Манифестантите се бунтуваха, участваха в движението или го подкрепяха без толкова да вярват в революцията по ленинистки и маоистки модел. Те протестираха срещу репресията, чиито жертви са студентите, беше им писнало от голизма с неговата патерналистка и надменна държава". Именно намирането на общочовешки послания успява да изведе толкова много хора на улицата, които дотогава са предпочитали да бъдат "мълчаливо мнозинство." Според Льо Гоф тийнейджърите излизат от "училищата-казарми" и "стават политически и социални актьори" (Le Goff 2008: 69).

Безуспешно би било изчерпателното изучаване на случилото се през онези дни без изясняването на ролята на лозунгите, афишите и графитите, защото те са от най-автентичните исторически източници за този период. Политическите лозунгив голямата си част не са "серийно производство", от партийни централи, а са направени от ръката на отделния човек. В тях в най-чист вид изкристализира същността на френското общество като гражданско общество, което престава да бъде "мълчаливо мнозинство". Афишите на Народните Ателиета, създадени в Париж и в провинцията, се разпространяват в големи тиражи и представляват незабавен отговор на официалната позиция. Графитите, изпълващи стените за часове, са подети по митинги и манифестации или са въплътени в афишите.

Цел на настоящото изследване е изучаването на образа на Генерала, създаден въз основа на лозунгите, афишите и графитите от Френския май. Той се опира на редица колекции от тези ценни исторически документи. Голяма част от тях са публикувани за пръв път едва във връзка с 40-годишнината на майските събития през 2008 г. Сред тях има такива, които принадлежат към сбирки на частни колекционери, които включват и варианти на някои от най-известните афиши. Благодарение на това представата за пъстрия образен свят на Френския май е обогатена. Опрял съм се и на колекции от снимки на някои от най-известните фотографи, съхранили паметта за онова бурно време¹.

 

2. Изложение

2.1. Народните ателиета

Според Марк Уолън "плакатите от Парижкия бунт от 1968 включват някои от най-блестящите графични творби, които някога са били присъединявани към едно социално движение. Те не бяха ненужни декорации, предназначени да разкрасяват стените на служби - обратното, те заемаха централно място на улиците, за да провокират осъзнаване и действие" (Wallen 2001). Мнобройни са факторите, придали на творчеството на Френския май такава притегателна сила. Преди всичко то е подбудено и тясно преплетено със стремително ескалиращи събития, чиято значимост нараства вълнообразно. На 3 май по искане на ректора Жан Рош полицията окупира Сорбоната, което предизвиква остри сблъсъци, първите студентски манифестации и издигането на първите барикади, блокирали целия Латински квартал. В тази взривоопасна обстановка на 8 май по инициатива на няколко студенти-архитекти във Висшето национално училище за изящни изкуства (Бо-з-Ар) в Париж се сформира стачен комитет. През нощта на 10 срещу 11 май, останала като „нощта на барикадите", в Латинския квартал се издигат шестдесет барикади. В малките часове на следващия ден полицията се намесва. В отговор всички синдикални централи - Общата конфедерация на труда, Френската демократична конфедерация на труда, Работническата федерация и Федерацията за национално образование дават нареждане за обща 24-часова протестна стачка срещу полицейските репресии на 13 май, която прераства в безсрочна. Само ден по-късно стачният комитет в Училището за изящни изкуства на вълната на клокочещия гняв срещу голисткото правителство решава незабавно да окупира сградите му. Бо-з-Ар, "където се проповядва академизма, ролята на архитекта - бъдещо стражево куче, буржоазното изкуство", широко разтваря врати за всички студенти, творци и работници, "канят се пролетариите от Флин" (заводите на "Рено" във Флин - б. а.) (Wallen 2001). Основава се литографско ателие за афиши, в което студенти-художници в 30 копия отпечатват първия "Университети, Заводи, Съюз" (от фр. език - "Universités, Usines, Union"). Този афиш, както и текстът, закачен на следващия ден над входа на Бо-з-ар, са белязани с една от основните линии от Френския май: прерастване на университетската криза във вълна от стачки, парализирала цялата страна. На 16 май то е прекръстено, като над вратата му е закачен плакат: "Народно ателие ("Атьолие Попюлер") - да, буржоазно ателие - не". Няколко дни по-късно студентите от Висшето национално училище за декоративни изкуства (Ар-Деко) в Париж последват примера на своите колеги. Започва "епичната сага", "сънят." Историкът на френското графично изкуство Мишел Власикоф отбелязва, че работата се разгръща в екзалтирана и празнична среда.

Афишите и плакатите са създадени от ръката на опитни професионални художници, представители на различни жанрове на изобразителното изкуство - живопис, графика и илюстрация, днес вече получили високо признание, които са предимно членове на Салона на Младата Живопис, като Айо, Аройо, Бира, Бюраглио, Фроманже, Ранкийак и Тисьоран. Техните качества, проявили се още от ранна възраст, превръщат творбите им в мощни средства за разклащане на митове и налагане на нови идеи и ценности. Тези талантливи хора скъсват с дотогавашните тенденции в създаването на афиши от 60-те години на ХХ век и налагат нов език и стил на изображение, а композицията се организира около централен персонаж и мощен текст. "Анализирайки повечето от афишите, се констатира повторяемост: образ, който удря, удвоен от кратък и отекващ текст. Играе се с формите и простите рисунки. Суровият текст се намира над или под образа, влизайки в диалог с него. Суровият вид на реализацията и хуморът или жестокостта на лозунгите допринасят за впечатлението на сила и за ефикасността на пренасяните послания" (Diedrich 2008). Едва ли е случайно, че се говори дори за графична революция в историята на афиша.

Обичайната представа е, че плакатите на "Атьолие Попюлер" са рисувани и печатани анонимно. Факт е, че те или изобщо не са подписани, или имат "парафа" на ателието. По-новите изследвания, като това на Мишел Власикоф, повдигат завесата на неизвестността и сочат не само имената на създателите им, но и дори кой от тях е автор на един или друг. Например "дешифрирани" са различните версии на образите на Даниел Кон-Бендит.

Заедно с новите изразни средства, се въвежда и нова техника на производство, благодарение на която тези творби ще достигнат до изключително голям брой хора. На 16 май Ги дьо Ружмон и Ерик Сейду, които имат опит в сериграфията², са натоварени да основат ателие и да обучат студенти и художници на тази техника, която позволява да се отпечатват афиши по-бързо, по-ефикасно и в по-голям брой екземпляри от колкото литографията. Тиражът на всеки ще достигне до 2 000 екземпляра (при някои дори до 3 000! - б. а.), а общият им брой - един милион (Thorel 2001). Така всеки шестдесети французин ще има пред себе си по един афиш. Благодарение на мълниеносния им успех многобройни отпечатъци бързо стават обект на офсетови тиражи в печатници, достъпни вече за 10 000 или дори 20 000 екземпляра, а последователни препечатки са извършени и след месец май. Според Мишел Власикоф "общо около 500 модела на афиши са осъществени от Народното Ателие в Училището за изящни изкуства, 150 от това в Училището за декоративни изкуства и стотина от други парижки или провинциални ателиета"(Wlassikoff 2008).

В тези изображения професионализмът на творците се съчетава с дълбоката спонтанност на лозунгите и посланията, произлезли без никакво съмнение от лозунгите и възгласите, скандирани на улицата. Ден след ден всяка сутрин, се организират общи събрания, на които свободно се дискутира и гласува. В края на деня се определят първо темите и лозунгите, а още същата нощ се изготвят афишите в завършен вид. В различни зали екипите работят безспир. Художникът Жерар Фроманже разказва, че работниците и студентите отивали на събранията и предлагали своите идеи.

Изградена е стройна организация, подобна на октопод с много пипала, която гарантира масовото разпространение. До художниците се нареждат представители на различни леви и крайнолеви политически тенденции или течениякато Ситуационисткия Интернационал³, анархисти, движението "22 март" на Даниел Кон-Бендит, троцкисти,прокитайския Съюз на марксистко-ленинската комунистическа младеж,ФКП и др., привикнали към методите на колективна работа и пропагандата. Тя обхваща всички етапи от общите събрания през производството, продажбата и разлепянето от доброволци, които въпреки рисковете от преследвания от страна на полицията и специалните части довеждат словото и образа до народа. Наистина във Франция през май-юни 1968 г. "стените имат думата."

1. Да приключим с Петата верига

 

2.2. Петата република - Петата верига

 

През бунтовните дни на май и юни 1968 г. интензивността на общуването между властта и обществото достига своя връх. То обхваща все повече и повече хора, като се включват както старите, така и политически формации, създадени само месеци преди началото на събитията или в техния ход. Започват да защитават интересите си все по-различни социални групи. Вплетен е отделният човек, който става все по-активен, изявява се не като бройка в избирателните списъци, а като личност, която се чувства способна сама да определя съдбата си. Традиционните канали отесняват и започват да се търсят нови, както по съдържание, така и по форма. Най-активната сила на обществото, младежта, и преди всичко, студентите, които палят огъня на Френския май, смята съществуващата икономическа, политическа и ценностна система не само за изчерпана, но и за вредна, достойна единствено да бъде хвърлена на боклука. Общите избори, определящи демокрацията, референдумът, представителен за френската политическа система, в нейните очи са загубили ефективността си на механизъм, чрез който се изразява истинската воля на народа. Върху студентите ореолът на Дьо Гол не "грее". Заслугите му както в исторически план на водач на "Свободна Франция", довел през юни 1944 до Освобождението, така и за изграждането на нова Франция, постигнала икономическа и политическа стабилност, не "пречат" той да бъде пратен в "архива". Силите, повели събитията, търсят нови, по-силни средства за въздействие върху властта и лично върху Генерала. Въз основа на лозунгите, афишите и графитите е създаден образ на Дьо Гол, който няма нищо общо с дотогавашната представа, която се опира на неговите речи, пресконференции, на контролираната от държавата Френската служба за радио и телевизия (ОРТФ) и на казионните учебници.

През май 1968 година се случва нещо наистина невероятно. На истинска артилерийска канонада е подложен Големият Шарл, Гигантът, "бащата на нацията"..., както политическата система, така и самата голистка символика, която от юни 1940 г. постепенно е започнала да се слива с френската символика. Личността на Генерала, който по силата на историческите обстоятелства, властта и правомощията, дадени му по конституция, съставена по негов образ и подобие, се е превърнал във въплъщение на нацията. Въпреки че Петата република е стабилна, десетгодишното му управление започва да тежи - не случайно Народните ателиета я изобразяват като гира, прикована с верига към обутия в раиран затворнически панталон крак на французина. За тях тя е не Пета република, а Пета верига, с която трябва да се приключи. Великата френска революция отдавна е отхвърлила "Държавата това съм аз" и е прогласила "Свобода, Братство, Равенство". През май този девиз под влиянието на световната сексуална революция еволюира в "Свобода, Братство, Сексуалност". Студентите се противопоставят на възраждането на принципа на "републиканския монарх", каквото е прозвището на Генерала. На един афиш, заедно с кралската формула е изобразена характерната шапка с две звезди на бригаден генерал, от която излиза ръка, стискаща бръснач.

Властването му се оприличавa на диктатура, корупция, абсолютна власт. Какъв би бил човекът, който би подкрепил Генерала? Графит от май-юни 1968 г. дава подробното му описание: "Ако мисля, че нищо не трябва да се променя, значи съм глупак. Ако не искам да мисля, значи съм подлец. Ако мисля, че имам интерес от това нищо да не се променя, значи съм мръсник. Ако съм глупак, подлец и мръсник... значи съм за Дьо Гол". Пълният му вариант е под формата на комикс: "Ако си мисля, че нищо не трябва да се променя, аз съм глупак и съм за корпорацията. Ако мисля, че имам интерес нищо да не се промени, аз съм мръсник и съм, разбира се, за Запада⁴. Ако не искам да мисля, аз съм подлец и съм за CLERU⁵. Ако съм глупак, мръсник и подлец, аз съм за корпорацията, за Запада и за Комитета за връзка на студентите за студентско обновление. Но тогава! Аз съм фашист".Тези два графита много пълно отразяват промяната на стойностите, настъпила в майските дни. Човекът, който ще бъде ценèн от тук нататък, трябва да бъде динамичен, мислещ, а не заспал, механично вдигащ ръка в знак на съгласие. Подкрепата за Дьо Гол се равнява на престъпление срещу човечеството - тя е равна на фашизъм.

 

2.3."Французите са телета"

Във всяко общество една от водещите теми за обсъждане е политическата система, нейните механизми и елементите, които я съставят, личностите, които я представят и оглавяват. Когато едни или други социални групи решат, че тя е престанала да работи пълноценно, че вече се изхабява, започват да търсят начин или да я реформират, или изцяло да я подменят. Изборите са сред водещите елементи на демокрацията, от тези, които я легитимират като такава, те са едно от основанията й да се нарича "власт на народа".

Десетте години на властването на Генерала започват да се приемат за твърде дълги. Смята се, че са довели до изчерпване на демокрацията, за избор без избор. Ето защо сред типичните лозунги на Френския май е "Изборите са капан за глупаци". Символизира отхвърлянето на политическата система, в момент, в който гласуването се смята за конформистко поведение. Този лозунг може да се открие и в афиши по същата тема като: "Център за гражданска интоксикация: veautez" (игра на думи на фр. език: votez и veautez се произнася по един и същ начин, т. е. вот (votе), равно на теле (veau) (Déchaine 2012). Смисълът му беше много ясен - гласуването престава да бъде акт на отделната личност, а на стадото. В друг афиш също е използвана игра на думи, дадена в рима. В този случай разликата е само в първите две букви: votez - vivotez. Съдържанието му е: "Вие гласувате: живуркайте". Създателите на трети афиш с текст: "Да гласуваш, значи да абдикираш" развиват темата "капан за глупаци", като я изобразяват чрез ръка, която пуска бюлетина в широко разтворената паст на капан върху урна, надписана "референдум". Изобщо урната е чест обект на нападки в онези дни.

Гласуването, както за обявения на 24 май референдум, така и за парламентарните избори, датата на които е насрочена в речта на президента от 30 май, предизвикват бум от афиши. Те съдържат както атаки лично срещу Дьо Гол, така и срещу системата. "Винаги гласувайте, аз ще направя останалото", казва едрият генерал, който с едната си ръка тупка дребничък Хекзагон (Шестоъгълникът - очертанията на границите на Франция - б.а. Х.М.) сякаш е топка, а с другата държи зад гърба си масивна палка. Другаде надписът "Гласувайте свободно" е тъпкан от вериги на танк с огромно оръдие, насочено срещу зрителя. "Стените" наричат изборите "капан за идиоти" и намират оригинално решение на вечния конфликт родители-деца: "Когато родителите гласуват, децата закъсват". На последния афиш едра фигура на родител с цивилен костюм, каска и очила на френските служби за борба с масовите безредици (СРС) и палка в ръка, тъпче младеж.

2. Винаги гласувайте, аз ще направя останалото

В тези афиши може да се открие връзка с някои лозунги от май 1968 г., представящи една от вечните теми във всяко общество: водач-нация. Сред тях е: "Французите са телета" (или в друг вариант - овце, б. а., Х. М.). Той произлиза от думите на Дьо Гол, предизвикал мигновената реакция на "улицата". На въпрос на журналиста Мишел Ториак дали наистина Генералът е употребил този израз, синът му адмирал Филип дьо Гол отговаря: "Често го употребяваше, когато ги виждаше да не реагират или да се смятат за победени преди дори да е извадено оръжие". По-нататък в интервюто разказва, че баща му за пръв нарекъл така сънародниците си в началото на юни 1940 г., в Лондон, в хотел „Конот" "с нисък глас, за да не бъде чут от съратниците си, които вечеряли на съседната маса". Той заклейми примирието по микрофона на Би Би Си. И сега го виждам нервно да стиска ножа преди да го сложи деликатно. После ми шушне: „Това са телета. Стават само за клане. Само това заслужават". Когато учел история на Франция в колежа Станислас и се удивлявал на едно или друго военно поражение, което те са претърпели, той му казвал: „Французите са такива от времето на галите. Това са пияници. Смели са в действие, дръзки са в сражение, но бързо се обезкуражават и никога не са доволни". Цезар казваше почти същото нещо. Той добавяше: „Те са дрънкала и се обединяват само пред опасността". Виждаш ли, заключаваше той, двеста години преди Христа, твърде добре бяха определили днешните французи" (DeGaulle 2004: 114-115).

Никой държавник или политик, без значение на заслугите, качествата и способностите си, няма право да обижда нацията, която предвожда. Винаги идва моментът, в който тя ще му отвърне. Така става през Френския май чрез взрива от афиши, графити, лозунги около израза за "телетата". Дьо Гол винаги е знаел цената на думите, на тяхното съдържание и начина на произнасянето им. Подбирането на точните изрази при него е закономерност, която обаче в определени моменти се пропуква в резултат на сблъсъка с високото му самочувствие. Още повече, че когато за пръв път нарича французите "телета", той е много повече от твърде неопределена заявка за бъдещето и все още не е дал основания за подобни категорични изявления. А когато ги нарича така за последен път, това става след референдума през април 1969 г., когато той взима решение да прекрати изпълняването на функциите си на президент.

Във всяко общество, когато става дума за гласуване, се поставя неизбежният въпрос дали има смисъл от него. Отговорът на френските студенти и работници е напълно очакван - не. В графит от Париж се заявява категорично: "Плебисцит: и да кажем да и да кажем не, пак ни правят на глупаци". И в този случай е използвана рима и думи със съвсем малка разлика в изписването: между non (не) и con (глупак) тя е само в една буква. Графит, дошъл от друг център на вълненията - Лион - гласи: "Да гласуваш, това е свободата да избереш своето ченге...". Тази тема е още по-изострена в афиш, който полицай от СРС държи избирателна урна. Върху нея е изрисуван символът на "Свободна Франция" - Лотарингският кръст. Друг афиш я вижда като кепето на Дьо Гол с двете звезди на бригаден генерал и с процеп като избирателна урна. Надписът под нея отхвърля гласуването - "Не!". Кепето на Генерала е подложено на подигравка още след провала на Дакарската операция в края на септември 1940 г. Тогава той е наречен крал Кепи Първи.

Кои са тези, които избират да пуснат бюлетината? Отговор на този въпрос дава един лионски графит:

"- тези, които гласуват:кюретата, монахините, ченгетата, буржоата

- тези, които искат това да се промени:10-те милиона стачници, младите безработни, чуждите работници, тези, които нямат право на глас".

Набива се обаче неизбежният въпрос - колко от хората, които през тези два бурни месеца пишат по стените, рисуват афиши, ожесточено освиркват и хулят Дьо Гол, цели десет години със собствените си гласове осигуряват на него и на партията му толкова пълно превъзходство в политическото пространство, та да няма нито един противников кандидат, който да може да му се противопостави, до собствения му отказ от властта през 1969 г. Разбира се, съгласно голистката конституция, законната възраст за гласуване е 21 година и така значима част от активното население във Франция няма право да решава съдбата си чрез избирателната бюлетина. Ето защо към тях е адресиран афишът: "От 21 година надолу ето вашата бюлетина" (изобразено е паве - един от основните символи на май - б. а., Х. М.). Създаден в Народното ателие на Бо-з-Ар, той изразява желание да се намали възрастта за гласуване и да се разкрие политическата им сила.

Съгласно един лионски графит "Победата не се постига с бюлетина за гласуване!" Не стига отрицателният вот. Това заявява афиш, който "обяснява" какво да се прави: един юмрук удря Дьо Гол, на чийто корем пише "Капитал." Той е свързан с лозунг от май по изключително важната тема, разкриваща чии интереси брани в действителност държавният глава: "Дьо Гол пъшка: работниците не работят, преподавателите не преподават, студентите не учат, ние, ние знаем добре това, което го тревожи най-много, него той не го казва, то е, че капиталистите не капитализират".

Афиш от юни 1968 г., който може да се определи като реакция на речта на Дьо Гол от 30 май, е с твърде красноречиво послание. Върху колони, прилични на кегли, крепящи триъгълен покрив като на правителствена сграда, на чийто връх се вее френското знаме, са изписани съкращенията на Френската комунистическа партия, голисткия Съюз за защита на републиката, Федерацията на демократичната и социалистическа левица на Франсоа Митеран, центристката група за Прогрес и модерна демокрация, Партията на обединените социалисти. Срещу тях се е устремила топката "народна власт". Отдолу надпис: "Да съборим властта на място". За няколкото дни между двата тура на законодателните избори от 23 и 30 юни 1968 г. лозунгът е ясен: трябва да се съборят традиционните партии, представени в Националното събрание.

"Май 68 не беше революция - когато бензинът се върна отново всички заминаха на уикенд - но беше катаризис. Дори някои голисти казаха, че тогава във въздуха е имало нещо неопределимо. Ако имаше някакъв проект в ядрото на "студентската комуна", това беше самоорганизиращо се хоризонтално и прозрачно общество, където цялото представителство и институция са лесно изживени като лишаване от собственост. Тази идея за пряка демокрация без правова държава, без общи избори ("избори - капан за глупаци"), без институции, е свързана с тоталитарния образен свят" (Aeschnann 2008). Тя обаче не пасва на голямата част от обществото. През май и юни французите не биха могли да бъдат обвинени, че са останали като безволеви "телета". Общата стачка, парализирала цялата страна достига до 10 000 000 души, а исканията, които ги обединяват, са не само синдикални, а и общополитически. Самите студенти получават голяма подкрепа на различни категории хора. Манифестациите, блокирали столицата, достигат 1 000 000. Графитите, подети от афишите, нелегалният печат, лозунгите, са израз на това, което действително желае обществото, на неговите настроения и чувства.

3. Хитлер е равно на Дьо Гол

2.4.Скрижалите на голисткия образен свят

"Улицата" е превърнала в мишена на своите атаки Лотарингския кръст - един от символите, с които Дьо Гол се олицетворява още от 1940 година - емблемата на "Свободна Франция". Един от афишите, призоваващ към събарянето на изродилата се във фашистка диктатура на Генерала, му даваше много ярък образ: всяко рамо на Лотарингския кръст се е пречупило и се е образувала свастика. На друг Дьо Гол е оглавил редица от СРС, всички стройно вдигнали ръце в нацистки поздрав и с наръкавна лента, на която кръстът на Хитлер е "заместен" с този на Генерала. Човекът, който през четири страшни години се е борил против Хитлер и хитлеризма и през 1944 г. освобождава Франция, през 1968 г. сам е заклеймен като фашист. Тогава той е "демаскиран": Хитлер в парадна униформа сваля маска с лицето на Дьо Гол. Изобщо темата за свалянето на маските, за разкриването на истинските лица, е една от водещите през онова бунтовно време.

Президентът е свързван с насилието, царуващо във Франция. На един от афишите е изрисуван прободен с Лотарингския кръст труп, на чийто ходила е изписано "студенти" и "работници". На друг емблемата на Дьо Гол е забита в гърба на младеж, проснат по лице. На него пишe: "Не на полицейската държава. Срещу тихата репресия. СДР⁶. СРС. Шпиони". Тези два афиша очертават двете страни на барикадата - обединените по манифестации и стачки студенти и работници срещу силите за борба с масовите безредици, превърнали се в символ на насилието и голистките комитети СДР. Афиш от май, произведен в Медицинския факултет и насочен срещу антисоциалистическата пропаганда „на закон и ред", представя твърде красноречиво същността на управлението на Генерала и неговото отражение върху личността: винт, изобразен като Лотарингски кръст, пробива главата на човек. Тя е само като очертание на бял фон и се вижда как кръстът прониква надолу.

Диктатурата и насилието винаги се сливат със страха. Авторите на афишите не са пропуснали да го изтъкнат в своите творби. "Постъпете в партията на страха", призовава афиш с изображение на Лотарингския кръст. Той може да бъде свързан и с друг, на който Дьо Гол се плези с разчекната уста, чийто текст е: "Той иска да ни накара да се страхуваме".

Неразделна част от отрицателния образ на голистка Франция е потъпкването на свободата на словото и печата. Безпощадно атакувани от Народните ателиета са всички медии и преди всичко най-влиятелната - телевизията. "Отровата идва у дома", предупреждава един афиш. На него като антени по покривите са изобразени емблемите на "Свободна Франция". Върху тях са изписани „безразличие, отчуждаване, привилегия", смятани за „добродетели", характерни за консумативното общество. Сред много ярките афиши, изразяващи пълното сливане на Дьо Гол с медиите, отприщило мощна протестна реакция през май и юни, е изобразяването му с униформата на бригаден генерал, като вместо лице има екран. Под него пише ОРТФ, на единия ръкав - RTL⁷, а на другия - EUR1⁸. На друг много сполучлив и зъл афиш по същата тема черният силует на Дьо Гол е седнал върху удобно канапе с надпис ОРТФ. Пред него се спуска верижка на тоалетно казанче. На други афиши от май ръцете на Генерала са изобразени протегнати като на удавник, а емблемата на "Свободна Франция" потъва като кораб. Тя е изписана върху един рак, върху който пише: "Борба срещу голисткия рак".

Известно е, че тези кръстове са знаци не само на Съпротивата, но с годините са се утвърдили изобщо като въплъщение на свободния френски дух. Не може да се отрече, че и до днес по-голямата част от нацията определя като най-голям принос на Генерала създаването на "Свободна Франция"; и днес е останало определението за него

4. Дьо Гол в СРС

 

2.5. Дьо Гол=СРС

Едва ли има управление по света, за което да не важи предупреждението на френските студенти: „Властта иска да направи народа послушен". Едва ли има такова, което да търпи „бесните" на Кон-Бендит да го водят за носа. Цялата мощ на Петата република е стоварена, за да бъде смазано въстанието. Списъкът на службите за сигурност представлява цял поменик. Няма как да не приемем афиша, който изобразява голистката власт като валяк, управляван от "Стария", който мачка хората пред него. Стените се питат: "Може ли всички да ни тури на топло?" и го изобразяват обхванат от дълбок размисъл.

Наред с обвиненията в насилие и репресии срещу СРС, като: "СРС също са мъже Доказателството! Те изнасилват момичета в участъците", често се срещат и афиши, в които образът на Генерала е обвързан с техния. Един от тях е подписан: "Дьо Гол в СРС", а той е изрисуван с щит и каска. Тук създателите се подиграват с генералския му чин, защото той е изобразен като редник. Известно е, че в политическия език отдавна е навлязло назоваването му с Генерал с главно "Г".

Несвободата и диктатурата, отново свързани с президента и СРС, са тема и на други от най-популярните афиши от онова време. На един от тях се вижда характерен силует на Дьо Гол, който запушва устата на дете. С черни букви е изписано: „Бъди млад и си мълчи!". Подписан е от Бо-з-Ар. Същият надпис може да се прочете на щита на полицай от специалните части, размахващ палка. Коренът на тези думи идва от заглавието на филм още от преди десет години, но гласящо: "Бъди красива и си мълчи". То често е използвано като израз, отхвърлящ дискриминацията по пол.

5. Бъди млад и си мълчи

Темата за сливането на Дьо Гол със СРС е много широко застъпена в графитите, лозунгите и афишите, както и в бунтовните печатни издания, като "Аксион", "Анраже", "Канр Анешене" и пр. Въобще графитът „Дьо Гол=СРС" и до днес е сред тези, които са останали като един от най-характерните за събитията. Така е не само за техните съвременници, но и за следващите поколения. „Държавата ви говори всяка вечер в 20 ч." (часът на новините, б. а. Х. М.), обявява един афиш, на който Генералът се е озъбил пред микрофон на телевизията. Друг предупреждава: "Полицията в ОРТФ е полицията у вас". На екрана нейното съкращение е увито с бодлива тел, а отпред е застанал полицай от специалните части. Този афиш е изработен от Народното Ателие в Училището за изящни изкуства, Париж. На трети, пак негово производство, тази тема е разработена малко по-различно. Надписът му е „Полицията ви говори всяка вечер в 20 ч.". Датата, на която той е изработен, е преломна за Френския май - 13 май 1968 г. - тогава, започва обща стачка, прераснала от 24-часова в безсрочна, и манифестациите, които събират заедно работници, преподаватели и студенти от цяла Франция. Само парижката манифестация от Източната гара до площад „Данфер-Рошро" брои близо един милион души. Студентите продължават до Марсово поле. Сорбоната е отворена и веднага повторно окупирана. Апелативният съд освобождава осъдените на 5 май заради сблъсъците между силите на реда и Сорбоната два дни по-рано. На 14 май е създадено Народното Ателие в Училището за изящни изкуства.

 

6. Връщане към нормалното

 

2.6. Връщане към нормалното

Дьо Гол е заклеймен като диктатор, чиято диктатура трябва да бъде срината. Смята се за символ на изхабена система - "да строшим старите зъбчатки". Обявен за властелин, застоял се прекалено дълго на трона, той е осъден да бъде "пенсиониран" и пратен "в старчески дом". Управлението му в очите на противниците е равно на корупция, свързана с абсолютна власт - "цялата власт корумпира, абсолютната власт корумпира абсолютно". Въпреки това още преди да изтече месец май Генералът получава подкрепата на един милион французи само в Париж, и на стотици хиляди в провинцията. В крайна сметка предпочетено е "Връщане към нормалното", както гласи един от възловите афиши на онова време. Той изобразява мирно и стройно крачещо право напред стадо овце. В началото на юни печатът обявява края на социалните смутове, работата започва отново в заводите, спокойствието се завръща из улиците на Париж и най-вече в Латинския квартал. Този афиш от 8 юни 1968 г. напомня саркастично и с голяма тъга как е било постигнато това "нормално".

В 16 часа и 30 минути на 30 май 1968 г. Генералът заявява, че като носител на републиканската законност няма да се оттегли и разпуска Националното събрание, обявява датата на следващите законодателни избори и призовава към "гражданско действие". Тази реч трае по-малко от четири минути, но обръща на 180 градуса стрелката на политическия компас. Само предния ден 800 000, а според други данни дори 1 000 000 французи, призовани от Общата конфедерация на труда пращат "Човека от 18 юни" на "оня свят" и му искат за кой ли път оставката, като скандират "Сбогом, Дьо Гол" - един от най-често скандираните възгласи в онези дни. Афиш на един от участниците го изобразява като митничар със счупена ръка, който не може да спре хората - алюзия с изгонването на Даниел Кон-Бендит, водачът на движението "22 март" в Германия и налагането на възбрана върху пребиваването му във Франция за срок от 10 години. Само час и половина след речта от 30 май голистите организират голяма манифестация в подкрепа на президента и правителството. Тя разкрива тяхната способност за мобилизация и показва на различните фигури от майските събития, че нямат монопол върху общественото пространство. Това забележително политическо събитие е осъществено по инициатива на личния съветник на Генерала в Елисейския дворец Жак Фокар и е опряно на Комитетите за защита на Републиката. Цялата тежка артилерия е изпратена на позициите: министри, депутати, голисткият елит. Средствата изобщо не са жалени - повечето лозунги са изписани върху плат. Макар и видимо блестящо подготвена и опряна на сериозни и гъвкави структури, като голистката партия и Службата за гражданско действие, подобен успех не би могъл да бъде постигнат без съчетанието между организираност и спонтанност. Просто французите отхвърлят зверските сцени на насилие, извършвано от двете страни, отказват да гледат как полицията и особено силите за борба с безредиците смазват от бой често напълно невинни хора. "Обикновена" гледка става побой, нанасян едновременно от петима тежко екипирани полицаи, които налагат с палки повален на земята протестиращ. На парижани им омръзва да живеят в постоянна блокада при липсата на хранителни продукти, във време, когато най-близката хлебарница се намира на дванадесет километра от домовете им.

Сред манифестиращите пред Елисейския дворец могат да се видят многобройни младежи - сред младите хора на Франция e настъпило разцепление. Момичета, възкачили се на раменете на момчета - характерен "кадър" от онова време на феминизъм - държат голям лозунг, на който пише: "Студентите солидарни с Помпиду", а отдолу момче вее голямо национално знаме. Нейният успех обаче надхвърля всички очаквания, дори на самите организатори - събира 1 милион души (по данни на полицията 200 000), дефилиращи по Шан-з-Елизе, за да "сложат край на карнавала". Думите "Реформи - да, карнавал - не", са произнесени от генерал Дьо Гол на 19 май 1968 г. в частен разговор и са повторени пред печата от министъра на информацията Жорж Горс. Тогава отговорът на "улицата", въплътен в разноцветни афиши с характерния силует на Дьо Гол, е незабавен: "Той е карнавалът!". Но на 30 май 1968 г. посланието вече е друго: "Французите срещу карнавала. Да живее Франция!". Манифестацията се разпръсква към 21 часа без ни най-малък инцидент. Този факт е твърде красноречив. С непозната и неочаквана дълбочина това е най-внушителното дефиле от началото на събитиятa.

 

3. Заключение

През май-юни 1968 г. барикади са издигнати из цяла Франция. Изразът "от двете страни на барикадата" за тези дни обаче може да бъде само условен. Опозицията има съвсем различни представи за настоящето и бъдещето на Франция и трудно може да постигне единодушие, а веднъж установено, то е крехко. Свикналият да управлява с твърда ръка Генерал в тези дни сякаш губи увереност и изпуска контрола. Острото оспорване на неговите позиции и виждания е нещо необичайно през управлението му. Голистката демокрация, Петата република с нейните механизми, сред които изборите и референдума, са подложени на яростни атаки. Липсата на свободата на словото - "запушването на устата", контролът върху медиите от страна на държавата, са част от отрицателния образ на Франция. ОРТФ е последната институция, която се влива в пълноводния стачен поток, и е последната, която се отлива, след като е окупирана от военни, а нейните собствени служители или са уволнени, или пенсионирани преждевременно. Има ли по-ярък пример за диктатура!

Дьо Гол успява да възстанови равновесието. Неговата партия разгромява противниците на парламентарните избори през юни 1968 г. с абсолютно мнозинство. В началото на 1969 г. все още се ползва с доверие сред мнозинството от французите, които го смятат за способен да разреши криза от мащабите на майската. В крайна сметка обаче нацията решава, че може и без Генерала. На референдума от април 1969 г. той се оттегля от властта по свой собствен избор и една от причините за това са именно събитията от май-юни 1968 г. За тези ярки дни от френската съвременна история най-важното са не барикадите, разбитите и преобърнати коли, запалените дървета, изкъртените павета - насилие е имало преди, ще го има след това. Тогава се ражда нов човек, който престава да бъде "теле", който преди да пише по стените, мисли. Това, което допреди май се е приемало за "нормално", вече няма да бъде същото.

 

Приложение

Париж 68

Даниел Кон-Бендит. Водачът на движението "22 март", нарекло се "бесните", обединява всички леви течения - троцкисти, маоисти, анархисти, неорганизирани, което в новия университет в Нантер полага началото на протестите. Той става символ на новото поколение, което отказва да живее според нормите, ценностите на своите бащи, изнесли Втората световна война, отхвърля техния казармен начин на живот, ограниченията, които са търпели. Лозунгът на афиша гласи: "Ние всички сме нежелани". Той произлиза от експулсирането на Кон-Бендит със забрана за връщане във Франция за 10 години.

10 срещу 11 май. Първата нощ на барикадите. След неуспешните преговори студентите издигат на пл. "Едмон Ростан" в Париж 60 барикади. Някои достигат два метра височина. Въоръжени са с коктейли "Молотов" и с павета. Нямат огнестрелно оръжие, а за събарянето на барикадите са достатъчни само няколко булдозера. На специалните части за борба с безредиците е заповядано да не стрелят. В 2 часа на 11 май се дава заповед за атака. Започват да избухват газовите бомби, запламтяват коли и сгради. Побоят продължава три часа. Резултат: 377 ранени, от които 250 - тежко и един полицай. 188 изгорени коли. Ул. "Ге-Люсак", бул. "Сен-Мишел", ул. "Суфло" в ранната утрин представляват отблъскващо зрелище с изровените си настилки, с изсечените дървета, зрелище на разруха, на гражданска война. Тази нощ задълго ще остане в колективната психология.

13 май. Всички синдикални централи дават нареждане на 13 май за обща 24-часова протестна стачка срещу полицейските репресии. На тази дата манифестират рамо до рамо студенти и работници. Издигнат е лозунгът: "Десет години стигат". Демонстрацията в Париж, обхванала половин милион души, е в деня на десетгодишнината от алжирския бунт, издигнал Големия Шарл на власт. Мнозина носят подигравателен лозунг: "13 май 1958 - 13 май 1968. Щастлива годишнина, господин генерал!" Стачката е обявена за безсрочна. Излизат 10 000 000 души. Към 20 май Франция е парализирана.

30 май. Четириминутното радиообръщение на Дьо Гол преобръща стрелката на 180 градуса. Той заявява, че като носител на републиканската и националната законност е получил мандата си от народа и ще го изпълни. Поради заплахата от диктатура, той ще остане на поста си, ще разпусне Националното събрание и ще свика нови избори. Въздействието от това изказване е възпламеняващо. Един милион французи шестват по Шанз-Елизе, гласувайки своето доверие на Генерала. Това е най-внушителната изява от началото на събитията. Тълпата скандира "Дьо Гол не е сам", "С Митеран е свършено", "Опразнете Сорбоната", "Обратно на работа". Радостта е необикновена. А само ден по-рано всички са вярвали, че президентът е "избягал" при ген. Масю в Баден-Баден, че напускането му е свършен факт, а Франсоа Митеран се самопровъзгласил за президент, като е поканил Пиер Мендес-Франс за министър-председател.

1968 г. След всичко, което е направил за Франция и за французите, на Дьо Гол му е показана вратата. На лицето му личи тъгата, обидата, нанесена от най-близките хора, които са смятали, че Старецът е "откачил", че по-добре е щял да направи да си отиде. Той обаче не само намира сили да обедини отново нацията, но и да нанесе разгром на политическите си противници, като голистката партия получава абсолютно мнозинство в парламента. Неговият талант е да усети кога идва времето му и кога си отива. Затова през април 1969 г. предизвиква референдума за реорганизацията и с достойнство напуска властта, но в момента, който сам е избрал. И никога повече не се връща в Париж.

 

Литература

Короб2003: Короб, Андрей."Сериграфия - прикладной вид искусства в трафаретной печати".- КомпюАрт. 12, 2003. http://www.compuart.ru.

Стефанов 2004: Стефанов, С. Реклама и полиграфия: Опыт словаря-справочника. М., Гелла-принт, 2004.

Aeschmann 2008: 1968, la parole libérée. 2008, le pouvoir déboussolé. Jean-Pierre Le Goff et Jérôme Vidal discutent les vrais apports de Mai 1968. Propos receuilli par Éric Aeschmann, 23.02.2008,Libération.fr.

De Gaulle 2004: De Gaulle, Philippe. De Gaulle, mon père: Entretiens avec Michel Tauriac, Plon. tome 2, 2004. 114-115

Déchaine 2012: Déchaine, Pigeon Présumes coupables. Manif, slogans, grafs, opinions. 12.07.2012, http://www.presumescoupables.net.

Diedrich 2008: Diedrich, Jean.-Christophe. L'Atelier populaire et les affiches de mai 68. Beaux-Arts, Lire écouter voir en 1968, 10. 02. 2008. http://lire-ecouter-voir.blogspot.com/2008/02/latelier-populaire-et-les-affiches-de.html

Le Goff 2008: Le Goff, Jean-Pierre. "Le mythe de Mai 68 ne nous aide pas à progresser". Premier média interuniversitaire pluridisciplinaire.Le mensuel de l'Université, juin 2008, №27 - In: Les jeunes et l'héritage de mai 68, 2008, 69-72.

Thorel 2001: Thorel, Pascale. L'Atelier Populaire de l'École des beaux-arts: mai et juin 1968, éditions Beaux-arts de Paris, 2001. http://www.dijonart.com/Les-affiches-de-mai-68.html.

Wallen 2001: Wallen, Mark. Demand the impossible! Posters from the 1968 Paris uprising. Written by an artist. May 2001. http://www.art-for-a-change.com/Paris/paris.html.

Wlassikoff 2008: Wlassikoff, Michel. Mai 68 toujours à l'affiches. - 01men, 05.05 2008.

1 Занастоящатастатиясаизползваниследнитеколекцииотафиши, лозунгииграфити:292 affiches de mai-juin 68, achard.info, http://jeanpaulachard.com/mai/indexB.html; Les inventeurs d'incroyances/163 affiches de mai 68 au cours du mouvement des occupations et des manifestations en 1968, inventin.lautre.net; Increvables anarchists/Les affiches de Mai 68 1, increvablesanarchistes.org; Mai68.org; Paris, May 1968: Icons of Revolution, Poster Exhibition, Victoria University Library, Toronto, Canada, http://library.vicu.utoronto.ca/exhibitions/posters/; Mai 68: vos témognages. Les affiches de Mai 68! http://www.planet.fr/mai-68-vos-temoignages.17808.1492.html; Mai 68.Bureau of Public Secrets. May 1968. Graffiti идр. La Toupie. Tourpilles, le recueil des citations. Slogans de mai 68.Включениса сбиркиотснимки: Paris en images. Gallerie des collection,http://www.parisenimages.fr/fr/galerie-des-collections.html; Top Foto Gallerie Paris: Mai'68http://www.topfoto.co.uk/gallery/paris1968/default.html; Tous les photos de Mai 68; Album photos: Les affiches de Mai, parisienimage.fr и документални кадри от френския Национален аудиовизуален институт INA.fr.

2 Сериграфия - графична техника, при която се използват шаблони. Тя осигурява висока фактура на печата на изображението благодарение на последователното многопластово (15-18 слоя) нанасяне на бои без използване на растър. Сериграфията позволява да се постигнат великолепни резултати с различни материали - от керамика до платно (Короб 2003).С. И. Стефанов сочи, че тя е станочен способ на трафаретен печат, в резултат на който се изпълняват оригинални изображения с ясен рисунък, яркост на цветовете и чистота на тоновете. "Той привлича художниците с това, че позволява да се създаде оригинално изображение в неогледален вид, докато графиката и литографията принуждават майстора да изпълнява рисунката огледално" (Стефанов 2004).

3 Ситуационисткият интернационал - революционна организация, желаеща да приключи с историческото нещастие, с обществото на класите и диктатурата на стоката.

4 Крайно-дясна политическа групировка.

5 Комитет за връзка на студентите за университетско обновление - десен студентски синдикат.

6Комитети за защита на републиката, създадени на 22 май 1968 г. по инициатива на голисткия Съюз за защита на Републиката.

7Radio Télévision Luxembourg.

8 Radio Europe 1.