Гръцка поезия

в превод на Костас Марицас

 

Константинос Карьотакис (1896 - 1928)

Болката на Човека

 

Смърти

 

Съществуват хора, които лошия час

го носят в себе си.

 

Ръчички, дето носейки цветята

и топли от на целувките страстта,

ръчички, дето носейки цветята

почукахте вратите на смъртта;

 

очички мои, дето ожадняхте

и станахте кат' жадни чаши,

очички мои, дето ожадняхте

и станахте затворени прозорци;

 

устички, дето имахте много да кажете,

и словото избра вас своя гробница,

устички, дето имахте много да кажете,

и за скръбта не казахте, която пиша;

 

очи, ръце, усти, кажете ми

за болката на топоса и времената

очи, ръце, усти, кажете ми

за Болката на Хората и на Нещата.

 

 

Сянката на Часовете

 

Дърво

 

С лице спокойно и безразличен израз,

ще поздравявам всеки изгрев всеки залез.

 

Като дърво ще съм, да гледам аз еднакво

тайфуна и небето ясно.

 

Живот е, казвам, черният ковчег

в който радост и тъга завършват на човек.

 

 

 

Костас Варналис (1884 - 1974)

Циганско

 

Удряй здраво дайрето, пиян от вино мой левент!

С червена лента кича аз дивата твоя зурна!

Жълтица лепвам на гърдите ти, танцъорка боса!

Кръговъртиш корема и прегръдката ти хвърля

бронзовите ти гердани и гривните дебели.

 

Черното око играе, измамница, голямо,

и носи страстният ти танц желанията на нощта!..

 

Виното да капе от рошавите ни мустаци!..

Хей, тате! Дъщеря ти тази вечер приказката

ще ми каже циганска върху моята постеля!

 

Болките на Богородица

 

Къде ли да те скрия, сине мой, да не те открият лошите?

На кой ли остров в Океана, на кой ли връх от пустите?

Не ще знаеш да говориш и по неправдата ще викаш,

Знам ще имаш ти сърце най-милото от милите,

дето с примките на гнева, скоро ще да страдаш.

 

Ще имаш сини ти очи, ще имаш нежна плът,

ще те пазя аз от лоши времена и от поглед с мъст,

от първо стряскане щом се събуди младостта.

Ти не си за кръвни битки, ти не си за кръст.

Ти си домакин - не си за робства и предателства.

 

През нощта ще ставам и тихичко ще ноктостъпвам,

мое пиленце, над теб дъха ти за да чуя да се навеждам,

да ти приготвям сутрин рано мляко и чай от лайка,

а после от прозореца със трепет на сърцето да те гледам

как тръгваш за училище с перо и плочка.

 

И ако нявга твоя разум с истина, лъч от небето,

удари Господ от високо, дръж я сине зад небцето!

Зверове са хората, да понесат не могат светлината!

Няма истина по-златна от истината на мълчанието.

Хиляда пъти да се родиш, толкоз ще те разпнат на земята!

 

Превод от гръцки: Костас Марицас