Избрани откъси от «Основни понятия в китайската мисъл и култура» том първи

Първа част

Превод от китайски и старокитайски, обяснителни бележки: Петко Т. Хинов

 

 

 

Предговор към оригинала

 

„Основни понятия в китайската мисъл и култура" е поредица, чийто замисъл може да се изрази по следния начин: да бъдат представени и изяснени същностните понятия, които китайският народ е сътворил, съставил, събрал и обобщил в съвкупната си философска мисъл, в своята духовна култура, мисловност и ценностни възгледи под формата на думи, изрази и крилати изречения. Тези основни понятия са плод на хилядолетния опит на китайския народ от изучаване на природата и обществото и размисъл над явленията в тях. В ключовите понятия, предложени в нашия сборник, е събрана историческата мъдрост на китайците, те отразяват най-дълбоките и обширни търсения и проникновения на китайския дух. В тях се съдържа хуманистична мисловност и културно-ценностни нагласи, които вече са се превърнали в своеобразен „житейски ген" на китайската народност и дълбоко са се пропили в кръвта на поколения китайци, превръщайки се във всеобщи нрави и вяра на китайския народ. По такъв начин тези понятия са станали гръбнак на хилядолетната мисловна традиция, култура и духовност на Китай. От друга страна, събраните тук понятия са за съвременните китайци ключ за разбиране на философската мисъл, хуманистична духовност, мисловни и ценностни нагласи на древните китайци, заедно с тяхното развитие и промени в други области като литература, история и пр. Едновременно с това този ключ може да послужи и на други народи в съвременния свят за разбирането духовния свят на модерен Китай и китайците в родината им и по света.

 

 

本末

běnmò

корен и клони

Първоначалното значение на това понятие е бън - корен (на растение или дърво) и мо - най-горните клони на дървото. В свободен превод това понятие би звучало като „кореноклоние". В китайската философия понятието бънмо е влязло със следните три преносни значения:

а) предмети с нееднаква стойност и важност - съществените и важните се обозначават с „корен" (本), несъществените и второстепенните се обозначават с „горни клони" (末);

б) изначалната същност или първопричината на света се обозначава с „корен" (срв. „корен на всички неща"), а всички останали предмети или явления, произтичащи от „корена", са мо, производни на изначалната същност;

в) в политическата философия на даоизма, естественото състояние на вселената при управлението чрез недеяние се нарича бън (първооснова, праначало), а всички произтичащи от първоосновата добродетели и устои се именуват мо (начала). При дихотомията бън-мо „коренът" винаги обозначава някаква изначална и незиблема първооснова, докато мо (върхът на дървото) винаги произтича от корена и екзистенциално зависи от него. От друга страна, за да се разгърнат свойствата и действията на корена, той неизменно се нуждае от посредничеството на клоните. Коренът и клоните са едновременно добре разграничени и взаимозависими.

 

Цитати

 

 子夏之門人小子，當灑掃應對進退，則可矣，抑末也。本之則無，如之何？（《論語‧子張》）

 

Учениците и последователите на Дзъ Ся умеят да ръсят с вода и метат, да приемат гости и разговарят с тях, да предлагат и да отстъпват [чувство за мярка]; ала ето, това са само клоните[на Учението], по отношение на корените му те са невежи; как могат да се постигнат те? (Дзъ Джан, „Беседи и изречения", § 19)

 

 崇本以舉其末。（王弼《老子注》）

 

Благоговей пред корените, за да се извисят и клоните. (Уан Би, „Коментари към Лаодзъ")

 

般若

bōrě

висша мъдрост

Божъ, будистки термин, зает от санскрит (Prajñā), означава мъдрост или прозрение, тоест способността да се проникне в същината на всички предмети, да се познае истинският облик на всичко във вселената, като божъ е най-висшата мъдрост. Според будизма божъ - висшата мъдрост, - е особена премъдрост, която надвишава умственото познание на всяко човешко същество, тя е ръководителка и първооснова за умозрителното постигане на истината и на аскетичния подвиг, довеждащ човека до състояние на буда или бодисатва. По начало тази висша мъдрост е без форма и без образ, неизразима със слово, но постижима единствено с помощта на особени будистки упражнения и умопрозрения.

 

Цитат

 

 般若無所知，無所見。（僧肇《肇論》引《道行般若經》）

 

Висшата премъдрост е непостижима чрез знание и недостъпна за зрението. (Монах Джао, „Съчинения на Джао", цитат от „Сутра за деятелно постигане на висшата мъдрост")

 

不學《詩》，無以言

bù xué shī，wú yǐ yán

Без да е усвоил „Книга на песните", човек не владее изкуството да се изразява

В древен Китай, владеенето на „Книга на песните" (《詩經》) e било главно предусловие човек да овладее умението да общува и да изразява мислите си. В епохата на Конфуций знанието на „Книга на песните" е било мерило за социалното положение, култура, възпитание и образованост. Без заучаването на този сборник е било невъзможно да попаднеш в средите на високопоставените и образованите люде и да общуваш с тях; било е невъзможно и да усвоиш изискано слово и реч. Дълбоката връзка между „Книга на песните" и учението на Конфуций за обществените отношения всъщност изразява осъзнаване на важната роля на литературата за възпитанието и умственото развитие.

 

Цитати

 

嘗獨立，鯉過於庭。曰：「學《詩》乎？」對曰：「未也。」「不學《詩》，無以言。」（《論語‧季氏》）

 

Веднъж [Учителят] си стоеше сам, а аз [Ли, синът на Конфуций] забързано прекосих двора.

- Изучи ли „Песните"? - попита ме той.

- Не още - отвърнах му.

- Без да е усвоил „Песните", човек не владее изкуството да се изразява.

(„Беседи и изречения", § 16)

 

 

誠

chéng

истинност

Основополагащо понятие в конфуцианската мисъл. В смисловото му съдържание присъстват искреност, правдивост и честност, ведно с чистосърдечие, неизменчивост и неподправеност. Конфуцианците считат, че чън - това е същността на Небесния закон (天道) или висшите (небесни) начала (天理). Истинността е първоначално основание за съществуването на всичко. Същевременно истинността е корен и основание на добродетелността - всички прояви на добродетелност се градят върху честност и неподправеност на вътрешните подбуди, в противен случай те са прояви на несъществуващи добродетели, т.е. лицемерие. В „Средният път" (една от книгите на каноническото конфуцианско „Четирикнижие") пише: „Нищо не може да съществува без истинност". Истинността е сърцевина на природата на мъдреците, ето защо истинността е равносилна на Небесния закон и висшите начала. За благородния човек цел на възпитанието в добродетелност е именно истинността. Тя е и пътят за постигане на Небесния закон и висшите начала.

 

Цитати

 

 誠者，天之道也；誠之者，人之道也。《禮記·中庸》）

 

Истинността е пътят на небето. Постигането на истинността е пътят на човека. („Книга за благочестието": За умереността)

 

誠者，真實無妄之謂，天理之本然也。（朱熹《中庸章句》）

 

Истинността, това е правда без примес на лъжа, това е изначалната същност на Небесния закон. (Джу Си, „Синтагми на „Книга за умереността"")

 

風雅頌

fēngyǎsòng

напеви, песнопения и славословия

Включените в сборника „Книга на песните" поетични творби са разпределени от съставителите му в три основни жанрово-музикални категории: фън, напеви, е музикално-поетичен жанр, включен в първата част на „Книга на песните" (Гуофън, Напеви от разни царства); повечето от тях са народни песни. Втората категория е я, песнопения - тук са включени песнопения, изпълнявани на пиршества или аудиенции в царския дворец; делят се на големи и малки песнопения, повечето от тях са творения на високообразовани аристократи. Третият музикално-поетичен жанр е сун, славословия - песнопения, които се използвали при храмови жертвоприношения и ритуали; в тях най-често се възхваляват подвизите и добродетелите на предците. Песнопенията и славословията се окачествяват като образцови, докато напевите са обикновено народни творения. Оттам изразът „напеви, песнопения и славословия" описва жанрово „Книга на песните", но същевременно означава и „образец за благоповедение и нравствена чистота". По-късно изразът фън-я (風雅, в пряк смисъл „подобен на напевите и песнопенията от „Книга на песните") е станал определение за класическа изисканост, изящество и възвишеност.

Цитати

 

故《詩》有六義焉：一曰風，二曰賦，三曰比，四曰興，五曰雅，六曰頌。（《詩大序》）

 

В „Книга на песните", прочее, има шест художествени класа: първият се нарича фън, напеви; вторият се зове фу, описание; третият е наречен би, съпоставяне; четвъртият - син, алегория; петият - я, дворцови песнопения, а шестият се нарича сун, славословия. (Голям предговор към „Книга на песните")

 

「三經」是賦、比、興，是做詩底骨子，無詩不有，才無則不成詩。蓋不是賦便是比，不是比便是興。如風、雅、頌卻是裡面橫串底，都有賦、比、興，故謂之「三緯」。（《朱子語類》卷八十）

 

„Трите основи" [в „Книга на песните"] са описание, сравнение и алегория. Те са основа на всяка поетична творба. Всяко стихотворение ги притежава в някаква степен - ако липсва описание, тогава има съпоставяне; ако няма съпоставяне, то има алегория. Народните напеви, придворните песнопения и храмовите славословия например са само вплетени в трите основи и носят в себе си описания, съпоставяния и алегории - затова те се наричат „трите вътъка". („Учителят Джудзъ: избрани и подредени беседи")

 

肌理

jīlǐ

смисъл и композиция

Първоначалният смисъл на дзили е текстура на кожата (букв. „шарки върху кожата"), а производното значение е „тънкият порядък във всичко". Като литературен термин дзили е използван за пръв път от Уън Фанган, учен от династия Цин, като вложеният тук смисъл е двояк: смисъл, съдържание (на произведението, 義理) и композиция (правила за съчиняване, форма на изложение, литературен стил, 文理). Под „смисъл" се разбират основателността и логичността на изложението, като от „смисъла" се изисква да е в съгласие с конфуцианската философия и ерудиция, а под „композиция" - текстът като структура, поетика и техника на съчинение. По време на династиите Мин и Цин „Духовната литературна школа" (性靈派)  учи, че литературното творчество е изражение на човешкия дух и индивидуалност, а не се занимава с наставничество; другата школа - на „Божествената мелодика" (神韻派), се прекланя пред непостижимата изящност (空靈) и неизразимата с думи тайнственост на словото (玄虛). Уън Фанган се противопоставя и на двете поетически теории, като прокарва принципите и похватите на Сунската поезия, настоявайки, че мерило за съдържанието на поезията трябва да са каноническите книги, а нейна основа - ерудицията; от гледна точка на формата пък поезията трябва да е обработена до изящество, да си служи с изискана изразност, да е изчерпателна в изразните средства, но никога - безсъдържателна. През времето на Циенлун и Дзяцин (1736-1820) особено разпространение придобиват класическата филология (т.е. науката, изучаваща класическите конфуциански книги, или конфуцианския канон) и историко-филологическите изследвания (т.е. конфуцианската текстуална критика) - школата на „Смисъла и композицията" (肌理派) се развива именно под тяхно влияние. Уън Фанган е поддръжник на идеята, че формата и съдържанието на поезията са органично свързани; той дава тласък на развитието на школата на поетите ерудити, ала настояването му поезията неизменно да се обляга върху научно доказуемо знание е критикувана от кръговете на изкуството в неговата и последващите епохи.

 

Цитати

 

 同之與異，不屑古今，擘肌分理，唯務折衷。（劉勰《文心雕龍·序志》）

 

 Съвпада или не [моето мнение с това на] древните и съвременниците ми е от малко значение за мен; при моя щателен анализ на смисъла и композицията [на отделните произведения] аз се водя единствено от справедлива и умерена преценка. (Лиу Сие, „Сърце на словесността и ваяние на дракони", предговор).

 

義理之理，即文理之理，即肌理之理。（翁方綱《志言集序》）

 

 Логиката на смисъла е скрита в логиката на композицията и така тя обхваща ведно и смисъл и композиция. (Уън Фанган, „Събрани записки и слова", предговор)

 

 士生今日，經籍之光盈溢於世宙，為學必以考證為准，為詩必以肌理為准。（翁方綱《志言集序》）

 

Днешните учени люде са родени в епоха, когато светлината на каноническите книги се разлива надлъж и нашир по света; затова занимаващите се с наука трябва да градят учеността си върху изследвания за достоверността на текстовете, а занимаващите се с поезия да се облягат върху критериите за смисъл и композиция. (Уън Фанган, „Събрани записки и слова", предговор)

 

教化

jiàohuà

просвета и нравствено влияние

Съкратен израз вместо 教育感化 - просвещение на хората чрез образование и нравствено влияние. Просветата и нравственото възпитание на народа е важна политическа и управленска концепция от древен Китай. В древността владетелите на Китай са прибягвали до разнообразни, видими и невидими средства за цялостно въздействие върху народа - управленски наредби, добродетелно възпитание, влияние на средата, народни четива и тяхното разпространение, системата на държавните изпити и др. Чрез съвкупното им използване те влияели върху и направлявали господстващите в обществото ценности, спомагайки за тяхното вливане в обичаите, всекидневната култура и дейности на народа. По този начин държавното управление и народната култура се преливали взаимно.

 

Цитат

 

 故禮之教化也微，其止邪也於未形。（《禮記·經解》）

 

Ето как ритуалите въздействат незримо чрез просветата и нравственото влияние; тяхната сила да изкореняват пороците също е в това, че те въздействат невидимо. („Книга за благочестието", Коментари към каноническите книги)

 

厲與西施，道通為一

lài yǔ Xīshī，dào tōng wéi yī

прокажената и красавицата са еднакви пред Дао

Една прокажена жена и древната красавица Сиши са равночестни пред Дао - в израза е намерила отражение именитата теория на Джуандзъ за естетическата относителност. Първоначалният смисъл тук е, че между една прокажена жена и красавицата Сиши няма разлика, понеже и двете са творения и въплъщение на Дао. Оценката на нещо като красиво или грозно е само човешка и субективна, при което красотата може да премине в грозота и обратно. Тази мисъл на Джуандзъ съдържа идеята за общия извор на всяко творение - и красотата, и грозотата са отображения на Дао и по природа са едно и също нещо. Тази мисъл е подбудила по-късните литературни критици да разглеждат всички естествени неща и литературни произведения като допълващи се по противоположности.

 

Цитати

 

 舉莛與楹，厲與西施，恢詭譎怪，道通為一。(《莊子‧齊物論》)

 

Стръкче трева или пък стълб висок,

Прокажена жена или красавицата Сиши,

най-странното, чудато и невъобразимо -

едно са всички те пред Дао.

(„Джуандзъ", За всеобщото равенство)

 

 大用外腓，真體內充。（司空圖《二十四詩品‧雄渾》）

 

Дао се проявява външно в множество предмети, ала духовната му природа се таи вътре в тях. (Съ Кунту, Двадесет и четири поетични жанра)

 

理 lǐ

Първоначалното значение на ли е шарка върху нефритов камък. По-късно се развиват три нови значения:

а) естество, същност, качества - например размери, големина, форма, здравина или чупливост, тежест, цвят и др. физически характеристики на предметите;

б) закони на естеството на нещата;

в) първопричина, първоизточник на нещата, първоначален замисъл, вложен в тях.

Последните две значения са тясно свързани с Дао. Учените от династиите Сун и Мин обръщали особено внимание да разкрият ли - за тях принципът-ли е бил висша мисловна сфера и по тази причина водещата през Сун и Мин философска и академическа система се нарича лисюе (理學) - учение за Принципа, или (както е прието днес) неоконфуцианство.

 

Цитати

 

 物無妄然，必由其理。（王弼《周易略例》）

 

Нищо не е лишено от смисъл - всяко нещо неизменно следва своя вътрешен принцип. (Уан Би, „Кратко изложение на Джоуската книга на промените")

 

 有物必有則，一物須有一理。（《二程遺書》卷十八）

 

Всяко нещо, по силата на самото си битие, се подчинява на закони, а всеки отделен предмет носи в себе си всеобщия вътрешен Принцип (ли). („Посмъртно събрани съчинения на братя Чън", свитък осемнайсети)

 

^ Човек не трябва да нарушава изначалния принцип на вселената - недеянието, за да се постигне хармонията като крайна цел на нравствените закони, обществените начала и ритуалите.

^ Превеждам 禮 (ли) със старобългарската дума благочестие, тъй като досегашният превод на това ключово за конфуцианската култура понятие - ритуал(и), церемонии или етикет - не достига до същината на понятието, овъншнявайки го чрез съвременната представа за ритуалност и изпълнение на външни церемонии. Ли обхваща вътрешните добродетели и външните ритуали, чрез които те се онагледяват и преподават на обществото конфуцианското благочестие. В българските речници тълкуването на тази дума, за съжаление, е ограничено единствено с църковната ѝ употреба - тук и навсякъде употребявам благочестие именно в контекста на конфуцианството и неговите норми за вътрешно благоустроение и външно благоповедение; в конфуцианското благочестие изпълняването на религиозни ритуали присъства дотолкова, доколкото то е част от установените предписания на самото конфуцианство.

^ Или описателно стихотворение.

^ Духовната литературна школа е древно по произход литературно-критично течение, което се развива главно в края на династия Мин и династия Цин. Основният ѝ идеолог Юан Хундао изисква поезията „да изразява единствено духовното състояние, а не да се ограничава в предвзети форми".