ЗА ВЛИЯНИЕТО НА ШИНТО И ДЗЕН ВЪРХУ ХАЙКУ

Людмила Кирилова Илиева

докторант по Японска литература и култура към СУ „Св. Климент Охридски"

lkirilovabg@gmail.com

ABOUT THE IMPACT OF SHINTO AND ZEN ON HAIKU

Lyudmila Kirilova

PhD student, SU "St. KLiment Ohridski"

 

Въведение

 

Много изследователи на японската култура са отделяли специално внимание на влиянието, което оказват върху нея религиозните идеи и вярвания, и са посочвали как разбирането за виталност в природата се проявява чрез изкуството. Японското изкуство се основава на живота. Виталност, която тече във всички посоки, за да ни обгърне с неповторими миризми, цветове, звуци и картини и ни покани да ги наподобим в неповторимото им многообразие. А Юнг казва, че всеки човек е творец, защото създава себе си. (Судзуки 1991)

Изкуство на виталността и себесътворяването е и хайку. Подобно на живота, то ни приканва към следване на прости принципи, а това са принципите на хармонията, симетрията и безусловността на равновесието в природата. Хайку е поетика, в която „между хайку-твореца и съзерцаваното няма посредници" (Цигова 2006: 135), и където съществена роля играят асоциативните връзки. Иначе казано - истината и реалността не съществуват в и чрез думите или символите. Те не могат да бъдат изразявани с думи. Тях можем да узнаем или да усетим във всяка една песъчинка, тъй като истината и реалността са самата песъчинка или множеството от песъчинки, които съставляват действителния свят (Юнг 1991: 36).

В историческа перспектива говоренето за хайку не е състоятелно без съпътстващите го предпоставки, влияния и акценти, които в контраста открояват контурите на думите, изграждащи скелето на поезията като вход към подсъзнанието на човешкото съществуване само по себе си. Онази празнота, която поради самия факт, че е Това, което Е, е вече влизане в дълбините на най-същностното, което на Изток се нарича Пустота. И за да може да се проследи и осъзнае този процес, е необходимо да се навлезе в дълбочина и да се откроят както базисните акценти на влияние от други страни като Индия и Китай, така и символните значения, съдържащи се в японските шинто и дзен.

Мненията за влиянието на различните духовни традиции върху хайку се различават взависимост от националността и принадлежността към определена религиозна система и култура на авторите, третиращи темата. Хайку бива разглеждано като практика на будизма, дзен-будизма, конфуцианството, даоизма или шинто. И тъй като тези пътеки в исторически план предхождат една друга, те неизменно стават част от формирането на японския мироглед.

Ето защо в този текст накратко проследявам епохата и развитието на шинто и дзен естетиката и представям произведения на хайку-поети, творили в зората на това изкуство. Стремежът ми е да добавя поредния щрих към една картина, в която светлосенките са по-важни от самия образ. Източни и западни автори са споменавали в свои изследвания за влиянието на шинто и дзен върху хайку, но преди всичко от гледната точка на самото хайку. В настоящото изложение акцентът е върху връзката на шинто и дзен с хайку от гледната точка на самите тези духовни пътеки.

В разработката си съм се опирала на изследванията на източни и западни философи, културолози и семиотици, занимаващи се с изследване на японската духовност и словесни изкуства. Робърт Блайт застъпва идеята за голямото влияние на дзен върху хайку. Дзен - казва той - е разсимволизирането на света (Шилър 1997: 22), бих допълнила: чрез символния език на хайку, където самият дзен съдържа в себе си и шинто.

Шинто (神道) (1)

Използването на названието шинто (на японски ками но мичи - пътят на духовете) се налага като определение за традиционната японска вяра по време на засилващото се влияние на будизма в Япония през 8 век. Шинто представлява вариант на анимизъм с шамански практики. Дотогава тази традиция е била начин на живот и не се е осъзнавала като религиозен или духовен път за развитие. Тълкува се като природна закономерност (Цигова 2014: 17). Шинто няма свещени книги и основател. Няма и информация за неговото начало. То доминира силно през 14-17 в. и в периода 1868-1945 г. Моралните ценности на шинто са изразени в грижа за общото, обожествяване на природата, използване на магически ритуали и издигане в култ на героите.

За митологията на шинто научаваме от най-старите писмени паметници на Япония, един от които е Коджики (712 г.). В тях преданията говорят за произхода на света и за света на духовете, наречени ками. Тези ками са почитани като свещени духове, които могат да приемат формите на вещи, на части от или на цялата природа, на природните явления вятър, дъжд и др. Те са прародители на човека, който след като умре се превръща в ками. Според тази традиция доброто е изначално, а злото се причинява от зли духове, които могат да бъдат прогонени чрез пречистване, което е в основата на повечето ритуали в шинто. И когато се казва дух, не се има предвид нещо абстрактно и имагинерно, точно така, както говорим, че съществуват емоциите и психиката, независимо от липсата на осезаема тяхна форма. По същия начин според шинтоистите можем да видим и съществуването на съвсем реалния дух, ако съумеем да съзрем неговите проявления навсякъде около нас. Светилищата в шинто са считани за домове на ками и са място за поклонение и до днес.

До идването на будизма в Япония шинто е бил не само начин на съществуване, но и начин на мислене. Той е бил разпространен както сред обикновените хора, така и в императорския двор. Почитането на ками е започвало с изгрева на слънцето, което е ками; с повея на вятъра, който е ками; с храната, която е дадена от ками; с плодородието, което също е дадено и е ками, и т.н. Шинто е формирал изцяло народопсихологията на японеца, чието влияние се наблюдава и до днес. То е творчески най-силно изразено в почитането на природата, на нейната красота, величие и достъпност за всеки. А в хайку това може да се види и почувства почти във всеки стих.

 

Будизъм बुद्ध धर्म

Дзен 禅

На територията на Индия се зараждат две от най-разпространените духовни пътеки по света: хиндуизъм (2) и будизъм. Хиндуизмът има много текстове, които разглеждат въпроси на теологията и философията и съдържат точни указания за практикуването на дхарма, това, което поддържа реда в природата. Приблизително през 6 век пр. Хр. са написани епосите Махабхарата и Рамаяна. Една част от Махабхарата е наречена Бхагавад Гита (3). В нея подробно са дадени наставления за практическото приложение на учението йога (4), която става неразделна част от хиндуизма. През 6 век пр. Хр. йога е била начин на живот на индийския субконтинент. Изследователите предполагат, че по това време се ражда и Сидхарта Гаутама (5), син на владетел от рода на Шакиите, чието учение дава началото на будизма. Разкази за неговия живот могат да се прочетат във всяка будистка литература.

Учението на Буда (6) Шакямуни е много близко до учението на йога, затова и много изследователи търсят корените на будизма в нея. Основното в неговото учение е освобождаването от оковите на определено състояние на съзнанието, възприемано като недостатъчно съвършено.

Сидхарта Гаутама има много последователи, които разпространяват учението му по цял свят. То отива отвъд границите на Индия, преминава през Непал, Тибет, Китай, Корея и оттам в Япония. Така се появяват и двете основни направления: хинаяна („малката колесница" или „тесен кръг на спасението") и махаяна („голямата колесница" или „широк кръг на спасението"), където хинаяна е път само за монаси, а махаяна - за всички хора. Дзен-будизмът (7) е част от будизма махаяна. Дзен не е религия в общоприетия смисъл на думата, защото в дзен няма бог, няма обреди и церемонии. Потребността на японците от опростен и практичен подход довела до трансформирането на привнесения от Китай чан-будизъм в неговата уникална форма - дзен-будизъм. Това се случва през 6 век. Дзен-будизмът поставя на централно място осъзнаването на момента и прозрението за същността на нещата чрез личния опит. Дзен, както и Чан, е своеобразна трансформация на съзерцателната форма на махаянисткия будизъм, свързана с школата Мадхаямика, провъзгласяваща идеята за реално съществуващата Пустота като Абсолют. ... Будисткото учение посочва на хората път към спасението. Този път преминава отвъд света на противоречията, отвъд света, съграден от духовни стремежи, интелектуални различия и скверни страсти. (Цигова 1991: 5-7) А целта на будизма е постигането на духовно пробуждане (по Лоу 2001: 24-25).

Японското наименование дзен (禅 на японски), както и китайското чан (禪 на китайски), произлиза от санскритската дума дхяна (ध्यान на санскрит), която означава: оценявам, различавам, мисля, съзерцавам, медитирам, но смисълът на понятието дзен е както самият процес, така и неговият резултат. Дзен-будизмът изгражда идеята за внезапното пробуждане, достигането до чистото съзнание в процеса на медитация, наречено сатори (8).

Дзен е свободно плуващ облак в небесата. Нищо не го държи, нищо не го обвързва - движи се, както си иска. (Судзуки 1991: 36) - казва Дайсецу Тейтаро Судзуки, виден японски философ и последовател на Дзен.

В хайку търсенето на това състояние на преживяване на несловестното и употребата на недоизказания кратък изказ присъстват във всеки стих.

 

Така, както лотосът живее над водата, с корен във водата, и никога не се мокри неговия цвят - така и човекът трябва да живее в този живот без да го докосват проблемите на ежедневието. (9).

 

Хайку 俳句

Да видиш капката вода в океана - това е хайку (10).

 

Вследствие на какво се появява хайку? Какви са предпоставките, довели до създаването на това изкуство? Дали символиката, вплетена в него, е поредният етап от една линия на поведение, живеене и пр. или е уникален процес, родил се самостоятелно? Хайку е всичко това и много повече.

Исторически Средновековна Япония (13-16 век) е период на граждански войни между клановете Минамото и Тайра. В този период се пише на канджи 漢字, знаците на китайската династия Хан, когато те са стандартизирани за първи път. Разсъждава се за живота и смъртта. Пише се и за зараждащата се самурайско съсловие. Това е епохата, подготвила предпоставките за появата на хайку-тристишията. А епохата, в която се появява хайку, е Едо (1600-1868) - епоха, забраняваща християнството, с официална идеология конфуцианството и силно влияние на шинто.

Важен етап по пътя към създаването на поетичната форма хайку е поетичното изкуство, наречено ренга (букв. нанизване, редене на думи и строфи) или игра във верига, което се заражда през 15 век. Този етап е свързан с имената на поетите Аракида Моритаке (1473-1549) и Ямадзаки Сокан (1458-1546), автори на комични поеми ренга („верижни строфи."). (Цигова 2006: 126). Първият стих на ренга заживява свой собствен живот под наименованието хокку, впоследствие хайку.

Хайку е музикална, благозвучна поезия. Мелодичността й се дължи на специфичната особеност на японския език, в който сричките винаги завършват на гласна. А своеобразната ѝ ритмика се поддържа с помощта на граматични частици киреджи (след първия или след втория стих), които понякога запълват недостигаща сричка. Например сричката ка акцентира края на фразата, превръщайки я във въпрос, кина изразява учудване, а ран символизира вероятност. Това е особена говорна пунктуация, която оформя интонационната цялост на стиха. Това е важно за хайку, защото тук няма рими и интонацията е тази, която извайва звученето. Тази поезия е определена като тристишие, а от някои изследователи и като „моностих". (Цигова 2006: 129).

Мацунага Тейтоку (1571-1653) е един от най-значителните японски хайкай-поети. (Цигова 2006: 126-127). По негово време се подсилва ролята на сезонните думи.

Киго (дума-връзка отнасяща се към сезон) е изискване, което в хайку би следвало да се разглежда като следствие от вярата в шинто. Символизмът е ясно обоснован, извлечен като екстракт от правилата, които съпътстват ежедневието, а практикуването на каламбури е упражнение за всеки, следващ принципите, заложени както в щинто, така и в дзен. Естествен момент в символиката, вплетена в стиховете, които се редят в съдържанието, е означаването на природата, ежедневието, хората и боговете, като последните са вид крайна цел, т.е всички послания са насочени към даден обект - богове и предци. Мислено по този начин, редът впоследствие се изменя като довежда до нов адресат - самия човек.

Примери за киго са думи като: небе, дъжд, луна, и др. които смислово означават: извечен; любов, чувства или младост.

И в шинто и в дзен природата заема централно място. От една страна е актът на наблюдаваното, което съдържа всичко съществуващо, дори невидимото за този, който гледа, и от друга - наблюдението, като акцент на погледа, ограничен от личната перцепция на гледащия.

Връзка между дзен, шинто и хайку може да се види и чрез коаните на дзен. Коанът (12) е метод за постигане на Буда-мъдростта. Той е практика в дзен, която довежда съзнанието до състояние на безизходност, чието проумяване цели да изведе ума извън неговите граници. Дзен или дхяна представлява преминаване отвъд противоположностите „аз и света", „живот и смърт", „тук и там" - отвъд всичко, което може да бъде описано или дори изпитано (Лоу 2001: 27-28). Щом желаеш висшия покой, бъди готов за едри капки пот (Шилър 1997: 157), казва Хакуин Екаку (1686-1769), един от най-влиятелните личности в японския дзен-будизъм. Той вярвал, че най-ефективния начин за постигане на кеншьо (себеосъзнаване и взиране в собствената същност) е чрез медитация над коан.

При коана се получава асиметричност, противопоставяне на еднаквостта, прекъсване на потока, в който човешкия ум усяда. Това е вид объркване, което е предизвикано, за да надмогне ежедневието като готова представа. Коанът поставя точка на мултипликацията на привичното, на захващането и усядането в познатото, на ненадахвърлящо себе си русло на мисловния процес. Това избягване на сигурността противоречи на природата на самото спокойствие, необходимо за осъзнаването. Докато човек свързва спокойствието с уседналостта, т.е. с добре уредения живот във видимите му контури, няма как да преживее връзката, неделимостта с истинската реалност. Тази истинска реалност е принцип на виждане само на чистото съзнание, необременено от повторяемостта на мисловните концепции. Тази асиметричност е равна на удар с пръчка или метла, каквато е практиката в дза-дзен (13), за да се върне ученика в състоянието на концентрация.

Връзката шинто, дзен и хайку е каламбур сам по себе си, но е следствие от факта, че японецът по рождение е шинтоист и после будист (14). Това ясно се вижда и в казаното от Дайсецу Судзуки:

Скалите са там, където са - такава е тяхната воля.

Реките текат - такава е тяхната воля.

Човешките същества говорят - такава е тяхната воля.

Сезоните се менят, небесата изпращат дъжд или сняг, земята отвреме-навреме се разтърсва, вълните прииждат, звездите светят: всички те следват собствената си воля.

Да бъдеш, означава да употребиш волята си, за да постигнеш себе си. (В:Шилър 1997: 97).

Това е типичен пример за мислене, изтъкано от шинто елементи. Всяка връзка между природа, човек и другите създания, населяващи видимия свят, носи символа на предходната линия на вярване, която се намества удобно в следващата форма, позволяваща на ума да слива нещата.

Ето и един дзен ко:ан:

Един монах попитал Учителя Харьо:

• Какво е пътят?

Той отвърнал:

- Човек с отворени очи, падащ в кладенец. (В:Шилър 1997: 97).

И за сравнение едно хайку:

Снегът се топи.

Седнало край печката момиче,

суши чорапите си. (Бусон)

И при двете ясно можем да видим връзката между природа и преживяване. Акцентирането върху самото наблюдение, описването на самото наблюдавано, оставянето на безличното да обгърне личното, опростявайки го, премахвайки го като най-важното в живота, става движеща сила в идеята на хайку през дзен. А дзен-естетиката се среща със символиката на шинто в хайку.

Интересна връзка между шинто и хайку се вижда в творбите на Мацуо Башьо, любимият поет на Япония (1644-1694). Приживе известен поет, Башьо основава своя школа и разработва естетическа концепция, която е в основата на поетичната система на хайку. Той разширява границите на поетичното чрез шинто и дзен идеите, които превръщат творчеството му в поетика с високо звучене. В неговите хайку-стихове се наблюдава възхищението му към природата, което изкристализира и в цялостното му творчество. Размахът на въображението, събрано изкусно в стегнато изречение, говори за майсторството на автора да рисува с думи:

Пролетта отминава.

Птиците плачат

и в очите на рибите - сълзи. (Башьо)

И друг пример:

Камбаните стихват.

Еква в нощта

дъхът на цветята. (Башьо)

Башьо е обявен от императора за божество на летящите звуци през 1806 г., а след стогодишнината от рождението му е почитан като божество в шинтоистките храмове. Съчетанието между вярване, практика и изкуство при него е поредният пример за единство на правилно действие, правилна мисъл и правилна реч (15), които са част от принципите на всеки будист.

Ще споменем и още един представител на хайку Кобаяши Исса (1763-1828). Под неговата четка се появяват над 20000 хайку-стихове и огромно количество рисунки хайга (20). В неговото творчество също се наблюдава словесния израз на шинто и дзен естетиката:

До всяка порта

дойде пролетта

с кални сандали - пише той.

Тази естетика разкрива виталността и в най-незначителния щрих. Тя открива във всеки ъгъл на живота праха от невидимото присъствие на това, което е останало незабелязано, онова, което е пренебрегнато като излишно. За нея дори най-незначителните неща в ежедневието имат своето значение в точния момент. Бездействието има своя смисъл, когато действието вика от другата страна на брега на същата река.

О, вишна!

Ти накара и княза

да слезе от коня. (Исса)

В този ред на мисли хармонията между човек и природа е несекващо вдъхновение за смисъла на живота. Всеки, който живее, се оглежда в другия, подобното вика подобното, не само по форма, но и по същност. А ако същността, природата на всички неща, е Пустотата, то тогава всяка виталност е част от всичко.

Един монах попитал Учителя Харьо:

• Какво е пътят?

Той отвърнал:

• Щом множеството може да се сведе до Едно,

до какво се свежда Едното? (Дзен коан) (В:Шилър 1997: 38).

 

Поетите имат своя копнеж по сливането с Едното. Философията на това Едно е по-стара от самата идея за многото. И сякаш всеки, достигнал състоянието на будност, започва да усеща този копнеж в себе си все по-силно. Това извечно ехо, чрез природата и духовете на природата, вика от всяка изпълнена с живот форма на пустотата.

Дълги есенни нощи.

В плясъка на водата

чета своите мисли. (Аочику)

 

Носач на вятъра е

продавачът на ветрила.

Жарко е. (Написано от Како през 17 век.)

 

Така да мислите за този мимолетен свят: звезда на зазоряване, мехурче в поток, светкавица в летен облак, фенер мъждукащ, и видение, и сън. (Буда Шакямуни) (В:Шилър 1997: 129).

 

Заключение

 

През времето духовните традиции са намирали и прокарвали пътеки до сърцето на своите последователи. Чрез всяка форма звукът създава мелодия и оформя видими и невидими съчетания от думи, завинаги променящи един човешки живот. Звукът от тези думи не носи излишъка на празното, в смисъла на илюзия, а празното в смисъла на осъзнатото, чисто съществуване, наречено живот.

В исторически план шинто и дзен са двете не точно религии и не точно вярвания, а сбор от религиозни системи и вярвания, в чийто корени се съдържат всички съставки на една култура: вяра и суеверие, смирение и гордост, хармония и хаос, баланс и дисбаланс. В отблясъците на скъпоценни камъни, свързани в накит и на светлината, рефлектирала от острие на меч, в огледалото, отразяващо света, се съдържат параметрите на символа Япония.

Дзен и хайку се стремят да изведат ума от установените граници на привичното. А това се постига чрез практиката и непосредствената връзка с витарността на ставащото. Шинто, дзен и хайку поставят акцент върху природата, разглеждайки в едно цяло и видимите, и невидими контури на битието.

От всичко казано дотук можем да обобщим, че хайку е продукт на духовните нагласи в шинто и дзен, които се стремят да отидат отвъд интелекта. Това скачане в бездната може да стане само при игнориране на интелекта, защото ако се опитаме да разберем казаното чрез него, ще си останем на нивото на рационалното мислене. А за да постигнем пълното изживяване, не можем да си позволим нищо по-леко или по-малко от цялото. (Юнг 1991)

И тогава реално и нереално, истинско и неистинско вече са изравнени, в реката не тече вода, цветята вече не са червени и върбите не са зелени. Това е само първият момент след осъзнаването. После отново реките стават реки, цветята стават червени и върбите отново стават зелени. (по Судзуки 2000: 13).

 

Преплитането на Шинто и Дзен се наблюдава и в подреждането на цветя, което е превърнато в изкуство в Япония

 

Бележки:

. Първият йероглиф (с четене „шин") означава божествен дух, а вторият се чете като „то", „път". Снимката е взета от http://www.world-religions-professor.com/shintobeliefs.html. Последно посещение на 10.05.2016.

2. Наречен още Санатана Дхарма ( सनातन धर्म, „Вечният закон", санскр.).

3. Песента на Бога (санскр.).

4. Означава „свързване", „сливане", като се има предвид свързване на индивида с чистото съзнание.

5. Или Шакямуни ("Мъдрецът от рода на Шакиите"). Роден в днешен Непал, но проповядвал в Северна Индия.

6. „Просветлен", „Пробуден" (санскр.)

7. За основоположник се счита Бодхидхарма, брамин, родом от Индия, считан за 28-я Буда. Живял е и в Китай и е бил настоятел на манастира Шаолин.

8. Просветление (яп.).

9. Снимката е взета от <www.dostavka-tsvetov.com>. Последно посещение на 10.05.2016

10. Снимка Кирил Деведжиев

11. Абхидхарма е система на мисли и метод на тълкуване. Едно от значенията на термина е „по-високо" преподаване на ученията. В: Stanford Encyclopedia of Philosophy. 2014. < http://plato.stanford.edu/entries/abhidharma/>. Последно посещение на 14.05.2016.

12. „Ко" - публичен, „ан" - „задача", „изпитание", (яп.).

13. Дзен-медитацията японците наричат дза-дзен, което в превод означава „седяща медитация".

14 Това твърдение е често споменавано в изследванията на Като Генчи (1873-1965), един от първите изследователи на японското сравнително религиознание. В: http://eos.kokugakuin.ac.jp/modules/xwords/entry.php?entryID=474. Последно посещение на 15.05.2016.

15. Осморният път: Правилен Възглед (Саммадиттхи), Правилна Мисъл (Самма-санкаппа), Правилна Реч, (Самма-вача), Правилно Действие (Самма-камманта), Правилен Начин на Живот (Самма-аджива), Правилно Усилие (Самма-ваяма), Правилна Бдителност (Самма-сати) и Правилна Концентрация (Самма-самадхи).

16. Картинен израз на хайку.

 

 

Литература

Григорьева, Татяна, Японская художественная традиция. Москва, Наука. 1979.

Репс, Пол. Плътта на Дзен, костите на Дзен. София, Кибеа. 1999.

Светлов, Георгий. Колыбель японской цивилизации. Москва, Искусство. 1994.

Судзуки, Д. Suzuki, Daisetz. Zen and Japanese Culture. Том Bollingen Series LXIV.- Primceton. Princeton University Press, 1977.

Уотс, Алън. Философиите на Азия. София, ЛИК. 2000.

Франк, Ф. Franck, Frederick. The Buddha Eye. Anthology of the Kyoto School and Its Contemporaries. Bloomington, World Wisdom, Inc. 2004.

Хейн, С. Heine, Steven & Dale Wright. Zen Classics. New York, Oxford University Press. 2006.

Караламбева, Рая. 2014. Шинто. Хайку свят, 2, 55-64.

 

Цитирани източници:

Лоу 2001: Лоу, Албърт. Покана за Дзен. София, ЛИК. 2001.

Судзуки 1991: Судзуки, Дайсец Тейтаро. Увод в Дзен-будизма. София, Хемус. 1991.

Судзуки 2000: Судзуки, Дайсец Тейтаро. Същината на Будизма. София, СОНМ. 2000.

Цигова 1991: Бойка Цигова. Дзен и ние - В: Дзен будизъм. С., Логис, 1991.

Цигова 2006: Цигова, Б. Пътят на словото в Япония. София, УИ „Св. Климент Охридски". 2006.

Цигова 2014: Цигова, Бойка. Дзен и традиционните японски изкуства. София, УИ "Св. Климент Охридски", 2014.

Шилър 1997: Шилър, Дейвид. Дзен. София, Кибеа. 1997.

Юнг, К.Г. 1991, Предговор в: Судзуки, Д.Т. 1991. Увод в Дзен-будизма. София, Хемус.

 

Цитирани интернет източници:

Хайку. Антология: Хайку. Антология. (Състав. и прев. Л. Холодович).

София, СО „ЕКВУС АРТ" и ПК „ДИМИТЪР БЛАГОЕВ 2" ЕООД,

<http://chitanka.info/text/9126>. Последно посещение на 15.05.2016.

Шинто енциклопедия: Enciclopedia of Shinto, Katō Genchi.

<http://eos.kokugakuin.ac.jp/modules/xwords/entry.php?entryID=474>

Философска енциклопедия на Станфорд: Stanford Encyclopedia of Philosophy.

<http://plato.stanford.edu/entries/abhidharma>

Източници на снимките:

Капка вода - Кирил Деведжиев - авторска снимка.

Лотос - www.dostavka-tsvetov.com

Шинто символ - <http://www.world-religions-professor.com/shintobeliefs.html>