Rain Drops in a Glass of Wine

Dietmar Tauchner

 Translation from English: Lyudmila Balabanova

                                                          Хайку избуява върху това, което е ново

                                                                                  Кьорай ан Кикаку (1)

I. Школата на Шьомон – идеалното начало

До известна степен, началото на модерното хайку започва най-вероятно през 17-ти век, чрез хайку поезията, написана от Мацуо Башьо и от поети в неговата школа Шьомон – една форма на поезия, развита с модерни средства, които могат да се идентифицират като такива. Доколкото можем да се съгласим, че терминът „модерно” се свързва с възможността за „отместване” на семантично ниво в смисъла на „парадигмата шифт”, Башьо слага началото чрез една многослойна поезия, която до наши дни едва ли е загубила нещо от своята свежест. „Модерност” означава започване на нова епоха на иновации, една забележима промяна в статуквото – която далеч надхвърля временните модни становища. В тази връзка Башьо подчертава един от най-важните принципи на хайку: atarashimi, до който никой дотогава не се е осмелил да стигне, а именно да намери нови обекти за изследване, нови подходи към стари идеи (honkadori) и нови теми, както и нови форми.

Башьо изразява този принцип накратко по следния начин: „търси не следите на мъдреците, а това, което те са търсили” (2).

Например, чрез неговото известно хайку за жабата Башьо въвежда нов обект в хайку поезията, като представя едно земноводно в текста така, както никога дотогава не е представяно. Освен това, той не избягва да пише за коне, които „пишкат”, или за бълхи, на което изтънчените ренга поети гледат неодобрително, като на нещо неприлично, което не е признак на добър вкус. Башьо разширява полето на установените поетически асоциации и по този начин – меко казано – е един авангардист, който е способен тук-там да игнорира метриката 5-7-5 мори, а веднъж дори да напише стихотворение в 10-7-5 метрика (3). Башьо следва естетиката zoka zuijun (буквален превод: следвайки съзидателното – бел. пр.), определена в една от неговите инструкции за поезията. „Поетиката на Башьо развива духовен динамизъм с космологична дълбочина” (4).

Школата Шьомон дава възможност хайку поетите да станат отворени за новото, за това, което не е съществувало дотогава и по този начин да построят мост между традиционната и модерната форма.

II. ­Nippon-ha (японската школа) – историческото начало

Погледнато исторически, модерното хайку, познато като gendai (на японски „модерен, съвременен”) започва с Масаока Шики и неговата Nippon-ha в началото на 20-ти век. Шики преименува тристишието „хокку” (първата строфа на ренга) в „хайку”, като по-този начин реализира окончателното отделяне от ренга, така че хайку да се превърне в жанр със собствени права. Най-известният и най-ефективен съвет в историята на хайку поезията идва от Шики и носи името shasei, скици от живота, а възприемането му би трябвало да води до възможно най-голямата обективност. Едно кредо, което Шики, космополитно настроеният фен на бейзбола, заема от европейската реалистична живопис и по този начин отваря пътя на затвореното японско хайку към интернационални идеи. Обаче Шики има предвид стила shasei преди всичко за начинаещи хайку поети, така че те да могат по-лесно да се освободят от техните мисли и фантазиите на егото. Башьо предлага нещо подобно със съвета: „Учи се за шотландския бор от шотландския бор” (5).

Шики преподава стила shasei на един начинаещ поет, който в последствие рано или късно ще стигне до своебразен „разширен реализъм”, а след това и до правдивост, която не е буквализъм (6).

Това е толкова важно, за да стане ясно, че никога и никъде старите майстори не са изисквали да бъдат следвани строги правила или да се спазват неприкосновени закони, и никога не е имало твърдение, че потопяването в реалността трябва да е управляващо. В техните стихотворения те (старите майстори) дават повече или по-малко ангажиращи насоки как един хайку адепт може да развие и засили своята собствена способност за възприемане и своята собствена естетика. В този смисъл хайку правила не съществуват: има единствено многослойна поезия на различните хайку школи. Няма ортодоксално хайку. Казано накратко и с прости думи: ако един хайку адепт търси по-субективна форма в хайку, той може да се чувства по-близко до традицията на Исса; обаче, ако той е пробуден и има усет за новото по отношение на установеното, тогава той ще се чувства много повече у дома в школата на Башьо Шьомон.

Най-важните последователи на Шики са Такахама Кьоши и Кавахигаши Хекигото. По време на Втората световна война първият е смятан за консервативна личност в хайку, тъй като неговото мнение е, че хайку може да се занимава поетически само с „цветя и птици” (kachô fûyei), че всички други теми, като социални, политически и други такива нямат място в хайку. Един поет трябва не само да пресъздава природата по обективен начин, но и да й се възхищава и да я почита (7). Кавахигаши Хекигото обаче е ангажиран с една реалност с по-широк обсег и нейното дълбоко и многостранно възприемане, както и със сугестивната сила на хайку. Той се стреми към „една хармонична връзка с Вселената”(8).

III. Възприятие + Познание = Действителна реалност?

След Втората световна война се появяват много нови посоки на развитие и се основават нови школи, които се характеризират преди всичко със силно въвличане на човешкото, а не вече само с наблюдение на природата (9).

Накратко, хайку следва две разклоняващи се посоки:”линията на Кьоши”, в която е описвана и почитана красотата на природата и в която наблюдателят е още дете, високо пет фута, както отбелязва Башьо, и се е оттеглил от всички други събития; и още „линията на Хекигото”, която включва както човечеството (като има предвид всички човешки същества, наред с политическия хаос), така и динамика в стихотворенията, като по този начин се отделя до известна степен от съзерцателната форма на хайку. „Линията на Хекигото” прибавя и познанието към възприятието. Ето един прост пример, който илюстрира разликата: „слънцето изгрява” е възприятие, което обаче противоречи на нашето познание, че слънцето не изгрява, а земята е тази, която се върти.

Примери на поезия, която стига отвъд простото възприятие, са всички, които престъпват пределите на сензорното възприятие и тематизират преживявания, които не са непосредствено свързани с него. „Поезията на познанието” се отделя от следването на момента, развивайки едно „шесто сетиво”, което може да бъде разбирано като сбор от преживяванията на човешкото познание, и включва историческо време, такова като физическото пространство-време.

По такъв начин хайку поезията от линията на Хекигото не е вече невинна; тя е скочила в „златното езеро” на човешките договорености. Тя е научила кое е грозно и кое е красиво. Тя познава природата и това, което е създадено от нея. Тя познава историята и знае, че тя е повече от приказка за „лека нощ”. Тя включва реалното точно толкова, колкото и абстрактното, тъй както и според Хегел „простотата” е цялостна.

Според Томас Ман Wirklichkeit (реалност + въображение) е „това, което е ефективно” (10). Така Wirklichkeit се простира по-далеч от реалността на обектите и интегрира сюрреалното, сънищата, виденията и фантазиите.

Wirklichkeit (понятие, стигащо отвъд простите скици от живота) и Wirkung (ефективна реалност) са двете централни концепции на модерната хайку поезия. От това произтича и следващата формула:

Възприятие + Познание = Ефективна реалност (11)

IV. Традиционно (dentô) срещу модерно (gendai)

В какво отношение се различават традиционното и модерното хайку? Какви връзки има между старото и новото? Преди всичко трябва да се спомене, че поезисът на различните школи определя хайку, като отчита съответните епохи. Независимо от това могат да се намерят някои фундаментални разлики и съответствия.

Хайку, по време на идеалния период преди превръщането му в модерна поезия, може да бъде характеризирано чрез следните отличителни белези:

1. Сезоните на годината и посвещение на природата (kigo).

2. Kireji (разрязваща дума).

3. Няма фиксиран традиционен протокол, но има канон от теми

4. Установени връзки

Модерното хайку се характеризира в частност от следните основни черти:

1. Емоционално наситената концепция на ключовите думи (muki); kigo не е задължително.

2. Въвличане на човешкото (познанието и действителността на човешкия род).

3. Няма фиксиран канон от теми, което е ново (atarashimi) като предизвикателство и като търсене.

4. Разделяне и прекъсване на връзката (формално и семантично), което не води до нови връзки

V. Yûgen – „Ароматът на хайку”

Какви връзки има между традиционните и модерни форми на хайку? Със сигурност краткото съдържание на формата (katakoto, чувството за фрагментарен език), което не обхваща жизнено важна гледна точка, а предполага само да се остави пространство за реципиента. Хайку, старо или ново, сочи по посока на луната, за да покани читателя да я открие сам. Едно сполучливо хайку започва, когато свършва, и читателят може да остави своите асоциации да се движат свободно. Съкращаването или компресирането (shibumi), което е необходимо, освобождава от заслепяващи аксесоари и закърпващи стихове. Към това, всяко хайку, старо или ново, се нуждае от съпоставяне (haigô) на две нива, което описва или загатва връзката между два елемента (12). Хайку стихотворенията установяват взаимоотношение, в което елементите се съпоставят. Хайку е „ориентирано към взаимовръзка стихотворение”, то предполага възможни нови връзки и взаимоотношения между хора и явления.

Във връзка с това Башьо казва: „sabi е вкусът на хайку” (13). Може би е възможно в този смисъл да говорим за „аромата на хайку” като универсално свързващо звено между традиционното и модерното хайку, като имаме предвид „yûgen”, „мистериозния”, неуловим, чист живот отвъд разбирането, изтънчената и безвременна красота, „умно създадената загадъчност” (14).

Всяко хайку, което ни е очаровало за дълго време, съдържа нещо тайнствено, мистериозно; нещо, което не може да бъде уловено, но може да бъде почувствано – безвремието, или както казва Башьо: „това, което е непроменливо, е в себе си непрекъснато променящо се” (15).

Сходствата между традиционното и модерното хайку могат да бъдат изброени, както следва:

1. Директен и компресиран език (katakoto & shibumi)

2. Индиректно изразяване на идеята (yakusoku-goto)

3. Съпоставяне (kire, haigô)

4. Ароматът на хайку (yûgen)

Надявам се, че в този кратък текст съм дал на читателя някои ориентировъчни опорни точки за разбиране на контраста и флуктуациите между традиционните и модерни форми на хайку. Иновациите на днешния ден са базата на традицията на утрешния. Хайку сега е в една еволюционна фаза, то иска да ни омагьоса и да бъде действено, игнориращо школи и рутинни практики. Хайку е стихотворение на взаимовръзките, една от които е например взаимовръзката между възприятие и познание, реализираща една по-широка и действена реалност.

 

Източници:

(1) Ekkehard May (Hsg.), Shômon II, 'sche Verlagsbuchhandlung, Mainz, 2002

(2) Dietrich Krusche (Hsg.), Haiku - japanische Gedichte, , München, 1994

(3) Ban'ya Natsuishi, Modernity and Anti-urbanism in Matsuo Basho, Kadô 3/1, Juni 2014

(4) Ban'ya Natsuishi, Modernity and Anti-urbanism in Matsuo Basho, Kadô 3/1, Juni 2014

(5) Robert Hass (Hsg.), The Essential Haiku - Versions of Bashô, Buson & Issa, HarperCollins, New York, 1994

(6) Lee Gurga, Haiku: A Poet's Guide, Modern Haiku Press, Lincoln, IL, 2003

(7) Udo Wenzel, Haiku am Scheideweg, Haiku heute-Jahrbuch 2005, Tübingen, 2006

(8) Udo Wenzel, Haiku am Scheideweg, Haiku heute-Jahrbuch 2005, Tübingen, 2006

(9) Toshio Kimura, The Haiku Universe for the 21st Century, Japanese Haiku 2008, Gendai Haiku Kyokai, Tokyo, 2008

(10) Thomas Mann, Doktor Faustus, S. Fischer Verlag, Frankfurt, 1960

(11) Wirklichkeit: real/concrete + abstract and imagination. Realität: only real not abstract; restricted to the world of objects.

(12) Dietmar Tauchner, Frogpond, 36:3, Fall 2013

(13) Robert Hass (Hsg.), The Essential Haiku - Versions of Bashô, Buson & Issa, HarperCollins, New York, 1994

(14) Hiroaki Sato, Snow in a Silver Bowl - A Quest for the World of Yûgen, Moon Press, Winchester, VA, 2013

(15) Haruo Shirane, Traces of Dreams, Stanford University Press, Stanford, CA, 1998

 

Dietmar Tauchner, born in 1972 in Austria, lives & works in Puchberg & Vienna, as social-worker, author and passionate traveller and trekker & yoga teacher. His work has been published in five books and in various magazines & anthologies worldwide.