NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас
Влияние на икономическото учение на Адам Смит в романа „Евгени Онегин"
Николай Узунов
Икономическата теория на Адам Смит е разгледана в контекста на историческата действителност в Русия през XIX и началото на ХХ век, а така също и чрез историко-културологичен прочит на романа Евгени Онегин на А.С. Пушкин. В началото на своя текст Пушкин заявява, че героят му Онегин е икономически образован и запознат с модерните за времето си икономически учения. Романът е интерпретиран само в началните си стихове, в които името и идеите на Адам Смит директно се цитират. Затова предложеният анализ има за цел да изясни по какъв начин теорията на Смит заляга в романа Евгени Онегин.
Сред тезите в труда на Адам Смит Изследване на природата и причините за богатството на народите биха могли да бъдат откроени някои по-важни такива. Богатството на обществата се създава чрез труда в процеса на производство; последното зависи от населението, което е ангажирано с това производство, а така също и от нивото на производителност на труда. Началните глави на съчинението на Адам Смит започват с анализ на процеса на труда, при който ключова роля играе понятието за разделение на трудовия процес. От него зависи и нивото на производителност. Целта на производствения процес е загубата на време да бъде сведена до минимум.
Главният двигател на едно общество и на неговия просперитет се оказва трудът. Възникването на разделението на труда Смит обяснява чрез склонността на хората към обмен, т.е. човек произвежда освен продукти, които са необходими за него, но още и такива, които остават в излишък. Именно те могат да се превърнат в стока за размяна с излишъците на други хора. Примерът, който Смит посочва в Богатството на народите, книга II, в главата За природата, натрупването и приложението на капитала е, че натрупването на запас трябва да предхожда разделението на труда. Въведено е и понятието капитал, под което се разбира онази част от натрупания запас, която се очаква да донесе доход. Другата част от този запас отива за личните нужди или за частно потребление.
Тази идея на Адам Смит е важна, тъй като чрез нея е направен опит да се обясни процесът на производство в едно общество; то би могло да се изведе до положението Стока-Пари-Стока, под което се мисли движението на капитала (в последствие в Капиталът Карл Маркс застъпва обратната теза по отношение движението на капитала, а именно че последният се формира чрез процеса: Пари-Стока-Пари, като при неговия анализ акцентът е даден изцяло върху формирането на принадена стойност или печалба от страна на капиталиста). Съответно капиталът може да се прилага по два начина:
За производство и купуване на стоки;
За подобрение на земята (т.е. влагане на допълнителни инвестиции към основния капитал).
Според Адам Смит търговецът намира за по-лесно да купува стоки с пари, отколкото пари със стоки не защото богатството се състои в притежанието на повече пари, отколкото стоки, а защото парите са установено средство за търговия, срещу което се дават стоки в замяна. Това е директна критика към учението на меркантилистите, тъй като за Адам Смит натрупването на монети и ценни метали не се счита за съкровище.
Обработването на земята е в основата на просперитета на един народ. Смит осъжда многократно хората, които не произвеждат нищо (тъй като и те се издържат от годишния продукт на земята). Затова той пише: "както капиталът на отделното лице може да бъде увеличен само с това, което то спестява от годишния си доход или от годишната си печалба, така и капиталът на обществото (...) може да бъде увеличен само по същия начин" (Смит 1983: 326). Така главните фактори за богатството на едно общество са: разделението на труда, нарастването на капитала и държавната намеса в икономиката.
Адам Смит е сред мислителите, които полагат основите на понятието за стойността на един продукт. Тя се определя от полезността на даден предмет (неговата потребителна стойност) и от възможността за придобиване на други предмети (неговата разменна стойност).
На анализ е подложен следния цитат от романа на А.С. Пушкин Евгений Онегин, в който индиректно е упоменато учението на Смит:
Зато читал Адама Смита
И был глубокой эконом,
То есть умел судить о том,
Как государство богатеет,
И чем живет, и почему
Не нужно золота ему,
Когда простой продукт имеет.
Отец понять его не мог
И земли отдавал в залог.
Контекстът, в който началният пасаж е интерпретиран обхваща няколко нива: едното е чисто историческото. В него се подлагат на анализ, както историческият хоризонт, в който романът на Пушкин възниква, така също и политическите условия, които са изразени в посочения цитат. Целта е да се анализира контекстът, в който романът Евгени Онегин вплита трудовото учение на Адам Смит. Преди конкретния анализ е необходимо да се направи една съвсем малка преводаческа бележка по отношение на смисъла. Трудът на Адам Смит носи заглавието Изследване на природата и причините на богатството на народите, а Пушкин употребява думата государство - държава. В полето на съвсем различна (т.е. литературоведска) интерпретация остава въпросът за езиковата употреба на понятията народ и държава. Факт е обаче, че тази разлика следва да бъде направена, ако анализът трябва да остане обективен в своите цели.
С какво е по-особен историческият контекст, в който възниква романът на А.С. Пушкин - Русия от началото на 19-и век. Обръщайки поглед на икономическото положение на Русия, то значително изостава пред това на западноевропейските държави, като например Англия и Франция. По-сериозно съприкосновение със Запада Русия среща след войната с Наполеон. Просветителският век, започващ с реформите на Петър Велики (1682 - 1721), продължаващ и при неговата най-успешна наследница - Екатерина II (1762 - 1796) привнася редица изменения, които способстват за въвеждане на промени в мисленето и бита на русина. Реформите, които двамата предприемат са насочени, както към опит за модернизиране на страната, така също и към изграждане на икономическия й възход. В териториално отношение страната притежава това предимството, че разполага с огромна площ. Единствената пречка, която се намира пред бързото й икономическо развитие (според теорията на Адам Смит) е проблемът, който съществува с крепостното право.
Започналите реформи при Петър и Екатерина губят своята инерция при управлението на Александър III (това продължава и при Николай I Романов, последният крал, продължаващ статуквото на Александър). През 1861 г. е направена на-важната крачка по пътя на започналите преди това реформи относно статута на крепостните селяни. Манифестът, подписан от Александър II е първата сериозна стъпка в това отношение. Може би най-важният параграф в този текст е точка 4, в която се чете следното: „Да се състави, повери и утвърди във всяко селско общество или имение уставна грамота, в която да бъде изчислено, на основанието на местното положение, количеството земя, предоставена за постоянно ползване на крепостника и размера на повинността, отчитана с тях на помещика както за земята, така също и за други изгоди" (цитирано по: http://rhistory.ucoz.ru/publ/35-1-0-100 ).
Положението, в което се намира Алексанъдр II е такова, че неговите действия следва да жонглират между интересите на дворяните и опасността, която произтича от утвърдените реформи. Манифестът от 1861 г. многократно подчертава добрата воля на дворяните, която до този момент е стояла като норматив в отношенията с крепостните. Реформите, които са дадени на последните съдържат и някои уловки: като начало предоставената възможност за покупка на земя е свързана с придобиване само на малки площи, които трябва да се изплатят в почти непосилни суми в период от над 10 години. За Александър II е опасно да предостави земя на най-бедните селяни, тъй като възможността те да бъдат утрешни революционери е огромна.
През този период огромна популярност набират редица анархистични идеи, критикуващи остро царската политика. Голяма част от тях са дело на писатели и поети, които или пишат с директни обвинения (Херцен, Чернишевски) или създават своеобразен кодиран език, използвайки различни метафори за да назоват индиректно редица социални и политически явления (интересно е тази линия в руската литература да бъде проследена, тъй като това е специфичен, строго руски, литературен език, чията образност се развива и десетилетия по-късно в редица съветски романи, в които се изгражда литературна образност за Режима. Показателни примери в това отношение са „Майсторът и Маргарита" на Булгаков и редица от текстовете на Илф и Петров).
Икономическите теории на Адам Смит и Карл Маркс съдържат удобни предпоставки за бъдещите интерпретации от страна на анархистите. Основна критика на последните е насочена именно към продължителното робство на народа. В своите Записки на революционера Пьотр Кропоткин споделя следното за реформите на Александър II: „Все пак това беше свобода, без всякакво съмнение, макар и да не беше незабавна. Селяните оставаха крепостни още две години, до 19 февруари 1863 година; въпреки това едно нещо беше ясно: крепостното право е унищожено и селяните ще получат своя парцел земя. Ще им се наложи да си го откупят, но петното на робството е измито. Няма повече роби. Реакцията не успя да победи" (Кропоткин 2002: 212).
По-нататък в текста Кропоткин отчита, че промените не донасят веднага някакво изменение в положението на крепостните и на слугите на дворяните. Последствията от теориите на Смит, и особено идеите на Маркс, имат ключова роля за онова, което ще се случва в Русия през следвашите няколко десетилетия (тук отново ще си позволя вметката, че тема за друго изследване е също така и начинът, по който анархистите, а след тях и болшевиките успяват да прекроят образността, описваща движението на капитала и фигурата на капиталиста, създавайки особената социалистическа вселена от добри и лоши герои).
А.С. Пушкин е сред хората, подкрепящи модернизацията на Русия, нейното отваряне към западния модел на управление (т.е. заимстване на успешни стратегии и визии за икономическото и културно развитие). Войната с Наполеон обаче оказва неблагоприятно влияние на наследниците на династия Романови. Голяма част от военния елит са хора, образовали се във Франция, т.е. те са запознати с модерните и нови идеи, които по това време циркулират из редица европейски страни - идеите на Просвещението (свобода, равенство, братство). Пушкин е сред писателите, които подкрепят протестите на декабристите, а също така се обявява срещу политиката на бездействие и стопиране на всякакви бъдещи реформи. Това поражда и неговото недоволство, а и е сред един от главните мотиви за създаване на романа Евгени Онегин.
Затова романът на Пушкин е директно обвързана с историческите събития на епохата, в която е създаден. Какъв е мотивът за вмъкване на теорията на Адам Смит още в началото на текста? Тук трябва да се вземе предвид, че:
Учението на Адам Смит е не само модерно и дискутирано в страните от Западна Европа, но и се опитва да рационализира една нова сфера от социалния живот, която засяга пряко, както управляващите, така също и обикновения народ;
според икономическото учение на Адам Смит именно земята е източникът, който създава богатство. Огромна част от населението на Русия е селско, т.е. една правилно проведена икономическа политика би била от полза както за владетеля, така също и за просперитета (и свободата) на руския селянин.
Въпросът, който изниква пред Пушкин и неговите съвременници е следният: възможно ли е позитивно икономическо развитие на Русия в условията на имперско самодържавие (периодът обхваща управлението на император Николай I)? Адам Смит многократно подчертава в Богатството на народите значението на селото за икономическото развитие на града и на народа в цялост. Земята създава както готовия продукт, който бива изкарван на пазара за продан и с него селянинът си възвръща вложените пари, така също поражда и излишък (или печалба).
Според възгледите на Адам Смит в едно общество съществуват три основни класи, всяка една от които използва съответната част от годишния продукт, произведен от земята: "Целият годишен продукт - пише Адам Смит - на земята и труда на всяка страна, или - което се свежда до същото - цялата цена на този годишен продукт, естествено се разпада (...) на три части: рента от земята, работна заплата и печалбата от капитала, и образува дохода на три различни класи на народа: онези, които живеят от рентата, онези, които живеят от работна заплата, и онези, които живеят от печалбата" (Смит 1983: 251).
Моделът на разделение на обществото в Русия не изпълнява следното условие по няколко причини. Доколкото можем да говорим за класи, то съществуващите такива са: дворянство, селячество и аристокрация (т.е. владетелят и неговото семейство). Продуктът, който земята произвежда обаче не е правилно организирана, тъй като голяма част от продукцията отива за дворянството, което реално е единствен собственик на тази земя. По този начин то само консумира продукта, а не го използва за продажба и по-нататъшни инвестиции, т.е. дворянството не превръща земята в източник на печалба.
Според тезите, развити от Адам Смит в Богатството на народите индивидът, който не мисли в перспектива, т.е. по какъв начин трябва да се инвестира в земята (с цел увеличаване на капитала) е обявяван нееднократно за прахосник. Този ход е вреден както за отделния земевладелец, така също и за държавата: "всичко, което намалява способността му да обработва земята, неизбежно държи най-важната част от държавните приходи под равнището, което би могло да бъде достигнато иначе" (Смит 1983: 807).
Без да бъде излишно отклонение от основната тема, то през 1829 г. Пушкин пише съчинение, което днес е известно под заглавие Роман в проза. Някои изследователи виждат в текста наченки на Евгени Онегин заради сходния сюжет, който авторът изгражда. Още по-важното тук е, че името и учението на Адам Смит отново се споменават. Контекстът на употреба е по-широк и се добива по-голяма яснота за начина, по който Пушкин интерпретира теорията на английския икономист. Цитат на едно от писмата на героя Владимир гласи следното: "Не аз, а ти си изостанал от твоя век - и при това с цели десетилетия. Умозрителните ти и важни разсъждения принадлежат към 1818 година (...) Имам честта да ти съобщя, че днес всичко това се е променило. - Френският кадрил замени Адам Смит, всеки се забавлява както намери за добре. Аз следвам духа на времето (курсив мой - Н.У.)" (Анинкин 1999: 65).
Героят на Пушкин също принадлежи към тогавашната аристокрация. Както беше споменато именно тази класа притежава правото е собственик на земя и да я продава и купува. Селяните са заприходени към земята (те са крепостни, продават се заедно със земята и се водят на практика мъртви души). Същата тази спомената аристокрация е заменила сериозното обсъждане на проблемите с френския кадрил, т.е. пред тях не стои проблемът за това, по какъв начин земята следва да произвежда капитал.
А. Анинкин, в своето изследване върху творчеството на Пушкин, отделя специално внимание на темата за икономическата наука и времето на руския автор. В годините между 1810 - 1820 г. голяма част от аристокрацията се увлича от модерната за времето си нова наука икономика (може би тук е подходящо още веднъж да се напомни за етимологията на думата, която произлиза от гръцкото οἶκος - къща, дом, стопанство). Имената на Адам Смит и други икономисти са част от разговорите, обсъждани на балове и вечеринки. През съответния период между 1802 - 1806 г. вече е налице и първият цялостен превод на Адам Смит на руски език (осъществен от проф. Христиан Шлецер). До към средата на XIX век политическата икономия се асоцира основно и предимно с името на Адам Смит.
Както бе посочено, на преден план излиза проблемът за икономическото развитие на Русия и за осъществяване на постепенния ръст на капиталистическите отношения. Заедно с това актуална тема става и тази за свободата на крепостните селяни. Именно декабристите са тези, които чрез учението на Адам Смит, отъждествяват икономическа и политическа свобода. Учението на Смит отхвърля крепостното право, считайки че то само възпрепятства развитието на производителните сили (за Смит за да бъде ефективен трудът, следва да бъде осъществено неговото правилно разделение. С това се покачва и ефективността му): "човек, който не може да придобива собственост - пише Адам Смит, - не може да има друг интерес, освен да яде колкото е възможно повече и да работи колкото е възможно по-малко" (Смит 1983: с.376). Частната собственост също е понятие, което не присъства в речника на руското общество от периода между 1810 - 1820 година. При положение, че селяните станат собственици на своите земи, то това би ги направило независими на пазара (а също и независими от властта).
Ясно става защо четенето на класици като Омир или Теокрит е несъстоятелно. Произведенията им са неактуални към събитията от тогавашната епоха. Затова и самият Онегин ги чете колкото да бъде запознат с тях. За движението на декабристите изучаването на Адам Смит е от полза. В Евгени Онегин срещу позицията на Адам Смит и неговото учение е противопоставена тази на меркантилистите, според които богатството на една нация е в парите. Не случайно бащата на Онегин не разбира, че запазването на земята би му донесло сигурен и продължителен във времето капитал. Онегин е чел Адам Смит, т.е. той е запознат с идеята, че за да имаме капитал или лихва, парите е нужно да бъдат в обръщение - да се продава продукт и с парите да се инвестира в нов.
Не нужно золота ему,
Когда простой продукт имеет
Златото не създава продукт. В това се основава и критиката на Адам Смит към учението на неговите предходници - меркантилистите. Продуктът задвижва ръста на печалба. Неговото движение - покупка и продажба - са в основата на просперитета на един народ. Последният е богат не когато има голям златен резерв, а когато произвежда продукт, който продава (превръща в стока) и след това отново инвестира в производството. В Богатството на народите четем: "на обикновен език парите често означават богатство и тази двусмисленост на израза е направила тази разпространена представа толкова привична за нас, че дори онези, които са убедени в нейната абсурдност, са склонни (...) да я приемат като несъмнена и неопровержима истина" (Смит 1983: с. 432).
В учението на икономистите не фигурира понятие като простой продукт, доколкото те говорят по-скоро за чист продукт (produit net). Логиката на Пушкиновия текст обаче се движи в тази линия на критика срещу меркантилистите и защитава изцяло идеите на Адам Смит. Чистият продукт е сред основните понятия на физиократите и тяхната теория, според която продукт се създава само в земеделието.
Анинкин дори привежда пример от творчеството на Карл Маркс, който касае посочения цитат: "в поемата на Пушкин - пише Маркс - бащата на героя не е способен да разбере, че стоката е пари. Нито, че парите са стока" (Анинкин 1999: 193). Карл Маркс изтъква също, че бащата на Онегин не разбира истинската функция на земята. За него тя е непотребна докато директно не се превърне в своя еквивалент - пари, т.е. за дворянина от XIX век от земята няма пряка полза. Затова мъдростта на Онегин, продължава разсъжденията си Маркс, е по-скоро абстрактна, доколкото разбира, че на Русия са й необходими пари, но тяхното изкарване е възможно чрез търговия. За последната обаче е наложително постоянно наличие на продукти за продажба. Такива обаче не се произвеждат, тъй като земята не се възприема като бъдеща инвестиция.
Адекватно ли е тогава изобщо да говорим за икономика в състоянието, описано от А.С. Пушкин? Разглеждайки теорията на Адам Смит, то става видно, че в основата на модерните (тогава) общества разделението на труда е принципът, който движи икономическото развитие. В т.нар. примитивни общества всеки си набавя сам продуктите и нещата, от които има нужда. Когато нещо му е в излишък, той е готов да го размени с излишъка на някой друг. Целта на политическата икономия, по Смит, е да се увеличи износът на изделия от местната промишленост, т.е. да се способства върху това отделният индивид (въпреки неговата егоистична природа според Смит) да не произвежда единствено за себе си, а да разменя. Посредством търговията, вътре в страната, а и между отделните страни, се увеличава потреблението.
От гледна точка на земеделието (какъвто е примерът с Пушкин в Евгени Онегин) е необходимо земевладелецът да бъде поощряван да обработва своята земя, т.е. да не създава продукт единствено за самия себе си и за данъка, който дължи на земевладелеца. От това се създава мислене в перспектива, което е от полза и за отделния индивид и за народа в цялост.
Би могло да се каже, че предприемачеството все още е сред главните движещи сили на модерната икономика, а така също и важен фактор за конкуренцията. Въпреки че при Смит тази тема се свързва предимно със собствениците на капитал, то именно Смит е сред първите, които отчитат този фактор. Разделението на труда и по-голямата ефективност, която следва от него, също е нещо обичайно за модерната икономика. В последствие, в исторически план, тази теза на Смит ще се развие до положението, че всеки трябва да има професия, която да изпълнява (с това се преодолява и моделът на обучение на чирака от калфата, тъй като създава условие за нови работни места и способства за развиване на нови професионалисти в различни сфери).
Смит отчита ролята на свободна конкуренция, която е в основата за развитието на икономиката на една държава, която трябва да подпомага именно свободната конкуренция и да не позволява въвеждането на монополи. Държавата трябва да се намесва единствено за да обезпечава пазарната конюнктура и нормалните условия за функциониране на пазарния механизъм. Конкуренцията е процес на взаимодействие между отделните производители, който е благоприятен за крайния потребител. Свободното образуване на цените се определя според търсенето на една стока - това положение също е "модерна догма", която има своите първооснови в трудовото учение на Адам Смит.
Важен е и акцентът върху външната търговия (Смит разисква основно отношенията на Англия с Америка, но положението е валидно изцяло), която благоприятства износа на изделия от местната промишленост, т.е. спомага за повишаването движението и произвеждането на стоки и съответната печалба от тях. Пазарът трябва да бъде свободен, т.е. отделните страни следва свободно да търгуват помежду си, без да им бъдат налагани ограничения. Определено тезите на Смит относно движението на стоките, конкуренцията и пазарната икономика и нейното развитие са сред идеите, които все още са актуални и днес.
Съществуват обаче и тези, отдавна отхвърлени от икономическата наука като нерелевантни. Може би най-голямата догма в учението на Адам Смит е свързана с темата за цената или стойността на годишния продукт се разпада на: работна заплата, печалба и рента. Признавайки, че в стойността на единичния продукт, освен тези доходи, влиза също така и стойността на потребителните средства за производство, Смит утвърждава, че тяхната стойност се създава от живия труд в другите отрасли. Така в крайна сметка стойността на съвкупния обществен продукт се свежда до сумата от доходите, т.е. стойността на сумата на средствата за производство, създадени от труда на предходната година на постоянния капитал би изчезнала.
Адам Смит игнорира ролята на постоянния капитал като елемент на стойност. Това се явява и пречка пред трудовото му учение за един детайлен анализ на простото и разширено производство на дадено общество. Друга негова проблемна черта от изводите в Богатството на народите е че бива игнорирана разликата между двойнствения характер на труда, а така също не се отчита и разпада на доходите на нова стойност, създадена от абстрактния труд.
Икономическите теории на мислители като Смит и Маркс обаче изиграват важна роля за промените, които се случват с крепостното право през XIX век. Това е и една от причините в бившите социалистически страни теориите на Маркс да бъдат приемани все още с недоверие и от гледна точка на интерпретацията им от т.нар. социалистическо минало. Много преди това да се случи обаче, тези икономически идеи за промяна в отношението към земята, труда и частната собственост намират своя специфичен отглас в руската литература, един от примерите за който е романът на Пушкин Евгени Онегин.
Николай Узунов е докторант по Съвременна философия в СУ „Св. Климент Охридски"
Литература:
Анинкин А.В., 1999, Пушкин, Россия, современность. Москва: Наука.
Бартенев С.А., 1996, Экономические теории и школы (история и современность): Курс лекций. Москва: БЕК.
Кропоткин, П., 2002, Записки на революционера. София: Захарий Стоянов.
Манифест Александра Второго об отмене крепостного права в Росии, в: http://rhistory.ucoz.ru/publ/35-1-0-100
Минева, Е., 2005, Традицията на анархизма, в: Минева, Е. (съст), 2005, Класици на анархизма. София: Кванти.
Пушкин А.С., 2004, Евгений Онегин. Роман в стихах. Москва: Астрель.
Радзински, Е., 2012, Александър Втори. Живот и смърт. София: Прозорец.
Смит, А., 1983, Богатството на народите. София: Партиздат.
Троая, А., 2001, Петър Велики. София: Рива.
Троая, А., 2005, Александър III. София: Рива.
Троая, А., 2001, Николай II Последният цар. София: Рива.
Узунов, Н., 2009, Творчеството на Карл Маркс: опит за днешна преценка, в: Nota-Bene, 10 (2009), http://notabene-bg.org/read.php?id=103
Aspromourgos, T., 2009, The science of Wealth. Adam Smith and the framing of political economy. London and New York: Routlege.
Normano J.F., 1998, The Spirit of Russian Economisc. New York: Johny Day.