Малави

Там, където усмивките никога не залязват

текст и снимки: Гергана Пожарски

 

Различни са начините да се разкаже за една страна. Най-популярните са три: статистически данни, снимково онагледяване и личен разказ. В тази кратка разходка до страната с псевдоним Горещото сърце на Африка, реших да обединя и трите, за да се опитам да създам една по-плътна картина на пълния със слънце, усмивки и непринуденост свят на Малави.

Чувствам се длъжна преди всичко друго, да започна с най-главното, хората. И рискувайки да повторя написаното във всички пътеводители и справочници, няма как да не отбележа, че тук живеят най-бедните и най-щастливи хора, които някога съм срещала. Усмивките им са толкова широки и искрени, че само след няколко дни между тях, забравяш, че на света съществува лошо настроение. И когато след време си тръгнеш от това шарено място, бързо разбираш, че тук са ти преподали най-ценния урок: животът, независимо как ти се случва, винаги е чудо, на което не трябва да спираш да се радваш. Усвоилите урока, получават най-голямата награда – щастие до края на дните си.

 

Местонахождение: Югоизточна Африка (1)

Площ: 118,484 км²

Суша: 94 080 км²

 

Неочаквано високите планини на Малави, често карат неподготвените да забравят, че са съвсем близо до екватора. Студът не е рядкост на високото. Снегът също. Ловците на красиви гледки могат да са спокойни тук – всяка крачка може да е съпроводена с дълбоко поемане или със затаяване на дъх, поради внезапното очарование на пейзажа или хората.

 

Водни площи: 24 404 км² (съставени почти изцяло от езерото Малави, заемащо североизточните територии на страната, което е третото по големина в Африка и деветото по големина в света сладководно езеро)

 

Езерото Малави е емблема на страната. Освен че, поради екзотичната си красота,  е една от главните причини за развитието на туризма, то успява и да изхрани стотици хиляди малавийци с богатата си фауна.

Население: 17 964 697 души

 

Увеличаващото се население, както и превръщането на обработваемата земя в пустиня поради наложените от западните държави лоши земеделски практики, са измежду основните причини за глада в страната.

Климат: субтропичен, с два изявени сезона – дъждовен (от ноември до май) и сух (от май до ноември)

 

За съжаление, зебри като тази могат да се видят само в парковете и резерватите. Териториите, на която живеят някога дивите животни на Малави, сега се характеризират с високи огради, здрави ключалки и въоръжени пазачи.

Поминък: Около 90 % процента от населението разчитат на селското стопанство и за поминък, и за основен  доход.

 

Навсякъде по малките селски пазарчета могат да се видят местни плодове и зеленчуци. За съжаление, световните земеделски корпорации също са тук. Преди няколко десетилетия вносната царевица бързо превзема земеделските площи, за да се превърне скоро след това в основна храна на малавийците, въпреки изискванията й за честополиване. Сега фермерите са принудени да купуват генно модифицирани семена от царевица, за да продължат да се изхранват. И с всяка година, обедняват все повече.

Минимална дневна надница: (в US $) ~ $1

Минимална месечна заплата: (в US $) $21

 

Бедността тук трудно може да се опише от човек, идващ от европейска страна. Учудващо е с колко малко живеят тези деца. Статистиката сочи, че над половината малавийци живеят под прага на абсолютната бедност.

Смъртност: 8.41 на 1000

Майчина смъртност при раждане: 634 на 100,000 живи раждания

 

Малави е страната на щастливите пеленачета. Майките им не ги оставят и за миг, с тях ходят на работа, с тях копаят на полето, с тях зареждат сергиите си на пазара. И, въпреки че жените тук са свенливи и просто е невъзможно да видиш някоя от тях с пола над коляното, те не се притесняват да кърмят бебетата си открито и по всяко време. Въпреки огромния брой бебета, така и не чух някое от тях да плаче.

Детска смъртност (деца до 5 г.): 46.26 на 1,000

Раждаемост:  41.56 на 1000

 

Около 560 000 са жените в Малави, живеещи с вируса на СПИН. Огромна част от децата се  заразяват още при раждането.

Очаквана продължителност на живота: 60.66 години

Среден годишен прираст: 3.32%

 

Първото нещо, което впечатлява тук са вечните усмивки,които греят на всяко лице. Веднага след това се вижда и друга разлика с европейските държави – децата. В Малави децата са много, толкова много, че на моменти изглежда, че те движат живота в страната. Според официалната статистика, 46.7% от населението е на възраст между 0 и 14 години. Цифри, които трудно могат да бъдат осмислени от жител на застаряваща Европа.

Средна възраст на майката при първо раждане: 20-24 години

Среден брой раждания на една майка: 5,6 броя

Домакинствата с 4-5 деца, се считат за малки. Майките се грижат само за бебето, което е на гърдите или на гърба им постоянно. До момента на появата на следващото бебе. Тогава довчерашния привилегирован мъник, преминава в ръцете на по-големите си братя и сестри, които оттук насетне изцяло поемат грижата за него.

Образование: Две училищни и една университетска фаза : основно образование – 8 години, гимназиално образование – 4 години, университетско образование – 4 години.

 

За да се стигне до училището, обикновено се ходи дълго. Затова, след като навършат 13-14 години, момичетата биват спирани, понеже пътят за и от училище, крие много опасности за тях. Или пък биват подстригвани и обличани като момчета. Програмите за насърчаване на посещаемостта в училище дават резултат – децата ходят с радост не само заради знанието, а заради безплатният топъл обяд, осигуряван за всички ученици. Грамотността (хора на 15 и повече години, можещи да четат и пишат), надхвърля 65%.

Религия: християни 82.6%, мюсюлмани 13%, други 1.9%, неопределили се 2.5%

 

Проблемни отношения между изповядващите различни религии няма и никога не е имало. Навсякъде, особено в малките населени места са запазени и много традиционни вярвания, със своя уникална и зрелищна обредност. Или, както каза един майстор на дървени маски на духове: „Християнин съм, но винаги е добре и Мфити (2) да е спокоен“.

Не успях да разкажа за птиците тъкачи, за баобабите, за крокодилите, за имението, в което отсяда Мадона и за висшата ценност на местните деца – моливите. Не разказах също за варовиковата планина, за заведението, предлагащо мусака насред пустошта, за теракотения рай, за резбарските традиции, за играта мангала, за проверките за ебола и за неописуемо красивите жакаранди. Всъщност, не разказах много повече, отколкото разказах. Но понеже добре съм научила урока си, вместо да съжалявам, слагам най-лъчезарната усмивка на лицето си и си казвам, че всичко е наред и че щастието е възможно. Навсякъде и за всички.

 

(1) Статистическите данни, публикувани тук, са взети от възможно най-актуални проучвания на авторитетни източници. За повече информация,виж:

http://www.unicef.org/infobycountry/malawi_statistics.html

https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/mi.html

(2) Свръхестествен персонаж в малавийските традиционни вярвания, отличаващ се с лошотия и раздразнителност.