Сегашната глобална финансова криза разтърсва убеждения и подходи, които отдавна са в основата на европейските политики. Кризата поставя под въпрос самите основания на Европейския съюз. Затова е крайно необходимо да се препотвърди същността и идентичността на Европа. Нужно е да се препотвърди същината на нашия европейски модел - модел, който е отворен навътре, навън и глобално.

 

Навътре Европа трябва да остане както отворено общество, така и отворена икономика. Трябва да се борим срещу съблазните на протекционизма, който би могъл да разгради фундамента на европейския проект - проект, базиран върху „четирите свободи": свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали.

 

Но планът за европейското икономическо възстановяване, неотдавна утвърден от Съвета на министрите на ЕС, е фокусиран главно върху националните мерки за подкрепа на вътрешното търсене. Прилагайки този план, правителствата трябва да удържат на изкушението от превръщане на националните мерки в тесни протекционистки схеми. Подобно развитие на нещата би създало опасност от повишаване на безработицата в Европа и другаде, а оттук ще произтекат още по-големи затруднения за борбата срещу кризата. Затова завръщането на икономическия, социалния или политическия национализъм съвсем не е вярната опция за действия.

 

Всъщност, търговията между страните в ЕС достига почти две трети от общия обем на търговията на държавите-членки. ЕС е лидер в световната търговия, неговият дял достига 18%, следван от САЩ и Китай. Дори свободното движение на работна ръка и хора в Европа е отдавна установена и положителна реалност: 2% от гражданите на ЕС - повече от 10 млн. души - живеят в държава-членка на ЕС, която не е тяхна родина.

 

Нещо повече, през 2006 г. 57% от европейските граждани са декларирали готовността си да се преместят в чужбина по професионални причини. Сред тях младите европейци са най-мотивирани (половин милион от младите хора в ЕС учат в друга държава).

 

Кризата не бива да се превърне в повод за създаването на нови институционални формати, които поставят под заплаха деликатния баланс между различните институции на ЕС - баланс, който е преминал през подходящи корекции и е издържал на изпитанията на времето. Обратно, кризата следва да подчертае необходимостта от укрепване на институтите и инструментите за общи действия и координация. Ние се нуждаем от финализиране и цялостна ратификация на Лисабонския договор, за да постигнем онзи институционално и международно по-силен Европейски съюз, от който се нуждаем.

 

Не бива днешната неопределеност да се превърне в повод за поставяне под въпрос на необходимостта от продължаване и завършване на процеса на разширяване на ЕС. Разширяването на територията на свобода и демокрация, на мир, стабилност и просперитет, особено в югоизточна Европа, е в интерес на всички европейски граждани.

 

Ние трябва да изпратим силен сигнал до нашите съседи от Западните Балкани, че тяхната европейска перспектива е още жива, както беше потвърдено от европейските държавни глави през 2008 г. Както и досега, оставаме убедени в стратегическите и икономически изгоди от приемането на Турция в Съюза. Разбира се, процесът на присъединяване зависи от готовността на стремящите се към това държави, но той не бива да бъде спиран или забавян.

 

В глобален мащаб Европа следва да съдейства за отворена, включваща и ефективна система за международно управление. Благодарение на широко-обхватния си опит по съгласуване на национални интереси и ценности, ЕС се е оформил като модел на мултилатерализъм и като най-силния нормативен субект във всички области на управлението.

 

ЕС е готов да играе главна роля в изграждането на нова система за глобално управление. Това изисква по-нататъшно развитие и задълбочаване на стратегическите отношения с бързо развиващите се сили, каквито са Китай, Индия и Бразилия, както и с регионалните организации. Тъкмо това беше поощрявано от Италия по време на нейното председателство на Г-8. Ние се нуждаем от интегриране на бързо развиващите се сили в новата система на глобално управление. Разбира се, те трябва да са готови за да споделят с нас този товар.

 

Това е моментът да инжектираме нова енергия в преговорите в Доха за световната търговия. Успешното приключване на този кръг от преговорите би се превърнало във възможно най-силното действие за противопоставяне на протекционистките тенденции и за възстановяване растежа в световната търговия.

 

Накрая, във времената на икономическа криза трябва да се ръководим повече от всякога от нашите общи демократични ценности - от вътрешните измерения на нашата европейска идентичност и от обединяващия фактор, така съдбовен за нашите общества. Те са също така мощен инструмент за европейското лидерство в глобалните отношения. Европа има да играе специална роля в осигуряването на по-добър свят, в който правата на човека и индивидуалните свободи са широко и напълно съблюдавани. Ние не бива да се отклоняваме от своите отговорности.

( Карл Билд е министър на външните работи на Швеция, а Франко Фратини - министър на външните работи на Италия)

 

Copyright:

Karl Bildt, Franco Fratini, Reaffirming Europe

Proyect Syndicate, 2009

 

Превод от английски: Лазар Копринаров