Музей на гадостта
Светислав Басара  

„Всички се правим на глупаци на мястото,

отредено ни от Провидението“

Падре Пио (1)

 

„Привързани сме към трона на Върховно същество с хлабава верига, която ни задържа, но не ни подчинява. Във всеобщия ред най-величественото нещо са действията на свободните същества, водени от Божията ръка. Свободни като роби,  те вършат всичко едновременно – и доброволното и необходимото, те наистина вършат това, което желаят, но без да имат мощ да влияят върху общия ред.

Жозеф дьо Местр, „ Бележки за революцията“

 

Achtung, Bertold! Augen gerade aus!

Jawohl, Ihre Hoheit! (2)

 

Изпълнихте ли моята заповед да разберете как (и защо) в моите спомени се намира французинът Фердинанд Детуш, умрял преди повече от тридесет години, и който дори след  толкова много време все още вони на чесън? 

Разбира се, Ваше Височество. Задачата е изпълнена.

И още нещо, Бертолд! Имате ли представа как изглежда грамофонът, онзи старинният модел, с фунията? Имате! Отлично! Нагласете го тогава на седемдесет и осем оборота, пуснете „Te Deum“, или още по-добре „Stabat Mater“, създайте малко католическа атмосфера, и обратно на работа. Докладвайте! 

Ваше Височество, вместо в пъкъла, както многократно бил заслужил, Фердинанд Детуш се озовал в чистилището, за да докаже още веднъж забравения анекдот за едновремешния и също потънал в забвение отшелник, който в мига преди смъртта си казал на събраните около смъртния му одър ученици, че при влизането в царството небесно душата на всеки християнин я очакват три изненади. Първата – чии души не са попаднали тук, втората – чии души са попаднали тук и третата, най-голямата, защо именно негова душа е тук!

Твърдя, Бертолд, че е много хубаво, дето тази легенда е забравена. Правилно някой беше отбелязал, че за спасението на нашите души е много по-полезно това, което забравяме, отколкото онова, което помним. Каква ли блъсканица щеше да настане тук, ако това се бе разчуло и ако тълпите бяха разбрали, че Божията милост е безгранична, ако искате наречете я дори безумна. А дали този заклет атеист Детуш поне се е изненадал, когато след леката си смърт (за каквато копнеел през целия си живот и която Провидението му дарило за разлика от мене, дето съм прекарал живота си в молитва, пост и лов, а съм застрелян от засада като дребен мафиот), та питам дали този нищожен лекар поне се изненадал като видял, че смъртта не представлява преминаване в нищото, а избавление от нищожността на този пропаднал свят?   

О да, Ваше Височество! Много се изненадал. Преживял класически културен шок. 

Дефинирайте културен шок! Знаете вероятно, че дори самото споменаване на думата култура ме докарва до ръба на нервна криза.

Културен шок, Ваше Височество, е състояние на силно емоционално и интелектуално личностно разстройство, предизвикано от факта, че личността се оказва в съвсем различна културна среда. Драстично различният начин на живот, на който личността изненадващо се натъква в новата култура, предизвиква у нея изненада, усещане за изгубеност, тревога, объркване, отчужденост и проблеми в приспособяването, поне така пише в Уикипедия. Но Детуш бързо дошъл на себе си и продължил по старому. Въпреки, че извадил луд късмет вместо на дъното на казан с разтопено олово да се озове на такова свято място, което приживе смятал за измишльотина и на което се подигравал, макар, както вече казах, да видял отдалече през очите на ангела на атентата „святата Божия планина и огнените камъни“, не само че не се покаял, ами и след това си останал заклет атеист. Продължил да не вярва в Бог. Продължил да смята, че Бог е измишльотина на сребролюбиви френски епископи. И Бог го търпи това! 

Божиите пътища, Бертолд, не са нашите пътища, и Божиите мисли не са нашите мисли. Не е наша работа да подлагаме на съмнение решенията на Провидението. Ние с вас, двамата, ако може така да се каже, сме едва в първи клас в основното училище по задгробен живот и все още се потим над духовната аритметика, далече сме от разбирането на небесните алгоритми и безкрайно прецизни сметки. Ако Детуш е тук, значи така трябва да бъде, но все пак би било много добре, ако можете да визуализирате образа на един пинцет и с помощта на този инструмент да го извадите от мен.

 

Бих могъл, Ваше височество, но с това няма да постигнем нищо. Ако го извадя от вас, в този случай вие бихте попаднали в него, в самия епицентър на смрадта и така само ще влошим нещата. Ще ви припомня, с Ваше позволение, разбира се, че ние съществуваме тук като скачени съдове, които едновременно са самите съдини, но и тяхното съдържание, подобно на руските матрьошки, с тази разлика, че тук понякога най-малката матрьошка съдържа най-голямата, както и всички останали. Всичко наоколо е в непрекъснат процес на промяна, нищо не е това, което е, макар да не е и онова, което не е. Нищо не е на едно определено място, винаги е някъде другаде и затова никога нищо не се променя и е на всички места едновременно.

 

Бертолд, зарежете опитите си да опишете неописуемото и престанете напразно да обяснявате неща, които аз самият безуспешно съм ви обяснявал. Да се върнем на случая Детуш. Това приятелче сигурно си има някакви заслуги, които са се изплъзнали от нашето, но не и от Божието внимание.  Доколкото виждам от СV-то на доктора, което любезно ми предоставихте, Детуш през целия си живот е бил мразен, подлаган е на чудовищни гонения и унижения, а от опит знаем, че светът прогонва и унижава предимно праведниците, дори и в случаите, когато праведниците изглеждат и постъпват неправедно, а Детуш изглеждал и постъпвал именно така.

 

Всеки човек си има някакви заслуги, Ваше Височество, а към заслугите на Детуш може да се причисли факта, че като общински лекар безплатно лекувал парижките бедняци, макар че, естествено,  би искал за лекарските си услуги скъпо и прескъпо от същите тези бедняци, ако те имаха пари да си плащат. Но това все пак го издига високо над повечето френски лекари, които никога, дори и с цената на собствения си живот, а камо ли с цената на живота на пациентите, никого не преглеждали или лекували безплатно и които сега заради това със сигурност горят в пъкъла. Френските лекари, Ваше Височество, били жестоки! За да ви прегледа някой френски лекар дори само отгоре-отгоре, трябвало да платите най-малко пет франка – големичка сума за онова време. Освен това, Детуш бил и голям борец против онанизма – порок, който върлувал и все още върлува из Франция, макар и сам да бил склонен към него. Като повечето французи впрочем,  Детуш, освен останалите си странности, бил и воайор.  Не пропускал възможност в бекстейджа с часове да наблюдава голите задници на танцьорките от булевардните театри, които му го позволявали, понеже безплатно ги лекувал от трипер, а след тези воайорски сеанси, да се осамотява и да онанира до припадък. Но съвестта го гризяла, знаел какви злини произлизат от мастурбацията, ето защо съветвал и дори нареждал на младите пациенти и пациентки от парижките предградия, за които все още имало надежда, да се  въздържат от този лош навик. Отивал и една крачка по-напред – превантивно мажел пръстите на своите малолетни пациенти и пациентки с антимастурбационна тинктура – смесица от червен пипер, азбест, сребърен нитрат и разредена борова киселина, която трайно попивала в кожата на момчетата и момичетата и много ефикасно ги отвиквала от порока.

 

Ето и в това французите са ни изпреварили, Бертолд. И въпреки че бил развратник и простак, виждате че Детуш всъщност е много по-добър от нашия привидно загладен доктор Фройд – човекът, спечелил световна слава и доста крупно богатство чрез противоестествено (и противозаконно) подстрекателство към мастурбация, и за тези деяния никой никога не му потърсил отговорност. Трябваше да пропаднем, Бертолд, нямаше спасение за нас! Монархия, която в идеалния център на своята столица (на едва триста метра по права линия от императорския дворец) толерира, и дори симпатизира на псевдолекар-чекиджия, който за тлъсти суми тълкува сънища, гледа на боб и на кафе, препоръчва отдаване на натрапчива мастурбация като лек срещу невроза, че и на всичкото отгоре нарича това наука и дори протестира, че не бил произведен в университетски професор в момента, в който му скимнало, такава монархия е заслужила да изчезне по много по-лош начин, отколкото в действителност изчезнала. Къде беше полицията? Къде бяха тайните служби? Какво са правили кардиналите и епископите? Защо са мълчали? Не ми е приятно да го кажа, но предполагам, че са мълчали, защото и самите те са се отдавали на маструбация, а може би и на по-лоши пороци. Да, да, Бертолд, Фройд абсолютно безпрепятствено провеждал пъкления си план. Дамите от висшето виенско общество, издънки на стари аристократични семейства, отиваха във Фройдовата бърлога на „Бергасе“ 19, за да могат там, на „Бергасе“ 19, да разказват на господин доктора сънищата си, да му издават семейните тайни и пред него, а често и заедно с него да мастурбират до припадък. Фройд, обаче, не се ограничил само до дъртите невротички от висшето виенско общество. Напротив – уговарял ги да водят на психоаналитичните сеанси, т.е. на поклонение при дявола, и дъщерите си, за да развращава и австрийската младеж и да я поведе по пъклената пътека към пропаста. Да страдаш от невроза (и да я лекуваш с прелюбодеяния и мастурбация) беше във Виена в началото на ХХ век въпрос на обществен престиж.  Какво ли не препатих, за да откажа моята София (3), много повлияна от всякакви модни тенденции, от намерението да отиде в бърлогата на Фройд. Негово Императорско и Кралско Величество нямаше такъв късмет – Катарина Шрат (4) не излизаше от „Бергасе“ 19. Кой знае какви тайни е издавала на онзи лукав шарлатанин. И което е още по-лошо, освен в поквареното въображение на Фройд и похотливите му мечти, неврозите, като такива, никога не са съществували, нито пък австрийските психиатри от старата школа ги признаваха за душевни заболявания. В добрите стари времена това се наричаше безобразие и много успешно се лекуваше с дрянова пръчка. Политически коректната международна общност може да мисли каквото си иска, но аз от тази дистанция виждам във Фройдовите теории и практики пръста на юдеомасонски заговор. Да се върнем за момент във Виена от началото на ХХ век, да се разходим по нейните улици, да надникнем в нейните театри и кафенета, да погледнем гримираните виенски дами и техните дъщери, а след това да надзърнем (сега, когато имаме възможност безпрепятствено да се отдадем на воайорство) в дамските будоари и спални. Кой през 1903 г. би предположил, че затворени между четири стени, тези привидно въздържани създания ще се отдават на най-гнусен разврат? Събличат се нашите дами чисто голи. Милват се по гърдите. Сами си смучат зърната на циците. Търкат си клиторите. Навират си пръстите дълбоко във вагините и анусите. Все по-често употребяват предтечите на вибраторите – писалки, моркови, дебреценски наденици и други фалусоподобни хранителни продукти, а в крайни случаи дори и салами. Всекидневно откриват нови и нови възможности за отдаване на порока. По две-три, че и по повече, се впускат в сеанси по масово блудство.  Мажат се една друга с еврокрем, пардон, зачекнете думата „еврокрем“, защото по онова време още го нямаше в продажба и напишете „мажат се една друга с мед и сметана“, по цяла нощ се ближат, като по крайно перверзен начин съчетават два смъртни гряха – на чревоугодието и на блудството в един нов, доскоро непознат грях. Виена, някогашната последна отбранителна линия на християнството, за една нощ се превърна в столица на синовете и дъщерите на гибелта, които просто се надпреварваха в измислянето и лансирането на дотогава немислими и непознати пороци като мастурбирането върху велосипед посред бял ден и то пред очите на цялото общество.  В „История на разврата“ е отбелязано, че първата жена, свършила върху велосипед, е  австрийката Хилдегарде Шлинк, госпожица от Швехат, която насред Грабен (за огромна радост на таблоидите), след като гръмогласно въздишала и пищяла, понеже стигнала до оргазъм, паднала от велосипеда и си счупила врата. По онова време по разбираеми причини не бяхме в състояние, но сега ясно можем да видим как от тези тъмни афери се раждат милиони, стотици милиони, милиарди демони, пророчества, дракони, василикси и други митични същества, които незабелязано се вмъкват в душите на мъжете и жените  и подронват конституционния и правен ред в Австро-унгарската монархия. Наистина за Фройд било нищо работа да опропасти Австро-унгарската монархия с всеотдайната подкрепа на пропадналата аристокрация, свещениците-безбожници и антидържавните държавни чиновници, като си спомним, че като на шега му се удало да тласне в братоубийствена война мощните Съединени американски щати, огромна държава, така да се каже световна сила, в която суверенно властват протестантите – секта, почти стопроцентно изкоренила порока на мастурбацията. Да, да, Бертолд, в това отношение ние католиците има какво да научим от протестантите. При тях няма шест-пет! При тях чекиджиите и чекиджийките не отиват на изповед, че после – облекчени от чувството за вина и грях – още по-страстно да се отдадат на гадости. Не! Протестантите хванат ли някого да практикува греха на ръкоблудство, моментално му отсичат ръката до лакътя. Там с канап връзвали ръцете на юношите и девойките преди сън. Така правели те! Ако бяхме умни и ние трябваше да правим така. Но дори и тези крути мерки не им помогнали, когато господин доктор Фройд стъпил на американска почва. Нали именно самият той, когато акостирал в нюйоркското пристанище, казал на Карл Густав Юнг (5) (нахвърляйте набързо една бележка за този господин-парапсихолог и я сложете под линия), че американците, тези абсолютни наивници, дори и не подозират, че лично той, Фройд, им носел чума. Разбира се, не им донесъл чума, (а че би могъл е извън всякакво съмнение), понеже чумата вече била изкоренена, но затова пък им донесъл кървава гражданска война. И още това-онова!

 

Позволете, Ваше Височество, да отбележа, че при избухването на гражданската война в Америка, господин доктор Фройд е бил едва на пет години.

 

И какво от това, Бертолд! По онова време хората съзрявали по-рано. Аз например отстрелях първия си муфлон още на седем години. Понякога си мисля, че изобщо не слушате какво ви говоря. Нали ви казах, че хронологията служи единствено, за да замъгли голите факти.

 

Не сте ми го казали, Ваше Височество, тепърва ще ми го кажете.

 

Тогава слушайте какво ви говоря. Търсейки причините за случките от миналото, ние оставихме бъдещето си на капризите на психоаналитиците, артистите, заговорниците и революционерите. И затова бъдещето ни е така мрачно. Спомнете си какво казва за това Свети Августин.  Хронологически погледнато, Фройд наистина пристигнал в Америка едва през 1909 г., но от гледна точка на вечността, освен чисто формално, каква е, моля ви се, разликата между 1861 г. и 1909 г.? Вероятно не сте научили новината, че господин докторът веднага след пристигането си сътворил голямо безобразие. По време на рутинна проверка на нюйоркското пристанище, митничарите намерили в багажа на професора половин килограм чист кокаин, наказанието за което е 20 години каторга, но господин (както го наричате вие) докторът, не прекарал в затвора дори и един час, защото мощното еврейско лоби мълниеносно се намесило и упражнило натиск Фройд да бъде пуснат от ареста. Уж американските митничари-антисемити били подхвърлили дрогата на Фройд, за да компрометират обществото Б'ней Б'рит. Хайде, моля ви се! Американските митничари наистина са антисемити, но на никого нищо не подхвърлят. Още на другия ден след инцидента, но през 1861 г., избухнала американската гражданска война. На вас това нищо ли не ви говори?  Забравихте ли какво беше написал свети Августин, че случките в миналото се случват, едва когато удари техният час в далечното бъдеще. Преговорете си нещата, Бертолд! Продължаваме нататък. Преди идването на Фройд кокаинът и изобщо наркотиците, се използвали в Америка единствено с медицинска цел. Протестантите са пияници, но не са наркомани, поне не бяха преди господин докторът да ги удостои с посещение. Така че Фройд донесъл в САЩ не само войната, но и наркоманията. И кой знае още какво! Може би тъкмо това е имал предвид, казвайки, че им носи чума. И като се замисля, в медицинско отношение класическата чума си е направо дребна болежка в сравнение със заразните душевни болести, създадени от Фройд в неговата лаборатория на порока. Те, макар несъществуващи и измислени, били несравнимо по-заразни от чумата и благодарение на всеобщото оглупяване се разпространявали по света неусетно и с неимоверна бързина. И не само че против тях никой не се борел по някакъв що-годе организиран начин, ами самите маси тръпнели в очакване да се разболеят. Такива сме ние хората напоследък. Затънали в телесност, бездуховни, много по-загрижени за телесните, отколкото за душевните болести. Паникьосваме се щом телесната ни температура се покачи от 36 на 39 градуса, но оставаме абсолютно безчувствени към злокачествените промени и метастазите на греха в душите си, заради които тяхната температура скача до 75 милиона градуса.

  

Превод от сръбски език: Соня Андонова

 

Бележки:

1. Падре Пио – (1887-1968), монах от ордена на капуцините, прочут със своите стигми и извършени чудеса, канонизиран като светец на Римокатолическата църква през 2002 г. – Бел. пр.

2. – Внимание, Бертолд! Миииирно!

– Тъй, вярно, Ваше Височество! – Бел. пр.

3. София Хотек, (1868-1914), чешка аристократка, морганатична съпруга на ерцхерцог Франц Фердинанд, престолонаследник на Австоро-Унгарската империя, убита заедно с него при атентата в Сараево на 28 юни 1914 г. от сръбски младежи националисти терористи, което се превръща в непосредствена причина за започването на Първата световна война. – Бел. пр.

4. Катарина Шрат, (1853-1940), австрийска актриса, фаворитка на император Франц Йосиф. – Бел. пр.

5. Немец по националност, Юнг не бил много по-добър от своя учител, с който в един момент все пак се изпокарал. Съветваме заинтересованите да гледат филма на ужасите на Дейвид Кроненберг „A Dangerous Method”, в който подробно са показани Юнговите онанистични и садо-мазо пороци. – Б.а.