NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас
Ivaylo Dinev
student, Sofia University, Bulgaria
vikivo@abv.bg
Abstract. The author of the report tries to share a little different point of view about the protests during the last years by revealing information to which wasn't given enough attention till now. Information through which he is going to make a new categorization of the protests, with which the observers of these events in the country will work, separating one civil action from another. Most of the discussed protests in the report were considered, mostly by the participants, as the beginning of the civil society, as the first real civil awareness. On the other side, there can still be found opinions that the civil society in Bulgaria is still too young and underdeveloped. The critics of the civil events in the last years are pointing at the fact that Bulgarians are going to protests only when they are against some existing politics, because they don't have the traditions, the spirit and even the habit to actually build one themselves. The participants, on the other side are defending these events as "authentic", „spontaneous" and "non-party", and this should be enough to prove their civil foundation and therefore be considered as a real manifestation of the civil society. Outside the seeking of the continuity, seldom both the participants and the critics are able to make the difference between different protests. It's not often that the real motivations behind it are clearly understood, same goes for the message, the structure, the development or the failure. It seems because of the many events of this kind during the last years, there wasn't much time left for their detailed analysis to be made. It's like the echo of the outcry in front of the Parliament and "Orlov most" still rings our ears - it's hard to hear the individual voices, more and more resistant remain the reflections of the plurality and anonymity. All of this creates the feeling that the protest in Bulgaria is misunderstood, uncleared, undefined. In the same time different experts are trying to define the Bulgarian case with the termins and concepts of the American, Greek or British one. Those same experts talk as only observers and this leads to the most significant problems.
Keywords: Civil society; civil protests; participants; critics; spontaneous; Bulgarian case.
Ивайло Динев
студент в СУ „Св. Климент Охридски", България
vikivo@abv.bg
Настоящата статия представлява малка част от цялостно изследване на гражданските протести в България, над което авторът работи. В статията авторът се стреми да сподели един различен поглед към протестните движения през последните години, като даде гласност на информация, на която досега не е обръщано внимание. Информация, чрез която авторът ще определи нова категоризация на гражданските протести, с която оттук насетне наблюдателите на протестите ще имат възможността да боравят, разграничавайки една гражданска акция от друга.
Повечето от разглежданите в доклада протести веднага бяха определяни, най-вече от участниците, като действителното начало на гражданското общество, като първото истинско гражданско осъзнаване. От друга страна, все още могат да се намерят мнения, че гражданското общество в България е в зародиш, че то не се е появило изцяло, не е израснало. Критиците на гражданските прояви през последните години наблягат на факта, че българинът излиза на протест само когато трябва да спира дадена политика, защото няма традицията, организационен дух или просто навика протестите му да градят „политики". Участниците, от своя страна, защитават протестите, като ги наричат „автентични", „спонтанни" и „безпартийни", и това се смята за достатъчно, за да бъде доказано тяхното гражданско начало, а оттам и тяхната обвивка като проявление на гражданското общество.
Извън търсенето на континуитета, рядко гражданите и критиците, правят разликата между един и друг протест. Рядко се разбират действителните подбуди, посланието и структурата на протестното движение, неговото развитие и неговия крах. Сякаш от толкова много протести в последните години, не остана време за тяхното детайлно анализиране. Сякаш ехото от виковете пред парламента и Орлов Мост, все още кънтят в ушите ни - трудно се чуват отделни гласове, а все по-устойчиви стават рефлексиите на множествеността и анонимността.
Всичко това създава чувството, че протестът в България е неразбран, неизяснен, неопределен. В същото време отделни експерти се опитват да откроят българския случай с термините и понятията на американския, британския или гръцкия случай. Същите експерти говорят от името на наблюдатели и това поражда най-съществените проблеми.
От особена помощ за автора и основа на настоящия доклад ще бъде неговото „активно участие", повече или по-малко като подкрепящ и организатор на редица от разглежданите протести[1]. Тази специфика на доклада - информация от вътрешни източници - ще даде опора за открояването на една нова категоризация в мисленето към гражданските протести, отличаваща се с поредица от разграничения - „идеални типове" (Вебер, 1904/1949, 90 )[2], а в основата ще застане разграничението между позитивния и негативния протест.
Ще започна доклада си с едно главно разграничение, което намирам за основно. Разграничение, което обединява в себе си различни подразграничения, за които ще говоря по-късно. Това е разграничението позитивен и негативен протест.
Позитивен, не защото протестиращите са с маски „усмивка", или защото хората се прегръщат пред парламента. Позитивен, защото протестиращите са носители на политика. Защото гражданите се мобилизират около едно предложение за промяна, реставрация или въведение в даден сектор или в цялата държава. По този начин протестното движение придава гласност на проблемите, но и участва пряко в решенията им, чрез активно предложение от тяхна страна. Движение, в което ясно изпъква недоволството на гражданина от настоящето състояние, а като резултат на недоволството изникват ясно посочени начини „Как" да се справи и „Какво" да направи групата, обществото или държавната власт с причините за протеста.
Кой обаче е българският позитивен протест? Има ли изобщо налице в съвременната история движения, които можем да определим като позитивни?
От другата страна на площада, дори много по-често, се появяват граждански движения, които са носители на негативно послание. Послание, което носи в себе си идеята за възпиране на определена политика. Тук протестиращите ги свързва, в истинския смисъл на думата, една своеобразна смесица от най-различни отрицателни нагласи към управляващите. Каузата на протестиращия е изместена на заден план, за сметка на недоволството към управляващия и неговата политика. Основният вик от тълпата, основният мотив в декларациите на протестиращите (често такива изобщо липсват), основният топос в цялото движение, е една дума, едно възклицание - „НЕ" - „Не на шистовия газ", „Не на АСТА", „Не на Закона за горите", „Не на високите цени на горивата" и прочее. Недоволството при този вид протест мобилизира гражданите към отхвърляне на статуквото или отблъскване на определена политика. Често това недоволство е единствено в нюансите на аполитичността - т.е. срещу всичко политическо.
Следователно, двата типа протест могат да бъдат определени накратко по този начин:
- позитивният протест е обединение на недоволни от настоящето граждани, които застават зад единно предложение за справяне с проблемите в определен сектор или в държавата. Протест „За".
- негативният протест е обединение на недоволни от настоящето граждани, които изграждат временни протестни движения за отмяна или възпиране на дадени политически решения в определен сектор или в държавата. Протест „Против".
Къде обаче можем да открием още по-наситена разграничителна линия между двата протеста, дали само в главното послание? Дали в структурата на протестното движение, неговото възникване и неговия край? Дали в рефлексията на медиите? Дали в комуникацията с властта? А защо не, в количествените и качествените измерения на протестите - размерите и тяхната устойчивост, издръжливост и продължителност?
Когато говорим за протести, неминуемо откриваме едно специфично чувство, което обединява всеки един протест, а именно - недоволството. Това е и един от малкото елементи в ареала на гражданския протест, в който разграничението липсва. Едва ли ще намерим протест от щастие, от задоволство, защото протестът е проява на недоволните. Неслучайно, движението, протестиращо от една година в Испания, се нарича Възмутените[3]. Възмутени са и недоволните български граждани, излизащи с транспаранти, вувузели, свирки и плакати по жълтите паветата. Следователно, недоволството е първооснова на гражданските протести. Тогава, къде започва разграничението между един и друг протест?
Гражданите, които са част от негативния протест могат да отговорят на следния въпрос: „Срещу какво протестират?", но нямат организационните възможности да конструират последователен отговор на въпроса: „За какво протестират?".
От друга страна, позитивният протест е носител на ясно обозначен отговор „За какво се протестира." Посланието на каузата е продължена от искания към властта в определен сектор или държавата.
Второто подразграничение, на което ще обърна внимание е следното: при негативния протест гражданите се организират онлайн, чрез Фейсбук мрежи, блогове и форуми. Докато при позитивния протест, организираността на движението става почти напълно офлайн, или поне съдържателната част: искания и стратегия на протеста, са проблеми, които се обсъждат измежду определен кръг от хора.
Третото подразграничение е свързано със структурата на протестите. При негативния протест имаме налице една хоризонтална структура, типична за онлайн активизма в България, в която всеки притежава право на мнение и нито един не е над другите. Равенството е стремеж и показател за автентичността на протестното движение. Тази онлайн уравниловка е доказателство за гражданското начало, за отличителен белег на аполитичността.
При позитивния протест структурата е вертикална. Движението добива особеността поради няколко фактора, отделени в два различни пътя на изграждането му, основани на следния принцип: една недоволна от настоящето група решава как да се справи с проблемите, обявява исканията си публично и очаква подкрепа от останалите граждани. Всеки, който се включи в протеста на определената група (организатори), в структурата на протестното движение е подчинен на тях, защото групата е основоположник на протеста, негов представител и лидер.
Така се откроява твърде ясно разграничението между хоризонтална и вертикална структура на протестното движение: при първата никой не е над другите, всеки е носител на каузата; при втората - групата, назовала проблема и решенията му е лидер на протестното движение, т.е. тя е над другите, и притежава правото да представлява протеста и да говори от името на протестиращите.
Последното разграничение, за което ще говоря в този доклад, е под формата на качествеността на протестните движения. Тяхната продължителност и динамика.
При негативния протест има налице едно интересно съчетание от временен шум, врява, крясък, свръхкомуникираност, свръхинтензивност на участие, на споделяне на каузата. Всичко това наричам гражданска стихия, защото протестното движение или се ситуира в един-единствен офлайн протест, или в няколко поред, близки един до друг, протести без сериозна продължителност и с постепенно намаляване на динамиката. Този вид протест може да бъде определен и като земетресение. Тук ние усещаме един първоначален силен трус по площадите, който постепенно намалява своята дълбочина и накрая затихва. При позитивния протест движението нараства вълнообразно, докато набъбне достатъчно за последната си и най-силна публична реакция. Протестното движение придобива бавно гласност, самите протести са постоянни и рядко се различават един от друг. Поради тази тяхна качественост, определям протестните движения от този род, като каамос[4].
Къде водят началото си негативния и позитивния протест? Как започва всъщност всичко?
Беше обяснено вече, че недоволството е началото на всеки протест и че след него намираме различни пътища на недоволството: то е или против дадена политика или е носител на политика. При първия вид намираме равнопоставеност на гражданските гласове и липсата на изявена представителност, докато при втория някои са над другите, някои диктуват посоката на движението и имат изключителното право да бъдат лидери на недоволството. Всичко това намираме обяснено в три поредни разграничения, които зависят от следните фактори: терен на възникване, структура на движенията и качественост на протестите.
1. Наричано като последното кътче на свободата, онлайн пространството, е носител на специфично разграничение при гражданските протести. Мястото на възникване и разпространение на каузата е фактор за изясняването на поредица от черти на онлайн протестното движение, които смятам за отличителни:
- Посланието на протеста е просто, лесноразбираемо, насочено срещу определена политика;
- Каузата на протестиращите се припознава бързо и лесно от гражданите;
- Разпространението на каузата става изключително в интернет пространството;
- Всеки интернет потребител (гражданин), се изказва;
- Всеки интернет потребител (гражданин) е носител на каузата;
- Никой не е над другите, всички са равни;
Пътят на организирания онлайн протест, от своя страна, е изчистен в следващите последователни стъпки:
- Създава се Фейсбук страница, група или събитие от гражданин (по-често анонимен);
- Сам или заедно със свои приятели (по-често също анонимни) разпространява/т каузата;
- Страницата, групата или събитието набира скорост и свръхинтензивно споделяне - буря от мнения
- Протестът се пренася на улицата скоро, след обявяване на място и дата от създателите на страницата, групата или събитието (ако е събитие, със самото му създаване става ясно кога ще е протестът)
2. Като разграничение на организирания онлайн протест, е този, в който гражданите са наясно какви са причините за протест, назовали са проблемите в настоящето, съставили са начини за промяна на статуквото и са обявили публично каузата си. Този протест е офлайн организиран, като единствено част от информационната кампания намира място в онлайн пространството, както и определени координационни задачи между организаторите.
- протестиращите представят предложения към политическата власт;
- предложенията са изготвени от определена група;
- групата се превръща в легитимен носител и преносител на каузата;
- каузата се възприема от другите граждани, чрез съгласяване с нейните аспекти: послание и искания;
- групата е над другите;
- групата е представител на протестното движение;
Пътят на организирания офлайн протест набира скорост в следващите два варианта:
- група хора решават, че даден проблем може да бъде решен като се протестира
- групата информира за среща/дискусия, на която да се обсъдят начините за справяне с проблема;
- на срещата/дискусията хората предлагат и гласуват исканията на протеста;
- исканията са решени от новосформиралата се група, която присъства на срещата/дискусията - тя е легитимен носител и преносител на каузата на бъдещето протестно движение[5];
- група хора (приятели, колеги, студенти) стигат до извода, че има даден проблем, който може да бъде решен, чрез протест;
- групата съставя искания за протест и започва работата по протеста;
- от началото до края групата е легитимен носител и преносител на каузата на бъдещето протестно движение;
Последователността и взаимовръзката между отделните групи разграничения придобива все по-изчистен вид, когато продължим с посочването на структурата на протестните движения, някои от които крещящо (защото с това изтъкват автентичността си) обявяват формата, под която е възникнало и се развива първоначалното недоволство. Хоризонталната структура е апотеоз на чистата гражданска съвест, негово проявление и възходяща форма. Типична за организирания онлайн протест, тя е своеобразен вик на свободата, равенството и братството, от който ехти негативното послание на протестиращите. От друга страна, вертикалната структура, с отделяне на организатори и подкрепящи, лидери и тълпа, отговаря най-пълно на организирания офлайн протест, носител на позитивно послание.
В своята типична среда и поради изключително спонтанното си възникване, всички граждани имат правото да се изказват за протеста. Техният призив се чете изключително и само в интернет пространството. Всеки, който припознава каузата, се възприема като неин преносител, пращайки „покани", пишейки „съобщения" или иначе казано „спамейки" в името на протеста. Никой обаче няма правото да представлява протестиращите, никой няма правото да се среща с медии и да говори пред тях от името на цялото прииждащо недоволство. Никой няма правото да води преговори с политическата власт. Никой не бива да бъде над другите, да води, да стои отпред, да дава посоки, да манипулира, да се стреми да превърне протеста на народа в свой собствен протест. В случай, че някой сглупи, реакцията отсреща е моментална, агресивна и всъщност морално оправдана, защото причината да се протестира събира изведнъж в себе си граждани от най-различни поколения и статуси, и единственото, което ги обединява е взаимният гняв против поредната политическа грешка. Те не желаят някой да изпъква над останалите, не желаят, защото това, което ги е събрало в една форма, на един терен, не може да бъде поставяно под съмнение, под редакция, под излишна интерпретация от отделни индивиди: тълпата иска едно - отмяна/възпиране на определено политическо решение, а отмяната или възпирането не са действия, които предлагат повод за дискусия, в дебрите на която да изпъкнат граждани с ораторски и лидерски качества. Отмяната или възпирането се изразява кратко и ясно, чрез едно „НЕ".
Аспектите на хоризонталната структура:
- всички са равни, никой не е над другите;
- никой не представлява протестното движение;
- никой не носи отговорност.
Посочените в предишната глава две групи: едната между приятели, колеги, студенти и другата група, формирала се по време на дискусия/среща, се превръщат в легитимни носители на каузата, за която се протестира. Тяхната легитимност се придобива поради специфичната генеалогия на позитивното протестно движение, призната като действителна от последователите: една група е назовала ясно проблема и е посочила (искания) как да се справи гражданското общество с него. Впоследствие, водачеството на групата добива още по-големи измерения, когато тя придобива, от определените държавни органи, разрешение за протест[6] на избраните от групата дата, час и място. Представителността отговаря на няколко поред действия, чрез които се откроява разграничаването на тази структура с другата: групата притежава легитимност да се среща с медии, да води преговори с властта, да променя исканията на протеста, да дава посока на движението. Лидерството се възприема почти безмълвно, сякаш по традиция. Редки са случаите на поставяне под въпрос на водачеството. От своя страна, то се характеризира с отговорността да се информират гражданите къде, кога и защо ще се протестира, какво и с кого се е разговаряло, относно протестното движение.
Аспектите на вертикалната структура:
- всички са равни, но някои (групата) са по-равни от другите
- групата представлява протестното движение
- групата носи отговорност
Гражданските протести през последните години ясно се разграничават едни от други и по още една поредица от елементи: размер, динамика и интензивност. Качества, с които може да се открои следващото разграничение.
Протестът е спонтанно организиран. Информацията за него е моментално разпространена във Фейсбук, форуми и блогове. Допълнителна гласност придават медиите, чрез копиране на информацията от интернет пространството, което в определения момент прелива от споделяне на каузата.
Веднъж излязъл на улицата, протестът се превръща в една гръмогласна тълпа. По-често той е незаконен - т.е. за него не е взето разрешение от държавните органи. Поради тази причина стихийният протест довежда до съприкосновение с полицейските органи, понякога и до агресия от двете страни на барикадите. Протестът по своето институционално определение е нелегитимен. Поради липсата на определени водачи и организатори, той е неконтролируем. Той зависи единствено от неясните страсти на тълпата, може да завърши с няколко счупени прозорци, дузина арестувани и кръв, но може и да се самоконтролира за начало, край и движение на протеста (рядко стихийните протести са статични, те по-скоро се превръщат в шествия). Дали ще бъде разрушителна или по-мека стихията, нито един индивид не поема отговорността, защото протестът е организиран онлайн, чрез хоризонтална структура. По-често обаче, именно поради посочените категории, стихийният протест довежда до наранени, жертви и очерняне на каузата.
Аспекти на стихийния протест.
- свръхинформираност за протеста
- липса на водачи - липса на институционална легитимност за протест
- протестът не е под контрола на никого - неяснота за посоката му
Протестът е организиран по план на групата. Разпространяването на информацията за протеста тече по медиите, интернет каналите и срещи с граждани. Групата обявява причините и исканията на протеста на специално организирана пресконференция. Самият протестен облак в публичното пространство трае от една до две седмици преди протеста. Нито неговата количественост, нито неговата интензивост отговарят на тези качества, които притежава стихийният протест.
Групата е легитимният представител на протестиращите, от нея зависи протичането на протеста, неговият „сценарий" и институционална легитимност. Групата е отговорна пред държавните органи за всичко, което се случва по време на протеста. С тази своя отговорност, групата е носител на изключителното право да обяви начало и край на протеста. С това си право тя има възможността при смяна на желания курс на тълпата - ескалация на напрежението, сблъсъци с полицейските органи, с други граждани или нападение над сгради - да прекрати протеста. Извън тази специфика, групата, като легитимен носител на каузата, избира по свое усмотрение следните части на сценария, чрез инструментите на структурата си:
1. Начало и край на протеста в точни часове.
2. Водещи транспаранти, които да показват посланията на протеста.
3. Коменданти на протеста - хора от групата, които да следят за реда и да бъдат връзката с полицейските органи.
4. Говорители пред протестиращите, които да изкажат причините за протест и исканията на протеста.
5. Водач на протеста - човек от групата, който да бъде в или пред първата редица на протеста с високоговорител/мегафон.
Посочените задачи на групата присъстват като основни по време на самия протест, поради няколко причини, отговарящи последователно на посочените роли:
1. Легитимният протест трябва да има начало и край, първо, за да знаят държавните органи от кога до кога да подготвят полицейски служители за следване на реда, и второ, за да бъде спряно движението в посочения район на протеста (в зависимост от мястото на протест).
2. Групата, която организира протеста, като представител на недоволството и носител на исканията, има за задача да предотврати възможно неразбиране за какво се протестира. Поради това водещите транспаранти, са изработени от групата. Те показват посланията, които групата има желание да водят протеста.
3. Протестите събират в себе си от десетки до хиляди граждани, повечето от които напълно непознати един на друг, напълно непознати и за групата, стояща зад протеста. Често по време на подобни масови мероприятия се появяват т.нар. „провокатори" или „агенти" на други групи, политически партии. Често обаче самите граждани, слели се с тълпата, действат нерационално и пагубно за себе си и каузата. За да не се стига до ексцесии, комендантите на протеста, имат за задача да наблюдават за всякакви съмнителни елементи и прояви, за които да докладват на полицейските органи.
4. Добри оратори и харизматични лидери, които да обяснят с кратки слова пред множеството защо са се събрали на протест днес. Тяхната задача е да надъхват тълпата, да поддържат нейния тонус, както и да обявят края на протеста, заедно със следващия човек от сценария, а именно...
5. Водач на протеста, който постоянно да окуражава протестиращите, да насочва тълпата към посоката на протеста, приета от групата, да дава начало и край на протеста.
Всички тези роли, които поемат гражданите от групата, организирала протестното движение, са специфични единствено за протеста, който наричам каамос. Тук отговорността и лидерството вървят заедно, моментът на изненадата е сведен до минимум, всяка точка от „сценария" се стреми към подредба и яснота на бъдещия протест. Поради всичко това, основните аспекти на протеста каамос, са следните:
- Информацията за протеста се разпространява със слаба интензивност;
- Протестът е организиран по план на групата;
- Протестът е под контрола на групата.
След поясняването на категориите за разграничаване на гражданските протести в България, в следващите редове ще се опитам да представя комуникацията - пряка и непряка - между протестиращи и посочените три елемента на държавата.
1.1 Негативният протест
Несъмнено поради категориите терен, структура и качественост, комуникация с управляващите напълно липсва. Нещо повече, ако някой си повярва, че може да бъде представител на тълпата, тя няма да го припознае като такъв, а последствията ще бъдат неприятни единствено за повярвалия си, и това ще бъде съвсем оправдано. Причините се крият в основата за протест: възпиране или отхвърляне на политическо решение или намерение. Това, което се изисква от властта е единствено да послуша протестиращите. Няма пространство за компромис или консенсус, за да съществува възможност за пряк контакт в парламентарните кабинети. Тълпата, от своя страна, има задачата да продължава интензивния си натиск, докато не бъде отхвърлено или спряно политическото решение или намерение. В тази ситуация на площадна демокрация, няма място за срещи между лидери и политици. Няма място за нищо извън площада.
1.2 Позитивният протест
При наличието на организатори, притежаващи правото да изготвят искания на протеста, сценарии на протеста и да водят самия протест, несъмнено комуникацията с властта се поема в ръцете отново на групата. Тя има задачата да издейства приемането на исканията от определените управляващи органи. Тук, за разлика от другия вид протест, лидерите на движението разполагат с правото да постигат консенсус, да балансират интересите и да маневрират, според личните си качества, по време на срещите. Групата има задачата да информира протестиращите какво се е обсъждало и какво се е решило на тези срещи. До голяма степен съществува обаче възможността, част от изказаното там да остане скрито и непознато за протестиращите.
2.1. Негативният протест
Каузата на недоволните се припознава бързо и лесно от обществото, поради яснотата и прямотата си, а може би поради отдавна изложените от Фридрих Хайек причини: „Изглежда по-лесно е да убедиш хората да подкрепят една отрицателна програма - да възбудиш омраза към врага, или завист към по-заможните - отколкото да ги мотивираш за каквато и да е било положителна задача" (Хайек 1944, 57). От друга страна, в протеста се включват т.нар. „вечно протестиращи". Тези членове на обществото използват всяко количествено недоволство, за да се слеят с него и да попият от успокояващите сокове на споделената ярост.
2.2. Позитивният протест.
Каузата на протестиращите събира около себе си бавно (постоянни) последователи. В противовес на подкрепата, се появяват други групи, които се обявяват против протеста и неговите искания. Тази група и групата, която организира протеста, по-често са във вечни идеологически противоречия, отколкото във временен спор. Често караниците между отделните групи придобиват публичен характер[7], а това увеличава риска от неуспешно протестно движение. Капсулирането на групи придава отчетливост на едно специфично постмодерно чувство за липса на солидарност в обществото. За нестихваща атомизация на каузите и инициативите. Всичко това спомага за усещането за криза.
3.1. Негативният протест.
Заради своята стихийност протестът привлича вниманието на медиите. Образите, които поражда този вид протест са изключително успешни, защото отговарят на няколко специфични търсения: експресивност на участниците, моментът на изненадата (не е ясно какво ще се случи, защото протестът не е под контрола на никого), участието на множество различни по статус и години граждани. Не на последно място е и припознаването от страна на медиите за новаторство на протестиращите - все още се смята за изключителност, протестът да бъде организиран онлайн.
3.2. Позитивният протест.
Протестът каамос може да бъде определен най-просто като муден. Той по-често е поредица от протести, в различни интервали от време, като всеки отделен протест си прилича с другия. Момент на изненадата липсва, поради което медиите губят интереса си с продължаването на казуса. Съществува опасността последният протест, планиран като апогей на протестното движение, да бъде публично затъмнен, поради умората на четвъртата власт.
През първите месеци на 2012 г. цяла Европа избухна в протести против едно спорно търговско споразумение, носещо абревиатурата АСТА[8]. Вълната от недоволство не подмина и България. И докато по икономически аспекти няма скоро да достигнем Европа, то поне по силата, с която гражданското общество възпря приемането на споразумението, има причина да се чувстваме горди. Над 10 хиляди граждани в цяла България и най-вече в столицата, излязоха на минус 10 градуса да заявят своето недоволство от намерението на родното правителство и европейския парламент да гласуват положително за АСТА. Неслучайно протестът беше отбелязван като най-масовата реакция на гражданското общество в последните години. За много от специалистите, за голяма част от обществото, акцията беше поредният бунт на интернет потребителите, на Фейсбук генерацията. Какво друго обаче беше той? Ще го определя, чрез категориите, които бяха последователно обяснени в горната част на изложението:
- Послание: негативно - „Не на АСТА"
- Възникване: онлайн - Фейсбук група „България казва „НЕ" на АСТА"
- Структура: хоризонтална
- Качественост: стихия
До самия край на протестното движение не бяха ясно очертани искания „ЗА" промяна в закона за авторските права. Различни групи, представляващи или желаещи да представляват протеста, водеха преговори с властта, обявяваха в публичен ефир своите предложения за промяна в законите, но така и не се постигна взаимен консенсус между всички протестиращи, защото това, което ги обединяваше не беше желанието за промяна, а страхът, че някой ще наруши свободата в интернет. Поради това протестът, освен че притежава причини да бъде определен като негативен, съвсем очаквано се доближава и до Оукшотовата консервативна нагласа[9] (Оукшот 1956, 168).
Самото възникване на протеста бе изключително свързано с интернет. Неговото начало бе дадено с една статия за АСТА, създаване на група против АСТА и масов спам във Фейсбук - теренът, където всеки се изказваше против споразумението, описваше защо ще протестира и намираше начини да сподели своите тежнения с другите граждани. Типична за този протест, бе и друга онлайн активност, която се превърна в протест преди протеста, а именно: изпращането на над 10 000 имейла на българските евродепутати. Една гражданска инициатива без аналог в българската история, в която всеки гражданин имаше изключителното лично право да напише защо не иска АСТА да влезе в сила.
Целият свръхобмен на информация преди и след протеста, създаваше чувството за необикновена масовост на движението в интернет пространството: статии по блогове, теми във форуми, фейсбук група с над 20 000 члена. Така, първият протест срещу АСТА изкара на улиците над 10 000 българи, с което спечели вниманието на всички елементи в държавата. Това доведе до моментален отговор от страна на българските власти, а движението като отговор на него, намали своята интензивност. Единствената следваща проява бе вторият (и последен протест), две седмици по-късно, като част от европейските протести. На него ясно бе отчетен спадът на гражданския ентусиазъм, защото присъстваха около 500 протестиращи, въпреки все по-сериозното структуриране на протестното движение и увеличаващия се стремеж към организация.
През месеците октомври-декември на 2010 г., в столицата бяха проведени редица студентски протести. От липсата на топла вода и исканията на студентите за публичност и оптимизация в Софийски университет, до исканията към държавната власт за увеличение на средствата за висше образование до 1.3% (средно европейско равнище), от публични дебати за новия закон за висше образование и обсъждане на стратегия за развитието на висшето образование в следващите години, до въвеждане на рейтингова система на университетите. Искания, които бяха дебатирани и взети като решения на специални срещи-дискусии между студенти от различни университети, и най-вече от Софийски университет. По време на тези срещи станаха ясни лидерите на протестното движение и те поеха ролята на организатори, чрез съставяне на план за протестите, разпространяване на причините за протеста и исканията на студентите, както и сценария на самите протести. Всичко това даваше определена вертикална структура на движението от недоволни. Информацията за протеста бе разпространявана повече офлайн, чрез обикаляне на студентските общежития и залите по университетите. Целта беше една: да се говори лично с всеки студент. Към тези срещи бяха добавени и визуални предизвикателства, като транспаранти с датата на един от протестите, извисяващи се от и в общежития и факултети, както и плакати за протестите. Освен това бяха създадени събития във Фейсбук, чрез които се разпращаше онлайн каузата на протеста.
По своята качественост, протестното движение набираше сила постепенно, като първото публично недоволство събра едва 50-тина студенти с кърпи и бързовари на демонстрация на откриването на академичната година в Софийски университет, в ръце с транспарант, станал един от символите на протестно движение „Само топлата вода не ни грее". Последвалият протест на 20 октомври с над 500 протестиращи, както и седмица по-късно протестно шествие на студенти от Софийски университет и университетите по изкуствата, с над 1000 участници и широк отзвук в медиите, увеличаваха постепенно потенциала на каузата. Последният протест от недоволството на студентите през зимните месеци на 2010 г. беше и най-масовият - над 6000 студенти и техните преподаватели излязоха на шествие на 16 ноември. Шествие, в което намираме поредица от аспекти на позитивния протест:
- Послание: позитивно - „Искаме да учим"
- Възникване: офлайн - Студентски дискусии и срещи
- Структура: вертикална - Студентски организации и инициативи („Студентски глас", „Инициатива против орязване на парите за образование", „Призив", Студентски съвет на НАТФИЗ, Студентски съвет на НХА, Студентски съвет на НМА, Студентски съвет на СУ)
- Качественост: каамос (първи протест - 01.10.2010 г., последен протест 16.11.2012 г.)
Има една определена човешка нужда от организация, която спомага постепенно за структурирането на стихията. Колкото по-продължителна става борбата за каузата, толкова повече се увеличава стремежът към разделение на труда, а това неминуемо довежда до йерархия, която Роберт Михелс точно определя като власт на „избраните над избиращите" (Михелс 1915, 241). Изборът на лидерство намира своите фактори в условията на продължителна борба, в която проявяват своите качества отделни граждани. При всички случаи, ако първият протест не е успешен, всеки следващ протест ще отличава все повече отделни индивиди, които със своите лидерски качества ще се настанят начело на недоволството. Накрая ще се появи група, която ще бъде водач на протестното движение. Последната стъпка ще бъде вертикалната структура да възпроизведе искания на протестиращите. Това е краят на негативния и началото на позитивния протест.
Често обаче подмяната на хоризонталната с вертикална структура става и поради фактори, типични единствено на инструментите, които притежава Фейсбук, такъв е и случаят с протеста срещу АСТА.
Както по-рано писах, недоволството обедини гражданите в една група от над 20 000 българи. Тя обаче не беше създадена от някой анонимен гражданин, а от 20-тина студенти, сред които и авторът. Първоначално в групата бяхме публикували единствено причините да се протестира. Последвалият спам, както и постоянното отклоняване от темата на групата - най-различни граждани пишеха, че трябва да се протестира срещу системата или срещу шистовия газ, както и осъзнаването след първоначалния шок и постепенното ориентиране в ситуацията, тази група от 20 студенти се срещна на живо и определи нуждата от организация за протеста (нуждата от смяна на хоризонталната с вертикална структура). Така в следващите дни започна постепенно филтриране на групата от всевъзможен спам, започна координацията за протеста, чрез писане на сценарии, направата на транспаранти, плакати и маски. Само за няколко дни от напълно хоризонтална структура на протестното движение, то се превърна във вертикално. Администраторите на групата станаха организатори на недоволството, а веднага след първият протест се заговори помежду ни дори за регистриране като юридическо лице. Всичко това обаче не доведе до изясняване на искания за промяна на настоящето законодателство, въпреки че имаше разговори на тази тема. Не се стигна дотам, защото много по-често гражданите в групата се изпокарваха помежду си в борба на лични интереси, отколкото да постигнат консенсус и да изградят обща позиция „ЗА". Така веднага след втория, крайно неуспешен протест, групата се разпадна и всичко остана в ръцете на европейските депутати.
Идеалният път от негативен към позитивен протест:
- В стихийността постепенно се избират лидери;
- Водачеството довежда до организация;
- Организацията дава постоянство и предложение "ЗА".
При поредица от неуспехи на протестното движение, съдбата на лидерите на протестите следва два типични случая: или сами ще се откажат или ще бъдат свалени от лидерското си място. И при двата случая обаче, това довежда до смяна на лидерите. Новите попълнения идват от дебрите на тълпата, които дотогава само са подкрепяли движението или от граждани напълно извън протестното движение, но с апетит към граждански прояви и стремеж към показност. Движението запазва своята вертикална структура. Въпреки това, твърде често, при смяна на лидерите, се навлиза в патологичен случай - т.е. да бъдат избрани формално или неформално граждани, които да не притежават качества за определената роля. Попадне ли групата в подобен случай, не само тя, но и цялото протестно движение отмира, докато накрая не изчезне напълно от публичния хоризонт.
Мнозина биха поставили под съмнение разграниченията, които поставих в настоящия доклад. Някои биха изказали мнение, че те са идеални типове, които не намират аналог в действителността. Няма да са малко и хората, които биха запитали дали съм бил част от събитията, които се стремя да обясня. И всичко това ще бъде нормално. Няма да бъде само едно нещо нормално - след активно участие в редица протести, да изградя посочените хипотетични разграничения и да си замълча, да ги спотая в себе си.
В доклада се опитах, недостатъчно за толкова малък формат изложение, да представя възникването и отмирането на протестните движение. Чрез различните категории бяха поставени редица въпроси, на които оценъчни отговори ще намират четящите, поради причината, че целта на този доклад не бе да посочва един протест като „успешен", а друг като „провал. Нямах и за задача да определям „добрия" и „лошия" протест, „правилното" и „неправилното" протестно движение. Всичко това обаче остава задача за анализаторите или за гражданските активисти. Първите, за да разбират гражданските акции по-отчетливо, а вторите - за да са наясно какви са пътищата на единия и на другия протест.
Михелс 1915: Michels, Robert. Political Parties: A Sociological Study of the Oligarchical Tendencies of Modern Democracy. New York
Хайек 2004: Хайек, Фридрих: Пътят към робството. София
Оукшот 1962: Oakeshott, Michael: Rationalism in Politics and other essays. London
Вебер 1904/1949: Weber, Max: Objectivity in Social Science and Social Policy, in The Methodology of the Social Sciences, E. A. Shils and H. A. Finch (ed. and trans.), New York: Free Press.
[1] Авторът е един от организаторите на студентските протести през 2010 г. и на протестите срещу търговското споразумение АСТА през февруари, 2012 г. Повече за неговото участие в протестите: <http://www.vice.com/bg/read/protestite-ne-spirat>
[2] „Идеалните типове" на Вебер са интелектуални конструкти, които служат за класифициране на явленията, или както той посочва „с посочване на степента на приближение на историческото явление спрямо едно или няколко от тези понятия, същото да може да се класифицира".
[3] Los Indignados (исп.) е наименование на протестно движение на испански граждани, взето от едноименната книга - есе на французина Стефан Хесел „Възмутете се!"
[4] Kaamos - така са наричани полярните нощи във Финландия
[5] Този път на възникване на протестното движение е огледален на възникването на студентските протести през 2010 г.
[6] Според българското законодателство, при организиране на протест се търси разрешение от общината, където ще се проведе събитието. Всеки гражданин над 18 години има правото да поиска разрешение за протест.
[7] В деня на студетското шествие „Искаме да учим", провело се на 28.10.2012 г. Студентски съвет към СУ „Св. Климент Охридски" излиза с декларация против протеста на колегите си.
[8] Anti-Counterfeiting Trademark Agreement (Търговско споразумение за борба с фалшифицирането)
[9] „Да се цени по-скоро това, което е настояще, отколкото това, което е било или би могло да бъде."